№ 403
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100601064 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 31.07.2020г., постановена по НЧХД №6029/2019г. по
описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 114 състав,
първоинстанционният съд е признал подсъдимата за Б. СТ. Г. за виновна в
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.12.2019 г.
около 08.00 часа, в гр. София, ул. „*******, причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в изгаряне на лицето, шията, дясното рамо и дясната
предмишница на А.С.. Б., като нараняванията са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, за което й наложил наказание
„ПРОБАЦИЯ”, за срок от 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, със следните пробационни
мерки:
-на основание чл.42а, ал.З, т.1 вр. ал.2, т.1 от НК - Задължителна
регистрация по настоящ адрес - гр. София, кв. Б., ул. *******, със
задължението на подсъдимата за явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца;
-на основание чл.42А, ал.З, т.1 вр. чл.42а, ал.2, т.2 от НК -
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
Със същата присъда подсъдимата Б. СТ. Г. била призната за виновна и
за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, а именно за това, че на 19.12.2019г.,
1
около 08.00 часа, в гр. София, ул.
„*******, казала нещо унизително за честта и достойнството
на частната тъжителка А.С.. Б. в нейно
присъствие, като я нарекла „курва”, за което първостепенният съд наложил на
подсъдимата наказание „глоба“, в размер на 1000 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК първоинстанционният съд определил на
подс. Б. СТ. Г. едно общо най- тежко наказание измежду така наложените й
наказания, а именно „ПРОБАЦИЯ”, за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Подадена е въззивна жалба и писмено допълнение към нея от частния
тъжител А.С.. Б., чрез повереника-адв. Р.П.-К.-П.. С жалбата и писменото
допълнение се иска от въззивния съд първоинстанционната присъда да бъде
изменена, като към по-тежкото наказание се присъедини на осн. чл.23,ал.3 от
НК наложеното на подсъдимата наказание „глоба“, както и да се увеличат
размерите на наложените на подсъдимата наказания.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмени
допълнения към нея от подс. Б. СТ. Г., чрез нейния защитник-адв.Ч.. В
жалбата и писменото допълнение към нея се излагат доводи, че по делото не
били събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин
съпричастността на подс. Г. към инкриминираните деятелности, за които е
осъдена от първата съдебна инстанция. Инвокират се доводи, че показанията
на свидетелката Пенкова са недостоверни, тъй като същата била
заинтересована от изхода на делото поради близките и отношения с
тъжителката. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена от въззивната съдебна инстанция нова, с
която подсъдимата Б. СТ. Г. да бъде призната за невиновна и по двете
обвинения.
С жалбите не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 07.04.2022 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
Повереникът на частния тъжител– адв.К. поддържа депозираната от нея
жалба, като оспорва жалбата на подсъдимата. Намира постановената присъда
за правилна, освен в частта й касаеща наказанието. Счита, че в тази част
присъдата е неправилна, като моли наказанието на подсъдимата да бъде
увеличено, както и на подсъдимата да й се наложи глоба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимата – адв.Ч. поддържа депозираната от него жалба, както и
писменото допълнение към нея. Инвокира доводи, че разпитаната в хода на
първоинстанционното съдебно следствие свидетелка е била заинтересована от
изхода на делото, както и че показанията са й противоречиви. Моли
подсъдимата да бъде изцяло оправдана. Алтернативно пледира, в случай че
въззивният съд не оправдае подзащитната му, да не увеличава размера на
наложеното на последната наказание.
Подсъдимата Б. СТ. Г. подържа казаното от защитника й, като в
2
последната си дума иска да бъде оправдана.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите на
страните, както и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства,
изясняващи следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Б. СТ. Г. - 52 години, родена на ******* г. в гр. София,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно
образование, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, кв. „Б.“, ул. „*******,
ап. 11, ЕГН **********.
Свидетелката Г.П. живее в гр.София, кв. „Бояна“, ул.“*******. Заедно
със свидетелката в същото жилище живее тъжителката А.Б., която ползва
долния етаж /сутерен/ на къщата, на който била направила ремонт.
Подсъдимата, която от около десет години се преместила да живее на
адреса: гр.София, кв. „Бояна“, ул.“*******, започнала да обитава втория етаж
на къщата заедно със своята майка-св. Г.П..
На 19.12.2018г., около 08:00 часа, тъжителката А.Б. се качила на етажа,
на който били свидетелката Г.П. и подс. Г..
В коридора на етажа тъжителката А.Б. била посрещната от
подсъдимата, която преди това й била забранила да влиза на втория етаж и
започнала да й крещи, какво правила на етажа.
Свидетелката Г.П., която по това време била в стаята си на втория етаж,
след като чула подс. Г. да крещи на тъжителката, излязла в коридора за да
види какво става.
В момента, в който Г.П. излязла в коридора, последната видяла как
подсъдимата, без каквато й да е причина, да залива с вряла вода, в която по-
рано си била сварила чай, тъжителката А.Б. в областта на лицето, шията,
дясното рамо и предмишница. Вследствие на заливането с врялата вода с чая
тъжителката получила изгаряне на лицето и шията от първа степен, на
дясното рамо и дясната предмишница от втора степен, като в един участък на
мишницата Б. получила изгаряне от трета степен. Кожата на местата, където
попаднала врялата вода, се покрила с болезнени мехури.
Освен че заляла с врялата вода с чая тъжителката, подсъдимата
истерично й крещяла, като я наричала „циганко“ и „курво“.
На 20.12.2018г. тъжителката посетила съдебномедициснски кабинет,
където била прегледана от съдебен медик, който констатирал получените
вследствие на попарването с гореща вода травматични увреждания на кожата
на Б..
От изготвените в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
две съдебномедицински експертизи се установяват получените от
тъжителката Б. травматични повреди вследствие на въздействието на
горещата течност /попарване/, изразяващи се в изгаряне на лицето, шията,
дясното рамо и дясната предмишница. Тези телесни наранявания експертите
са категорични, че са причинили на А.Б. временно разстройство на здравето
3
неопасно за живота.
Вещите лица конкретизират в заключенията си и степента на
получените изгаряния, както и че уврежданията, получени от тъжителката, не
водят до решителна промяна на външния й вид, поради което не е налице
обезобразяване.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните в хода на първинстанционното съдебно следствие гласни
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелката Г.П., от
писменото доказателство -съдебномедицинско удостоверение №
474.12/2018г., както и от заключенията на изготвените съдебномедицински
експертизи.
На първо място съдът намира за незаконосъобразен подходът на
първоинстанционния съд да възприеме фактическата обстановка такава,
каквато е описана в тъжбата, а не да я изведе на база събраната и проверена
по делото доказателствена съвкупност.
Въпреки това в конкретния случай допуснатото процесуално нарушение
от първата инстанция не е съществено, тъй като не е ограничило съществено
правата на страните в процеса.
Именно поради това въззивният съд в настоящият съдебен акт е описал
фактическа обстановка, която се установява от събраната и проверена по реда
и условията на НПК доказателствена съвкупност.
Тази доказателствена съвкупност възпроизвежда по делото фактически
данни, изясняващи релевантните за предмета на делото обстоятелства
относно времето и мястото на получените от тъжителката телесни
наранявания, действията на подсъдимата, с които последната е причинила на
Б. телесните повреди, включително и думите изречени от Божидарка Гърнев
по адрес на А.Б., които са инкриминирани в тъжбата.
Основен доказателствен източник на доказателствени факти,
изясняващи въпросните обстоятелства, са показанията на свидетелката Г.П..
Последната добросъвестно описва непосредствено възприетите от нея
действия на подсъдимата Гърнев на 19.12.2018г. около 08:00 часа в къщата,
находяща се в гр.София, кв. „Бояна“, ул.“*******.
Свидетелката Г.П. е видяла както заливането на тъжителката от
подсъдимата с горещата вода, в която е имало сварен чай, така е чула и
конкретните думи, изречени от Г. към Б..
Тези показания на свидетелката намират доказателствена подкрепа от
съдебномедицинско удостоверение № 474.12/2018г., както и от заключенията
на изготвените съдебномедицински експертизи.
От заключенията на изготвените в хода на първоинстанционнито
съдебно следствие съдебномедицински експертизи, които съдът кредитира
като компетентни и обосновани, се установява медико-биологичния характер
на настъпилите вследствие на попарването телесни повреди на тъжителката
Б..
Механизмът на причиняване на телесните повреди на тъжителката,
4
посочени в двете съдебномедицински експертизи, изцяло съвпада с
описаното от св. Г.П. в показанията действие на подсъдимата, която с вряла
вода /в която била сварила чай/, е поляла тъжителката.
Що се отнася до обясненията на подсъдимата, то въззивният съдебен
състав споделя извода на първостепенния съд, че същите следва да се
кредитират единствено в частта относно времето и мястото на инцидента.
В останалата част, а именно в частта, в която подсъдимата в
обясненията си твърди, че не тя, а тъжителката е била агресивна към нея, като
я е обиждала, както и че инцидентът с попарването на Б. е следствие на
поведение на последната, правилно са приети от първата съдебна инстанция
за недостоверен доказателствен източник.
В тази част обясненията изцяло се опровергават от показанията на св.
Г.П., като въззивният съд намира за изцяло неоснователни доводите на
защитника, че не следвало да се кредитират показанията на свидетелка на
Г.П., тъй като същата била заинтересована от изхода на делото.
Свидетелката Г.П. е майка както на тъжителката, така и на подсъдимата,
като в показанията й свидетелката не посочва за влошени отношения между
нея и подс. Г..
На следващо място, трайната юриспруденция и теоретични постулати
касателно доказателствения анализ са изчистили въпроса относно правилата,
по които се прави преценка за достоверността на един или друг
доказателствен източник, като тази преценка не следва да изхожда от
близките или родствените отношения между страните и свидетелите, а дали
възпроизведените от въпросния доказатествен източник твърдения отговарят
на действително случилото се.
В тази насока и с оглед правилата на доказателственото право, то съдът
е длъжен анализирайки всеки доказателствен източник както поотделно, така
и в съвкупност с останалите доказателства да установи дали същият правилно
възпроизвежда фактите от обективната действителност.
Именно спазвайки тези правила както първоинстанционният съд, така и
настоящата въззивна инстанция намира, че показанията на св. Панкова са
достоверен източник на доказателствени факти, тъй като същите намират
доказателствена подкрепа в останалата доказателствена маса.
Напротив, обясненията на подсъдимата в частта, в която се твърди, че
не тя, а тъжителката е била агресивна към нея, като я е обиждала, както и че
инцидентът с попарването на Б. е следствие на нейно поведение, не намират
подкрепа в нито едно от останалите събрани и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства.
По тези съображения въззивният съд приема, че обяснения на
подсъдимата в тази им част са израз единствено на защитната й позиция по
делото.
На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен
анализ на събраните по делото доказателства и прецизно изследване на
фактите и обстоятелствата, релевантни за престъпленията, за които е
5
повдигнато обвинение на подсъдимата с тъжбата, въззивният съд намира, че
Б. СТ. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
вменените й престъпления по чл.130,ал.1 от НК и по чл.146,ал. 1 от НК.
По отношение на престъплението по чл.130,ал.1 от НК, въззивният
съд намира следното:
От обективна страна- на 19.12.2019 г., около 08.00 часа, в гр. София, ул.
„*******, подс. Б. СТ. Г. заляла с вряла вода, в която била сварила чай,
тъжителката А.С.. Б., вследствие на което причинила на последната изгаряне
на лицето, шията, дясното рамо и дясната предмишница.
Тези травматични увреждания според заключенията на приетите по
делото съдебномедицински експертизи са причинили на А.С.. Б. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Правилно и в съответствие с чл.130,ал.1 от НК и дадените указания в
Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е
квалифицирал причинените телесни увреждания като лека телесна повреда.
Обосновано контролирания съд е приел, че е налице причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимата Б. СТ.
Г. и настъпилия съставомерен резултат-телесните увреждания на А.С.. Б.,
които са следствие на заливането й с врялата вода.
При установяване на субективната страна на деянието контролната
инстанция, като изходи от констатираните обективни дадености /заливането
от подс. Г. с вряла вода тъжителката Б. по главата и тялото /, напълно споделя
извода на първостепенният съд, че подсъдимата от субективна страна е
осъществила инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл.
Подс. Г. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, а
именно, че врялата вода при попадане върху човешката кожа ще причини
изгаряния, предвиждала е общественоопасните последници и пряко ги е
целяла, заливайки тъжителката по главата и тялото с врялата вода,
причинявайки й изгаряния.
По отношение на престъплението по чл.146,ал. 1 от НК, въззивният
съд намира следното:
От обективна страна на 19.12.2019г., около 08.00 часа, в гр. София, ул.
„*******, Б. СТ. Г. казала нещо унизително за честта и достойнството на
частната тъжителка А.С.. Б. в нейно присъствие, като я нарекла „курва”,
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личностна и обществена ценност.
Изпълнителното деяние на обидата, възведено в диспозицията на чл.146
от НК, се изразява в действие казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Т.е. деецът
изразява своя негативна личностова оценка чрез обидни епитети,
квалификации, сравнения, псувни и др. или чрез конклудентни действия –
6
напр.шамар.
От показанията на св. Г.П. се възпроизвеждат точните думи, казани от
подсъдимата по адрес на тъжителката, а именно „циганко“, „курво“.
Въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че
употребената дума „курва“ е несъмнено обидна такава, тъй като същата
според тълковния речник означава жена, която живее развратно.
Контролната съдебна инстанция приема, че и казаната от подсъдимата
на тъжителката дума „циганка“ също се явява, с оглед казуистиката, за
обидна.
Първостепенният съд е анализирал буквалното значение на думата
„циганка“, т.е. нейната денотация, дадена в тълковния речник.
В същия речник е дадено и преносното значение на думата „циганка“-
лъжлива, бедна или мръсна жена, т.е. в нейния конотационен смисъл.
В конкретния случай не се установява нито подсъдимата, нито
тъжителката да са от ромския етнос.
Напротив тази дума е казана от подсъдимата на тъжителката заедно с
думата „курва“, като Г. я е изрекла в състояние на силна ярост /истерия/,
което се установява от показанията на св. Панкова, поради което това
поведение на подсъдимата дава основание на съда да приеме, че последната е
употребила думата „циганка“ в нейния конотационен смисъл, т.е. чрез тази
дума е изразила своята негативна личностова оценка за тъжителката.
Тъй като липсва надлежна жалба от тъжителката за осъждане на
подсъдимата за дума „циганка“, то въззивният съд, с оглед забраната
„реформацио ин пеиус“ , не може да измени присъдата на първата
инстанция в тази й част, като осъди подсъдимата и за тази дума.
Правилно първостепенният съд е приел, че Б. СТ. Г. от субективна
страна е осъществил инкриминираната деятелност при условията на пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, а
именно, че обижда тъжителката, наричайки я „курва“, като пряко е целяла
това поведение, с което да накърни личното чувство за достойнство на Б..
По отношение на индивидуализация на наказанията на
подсъдимата Б. СТ. Г., въззивният съдебен състав намира следното:
Въззивният съдебен състав отчитайки изискванията за
индивидуализация на наказанието приема, че правилно първата инстанция е
наложила на подсъдимата за престъплението по чл. 130,ал.1 от НК наказание
„пробация”, с пробационни мерки както следва:
-на основание чл.42а, ал.З, т.1 вр. ал.2, т.1 от НК - Задължителна
регистрация по настоящ адрес - гр. София, кв. Б., ул. *******, със
задължението на подсъдимата за явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца;
-на основание чл.42А, ал.З, т.1 вр. чл.42а, ал.2, т.2 от НК -
7
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
Размерът на това наказание е в рамките на законовия минимум и според
въззивният съд би изцяло покрило целите на чл.36 от НК.
Относно наказанието „глоба“, в размер на 1000 лева, наложено на
подсъдимата Божидарка Стоянова Г. за престъплението по чл.146,ал.1 от НК,
отново въззивният съд намира същото за правилно индивидуализирано.
Правилно първостепенният съд е приложил чл.23,ал.1 от НК, като на
подс. Б. СТ. Г. е определил едно общо най- тежко наказание измежду
наказанията, наложени му за престъпленията по чл. 130,ал.1 от НК и по
чл.146,ал.1 от НК, а именно наказание пробация”, със следните прабационни
мерки:
-на основание чл.42а, ал.З, т.1 вр. ал.2, т.1 от НК - Задължителна
регистрация по настоящ адрес - гр. София, кв. Б., ул. *******, със
задължението на подсъдимата за явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца;
-на основание чл.42А, ал.З, т.1 вр. чл.42а, ал.2, т.2 от НК -
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца.
Що се отнася до искането на тъжителката с депозираната от нея
въззивна жалба за присъединяване към най-тежкото наказание и наказанието
глоба, то въззивният съд, преценявайки степента на обществената опасност на
извършените от подсъдимата престъпления, както и това, че същата е
неосъждана и не се явява лице със завишена степен на обществена опасност,
то съдът намира, че не е необходимо за постигане целите на чл.36 от НК, на
осн. чл.23,ал.3 от НК да присъединява към по-тежкото наказание и
наказанието глоба, наложено на подсъдимата за престъплението по
чл.146,ал.1 от НК.
Направените по делото пред първата инстанция разноски в съответствие
с чл.189, ал.3 НПК, правилно са възложени на подсъдимата.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви основания, които да налагат нейното
изменяне или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 от НПК,вр. с чл.334‚
т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 31.07.2020г., постановена по НЧХД
№6029/2019г. по описа на Софийски районен съд – Наказателно отделение,
114 състав.
8
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9