№ 31164
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110139471 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от
държавна такса)
Постъпила е молба от ищеца Р. П. К., ЕГН **********, с която моли да
бъде освободен от разноски по делото. Молбата е подадена в о.с.з. от
14.05.2024 г.
Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно
състояние (л.114 от делото).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и
фактическа страна:
Производството е образувано по предявен конститутивен иск по чл.19
ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен.
Исковата молба е подадена на 14.07.2023 г. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 35.81 лева (л.31 от делото). С определение №
4709/30.01.2024 г. по чл.140 ГПК съдът е допуснал експертиза, като е
определил депозит в размер на 1000.00 лева. Определението е връчено на
14.02.2024 г. (л.92 от делото). Съдът е дал указания за внасяне на депозит в
седем дневен срок от получаване на определението. Следователно срокът е
изтекъл на 21.02.2024 г. Следователно срокът за тази експертиза е изтекъл и се
1
дължи на бездействие на ищеца. Едва с молба от о.с.з. на 14.05.2024 г. ищецът
е подал молба за освобождаване от разноски, при по-рано разпределената
доказателствена тежест и получена от него. До този момент ищецът не е
депозирал молба за освобождаване от разноски. Ето защо същата не следва да
бъде допускана, поради процесуалното опущение на ищеца.
В открито съдебно заседание адвокатът на ищеца твърди, че същият е
бил в чужбина. Само на това твърдения не следва да бъде освободен от
разноски. Това е така, тъй като, след като има възможност (финансова) да
бъде по чужбина, то има и средства да заплаща разноските по делото.
Освен това съдът счита, че молбата от о.с.з. от 14.05.2024 г. цели
забавяне на делото, тъй като ищецът е могъл още при получаване на
определението на 21.02.2024 г. да подаде молба по чл.83 ГПК, а не да чака три
месеца и да го прави в открито съдебно заседание. Ето защо съдът приема, че
това поведение на ищеца е злоупотреба с процесуални права и излишно забавя
хода на делото, по смисъла на чл.3 ГПК.
От справката в ТР се установи, че ищецът не е търговец и не участва в
управлението на търговски дружества (л.123 от делото).
От представената справка в АВ (л.142-155.) се установи, че за периода от
2006-2007 г ищецът е купил и продал един и същ имот в с. -. През 2005 г.
ищецът купува УПИ, придобива право на строеж в същия УПИ в с. -- и дарява
част от парцела на - С..
През 2013 г. ищецът дарява 1/4 от ПИ с площ от 546.00 кв.м. в гр. София.
През същата година придобива въз основа на договор за покупко-продажба на
наследство 1/4 ид.ч. от ПИ с площ от 546.00 кв.м. в гр. София.
През 2013 г. продава ПИ с площ от 1264.00 кв.м. в Банкя на - П.а. За
същият имот има наложени възбрани. Същият имот е купен от него през 2012
г
През 2011 г. ищецът продава апартамент в кв. Красна поляна, като преди
няколко месеца (7 месеца преди продажбата) го купува.
От така представената справка от СВ съдът направи извод, че ищецът
развива търговска дейност по покупко-продажба. Купените от него имоти са
продадени в продължение на една година, след купуването им. Това е срок,
извън срока по чл.13, ал.1, б. „а“ ЗДДФЛ. Следователно за всяка една сделка се
2
дължи данък продажба. Друг доказателствен извод, който съдът направи е, че
за да купува толкова имоти от различни лица на различни места, ищецът има
необходимите финанси – първо за осъществяване на самата продажба
(престацията по сделката), второ разходите по прехвърляне (държавни и
нотариални такси, данъци). Следователно ищецът има необходимите средства.
Освен това, предмет на настоящото дело е предварителен договор с лице,
видимо на преклонна възраст, при липса на представен предварителен
договор в оригинал. Това създава обосновано предположение за злоупотреба с
права и накърняване на добрите нрави.
От представените писма от НОИ се установи, че ищецът е получил
пенсия от 2000 до 2004 в размер около 55.00 лева. Същата е прекратена, на
основание чл.96, ал.4 от КСО на 01.05.2004 г. Това е т.нар. наследствена
пенсия, т.е. при смърт на родител, който е бил осигурен. Към настоящия
момент на същия не са изплатени никакви обезщетения от средствата на ДОО
(л.145, 162-165 от делото).
