Решение по дело №3422/2016 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№1274

гр.Перник, 25.11.2016 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на десет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Р.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03422, по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, точки от 1 до 3, включително от КТ и чл.86 ЗЗД.

                   По изложените в исковата молба обстоятелства  Г.Р.Н. ***, с ЕГН: **********, моли да се постанови решение с което да се признае  за незаконно уволнението и, извършено на основание чл.325, ал.1, т.З от КТ със заповед  № **-**-***/**.**.****г. на Директора на Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", с която е прекратено трудовото и правоотношение за длъжността : “С.У. общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по Б.Е.Л., код по НКПД: ********”, като се отмени заповедта, както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност : “С.У. общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по Б.Е.Л.” както и да бъде осъдена Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", гр. Перник,  да и заплати сумата 4755.00 лева,  обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното и уволнение, за период от шест месеца, считано от 01.07.2016г. до 01.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответната страна –  Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", гр. Перник, чрез процесуалния си представител, е оспорила така предявените искове, като е изразила становище, че са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното :

Не се спори по делото а и видно от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е работила в  Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", гр. Перник, като е заемала длъжността  “С.У. общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по Б.Е.Л.” ,  въз основа на сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, срочен трудов договор №****/**.**.****г., за срок от **.**.****г. до **.**.****г., докато със заповед  № **-**-***/**.**.****г., трудовото правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, считано от 01.07.2016г.,  поради изтичане на уговорения срок в договора. 

Ищцата в исковата си молба излага доводи, че трудовия и договор е незаконосъобразно сключен, като срочен, по реда на чл. 68, ал.1, т.1 от КТ, тъй като заеманата от нея длъжност не е била свързана с изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, като съответно срока на договора е сключен за по малко от една година съобразно разпоредбата на чл. 68, ал.4 от КТ.

Съдът намира доводите за основателни. Видно от разпоредбата на чл.68, ал.1 т.1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Съответно в ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В ал.4 на същата разпоредба е посочено, че по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Видно от представените от ищцовата страна писмо на Регионално управление на образованието – Перник, се установява, че предмета български език и литератира, се изучава от І до ХІІ клас от всички ученици а в ответното училище от ІХ до ХІІ клас през всяка учебна година.  Предвид на горното не може да се приеме, че длъжността  “С.У. общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по Б.Е.Л.” ,  има временен, сезонен или краткотраен характер, съответно трудовия договор е бил сключен за срок по малък от една година.  

                 Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 от КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, посочена в договора, тъй като не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 г.- изр. 1 на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 г., като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя- изр. 2 на чл. 68, ал. 4 КТ. В случая в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба.

                  Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че изпълняваната от ищцата длъжност, безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, и съобразно практиката на ВКС, а се касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ и не са представени доказателства за наличието на такива причини. По силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя основание за уволнение с издадената заповед № **-**-***/**.**.****г., за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан, предвид изложеното по-горе, а именно липсата на предпоставките на правното основание въз основа на което е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Поради това уволнението следва да се признае за незаконно и да се отмени, поради посочените по-горе нарушения, при издаване на атакуваната заповед за уволнение. 

След като уволнението се признава за незаконно и бъде отменено, то ищцата ще следва да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, предвид направеното искане в тази насока а именно на длъжността  “С.У. общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по Б.Е.Л.” с място на работа Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", гр. Перник, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, следва да бъде уважен, като основателен.

Поради незаконното уволнение Г.Н. има право и на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същото е във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и е ограничено до шест месеца от прекратяването на трудовото правоотношение в която насока е направено искане за заплащане на сумата в размер на  4755.00 лева за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение считано от 01.07.2016г. Тежестта на доказване на този иск пада върху ищцовата страна като същата следва да установи, че след връчването и на атакуваната заповед е останала без работа за претендирания период. Видно от извършената констатация, по трудовата книжка на ищцата, в съдебното заседание на 22.11.2016 година, същата след прекратяването и на трудовия договор не е сключвала нов такъв и не е започвала работа по трудово правоотношение при друг работодател, поради което и така предявения иск се явява доказан по основание. Видно от заключението на вещото лице В.п., което съдът възприема, дължимото обезщетение поради оставане без работа по повод незаконно уволнение за период от шест месеца е в размер на 4755.00 лева, определено по реда на чл.228 от КТ, за периода от 01.07.2016г. до 01.01.2017г.,  поради което и искът следва да се уважи до установения от вещото лице размер. 

На основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Съгласно ТР №3 от 19.03.1996 година на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата, лихвата върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, се дължи от деня на поканата па чл.84 ал.2 от ЗДД. А ако такава покана не е отправена от работника, лихвата се дължи от деня в който е предявен иска. Предвид изложеното, искането за заплащане на законната лихва върху сумата представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, следва да се уважи считано от 29.08.2016 година до окончателното изплащане на сумата.

 Предвид изхода на делото, ответната страна следва да заплати, на ищцата сумата от 720,00 лева, направени разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважените   три обективно съединени иска по реда на чл.344 КТ, а по сметка на Пернишки районен съд 290.20 лева дължима се държавна такса по трите уважени обективно съединени иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска предявен  Г.Р.Н. ***, с ЕГН: **********, срещу Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски" с адрес: град Перник, ул. „Силистра" № 10,  уволнението на Г.Р.Н. извършено със заповед № **-**-***/**.**.****  година, издадена от работодателя, като ОТМЕНЯВА същата като незаконосъобразна и ВЪЗСТАНОВЯВА  Г.Р.Н. на заеманата преди уволнението длъжност -  “С.У. общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по Б.Е.Л.” с място на работа Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", гр. Перник, като осъжда Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски", гр. Перник, да заплати на  Г.Р.Н., сумата от  4755.00 лева,   обезщетение по реда на чл.225, ал.2 от КТ, за периода от шест месеца считано от 01.07.2016 до 01.01.2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -  29.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата,  както и 720.00 лева направени разноски по делото.

ОСЪЖДА   Професионална гимназия за облекло и туризъм "Свети Иван Рилски" с адрес: град Перник, ул. „Силистра" № 10, да заплати по сметка на Пернишки районен съд, държавна такса в размер на  290.20 лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания считано от датата на просрочието до окончателното заплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 28.11.2016г., като препис от решението се връчи на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: