Решение по дело №2181/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260209
Дата: 14 септември 2020 г.
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120102181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

  260209                               14.09.2020 г.                          ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2181/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по повод предявени от Е.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Б.М., срещу „Орко“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ………………….., съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.М.А., искове с правно основание, както следва:

-по чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.26 от ЗЗД за обявяване нищожността на девет броя договори за поддръжка на самостоятелни обекти, сключени между Е.Д., чрез пълномощник З.Д. и З.Д. от една страна и „Орко“ ЕООД от друга страна на някое от алтернативно предявените с исковата молба основания за нищожност, а именно: накърняване на добрите нрави, общите принципи за равнопоставеност на страните и справедливостта, алтернативно – невъзможен предмет, алтернативно – противоречие със закона;

-в условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи на някое от алтернативно предявените основания за нищожност е предявен иск по чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД за унищожването на девет броя договори за поддръжка на самостоятелни обекти, сключени между Е.Д., чрез пълномощник З. Д. и З. Д. от една страна и „Орко“ ЕООД от друга страна, като сключени под въздействието на заплаха, че ще бъдат преустановени услугите по електроснабдяване, водоснабдяване, интернет и телевизия, включително и достъпът до собствените на ищеца и наследодателката му обекти;

-в условията на евентуалност, ако бъде уважен някой от горните искове, е предявен и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6750,00 Евро, платена на ответника без основание, респективно на отпаднало основание от страна на ищеца и майка му З. Д., включваща такси за поддръжка за периода 2016-2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.

С исковата молба е предявен и инцидентен установителен иск за обявяване нищожността на взетите решения с Протокол от 15.06.2012 г. от ОС на ЕС във Ф.Л. – ваканционен комплекс от затворен тип, изграден в ПИ с идентификатор ………………………., по отношение на който производството е прекратено с влязло в сила определение.

Ищецът се легитимира като собственик по дарение и наследство на девет апартамента, находящи се във ваканционен комплекс „Ф.Л.“, изграден върху ПИ с идентификатор №…………….. и №………………, находящи се в м.М. в землището на гр.С., ведно с 1337,33/8530 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №…………….. и 500,27/14638 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №…………………. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че праводателката на ищеца е била принудена да сключи с ответника договори за поддръжката на тези имоти и в тази връзка становището на ищеца е, че ответникът не се легитимира като лице, на което на законно основание е било възложено поддържането на общите части на сгради във ваканционния комплекс, поради което и няма право да сключва такива договори.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът подробно излага аргументи за нищожност, евентуално унищожаемост на сключените с ответника договори, като при евентуалното уважаване на тези аргументи претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6 750 Евро, платена като такси за поддръжка в периода 01.08.2015 г. – 01.08.2018 г. по сключени с ответника девет броя договори за поддръжка.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от пълномощник – адв.Д.П., която поддържа исковете, претендира разноски, представя писмена защита.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове, а именно поради това, че недвижимите имоти, собственост на ищеца са в жилищен комплекс от затворен тип, а сключените по отношение на тях договори са валидни и не противоречат на закона или добрите нрави и не е налице неоснователно обогатяване за ответника, тъй като заплатените от ищеца услуги по сключените договори са ползвани от последния. На подробно изложените в отговора аргументи се иска отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба чрез пълномощника си адв.А. и моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски, представя писмена защита.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Между страните не се спори по следната фактология на събитията, а именно, че:

- ищецът е наследник по закон на И.И.Д. и З.Л.Д., починали съответно на …………… г. и на ………………. г., както и че същите са сключили граждански брак на ……………….. г.;

- наследодателката на ищеца З.Л.Д. е наследник по закон на Л.Я.Г., починал на ……………г.;

- с Решение №1450/30.04.1998 г. на ПК С., на наследниците на Л.Я.Г. са възстановени в съществуващи стари реални граници земеделски имоти, находящи се в м.”М.” и м.”К.” в землището на гр.С. и са въведени в тяхно владение на 31.08.2007 г.;

