Решение по дело №3705/2009 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3856
Дата: 20 декември 2009 г. (в сила от 9 март 2011 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20093110103705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3856/20.12.2009г.

гр. Варна, 21.12.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА

 

при секретаря М.А., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3705 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от А.Т.К. и К.А.К. *** съединени в условията на активно субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ****на ул. „****, представляващ дворно място, съставляващо УПИ № ****по плана на града, с площ от 510 кв.м. и при граници на целия имот: от две страни улици и ****.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, навеждайки твърдения, съобразно които са придобили правото на собственост върху спорния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражняваната от тях съвместна, непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1995г. до настоящия момент, към което владение са присъединили владението на праводателя им ****, което последния е упражнявал начиная от 1983г. до 1995г., когато е предал владението на имота на ищците с договор. Обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита, посредством навеждане на твърдения, съобразно които понастоящем именно те упражняват фактическа власт върху процесния имот. Въпреки притежаваното от тях право на собственост върху имота, същия е предмет на съставен АчОС № 207/05.06.2008г. С последния, ответника оспорва принадлежността на правото в полза на ищците, което извънпроцесуално оспорване поражда правния им интерес от защита на смутеното им право и нормалното му упражняване. Ето защо молят съществуващия спор за собственост да бъде разрешен със сила на присъдено нещо в отношенията между страните в тяхна полза.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, Община ****изразява становище по насочените срещу нея искове, съобразно което оспорва изцяло същите. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, а съответно и активната материалноправна легитимация на ищците по делото; идентичността на процесния имот и този, предмет на съставения АчОС. Твърди право на собственост върху процесния имот, породено на основание § 42 от ПРЗ на ЗИДЗОС. Преди да стане общинска собственост през 1999г., имота е бил собствен на държавата, а съгласно действащата разпоредба на чл. 86 от ЗС, не може да се придобива по давност вещ – държавна собственост. До 01.06.1996г., процесният имот, като държавна собственост не е можел да бъде придобит по давност, а с оглед наложения мораториум съгласно § 1 от ЗДЗС, спиращ давността за придобиване на държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006г., давностния срок не е изтекъл. С оглед изложените съображения, моли за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищците, чрез процесуалния им представител адв. Донка Асенова, поддържат предявените искове и молят за постановяване на положително решение по тях.

Община ****, чрез процесуален представител адв. Паскал Гонов заявява, че оспорва твърдяното право на собственост на ищците върху имота. Моли за постановяване на решение, с което предявените искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.

По допустимостта на исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Абсолютна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на всички видове искове е съществуването на правен интерес за ищеца от провеждане на избраната форма на съдебна защита, наличието на която при установителните претенции е изрично регламентирана от законодателя. Интересът от търсената с иска защита би могъл да бъде както пряк, така и евентуален, но винаги следва да бъде преценяван с оглед конкретните твърдения и очертана колизия на права между страните. В настоящата хипотеза, съдът приема, че предявените искове са допустими и надлежно ангажират правораздавателната му компетентност, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат фактически твърдения за упражнявана от тях фактическа власт върху спорния имот към момента на съдебното сезиране. Твърдяното материално право е спорно в отношенията между страните, което оспорване е намерило израз в действията на ответника по актуването на имота като частна общинска собственост. Фактическите твърдения, заложени в исковата молба и процесуалното поведение на страните обосновават колизия на права, като изходът на спора по установителните искове за собственост, би разрешил материалноправния спор между страните досежно принадлежността към патримониума на ищците на спорното право върху процесния имот, с което би се постигнал и целения от тях правен резултат в пълен обем. Последното поражда правния им интерес от разрешаване на спора при така избраната форма на искова защита. Ето защо, релевираните претенции се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

      С писмен договор за покупко продажба, сключен на 01.11.1995г. между ****, като продавач от една страна и К.А. **** като купувач, от друга, първият е продал на втория дворно място от 750 кв.м., със застроена площ от 60 кв.м. за сумата от 650 лева, пред трима свидетели.

От съдържанието на АчОС № 270, съставен на 05.06.2008г. на основание § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС и Уведомително писмо № ДИ-08-0808-15/08.05.2008г. на зам. областни управител на гр. Варна, със същия е актуван урегулиран незастроен поземлен имот, с площ от 510 кв.м., находящо се в гр. ****, представляващо УПИ ХХ, в кв. 1, при граници: улица, УПИ ХХІ и улица.

С оглед изследване на релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства, в хода на делото са ангажирани специални знания, посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице Д.К., по която установява следното: процесния имот е включен понастоящем в строителните граници на населеното място по одобрения със Заповед № 769/30.05.1985г. застроителен и регулационен план на ****, сега гр. ****и Заповед № 468/07.08.1990г., с което е одобрено регулационното изменение, при граници: **** и от три страни улици. Съгласно плана на града, изработен през 1963г., процесния имот е извън строителните граници на населеното място. За **** е съставен АчОС № 270/05.06.2008г., идентичен с процесния имот. Последния е обособен от част от имот ****., идентичен с ****., с площ от 198 кв.м., записан в разписния лист на Димитър Стефанов, оцветена в приложената към заключението комбинирана скица в жълт цвят; от част от имот № 375 по КП 1985г., идентичен с ПИ № 370 по КП 1963г., с площ от 270 кв.м., записан на наследниците на ****, оцветена със зелен цвят на същата скица и от част от имот без номер в плана, с площ от 37 кв.м., отразено на същата скица в розов цвят.

