Решение по дело №2015/2013 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   1296                                                          19.07.2012 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                   XXXVIII – ми граждански състав

на трети юли                                                                      две хиляди и тринадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Зинаида Монева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2015 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 318 и сл. ГПК във вр. с чл. 49 СК.

Образувано е по искова молба с правно основание чл. 49 СК, подадена от П.Н.С., ЕГН **********,***, против Ю.В.С., ЕГН **********,***, с която моли съда да прекрати брака, сключен помежду им на......г. в гр. Л, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината.

Посочено е, че от брака си страните имат две малолетни деца – З. П. Н. и Б. Ю. В. И двете деца към момента живеят и се отглеждат от Ю.С..

Излага се в исковата молба, че продължаването на брака е невъзможно, поради несходство в характерите е настъпило отчуждаване, довело до изчерване на брака. Страните са във фактическа раздяла от м. септември 2011 г.

Последно страните са живели на квартира в гр. Р, която към настоящия момент е освободена, поради което и въпросът за предоставяне на семейното жилище не следва да бъде обсъждан.

Ищцата моли съда да предостави упражняването на родителските права върху децата на ответника, като бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката с децата. Излага готовност да заплаща издръжка в размер на 74 лева за всяко от децата, начиная от датата на влизане в сила на решението за развод  до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване.

Моли съда след прекратяване на брака да възстанови предбрачното й фамилно име И.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи, сключили граждански брак на 20.02.2006 г. в гр. Левски, за което е съставен акт за граждански брак № ...... от Община Л.

Представени са удостоверения за раждане на децата Б. Ю.В, родена на *** г., и З. П. Н, роден на *** г.

По делото ищцата е ангажирала гласни доказателства. От показанията на свидетеля Р. В. К, се установява, че от началото на 2012 г. П. живее в м.с. Черно море при приятеля си на семейни начала. Свидетелката е посочила, че ищцата има брак и две деца, които живеят в добри условия при баща си и нямат контакт с майка си, не й гостуват. П. била безработна и живеела на разноски на приятеля си. Споделяла е на свидетелката, че иска децата да продължат да живеят при баща си.

Свидетелят А. А. А,  е посочил, че П. живее на семейни начала с негов приятел в м.с. Черно море. Знае, че тя има две деца от преден брак и те са при баща си. П. получавала информация за децата си от роднини и знаела, че живеят добре с баща си.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 СК:

Съгласно посочената разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че съпрузите са отчуждени и не живеят заедно от година и половина, какъвто начин на общуване не е нормален и присъщ за едно семейство. От показанията на свидетелите К. и А, се установява, че ищцата и ответникът не живеят като семейство, а П. живее на семейни начала с друг мъж, и бракът им е изпразнен от съдържание. При това съдът намира, че семейната общност е разкъсана по непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, като същата е изчерпана от смисъл.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

По изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните граждански брак следва да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

В социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Л, е отразено, че майката не поддържа връзка със своите деца, не си е търсила, не е пращала никакви средства за нуждите на З. и Б, не се е обаждала, за да се интересува за тяхното развитие и не е изразявала желание за среща с децата. От друга страна, с решение на РС – Л, децата са настанени за отглеждане в дома на техните баба и дядо по бащина линия – семейство С. В социалния доклад е посочено, че те са съдали необходимите условия и среда за нормалното физическо, емоционално и социално развитие на внуците си. Децата са изразили желание да живеят при баба си и дядо си, като са споделили на социалния работник, че се чувстват добре и не им липсва нищо. Между децата и техните баба и дядо има изградена емоционална привързаност. Децата са зависими изцяло от техните грижи и са единствените, които към момента полагат грижи за тях.

Поради това съдът намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на бащата, доколкото единствено неговите родители се грижат за тях. Майката от своя страна не се интересува от З. и Б, не ги е посещавала, което е разрушило връзката родител – дете. Тя не притежава нужния родителски капацитет и не би могла да полага адекватни родителски грижи. Именно интересът на децата, както и изрично заявеното желание на бащата, изразено, макар извънсъдебно, в приложените по делото книжа по гр. д. № 277/2012 г. на РС – Л, мотивира съда да приеме, че следва упражняването на родителските права върху децата З.и Б, да бъде предоставено на бащата. Съдът счита, че следва да наложи ограничен режим на лични отношения между майката и децата, съобразно заявеното от нея, като намира, че подходящият такъв е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден.

По отношение на издръжката за децата:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите се определят съобразно обикновените условия на живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация..

Следва да се има предвид, че дължащата издръжка майка е в трудоспособна възраст и по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се заключи, че е в невъзможност, било по здравословни или други причини, да изпълнява това свое задължение. Съдът приема, че с оглед на обстоятелството, че ищцата е трудоспособна, би могла да реализира възнаграждение поне в рамките на минималната работна заплата, установена за страната. Същата има възможност да полага труд и изкарва добри доходи, като получава възнаграждение, с което да осигури добри условия на живот на своите деца и да изпълни моралното си и законово задължение да плаща издръжка за нормалното му развитие и отглеждане.

В конкретния случай съществен факт е, че към настоящия момент детето З,е на почти 14 години, а Б, – на почти 9. На тази възраст децата имат нужда от повишени средства за посрещане на разходите за храна, облекло, учебни пособия и помагала, социално-културни и извънучилищни занимания, за отглеждането и възпитанието като цяло.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед принципа за определяне размера на издръжката съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, включително предвид нормативно възприетия минимум за такава съобразно чл. 142, ал. 2 СК, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие месечната издръжка следва да е в размер на по 160 лева за всяко дете, от които майката съобразно нейните възможности трябва да заплаща сумата от 80 лева, а останалата част от издръжката да е в тежест на бащата, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

По отношение на семейното жилище:

Съдът намира, че не следва да се произнася досежно ползването на семейното жилище, тъй като страните към момента нямат такова.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име И, тъй като това съответства на нейното желание.

На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските остават в тежест на всяка от страните, както са направени.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева, които следва да бъдат заплатени по равно от страните. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, същата не следва да бъде осъждана да заплаща такава нито за решаване на делото, нито върху присъдената издръжка. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 25 лева, представляваща половината от дължимата на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ...... в гр. Л, за което е съставен акт за граждански брак № .............. от Община Л, между П.Н.С., ЕГН **********,***, и Ю.В.С., ЕГН **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака П.Н.С., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име И.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Б. Ю. В, родена на *** г., и З. П. Н, роден на *** г., на бащата Ю.В.С., ЕГН **********. Определя местоживеенето на детето при този родител.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между децата Б. Ю. В, родена на *** г., и З. П. Н, роден на *** г. и тяхната майка П.Н.С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден.

ОСЪЖДА П.Н.С., ЕГН **********,*** да заплаща месечна издръжка за децата си Б. Ю. В, родена на *** г., и З. П. Н, роден на *** г., със съгласието на техния баща и законен представител Ю.В.С., ЕГН **********, в размер на по 80 лева (осемдесет лева) за всяко дете, считано от датата на подаването на исковата молба – 19.03.2013 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва за забава за всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА Ю.В.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева). 

 

 

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Невена Ковачева

                                                                    Вярно с оригинала: З.М.