Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ……………...2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К. Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 4342 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
от Р.В.П. против Г. ф.иск с правно
основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./.
Р.В.П. твърди, че на 30.11.2012г., около 19:00 ч., в с. Шейново, общ.
Казанлък, по ул.“*********, при управление на л.а. „Ауди“, модел „А6“ с рег.№ *********,
водачът М.Т.Н. нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в насрещната
лента и се блъснал в товарен автомобил „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№ *********,
управляван от ищеца. Вследствие на инцидента П. получил следните увреждания:
счупване на кръстцовата кост, контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на коремната област, разкъсно-контузна рана на ляв лакът и лява
подбедрица. Към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие за
управляваното от водача М.Н. моторно превозно средство не била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Непосредствено след инцидента ищецът бил
транспортиран до болницата в гр.Казанлък, където раните му били обработени под
локална анестезия, следвало да спазва постелен режим и не можел да се обслужва
сам. Тъй като болките били постоянни и силни, ищецът продължил лечението си във
Военно-медицинска академия - гр. София, където били установени фрактури на кръстцовата
кост и на хълбочната кост. П. останал продължително време на легло и ползвал
чужда помощ. Над три месеца след като започнал да става от леглото се
придвижвал с проходилка, а след това дълго време ползвал и бастун. Ищецът
провел два рехабилитационни курса и продължително време приемал обезболяващи.
Към датата на подаване на исковата молба все още имал белези на лакътя и крака,
чувствал болки след шофиране, трудно раздвижвал левия си крак и кръста. Предявил
пред Гаранционния Ф.претенция за изплащане на обезщетение в размер на 80 000
лева, но ответникът му заплатил само част от претендираната сума в размер на
25 000лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати останалата част от
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв., представляващи разликата между
общия размер на обезщетението от
80 000лв. и изплатената сума от 25 000лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба - 06.04.2017г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Г. Ф.оспорва размера на иска. Твърди, че изплатил
застрахователно обезщетение на ищеца от 25 000лв., което отговаряло на
действителния размер на дължимото обезщетение, тъй като било съобразено с
тежестта, характера, продължителността и интензитета на получените увреждания,
както и със съдебната практика. Моли съда да отхвърли иска.
Третото лице – помагач на страната на Г. Ф.– М.Т. Н., оспорва иска, поради
следните съображения: твърди, че представената от ищеца по делото присъда №16
от 16.11.2015г. по НОХД №22/2015г. на Военен съд - гр. Пловдив била поставена
срещу друго лице, а не срещу него самия; действителният деликвент бил друго
лице – К.Т.Н., което се установявало от наказателно постановление №4814/14.12.2012г.
на Началника на РУП – Казанлък. Гаранционният Ф.неоснователно изплатил
обезщетение на ищеца, без да е установено противоправно и виновно поведение от
страна на М.Н.. Твърди, че ищецът с
поведението си допринесъл за настъпване на произшествието, без да конкретизира действията
или бездействията, чрез които пострадалият е допринесъл за настъпване на
произшествието. Оспорва размера на иска.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.по чл.
288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното
произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи – деяние(действие
или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина
на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, чиито водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако Гаранционният
Ф.не се произнесе по подадената молба в срока
по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представената по делото застрахователна щета №210226/14.07.2016г. се
установява, че ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответника. С писмо изх.№
24-01-417/21.07.2016г. Гаранционният Ф.е уведомил ищеца, че обезщетението за
неимуществени вреди, което следва да му бъде изплатено, възлиза на 25 000
лева, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на чл.288, ал.11 от КЗ/отм/.
От платежно нареждане от 02.08.2018г. се установява, че ответникът е
изплатил на ищеца обезщетение по процесната щета в размер на 25 000лв.,
което обстоятелство не е спорно между страните.
Видно от влязла в сила Присъда № 16 от 16.11.2015г. по НОХД №22/2015г. на Пловдивски военен съд, потвърдена с Решение №10
от 20.04.2016г. по ВНОХД № 9/2016 г. по
описа а Военно-апелативния съд на Република България и Определение №11 от
19.04.2018г. по НОХД №22/2015г. на Пловдивски военен съд М.Т. Н., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на 30.11.2012г., около 19:00 ч., в село Шейново,
общ. Казанлък, обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ********* – негова собственост,
по ул. „Г. ********, в посока запад-изток, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1; чл.8, ал.1; чл.15, ал.1; чл.16, ал.1, т.1; чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, чл.3, т.1, т.2 и т.3, чл. 67, ал.1 и чл.68, т.1 от ППЗДвП и е
предизвикал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег.№ *********, собственост на „Д.Р.“
ЕООД, вследствие на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Р.В.П., с ЕГН:********** *** Загора, изразяваща се в счупване на кръстцовата
кост и крилото на лява хлъбочна кост, довели до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник, като след деянието е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3 предл.6, вр. ал.1
буква „б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 и чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3 000 лева. На основание чл. 343 Г от НК, подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС за срок от две години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на влязлата в сила присъда на наказателен съд, настоящият
състав приема, че поведението на водача М.Т. Н. е виновно и противоправно и е в причинно-следствена връзка с
причинените на ищецата средни телесни
повреди, описани в диспозитива на присъдата, тъй като те са съставомерни,
послужили са за определяне на правната квалификация на престъплението.