- понастоящем част от тези имоти и по-конкретно с планоснимачни №№………. и ………. /имот №2 и №3 по решението на ПК/ са част от поземлен имот с идентификатор ………….., бивш УПИ …, с площ от 8529 кв.м., а имот планоснимачен №………….. /имот №5 по решението на ПК/ е част от поземлен имот с идентификатор ………………., бивш УПИ …. с площ от 13708 кв.м.;

- собствениците на поземлен имот с №……………, находящ се в м.»М.» в землището на гр.С. учредили в полза на «Г.-С.» ЕООД право на строеж за изграждането на комплекс от жилищни сгради с площадкови Ел. и ВиК мрежи /сграда 02 и 03/ и открит плувен басейн, комплекс от жилищни сгради с площадкови Ел. и ВиК мрежи /сграда 01В и вили 01-08/ и комплекс от жилищни сгради с площадкови Ел. и ВиК мрежи /сграда 01А/, а след неговото реализиране наследодателката на ищеца придобила право на собственост върху апартаменти с №№7D и D29, находящи се съответно във вила 07 и сграда 02В, вход D;

- собствениците на поземлен имот с №……………., находящ се в м.”М.” в землището на гр.С. учредили в полза на „Г.-М.” ЕАД право на строеж за изграждането на комплекс от сгради за отдих с площадкови Ел. и ВиК мрежи – сгради 01, 02, 03 с апартаменти, сграда 04 с апартаменти и Пансион /Хостел/ и открит плувен басейн, а след неговото реализиране наследодателката на ищеца придобила собствеността върху апартаменти с №№А12, находящ се в сграда 01, вх.А, №В09, находящ се в сграда 01, вх.В, №Е12, находящ се в сграда 02, вх.Е, №F08, находящ се в сграда 03, вх.F, №F09, находящ се в сграда 03, вх.F, №F15, находящ се в сграда 03, вх.F, №F19, находящ се в сграда 03, вх.F, №D29, находящ се в сграда 02В, вх.D;

- към настоящия момент горепосочените апартаменти са собственост на ищеца Д. по наследяване и дарение, ведно с 1337,33/8530 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №……………… и на 500,27/14 638 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №…………………;

- на 09.05.2011 г., между „Г.-С.” ЕООД и „Орко” ООД е подписан договор за заместване на страна по Договор за поддръжка на комплекс от жилищни сгради с площадкови ЕЛ. и ВиК мрежи и открит басейн – П.Г., м.”М.”, гр.С. по силата на който ответникът е поел правата и задълженията, които произтичат за прехвърлителя като инвеститор, включително и от предварителните договори за строителство и продажба, сключени с трета насрещна страна за придобиване на самостоятелен обект в жилищен комплекс за сезонно обитаване с площадкови Ел. и ВиК мрежи, изграден върху ПИ с идентификатор №………………..;

- с влезли в сила решения на ОС на ЕС в П. Г. от 09.05.2011 г., ответникът е избран за извършване на поддръжка на целия комплекс, а отношенията между ЕС и „Орко” ЕООД е прието да се уреждат с подписване на еднотипни договори за поддръжка, с конкретизирани права и задължения, които договори да са възмездни и да се сключат за срок от три години;

- на 14.06.2012 г., между „Г.-М.” ЕАД и „Орко” ООД е подписан договор за заместване на страна по Договор за поддръжка на в комплекс от сгради за отдих и курорт – сгради 01, 02, 03 с апартаменти и сграда 4 с апартаменти за отдих и туризъм и пансион, м.”М.”, гр.С. с наименование Ф.Л., по силата на който ответникът е поел правата и задълженията, които произтичат за прехвърлителя като инвеститор, включително и от предварителните договори за строителство и продажба, сключени с трета насрещна страна за придобиване на самостоятелен обект в жилищен комплекс от сгради за отдих и курорт – сгради 01, 02, 03 с апартаменти и сграда 4 с апартаменти за отдих и туризъм и пансион с площадкови Ел. и ВиК мрежи, изграден върху ПИ с идентификатор №………………….;

- с влезли в сила решения на ОС на ЕС във Ф.Л. от 15.06.2012 г., ответникът е избран за извършване на поддръжка на целия комплекс, а отношенията между ЕС и „Орко” ЕООД е прието да се уреждат с подписване на еднотипни договори за поддръжка, с конкретизирани права и задължения, които договори да са възмездни и да се сключат за срок от три години, като по силата на   и се  – общи условия с „Г.-М.” ЕАД, въз основа на който ответното дружество придобива и правата и задълженията на управител на ЕС чрез надлежно упълномощаване от страна на „Г.-М.” ЕАД като управител на ЕС.

За горното като фактология свидетелства приетия по делото писмен доказателствен материал, обективиран в Удостоверение за наследници – 3 броя с изх.№№94-01-26134/01.08.2017 г.,  №94-01-22085/29.06.2017 г. и №1217/28.07.2017 г., и трите на Община Созопол, Решение №1450 от 30.04.1998 г. на ПК Созопол, Протокол №447/3.08.2007 г. на ПК Созопол, предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу строителство – 2 броя, съответно от 15.08.2007 г. и от 23.11.2007 г., н.а. за учредяване право на строеж върху недвижим имот №….., т……, рег.№………, д.№……./……….. г., н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №…., т……., рег.№…….., д.№……/……………. г., н.а. за учредяване право на строеж върху недвижим имот №….., т….., рег.№………., д.№……… от 14.04.2011 г., и трите на нотариус с рег.№248 и район на действие РС-Бургас, Удостоверение за граждански брак, издадено от ОНС Мичурин, н.а. за дарение на недвижим имот №……., т. ……, рег.№………, д.№………/…………. г. на нотариус с рег.№449 на НК и район на действие РС-Бургас, Приемо-предавателни протоколи за въвод във владение върху недвижими имоти от 14.08.2012 г., от 27.07.2012 г. и от 11.04.2012 г., Протокол от ОС на ЕС в П. Г. от 09.05.2011 г., Протокол от ОС на ЕС във Ф.Л. от 15.06.2012 г., Договор за заместване на страна по договор за поддръжка – 2 броя, от 09.05.2011 г. и от 14.06.2012 г.

По делото е изготвена от в.л.М.А. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че върху поземлени имоти с идентификатор №……………… /образуван от обединяването на поземлени имоти с идентификатор №………….. и №……………./, №………………. и №…………….. е изграден курортен комплекс „Г. Б. Р.” с инвеститор „Г.” ЕАД, притежаваните от ищеца самостоятелни обекти са в сгради, регистрирани в режим на етажна собственост, като апартаменти с №№7D и D29 се намират в сграда, регистрирана като „П.Г.”, изградена върху поземлен имот с идентификатор №…………, а имоти с №№А12, В09, Е12, F08, F09, F15 и F19 се намират в сграда, регистрирана като »Ф.Л.», изградена върху поземлен имот с идентификатор №………………... В този смисъл е и приетия като доказателство Регистър на сгради в режим на етажна собственост на територията на Община Созопол.

По делото е изготвена от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2018 г. ищецът е декларирал пред ТД на НАП София доходи от наем в размери, както следва: за 2017 г. – в размер на 3650,00 лева, а за 2018 г. – в размер на 3950,00 лева, като декларираните данъци върху доходите от наем са заплатени, а за същия период неговият наследодател – З. Д. е декларирала пред ТД на НАП Бургас доходи от наем в  размери, както следва: за 2012 г. – 1611,00 лева, за 2013 г.- 4707,00 лева, за 2014 г. – 2767,50 лева, за 2016 г. – 2700,00 лева. 

Безспорно в отношенията между страните е и обвързаността им от девет на брой договори за поддръжка и управление на собствените на ищеца самостоятелни обекти, които са сключени преживе от неговата наследодателка, на 01.07.2016 г., лично и като пълномощник, а от показанията на свидетелката А.Д., съпруга на ищеца, става ясно, че договорите са подписани при условията на заплаха от страна на ответника, че ще преустанови електроснабдяването, водоснабдяването и доставката на интернет и телевизия до собствените им обекти, включително и достъпът до тях, като заплахата е била отправена в момент, когато част от обектите са се ползвали от техни гости и наематели.

Няма спор по делото и от приетите приходни ордери е видно, че в изпълнение на договореното ищецът заплатил на ответника сумата от общо 6750 Евро, представляваща дължими за периода 2016-2018 г. такси за обслужване.

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Установи се по делото, че ищецът е собственик по наследство и дарение на девет самостоятелни обекта, находящи се в сгради в режим на етажна собственост, като два от тях са в сграда „П.Г.” и седем в сграда „Ф.Л.”, като и двете сгради са част от курортен комплекс „Г.Б.Р.”.

По делото не се установи комплексът или конкретните две сгради в режим на ЕС да отговарят на критериите за жилищен комплекс от затворен тип, чиято легална дефиниция се съдържа в §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Ето защо по отношение на общите им части е приложим режимът на управление по чл.1 от ЗУЕС – чрез общо събрание или чрез сдружение на собствениците, а не по чл.2 от ЗУЕС.

Установи се, че ОС на ЕС в „П.Г.” е било проведено на 09.05.2011 г., а ОС на ЕС във „Ф.Л.” е било проведено на 15.06.2012 г. и тъй като взетите на тях решения не са били атакувани по реда на чл.40 от ЗУЕС, същите като влезли в сила обвързват със задължителна сила членовете на всяка от двете етажни собствености, сред които ищеца и неговият наследодател – З. Д.. Съгласно взетите решения за управител на ЕС на „П.Г.” е избран „Г.-С.ЕООД, а на ЕС на „Ф.Л.” - „Г.-М.” ЕАД, като правата и задълженията им като управители са прехвърлени на ответника - „Орко” ЕООД.

Установи се и това, че отношенията по поддръжката и управлението на общите части на сградите в режим на ЕС, в които ищецът притежава самостоятелни обекти, са уредени с договор от 01.07.2016 г. – девет на брой, сключени между наследодателката на ищеца лично и като пълномощник на последния и ответника по делото, по отношение на които ищецът въвежда редица твърдения за тяхната недействителност, като съдът е длъжен да разгледа на първо място тези основания, които сочат на нищожност към момента на сключване на договорите и само ако приеме, че сделките са валидни да разгледа основанията за тяхната унищожаемост.

Становището на ищеца, че договорите са нищожни поради накърняване на добрите нрави, съдът намира за основателно досежно тези, които са сключени от наследодателят му З. Д. във връзка със собствените й имоти. Само по себе си сключването на договорите за поддръжка и управление не накърнява добрите нрави. Такова съставлява явното несъответствие в насрещните престации по всеки един от осемте договора. Съгласно трайната съдебна практика, когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не следва да се ограничава само до нейното формално съдържание, а наред със съпътстващите я други обстоятелства да прецени комплексно дали същата е довела до неоправдано разместване на имуществени права или накърнява изискванията за еквивалентност на престациите.

При тълкуване на договорите от 01.07.2016 г., сключени от наследодателката на ищеца във връзка със собствените й имоти, извършено по реда на чл.20 от ЗЗД, е видно, че същите имат за предмет стопанисването и поддръжката на общите части не само на сградите, в които наследодателят на ищеца притежава самостоятелни обекти, но и на комплексите, в които тези сгради са изградени, а дължимото за това възнаграждение е определено в размер на 250,00 Евро годишно за всеки притежаван самостоятелен обект, т.е. към 01.07.2016 г., за притежаваните в собственост осем на брой самостоятелни обекта наследодателят на ищеца е заплатил на ответника годишна такса от общо 2000,00 Евро с левова равностойност 3911,66 лева. За разлика от ищеца, който към момента на сключване на договорите се легитимира като собственик по дарение, правото на собственост на неговата наследодателка произтича от сключените на 15.07.2010 г. и 14.04.2011 г. договори за суперфиция, по силата на които като насрещна престация по тях е получила не само девет самостоятелни обекти (жилища), които ще бъдат построени от суперфициарите („Г. – С.” ЕООД и „Г. – М.” ЕАД), но и правото на безвъзмездно ползване на цялата инфраструктура, върху която са изградени, като тази договорка произтича от обстоятелството, че е собственик на ид.ч. от поземлените имоти, върху които са изградени комплексите от жилищни сгради. Към момента на сключване на договорите от 01.07.2016 г. наследодателката на ищеца продължава да е собственик на ид.ч. от поземлените имоти, поради което и е налице явно несъответствие в насрещните престации. Нееквивалентността на насрещните престации явства и от факта, че идентичен договор със същото възнаграждение е сключен и от ищеца, вече като собственик само на самостоятелен обект, без да има собственост върху земята, върху която е построена сградата, т.е. в случая не е отчетен фактът, че наследодателката на ищеца е собственик на идеални части от имотите, където са построени процесните сгради. В този смисъл е Решение №688/11.11.2004 г. по гр.д.№88/2004 г. на ВКС, ТК, в което е посочено, че „… особеност на добрите нрави е, че те съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Това основание за нищожност е последица и от чл.9 от ЗЗД. Затова може да се разглежда като накърняване на добрите нрави и тази сделка, която накърнява изискванията за еквивалентност на престациите….Относно съдържанието на определена престация чл.63, ал.1 от ЗЗД изисква кредиторът и длъжникът да се съобразяват и с добросъвестността…”. Нещо повече, със сключването на осемте договора З. Д. търпи загуба – годишната такса за поддръжка на собствените й обекти за 2016 г. в размер на 3911,66 лева значително надхвърля доходите, получени от отдаването им под наем за същия период – 2700,00 лева, която загуба не е била очаквана при учредяване правото на строеж и е в разрез с основополагащия принцип да не се вреди другиму, поради което и съдът възприема сключените от нея договори за поддръжка на собствените й имоти като проява на недобросъвестност и накърняващи добрите нрави. И тъй като субективното отношение на лицата, които извършват сделките към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване е ирелевантно, то договорите следва да бъдат прогласени за нищожни само на това основание, без съдът да разглежда останалите въведени основания за нищожност.

С оглед основателността на обуславящия иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, основателна се явява и обусловената претенция по осъдителния иск с правно основание чл.34, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца, като наследник на З. Д., сумата от 6000 Евро с левова равностойност 11 734,98 лева, като платени без основание такси за обслужване в периода 2016 – 2018 г. По делото не са спорни нито плащането, нито неговия размер, установи се противоречие на основанието за престацията с добрите нрави, поради което и полученото от „Орко” ЕООД имуществено благо се явява като такова, получено без основание и същият дължи връщането му в размера от 6000 Евро с левова равностойност 11 734,98 лева. Сборната главница се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 29.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на договора за поддръжка, касаещ имота на ищеца, съдът не констатира същият да страда от порок, който да доведе като правен резултат обявяването му за нищожен, а подробно изложените в исковата молба твърдения в тази насока не се споделят за основателни. Договорът не влиза в противоречие с посочените от ищеца законови норми, нито ги заобикаля, не накърнява добрите нрави и общите принципи за равнопоставеност и справедливост, нито пък има невъзможен предмет, поради което и претенциите на ищеца в тази насока, заявени в условията на алтернативност, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД поради сбъдване на условието за разглеждането му.

Съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗЗД, заплашването води до унищожаемост на договора, когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Прието в теорията и практиката е, че при заплашването се въздействува върху волята на лицето чрез използване на средства за психическа принуда, като страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Макар и законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо е използване за целта на средства, които могат да възбудят основателен страх. Заплашване няма, ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да предизвикат страхови представи.

В настоящия случай, исковата молба е основана на твърдение за унищожаемост на сключения договор, като сключен при заплашване чрез отправяне от страна на ответника към ищеца на заплаха, че ще бъдат преустановени услугите по електроснабдяване, водоснабдяване, интернет и телевизия, включително и достъпът до собствения му обект, а това твърдение се подкрепя от показанията на свидетелката Д., които съдът кредитира като достоверни и непротиворечащи на събрания по делото писмен доказателствен материал, сред който и разменяна по е-мейл кореспонденция между страните, между ищеца и трето за спора лице – Е.П., от съвкупния анализ на които става ясно, че в продължение на четири години, считано от 2012 г., ищецът е отказвал да подпише договор с ответника, а е сторил това едва през 2016 г., когато заплахата е била осъществена чрез спиране на услуги като телевизия и интернет, предплатени по отношение на имоти, собственост на майка му, които са се отдавали под наем. Именно това поведение на ответника е въздействало психически върху ищеца да сключи договора, тъй като противното би довело до неблагоприятни и за него имуществени последици.

Ето защо, съдът приема за доказан факта, че договорът е сключен под въздействието на заплаха, която води до неговата унищожаемост по реда на чл.27, вр.чл.30 от ЗЗД, поради което и искът следва да се уважи като основателен и доказан.

Основателна следователно се явява и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му възстанови на основание чл.34, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД и получените от него суми по договора, които възлизат общо на 750,00 Евро с левова равностойност 1466,87 лева, представляващи платени такси за обслужване в периода 2016 – 2018 г., и които се дължат ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска на 29.03.2018 г. до окончателното им изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в общия размер от 4104,09 лева, съгласно списъка по чл.80 от ГПК, л.422.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище …………………………, сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент Д29 с площ 71,04 кв.м., поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент А12 с площ 64,68 кв.м., находящ се в сграда 01, вх.А, поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент В09 с площ 63,72 кв.м., находящ се в сграда 01, вх.В, поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент Е12 с площ 54,61 кв.м., находящ се в сграда 02, вх.Е, поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент F08 с площ 54,24 кв.м., находящ се в сграда 03, вх.Fq поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент F09 с площ 54,26 кв.м., находящ се в сграда 03, вх.F, поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент F15 с площ 54,26 кв.м., находящ се в сграда 03, вх.F, поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя З. Д. недвижим имот - апартамент F19 с площ 54,24 кв.м., находящ се в сграда 03, вх.F, поради противоречие с добрите нрави.

ПРОГЛАСЯВА за унищожаем, като сключен под въздействието на заплаха на Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище  .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.в качеството на упълномощен представител на Е.Д. и „Орко“ ЕООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя Е.И.Д. недвижим имот - апартамент 7D с площ 71,17 кв.м.

ОСЪЖДА „Орко“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ………………………, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.М.А., да заплати на Е.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Б.М., сумата от общо 6750 Евро (шест хиляди седемстотин и петдесет Евро) с левова равностойност 13 201,85 лева, получена от ответника по прогласени за нищожни  Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент Д29, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент А12, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент В09, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент Е12, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент F08, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище ..............................,в който се намира апартамент F09, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент F15, Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент F19 и прогласен за унищожаем Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище .............................., в който се намира апартамент 7D.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Б.М., срещу „Орко“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в …………………………, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.М.А., искове за прогласяване като нищожен на някое от алтернативно предявените основания за нищожност: накърняване на добрите нрави, общите принципи за равнопоставеност на страните и справедливостта, алтернативно – невъзможен предмет, алтернативно – противоречие със закона на Договор за поддръжка на недвижим имот във вилно селище  .............................., сключен на 01.07.2016 г. между З.Л.Д.в качеството на упълномощен представител на Е.Д. и „Орко“ ООД с предмет стопанисване и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип-вилно селище .............................., в м.М., гр.С., в който се намира собственият на възложителя Е.И.Д. недвижим имот - апартамент 7D с площ 71,17 кв.м., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Орко“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в …………………………., съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв.М.А., да заплати на Е.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.Б.М., сумата от 4104,09 лева (четири хиляди сто и четири лева и девет стотинки), представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.