№ 18195
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.СТ.
при участието на секретаря Н.ИВ.Р.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело №
20231110116407 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Я” 23Б, срещу Л. А. И. с ЕГН:**********,
с постоянен адрес: гр.София, п.к. *****, обл. София, общ. Н, ж.к.“ Н-1“,
бл.***, вх.В, ет.4, ап.57 в качеството на собственик на топлоснабден имот с
адрес обл. София, общ. Н, ж.к.“ Н-1“, бл.***, вх.В, ет.4, ап.57, с която моли от
съда да признае за установено, че дължи сумата от сумата от 1 465,57лв,, от
които 1 230,25 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05,2018г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 16.03.2022г. до изплащане на вземането, и 173,56 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.02.2022г., както и суми за
дялово разпределение: 52,10 лева - главница за периода от м.02.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9,66 лева - лихва за периода от 31.03.2019г. до
25.02.2022г., като претендира и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
1
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т.С.”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че
съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от
предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че през исковия период до процесния имот е
доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от
2
ищеца.
Единственият спорен въпрос по делото е свързан с това дали
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице
писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответницата
зависи от установяването на обстоятелството, че тя е собственик или вещен
ползвател на процесния топлоснабден имот.
От представените по делото писмо от Столична община – Район „Н“ и
от представения протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици, както и от представените по делото фактури се установява, че
процесният имот с адрес обл. София, общ. Н, ж.к.“ Н-1“, бл.***, вх.В, ет.4,
ап.57 е собственост на ответницата.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото е
представена заповед № 2927/25.06.1976г. на Изпълнителния комитет на
Софийски градски народен съвет където е посочено, че процесният имот е
даден в обезщетение на трето за производството лице – Кирил Илиев
Мудолов, а не на ответницата Л. А. И..
Въпреки това съдът намира, че от съвкупната преценка на
представените доказателства се установява, че собственик е именно
ответницата, доколкото представената заповед отразява, че процесния
апартамент е било обезщетено трето лице, но не удостоверява, че именно това
трето лице е настоящият собственик на имота. Тук следва да се държи сметка
че производството по настоящото дело не е вещно и не касае собствеността на
топлоснабдения имот, а само облигационно отношение във връзка с него.
Поради тази причина и установяването на собствеността, въпреки че отново е
пълно и главно, а освен това и възложено в тежест на ищеца, то подлежи на
по-занижени критерии за доказване, отколкото в едно производство по вещен
иск, касаещ процесния имот. Следва да се отчита и обстоятелството, че
ищецът не е и собственик, а трето лице за собствеността на процесния имот,
поради което не разполага с всички възможности за установяване на
собствеността напроцесния имот ако би бил собственик.
Следва да се държи сметка, че в производството не се проведе и
никакво насрещно доказване по отношение на това обстоятелство отстрана на
ответницата. Съдът отчита, че ответницата няма задължението да установява,
че не е собственик, което първо не е в нейна доказателствена тежест, а освен
това представлява отрицателен факт, но въпреки това отчита, че оспорването
на собствеността е голословно и неподкрепено от други твърдения,
възражения, оспорвания или доказателства.
Предвид изложените съображения настоящия състав намира, че по
делото са събрани достатъчно доказателства установяващи, че собственик на
процесния имот е именно ответницата.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот и като такава дължи
цената на доставената топлинна енергия съразмерно на частта си от
собствеността.
4
Предвид уважаването на главния иск настоящият състав намира, че са
основателни и исковете за мораторна лихва върху главниците за сумата за
доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение.
При това положение съдът намира, че са изпълнени всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата по предявените
искове, като същите следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер
на 29,31 лева разноски за държавна такса в исковото производство и още
29,31 лева разноски в заповедното производство.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна
сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Л. А. И. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София,
п.к. *****, обл. София, общ. Н, ж.к.“ Н-1“, бл.***, вх.В, ет.4, ап.57, ДЪЛЖИ
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД сума в общ размер на 1 465,57лв,, от които 1 230,25 лв. -главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05,2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до
изплащане на вземането, и 173,56 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 25.02.2022г., както и суми за дялово разпределение: 52,10 лева
- главница за периода от м.02.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 16.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,66 лева - лихва
за периода от 31.03.2019г. до 25.02.2022г.,
ОСЪЖДА Л. А. И. с ЕГН:********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*****, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 29,31 лева разноски за
държавна такса в исковото производство и още 29,31 лева разноски в
заповедното производство както и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Нелбо
инжинеринг“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5