РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на Тридесет и първи Март през Две хиляди и Двадесет и
първа година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията
Чиликов А.Н.Д. 96 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 26-Г-214/25.09.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Жалбоподателят недоволен от
наложената му имуществена санкция моли
съда да я отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено
административно нарушение и с допуснати съществени процесуални нарушения.
В с.з. чрез адвокат Т.
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна
представлявана в с.з. от юрисконсулт К. взема становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в
срок и от субект имащ право на
жалба, поради което и на основание чл.
59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено от фактическа страна следното :
При извършена проверка на
27.09.2019 г. в игрална зала с три входа за посетители находяща се в град Стара
Загора на ул. „ Цар Симеон Велики „ № 100, в която се организират хазартни игри
от „ Гранд Казино-1“ ООД е установено, че на един от входовете не е поставено
на видно място информационно табло, на което са посочени забраните по чл. 45,
ал. 2 т. 1,2,3,4 от ЗХ.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите Б. Й., В. К., контролен лист и констативен протокол №
0010/27.09.2019 г., които от части кореспондират с показанията на свидетелите
Д. Д. и Н. Д.
В показанията си свидетелите Д. Д.
и Н. Д твърдят, че третият вход на игралната зала / за който е съставен АУАН и
констативен протокол/ не се използва.
В тази част съдът не дава
вяра на показанияата на тези свидетели по следните съображения :
От показанията на
свидетелите Б. Й. и В. К. се установява, че към момента на проверката игралната
зала е имала три входа, всеки един от тях е бил отключен и е можело свободно да
се преминава и през трите входа.
Показанията и на двамата
свидетели не съдържат никакво противоречие по между си, взаимно се допълват,
същите са логични и последователни. Те са и в пълно съответствие с писмените
доказателства – съставения контролен лист и констативен протокол №
0010/27.09.2019 г.
Следователно показанията
на свидетелите Й., К. и писмените доказателства из цяло кореспондират по между
си, което дава основание на съда да ги приеме за убедителни и да ги кредитира с
доверие.
Посочените убедителни
писмени и гласни доказателствени средства / показанията на свидетелите К. , Й.,
констативен протокол/ на фона на липсата на възражения от страна на управителя
/ св. Д. / при съставянето на АУАН и констативния протокол опровергават по
несъмнен и безспорен начин показанията на св. Д. Д. и Н. Д от една страна, а от
друга потвърждават фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
От друга страна св. Д.
е управител и игралната зала , а св. Н. Д работи като крупие в същата зала,
което дава основание да се приеме че същите са заинтерисовани, а техните
показания се явяват и изолирани от останалия доказателствен материал, което ги
прави неубедителни.
Представените фото
снимки с нищо не променят направените до тук изводи. Те не установяват към кой
момента са изготвени, а още повече и не могат да установят дали вратата на
третия вход е отключена или заключена и дали има свободен достъп през този
вход.
Следователно цитираните
доказателствени средства/ показанията на свидетелите Й., К.,протокол /
кореспондират из цяло по между си и не съдържат никакво противоречие. Те водят
до единствено възможния извод относно възприетата от
административно-наказващият орган фактическа обстановка, поради което и съдът я
приема за установена и доказана.
При така установената
фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 45, ал. 3 ЗХ и на основание чл. 110,
ал. 2 ЗХ е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.
Административното
нарушение е извършено и констатирано в игрална зала, в която се организират
хазартни игри.
Тази дейност попада под
регламентацията на ЗХ и съгласно императивните изисквания на чл. 45, ал. 3 ЗХ
на всеки вход за посетители е следвало да се постави на информационно табло на
видно място забраните по чл. 45, ал. 1
т. 1,2,3,4 ЗХ.Това в случая не е сторено , с което не е изпълнено
императивното изискване на чл. 45, ал. 3 ЗХ.
Възражението на защитника
на жалбоподателя, че входът няма излаз към улица и до него няма пряк достъп е
неоснователно.Това обстоятелство се явява правно ирелевантно тъй като
изискването е абсолютно и безусловно – без значение от къде е достъпът до входа
на игралната зала.Решаващо е, че този вход е бил отворен и със свободен достъп
на посетители какъвто е и настоящият случай.