С оглед установяване на наведените от ищците фактически твърдения, досежно фактите, породили твърдяното право на собственост върху имота, в хода на делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Николай Щерев. В показанията си последният излага, че през 1993-1994г. той е продал с писмен договор процесния имот на ищеца, от който момент същия живее в имота и изградената в него къща, заедно със семейството си.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството им на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Именно установеността на активната материалноправна легитимация на ищците към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

В разглеждания случай, ищците се позовават на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, начиная от 1995г. до настоящия момент, към което владение са присъединили владението на праводателя им по писмения договор от 01.11.1995г. ****, което последният е упражнявал в период от 1983г. до 1995г. Изхождайки от изтъкнатите от ищците фактически основания на твърдяното присъединяване, решаващият състав приема, че в разглеждания случай не са налице предпоставките на присъединено владение. Това е така, тъй като в случая, ищците са недобросъвестни владелци на имота, тъй като предварителния договор, какъвто характер има договора от 01.11.1995г., не е основание годно да ги направи собственици, нито е спазена нотариалната форма, която е необходимо условие за валидността на сделката. Ищецът по делото не може да присъедини към своето владение и владението на продавача по предварителния договор – Николай Щерев, доколкото съгласно чл. 82 от ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, но присъединяване на владение е възможно само при универсално правоприемство /наследяване/ или частно такова /продажба, дарение и др. подобни/. За да се присъедини владение при продажба, е необходимо това правоприемство да е действително. Тъй като предаването на владението върху имота е станало не с нотариален акт, а с предварителен договор, не е налице и правоприемство по смисъла на чл. 82 от ЗС и ищецът не може да присъедини своето владение към това на продавача /в този смисъл и Р № 642/20.02.1968г. по гр.д. № 198/68г., I ГО, Р № 555/28.02.1969г. по гр.д. № 2052/1968г., I ГО на ВС/. В последното е прието изрично, че "Праводател по смисъла на чл. 82 от ЗС следва да се разбира този, който прехвърля фактически права по предвидения в чл. 18 от ЗЗД или по друг предвиден в закона ред, вещно право върху недвижим имот. Задължилият се по предварителен договор - обещание за продажба на недвижим имот, не е праводател по смисъла на чл. 82 от ЗС и затова получилият владението по договор - обещание за продажба на недвижим имот, не може да присъедини владението на този, който му е предал владението с договор."

Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. Правото на собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си и тогава, когато владението на имота не е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на имота в предвидения в закона срок. По делото са наведени фактически твърдения, съобразно които продавачът Щерев от своя страна е упражнявал владение върху имота на основание покупка през 1983г. В подкрепа на последните не са ангажирани доказателства в хода на делото. Следователно спорният въпрос за действителния притежател на правото на собственост по отношения на имота е останал недоказан. Въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване на владение от ищците е релевантен за разглеждания спор. Последното произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съобразно която, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ищците е да установят, че имота е бил частна собственост, а съответно и възможен обект на придобивна давност, към момента на установеното от тях владение. При наведени твърдения, че имота не е държавен, респ. общински, следва да ангажират доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото – физическо или юридическо лице. Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото. При това положение и при липса на доказателства, имота да е бил собствен на друго лице, следва, че ищците са своили имота спрямо Държавата. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. Общинска собственост. Следователно за периода от 01.11.1995г. до 1996г. Давност в полза на ищците не може да тече. От 01.06.1996г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 07.04.2009г. не е изтекъл изискуемия 10 годишен период от време, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. Бр. 105/2006г.; изм. Бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. Бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008/ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Следва да се отбележи, че съставянето или не на акт за държавна, респ. за общинска собственост няма вещнопрехвърлителен ефект. Той има само удостоверителни функции, констатирайки собствеността, без да я поражда.

Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за непринадлежността на правото на собственост върху процесния имот на ищците на твърдяното оригинерно основание - ищците не са придобили собствеността върху спорния имот на основание придобивна давност при наведените й параметри.

До приключване на устните състезания по делото, ответникът е релевирал искане за присъждане на реализираните от него в хода на делото съдебно деловодни разноски. Липата на доказателства за вида и размера на действително реализираните от него такива, обуславя непроизнасянето на съда по въпроса за сторените разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                    Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Т.К. с ЕГН ********** и К.А.К. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „****, ет. 2, офис 2, чрез адв. ****срещу Община ****искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. ****на ул. „****, представляващ дворно място, съставляващо УПИ № ****по плана на града, с площ от 510 кв.м. и при граници на целия имот: от две страни улици и ****, основан на твърдения за придобито от ищците право на собственост върху имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана от тях съвместна, непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1995г. до настоящия момент, към което владение са присъединили владението на праводателя им ****, което последния е упражнявал начиная от 1983г. до 1995г., когато е предал владението на имота на ищците с писмен договор, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 от ЗС.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК. 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: