РЕШЕНИЕ
№ 1114
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201642 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Т. В. СТ. ЕГН ********** от гр. София ,против НП № 23-
0001794/22.11.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с което за
нарушаване нормата на чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002год. на
МТС му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на
основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът оспорва извършването на нарушението като
сочи, че към момента на проверката не било установено да извършва превоз,
тъй като управляваното от него МПС било празно, без товар, а описания
превоз бил извършен от друго МПС. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Същият е депозирал писмена молба в която сочи ,че поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. В съпроводителното писмо с което
преписката е изпратена във ВРС за разглеждане АНО е изразил становище за
неоснователност на жалбата и е отправил искане за потвърждаване на НП,
както и за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в
полза на ИА „АА“ съобразно нормата на чл. 37 от ЗПП. Алтернативно е
изразил становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната
страна е прекомерно и поискал определяне на токова в минимален размер.
1
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка.
На 07.10.2021год. въззивникът управлявал товарен автомобил
„Мерцедес 2544Л Актрос“ с рег.№ СВ4980РН от кат N3 и ремарке с рег.№
С7689ЕС от кат О4 и двете собственост на превозвача „Матео 69“ ЕООД по
път ІІ-29, в посока към гр.Аксаково като автомобилът бил без товар. Около
14:30ч. в района на КПП „Изворско“ въззивникът бил спрян за проверка от
св. Х.М. – ст. инспектор в РД „АА“ Русе, който към този момент бил
командирован и изпълнявал служебните се задължения на територията на
област Варна. В хода на проверката въззивникът представил CMR от
29.09.2021год. с посочена дата на разтоварване – 7.10.20121год.
Проверяващите поискали от него да представи и заверено копие на лиценз на
Общността, но той не представил такова. Направена била справка в инф.
Масив на ИА „АА“ при която било установено, че фирмата превозвач
притежава лиценз на Общността, както и че превозното средство товарен
автомобил „Мерцедес 2544Л Актрос“ с рег.№ СВ4980РН е вписано в
регистъра на превозните средство към лиценза.
На място на въззивника бил съставен АУА№ бл. №
294439/07.10.2021год. в който е посочено, че същия е нарушил разпоредбата
на чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба № 11/31.10.2002год. на МТС тъй като на
07.10.2021год. извършвал международен обществен превоз на товари като
към момента на проверката е без копие на лиценз на общността.
Актът бил надлежно предявен на въззивника който го подписал
вписвайки в него като възражение, че лицензът на фирмата може да бъде
проверен през системата поради невъзможност м момента да го представи на
хартиен носител, както и че лицензът бил изпратен и бил показан.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал и писмени възражения
срещу акта. Същите обаче били счете за неоснователни от АНО и на
22.11.2021год. той издал процесното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел е, че въззивника е нарушил разпоредбата
на чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба №11/31.10.2002год. и на основание чл. 93, ал.2
от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя Х.М.,
който в показанията си възпроизвежда констатациите отразени в АУАН с
нужната конкретика.
2
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-
30/24.01.2020год. на МТИТС, CMR от 29.09.2021год., дневна разпечатка от
дигитален тахограф от 07.10.2021год. както и два броя справки от инф. Масив
на ИА „АА“ – МПС по рег. № и за лицензи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа
на всички събрани по делото доказателства както гласни показанията на св.
Х.М., така и писмените такива приложени към АНП и приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Показанията на св. М. съдът кредитира като последователни,
непротиворечиви и логични като по делото не бяха констатирани основания
за съмнение в тяхната достоверност.
Приобщените писмени доказателства съдът също кредитира изцяло като
съдържащата се в тях информация кореспондира изцяло с показанията на св.
М. и подкрепя извода за тяхната достоверност.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство с оглед
задължението си по чл. 314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Същите съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, действали към момента на съставянето им. В обст. части
на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен пълно и ясно описват нарушението като позволяват на въззивника да
разбере извършването на какво нарушение му е вменено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Налице е и пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
С НП въззивникът е наказан за нарушение на чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11/31.10.2002год. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
Съгласно цитираната разпоредба при извършване на международен
превоз на товари в превозното средство следва да се намира заверено копие
на лиценз на Общността.
Съгласно §1, т.14 от ДР на ЗАвтП „международен превоз“ е всеки
превоз на пътници или товари, при който се преминава през държавната
граница.
В случая по делото няма спор, че към момента на проверката на
въззивника в управляваното от него ППС не е имало заверено копие от
лиценз на Общността. Спорен е въпроса дали същият е извършвал
международен обществен превоз на товари към този момент. В жалбата си
3
въззивника твърди ,че не е извършвал такъв превоз, тъй като превоза
обективиран в товарителницата бил извършван от друго МПС. Отделно от
това сочи, че и управляваното от него ППС било ненатоварено, без товар.
Съдът не споделя това становище на въззивника по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.5, т.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три
оригинални екземпляра, първия от които се предава на изпращача, вторият
придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
Видно от показанията на св. М. по време на проверката въззивникът сам
е представил на проверяващите въпросната товарителница и е съобщил, че тя
е от пункта за разтоварване. При това положение липсва логична причина
въззивника да представи на проверяващите международна товарителница
(CMR), която няма отношение към дейността му в момента. Следва да бъде
отбелязано и това, че в чл.6 от Конвенцията са посочени реквизитите, които
следва да съдържа международната товарителница (CMR), но сред тях не е
включен рег. номер на автомобила с който се извършва превоза. От тук се
извежда извода, че посочването в процесната товарителница на
регистрационни номера различни от тези на управляваната от въззивника към
момента на проверката композиция, само по себе си не доказва, че превозът е
бил извършен от друго ППС. Замяната на вписания в товарителницата
автомобил с друг такъв може да бъде обусловена от различни причини, като
няма изискване това обстоятелство да бъде отразено в CMR. От друга страна
въззивникът не е ангажирал каквито и да било доказателства във връзка с
твърденията си в жалбата, че превоза е бил извършен от друго МПС. Липсват
обяснения защо се представя това CMR при положение, че няма отношение
към дейността му, както и такива свързани с причините за управлението на
ППС-то на тази дата и на това място, при положение че седалището на
превозвача е в гр.София. Предвид на изложеното по-горе съдът намира
твърденията на въззивника за това, че превоза бил извършен с друго МПС за
недостоверни и обслужващи единствено линията му на защита в настоящото
производство и счита за установено по несъмнен начин, че въззивникът е
извършвал обществен превоз на товари, данни за който са отразени в
представената от него и приложената по делото международна
товарителница. От същата се установява, че е бил осъществен превоз на стоки
от Великобритания за Република България, извършването на който безспорно
е свързано с преминаване на държавната граница. Това не оставя никакво
съмнение, че извършвания от въззивника към момента на проверката превоз е
представлявал международен превоз на товари по смисъла на §1, т.14 от ДР
на ЗАвтП. Този извод не се променя и от безспорно установения по делото
факт, че към момента на проверката композицията управлявана от въззивника
е била празна (без товар). И това е така съгласна дефинициите на понятията
„обществен превоз“ и „превоз на товари“ дадени в ДР на ЗАвтП. Съгласно §1,
т.1 и 3 от ДР на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз извършван за чужда
сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
4
МПС. Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП „превоз на товари“ е превоз на товари
с МПС осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с
МПС, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните
курсове, направени във връзка с превоза. С оглед на горното съдът приема, че
в случая към момента на проверката въззивникът е извършвал празен курс
във връзка с осъществен международен обществен превоз на товари като се е
прибирал към гр. София след като е разтоварил в Божурово, Добрич.
И след като въззивникът е извършвал международен обществен превоз
на товари, той е бил длъжен да носи в МПС-то заверено копие от лиценза на
Общността, каквото няма спор, не е представил по време на проверката,
поради което и нарушение на нормата на чл. 19, ал.1, т.1 от Наредба №
11/31.10.2002год. е налице.
Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се
отличава със степен на опасност значително по-ниска от останалите случаи на
подобни нарушения (доказателства че липсата на заверено копие от лиценза
се дължи на някакви особено извинителни обстоятелства), то нормата на чл.
28 от ЗАНН не може да намери приложение.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал.2 от
ЗАвтП доколкото безспорно по делото установено, че заверено копие на
лиценз на Общността е било издадено, и точно тази норма предвижда санкция
за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката заверено копие на лиценз на Общността. В случая
предвиденото в закона наказание е във фиксиран размер – глоба в размер на
100лв., каквото наказание е наложено и на въззивника с НП, поради което и
съдът не дължи произнасяне досежно справедливостта на наложеното
наказание.
с оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, като
искането за присъждане на възнаграждение е направено в придружителното
писмо с което е изпратена жалбата.
Макар и своевременно направено обаче това искане се явява
неоснователно доколкото данни още по-малко пък доказателства, че
въззивникът е бил представляван в производството юрисконсулт по делото
няма.
Водим от горното Варненският районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001794 от 22.11.2021год. на Директора на
Регионална дирекция „ АА“ Варна, с което на Т. В. СТ. ЕГН **********, от
гр. София е било наложено адм. наказание глоба в размера на 100лв. на
основание чл. 93, ал.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл.19, ал.1 ,т.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002год. на МТС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация„ Варна за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6