Неоснователни са претенциите
за ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние и за приложение на
чл. 28 ЗАНН.
Игралната зала е място,
където се организират хазартни игри. До тези места предвид спецификата и
характера на дейност е ограничен достъпът на определени лица, което ограничение
следва да е ясно видимо.Подобни нарушения в никакъв случай не могат да са с
ниска или незначителна степен на обществена опасност, поради което и няма
основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
По изложените до тук
съображения съдът намира, че са осъществени всички обективни признаци от
състава на административното нарушение по чл. 45, ал. 3 ЗХ.
Нарушението е извършено от
юридическо лице стопанисващо игралната зала, наложена е имуществена санкция на
юридическото лице, поради което се касае за обективна, невиновна АНО и въпросът
за вината не подлежи на коментар.
При индивидуализацията на
имуществената санкция е отчетена тежестта на административното нарушение и
обстоятелството, че нарушението е за първи път, което е дало основание да се
наложи санкция в рамките на абсолютния минимум за юридическите лица – в размер
на 500 лева т.е. няма законова възможност за налагане на имуществена санкция
под този размер / чл. 27, ал. 5 ЗАНН /.
Неоснователно е
възражението за допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от АУАН и
наказателното постановление ясно е посочено, че при извършена проверка на
27.09.2019 г. е установено съответното нарушение т.е. ясно е кога е извършено
нарушението, същото е конкретизирано по време, място и начин на извършване,
поради което са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Обстоятелството, че в АУАН
като свидетели са вписани лица различно от присъствалите на проверката в
никакъв случай не опорочава съставения АУАН и издаденото наказателно
постановление.Няма изискване за идентичност на лицата извършили проверката и
тези, които са свидетели при съставянето на АУАН. Още повече , че АУАН е
съставен след извършването на проверката.
Неоснователни са възраженията, че
административно-наказващият орган е е обсъдил възраженията на нарушителя преди
да издаде наказателното постановление.След като е издал наказателното
постановление очевидно е, че възраженията не са приети за основателни. Ако беше
приел обратното административно-наказващият орган би прекратил
административно-наказателната преписка без да издава наказателно постановление.
Неоснователна е претенцията
за приложение на по-благоприятен закон, тъй като към момента на съставяне на
АУАН и издаването на наказателното постановление санкционираното ЮЛ не е имало вече качеството организатор на
хазартни игри. Такова качество обаче е имало към момента на извършване на
административното нарушение и всички последващи обстоятелства не могат да
заличат факта на извършено административно нарушение.Възражението би било
единствено основателно и в съответствие с чл. 3, ал. 2 ЗАНН ако настъпи промяна
в нормативната уредба, каквато в случая няма.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същото
отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ЗАНН.Посочени са всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, същото е
конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочена е и
съответната правна квалификация т.е. спазена е формата и е гапрантирано правото
на защита.
По изложените до тук съображения съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във
вр. с чл. 143 АПК страните имат право на разноски.
В конкретният случай наказателното
постановление е потвърдено, поради което
въззиваемата страна има право да получи направените разноски, които се
претендират с писмена молба и в с.з.
Видно от представеното пълномощно
въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт К. / явяване в с.з. /, на
която следва да се присъди възнаграждение в размер на 120 лева / чл. 27 е от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 26-Г-214/25.09.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева / ПЕТСТОТИН / на „ Гранд Казино-1“ ООД, ЕИК № ********* с управител и представител Г.Т.В.
със седалище и адрес на управление – град София, Ж.К. „ Младост – 2“, ул. „ Св.
Киприян“ № 292 и съдебен адрес ***, офис 1 / адв.Д. Т./.
ОСЪЖДА „ Гранд Казино-1“
ООД, ЕИК № ********* с управител и
представител Г.Т.В. със седалище и адрес на управление – град София, Ж.К. „
Младост – 2“, ул. „ Св. Киприян“ № 292 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ /НАП/ – град София направените по делото разноски в размер на 120 /
сто и двадесет / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: