№ 3081
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203995 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. София,
представлявано от Р. Ж. Ж. – А., в качеството на изпълнителен директор,
против наказателно постановление (НП) № 22-2200610 от 24.02.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (Д „ИТ“ – София), с
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за
нарушение по чл. 333, ал. 1, т. 2, от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 / две хиляди/ лева на „Б.И.“ АД, ЕИК *********, в
качеството му на работодател.
В подадената жалба се излагат съображения за противоречие на
наказателното постановление с материалния и процесуалния закон, също че
фактическата обстановка не отговаря на действителната. Твърди се, че към
момента на прекратяване на трудовия договор със С. П. А., същият не е бил
трудоустроен. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител адв. Т., редовно упълномощен.
1
Потвърждава в цялост подадената жалба. Претендира разноски, като
представя списък с разноски. Моли съда да я потвърди и да отмени НП.
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София, редовно призована, се представлява от юрк. К., редовно
упълномощен. Моли съда да остави жалбата без уважение, като счита, че
нарушението констатирано в АУАН и НП е доказано. Моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави
възражение за прекомерно адвокатско възнаграждение и то да бъде намалено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 22.12.2022 г. Е. Г. на длъжност инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в „Б.И.“ АД и при преглед на представените
документи е установено, че със заповед № ФС – 40/30.09.2022 г.,
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на С. П. А. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 03.10.2022 г. Съгласно
представените в хода на проверката документи е установено, че лицето С. П.
А. към момента на прекратяване на трудовия договор е страдал от заболяване,
съгласно представеното експертно решение (ЕР) № 2195 от 28.07.2022 г. с
общо трайна намалена работоспособност 74%. В трудовото досие на С. П. А.
не е установено да се съдържа искане от работодателя за предоставяне на
предварително разрешение за прекратяване на трудовото му правоотношение
с Дружеството на основание 328, ал. 1, т. 3 от КТ. При извършена справка от
инспектор Г. в ИС на ИА ГИТ, модул „Регистър на предварителните
разрешения/ откази за уволнения на работник или служител по чл. 333 от
КТ“, е установено, че не е поискано разрешение за лицето С. П. А., от
работодателя „Б.И.“ АД. Нарушението е извършено на 03.10.2022 г. в „Б.И.“
АД и констатирано в Д „ИТ“ – София при преглед на изискани и представени
от работодателя документи.
Въз основа на гореизложеното св. Г. съставила АУАН № 22 – 2200610
от дата 22.12.2022 г. Същият е съставен в присъствието на двама свидетели и
е връчен на 22.12.2022 г. на Р. Ж. Ж. – А., в качеството на изпълнителен
директор на „Б.И.“ АД, ЕИК *********.
2
Въз основа на издадения АУАН на 24.02.2023 г. Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София (Д „ИТ“ – София), съставил
наказателно постановление № 22-2200610, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, за нарушение по чл. 333, ал. 1, т. 2, от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 / две
хиляди/ лева на „Б.И.“ АД, ЕИК *********, в качеството му на работодател.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните в досъдебното и съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на свидетел Е. Н. Г.,
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
извършена проверка, трудов договор с лицето С. П. А., експертно решение №
2195 от дата 28.07.2022 г. на ТЕЛК, заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г. на
изпълнителен директор на ИА ГИТ, заповед № 1744/20.12.2022 г. на
изпълнителен директор на ИА ГИТ, заповед № ФС – 40/30.09.2022 г на
изпълнителен директор на „Б.И.“ АД, както и от останалите материали по
делото.
Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като събраните по
делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
3
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, при
спазване на преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от Закона за
административните нарушения и наказания и в съответствие с материалния
закон. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания, визирани в ЗАНН.
АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото му на защита до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи
до порочност на образуваното административнонаказателното производство
против него.
