№ 1310
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000501363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 261938 от 21.03.2021 г., постановено по гр. д. № 330/2020
г., Софийският Градски съд, I-23 състав, е отхвърлил предявените от М.С.
против Гаранционен фонд обективно кумулативно съединени искове по чл.
557, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 1311, 50 лв.,
претърпени вследствие на ПТП от 11.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху претендираните суми от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Недоволен от Решението е останал ищецът С., който в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост с оплаквания за неправилност. Поддържа, че
решаващият състав неправилно е приел за недоказана деликтната отговорност
на шофьора. Излага и че с доклада съдът не е разпределил доказателствената
тежест, нито му указал, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията
си. Счита, че за него като увреден не съществувало задължение да уведоми
деликвента за извършеното от него виновно противоправно поведение и за
1
настъпилия вредоносен резултат. На последно място, за ирелевантно
въззивникът смята обстоятелството, че към процесната дата всички автобуси
от линия № 111 на градския транспорт са имали задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като не били установени
нито автобусът, нито водачът му. Моли обжалваното Решение да бъде
отменено и исковете – уважени в пълния им предявен размер.
Въззиваемата страна Гаранационен фонд оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
По делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни
доказателствени средства се установява, че на 11.12.2017 г., около 08:35 ч. в
гр. София ищецът С. е пътувал в автобус на масовия градски транспорт от
линия № 111, който се движел по ул. „Добринова скала“ по посока от бул.
„Царица Йоанна“ към бул. „Захари Стоянов“. Преди рейсът да достигне
спирката на градския транспорт № 0200 „бл. 350 ж.к. Люлин“, готвещият се
да слезе въззивник се е пуснал от осигурителната тръба за пътници, залитнал
е напред и се е допрял с дясната си ръка на страничното стъкло на автобуса
около средната врата. По-късно почувствал болки и след пренасочване към
ВМА се установило, че има изкълчване на дясната раменна става и счупване
на дясната раменна кост, което наложило оперативно лечение на 13.12.2017 г.
– открито наместване и фиксация с метална пластина и 2 винта. Проведено е
лечение с антибиотици, обезболяващи и противосъсирващи лекарства, като
М.С. е изписан на 15.12.2017 г. с подобрение. Въззивникът е отсъствал от
работа поради временна нетрудоспособност в период от общо 325 дни.
С Постановление от 14.02.2018 г. е образувано досъдебно производство
по случая, спряно с Постановление от 08.08.2019 г. поради неразкриване на
извършителя.
Според заключението на приетата по делото комплексна медико –
2
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Т. Д. - С., закупените и
приемани от въззивника лекарства се намират в причинно-следствена връзка
с получените травматични увреждания, като единствено от касовия бон от
15.12.2017 г. не става ясно за покупката на какви лекарства е издаден.
Съгласно писмо с вх. № 24-01-531/30.09.2019 г., към 11.12.2017 г. за
всички автобуси от линия № 111 е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, което е послужило като
основание на Гаранционен фонд да откаже заплащане на обезщетение с писмо
с изх. № 24-01-531/15.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна исковете за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (т. нар. неидентифизицарно превозно средство). Отговорността на
Фонда се ангажира при наличието на две групи предпоставки: от една страна,
произшествието следва да е настъпило на територията на Република
България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС и от него да са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди в резултат на смърт или
телесни увреждания; от друга страна, по отношение на водача на
неидентифицираното МПС трябва да са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане - виновно противоправно поведение,
което да е в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Анализът на
условието „вредата да е причинена от неидентифицирано МПС“, както и
съпоставянето му с разпоредбите на чл. 557, ал. 2, т.1 от КЗ и чл. 557, ал. 5 от
КЗ налагат извода, че отговорността на Фонда е субсидиарна спрямо
отговорността, която носят застрахователите по застраховка „гражданска
отговорност“ и има заместваща и обезпечителна функция. Това означава, че
Гаранционният фонд отговаря за причинени от ПТП вреди само когато за
същите не може да отговаря застрахователят поради това, че застраховка
„ГО“ изобщо не е била сключена, към която хипотеза посредством фикция е
приравнен случаят, при който водачът на увреждащото МПС може и да е
3
имал застраховка, но поради напускането на произшествието и
невъзможността той и превозното средство да бъдат открити, следва да се
приеме, че отново няма застраховател, който да покрие вредите, причинени
на пострадалия. Следователно, неидентифицираното МПС е неустановено и
неустановимо.
В конкретния случай остана недоказано виновното и противоправно
поведение на водача на автобуса, в какъвто смисъл са и решаващите мотиви
на СГС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил единствено, че
автобусът е спрял внезапно (факт, който също не е установен по делото), като
причината за това не е изяснена и от приетото като неоспорено в тази му част
заключение на изслушаната комплексна медико-автотехническа експертиза.
Поради това, дори да се приеме, че изкълчването на дясната раменна става и
счупването на дясната раменна кост са били получени именно по описаните
от ищеца време и начин, предявените искове следва да бъдат отхвърлени
поради недоказаността на останалите предпоставки от състава на
непозволеното увреждане.
Споделени, на следващо място, следва да бъдат и мотивите на
първоинстанционния съд относно ноеоснователността на исковете,
произтичаща от валидното застрахователно покритие по сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
всички автобуси от линия № 111 на масовия градски транспорт към датата на
инцидента, каквото възражение своевременно е противопоставил ответникът.
Както бе посочено по-горе, увреденото лице разполага с правото да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд
само когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния
резултат не е покрита чрез сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
Предвид изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на двете
инстанции, постановено решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8
от ГПК въззивникът С. следва да бъде осъден да заплати на ГФ съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която чл. 37 от
4
Закона за правната помощ препраща.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261938 от 21.03.2021 г., постановено по
гр. д. № 330/2020 г. на СГС, ГО, I – 23 състав.
ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 24, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, сумата от 100 лв. (сто лева) съдебни разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
съобщението до страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5