По делото е постъпило писмо от АГКК, съгласно което няма данни на
името на ищецът да има вписани факти и обстоятелства за собственост (л.169
от делото).
От направената справка в ЕИСС за трудови договори се установи, че
ищецът няма налични такива (л.122 от делото).
От справката от АСП се установи, че ищецът не е бел субект на
подпомагане (л.101 от делото).
От представената справка от НАП се установи, че ищецът няма
регистрирани трудови договори, няма деклариран осигурителен доход и
подавани годишни данъчни декларации (л.164 от делото).
От представената справка от СО – район Витоша се установи, че ищецът
няма декларирани движими и недвижими вещи, няма деклариран патентен
данък, декларирано куче или туристически данък (л.172-173 от делото).
От представеното писмо от БНБ се установи, че ищецът има открита
разплащателна сметка в банка ДСК през 09.09.2008 г. (л.174). В
производството по 62, ал.5, т.3 ЗКИ, Банка ДСК отговаря, че лицето няма
банкова сметка в тази банка, а посочената банка е с титуляр --- и ищецът е
само упълномощено лице по сметката. Съдът кредитира представената от
3
банка информация, че посочената сметка не е на ищеца, поради което съдът
приема, че ищецът няма банкови сметки.
От представена информация от АСП се установи, че ищецът не е
подпомаган на никакво правно основание не получава никакви социални
плащания (л.120 от делото).
При така събраните факти и обстоятелства, съдът приема, че ищецът
има несъответствие на доходите с имущество. Същият няма доказани
източници на доход, но същевременно купува и продава имоти. Няма
регистрирани банкови сметки. Следователно осъществената от него действат
не кореспондира с липсата на получени доходи от него. Същият пътува по
чужбина, постоянно, с оглед изявлението на адвоката му. При това положение
подадената молба за освобождаване от разноски се явява само инстР.т за
отлагане на делото и злоупотреба с права, доколкото същата е подадена едва
след допускане на експертизата в размер на 1000.00 лева, и то три месеца след
това допускане. Подаването на такава молба допълнително затруднява хода на
делото и води да неоправданото забавяне и то по вина на ищеца.
Изследвайки косвените факти и прилагайки правилата на формалната
логика, веригата от косвени доказателства, се стига да възможен извод, че е
налице обосновано вероятност за неизпълнение на евентуално уважен иск.
При положение, че ищецът няма доказани доходи, съответно няма налични
средства, то се явява неоснователно съдът да постанови решение, с което да
заплати сумата на ответника по иска по чл.19 ЗЗД. При това положение
молбата по чл.83 ГПК се явява в противоречие с твърдяната защита от съда, с
което ищецът да бъде осъден да заплати продажната цена на ответника.
В допълнение на изложението, съдът приема, че продадената молба по
чл.83 ГПК е поставена едва при умисъл за забяване ход на делото и
шиканиране на процеса за неплащане на депозит за експертиза, която ищецът
ползва. Институт по чл.83 ГПК не е инстР.т за освобождаване от разноски на
страната, която не иска да дава пари, а е способ, който гарантира достъпа до
правосъдие. При това положение материалната затрудненост на ищеца е
следвало да бъде налична още преди подаване на исковата молба, а не след
като се допусне експертиза, за да се освободи ищецът от внасяне на депозит.
Нещо повече, ищецът не представя доказателства за това дали адв. М. П.
е договорена по реда на поръчката или по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД. Ето защо е
4
съмнение за злоупотреба с права.
Съгласно представения договор, на който ищецът се позовава (ищецът
представя удостоверение за вписан факт в нотариалните регистри), ищецът е
заплатил сумата от 9000 лева на ответника като част от продажната цена, а
общата продажба цена е 20 000 лева. При това положение, ищецът има
възможност да поеме разноските по делото.
С оглед горното, съдът приема, че ищецът има необходимите средства, с
оглед осъществяваните от него действия и купуване на имота. Молбата по
чл.83 ГПК е в нарушение на чл.3 ГПК. При това положение молбата за
освобождаване от разноски следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
В това производство разноски не се присъжда
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване на
разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5