Съдът не кредитира възражението на жалбоподателя, че НП и АУАН
не са издадени в законоустановения срок. АУАН е издаден на 22.12.2022 г.,
следователно не са минали три месеца от откриването на нарушителя и една
година от извършването на нарушението, поради което не е нарушена
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. От друга страна, НП също е издадено в
законоустановения срок по чл. 34 от ЗАНН с оглед датата му на издаване, а
именно 24.02.2023 г.
Съдът не може да сподели възражението на жалбоподателя, че лицето
С. П. А. не е било трудоустроено към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Съгласно трайно установената практика на Върховния
касационен съд, закрилата по чл. 333, ал. 1 т. 2, както и тази по т. 3 от КТ, има
обективен характер. Задължение на работодателя е да извърши преценка за
наличие на предпоставките за провеждане на процедурата за предварителна
закрила като събере информация за здравословното състояние от работниците
или служителите, на които има намерение да прекрати трудовите
правоотношения. За работника или служителя липсва легално вменено
задължение предварително да уведомява работодателя за своето заболяване.
Обективният характер на законоустановената закрила се преодолява само ако
по делото се установи по безспорен начин, че работникът или служителят
4
съзнателно е укрил свое съществуващо заболяване. В случая доказателства за
съзнателно укриване на заболяването няма. В допълнение практиката на ВКС
приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по отношение на
трудоустроен работник или служител, се прилага винаги щом с решение на
ТЕЛК е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест
или трудова злополука и са посочени противопоказни условия на труд. При
кумулативното осъществяването на тези две предпоставки, работникът или
служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, като е без
правно значение дали той заема длъжност, определена от работодателя за
трудоустрояване или продължава да изпълнява заеманата преди
трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му
състояние /в последната хипотеза трудоустрояването е фактически
изпълнено/. Като в настоящия случай в експертно решение № 2195 от дата
28.07.2022 г. на ТЕЛК са посочени противопозани условия на труд „без тежък
физ. труд, псих. пренапрежение“.
Според императивната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ в
случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 от КТ работодателят може да уволни
само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен
случай работник или служител, които е трудовоустроен. Предвид
гореизложеното прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
без предварително разрешение на Инспекцията по труда в нарушение на чл.
333, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съдът не намира извършеното нарушение за маловажно по смисъла на
чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи и че специалният състав от КТ на
„маловажно“ административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
5
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер.
В конкретния случай нарушението не е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в КТ и от същото са произтекли
вредни последици за работника С. П. А. изразяващи се в прекратяване на
трудовото му правоотношение с „Б.И.“ АД. В действителност в наказателното
постановление административнонаказващия орган (АНО) е допуснал
нарушение при прилагането на чл. 415в от КТ като е счел, че нарушението не
е маловажно, тъй като е изключено от обхвата по смисъла на чл. 415в, ал. 2 от
КТ. Когато съдът констатира, че предпоставките за маловажност са налице,
но наказващият орган не е го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. В настоящето производство дори АНО да е счел случаят за
немаловажен на грешно основание, то съдът не констатира да са налице
предпоставките по чл. 415в от КТ за маловажно нарушение, за да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона.
Предвид гореизложените аргументи съдът не приема становището на
жалбоподателя относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
На основание чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв. Съдът счита, с оглед изминалия период от време от деянието до
наказанието на дееца и постигане целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН, следва
да потвърди наложената санкция от АНО, която надвишава с 500 лв. законния
минимум съгласно санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, а именно 2 000
лв.
С оглед изхода по делото, искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно, затова жалбоподателят следва да заплати на
Д „ИТ“ – София сумата от 80.00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание и е разпитан един
свидетел. В този ред на мисли, претенцията на жалбоподателя за присъждане
6
на разноски следва да бъде отхвърлена, доколкото наказателното
постановление е потвърдено.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2200610 от
24.02.2023 г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение по чл.
333, ал. 1, т. 2, от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 / две хиляди/ лева на „Б.И.“ АД, ЕИК *********, в качеството му на
работодател.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Д „ИТ“ – София сумата от
80.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7