Със задължителна сила присъдата установява, че Н. е нарушил правилата за
движение по пътищата, посочени от наказателния съд: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда че всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; чл.8, ал.1, съгласно който водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен
знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго; чл.15, ал.1 съгласно който на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента; чл.16, ал.1, т.1, според който на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; чл.20,
ал.2, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
От представена по делото справка за публикувана на сайта на Гаранционния Ф.информация,
се установява, че за процесния автомобил с рег.№ *********,
управляван от М.Т. Н., няма данни към датата на произшествието – 30.11.2012г., да
е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което обстоятелство не се оспорва от ответника.
От основното и допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза
се установява, че при процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е получил,
както описаните в диспозитива на присъдата средни телесни повреди: счупване на
кръстцовата кост и счупване на тялото на хълбочната кост, така и леки телесни
повреди, изразили се в контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на коремната стена,
разкъсно-контузна рана в областта на левия лакът с неправилна форма и размери
около 6 см, оток и кръвонасядане в областта на лява подбедрица 8х10 см. Според
вещото лице, всички телесни повреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Проведено е консервативно лечение със
спазване на покой и постелен режим, ненатоварване на долните крайници, прием на
обезболяващи. Раната на левия лакът е обработена хирургично и зашита. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на
възстановяване на кръстцовата кост е около 4 месеца, периодът на възстановяване
на счупването на хълбочната кост е около 3 месеца, а периодът на възстановяване
на останалите увреждания е около 20-30 дни. През периода на лечение ищецът е
търпял болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям
интензитет. На 02.07.2017г. вещото лице е извършило преглед на ищеца, при който
е установило, че е запазен обемът на движение на двете тазобедрени стави.
Ищецът изпитва болка при натиск в областта на счупванията на таза. Вещото лице
не е установило трайни увреждания. Болките в кръста и таза, за които съобщава
ищецът, ще продължат и за в бъдеще. В констативната част на основното
заключение е посочено, че по отношение на ищеца са установени болестни промени:
увреждане на лубосакрални коренчета. Дискова болест. Дискови протрузии на Л4-Л5
и Л5-ЕС1, които не са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
От показанията на св.П.– съпруга на ищеца, се установява, че непосредствено след катастрофата го посетила в
болницата. Лекарите се съмнявали, че има счупване на таза, но томографът им не
е работел, а от снимките на рентген не успели да установят счупване на таза.
Обяснили й, че е възможно на рентген да не се види счупването на таза. Около
седмица останали в болницата – болките на съпруга й били ежедневни, ежечасни.
Пострадалият не можел да се движи, свидетелката му помагала за обичайни дейности,
свързани с обслужването му – хранела го, помагала му да пие вода, течностите
приемал със сламка. През този период ползвал подлога. След изписването, негови
приятели го пренесли на стол до апартамента им в Казанлък, който се намирал на
третия етаж. Във ВМА веднага видели счупването на таза, пострадалият останал
известно време в тази болница. През деня свидетелката ходела при съпруга си във
ВМА, а вечер се прибирала. По време на престоя си във ВМА ищецът продължавал да
изпитва болки, приемал болкоуспокояващи, поставяли му инжекции. След
изписването от ВМА около месец не можел да се изправя, половин месец изобщо не
можел да се движи, свидетелката го обслужвала. След около месец приспособила
стол, с който го дърпала и го придвижвала до банята, помагала му във всяко едно
отношение. След около месец започнал да придвижва леко с проходилка, ползвал я
около 90 дни. В началото му било много трудно, правел по една две крачки, след
което лягал, защото му било трудно да седне. След 90 дни му взели две канадки,
които ползвал около месец, а после продължил да се придвижва с бастун, защото
болките продължавали. Появила се болка и в здравия крак, тъй като при ходене
щадял болния крак. Болката в десния крак продължавала и когато седял, и когато
лежал. Към датата на произшествието пострадалият бил военен пенсионер.
Така събраните и обсъдени доказателства установяват настъпването на всеки
един от фактите от състава на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, поради
което съдът приема иска за доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 61 г., вида на телесните повреди – средни
телесни повреди: счупване на кръстцовата кост и счупване на тялото на
хълбочната кост, както и леки телесни повреди, изразили се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, контузия на коремната стена, разкъсно-контузна рана в
областта на левия лакът с неправилна форма и размери около 6 см, оток и
кръвонасядане в областта на лява подбедрица 8х10 см; продължителността на лечебния
и възстановителен период - 4 месеца за счупването на кръстцовата кост, 3 месеца
за счупването на хълбочната кост, а за останалите увреждания – около 20-30 дни;
обстоятелството, че ищецът е бил безпомощен през периода на възстановяване и е
зависел от грижите на съпругата си; наложило се е да използва проходилка през
първите 90 дни след изписването му от болницата, а след това се е привдвижвал с
канадки и бастун. При определяне размера на обезщетението съдът отчете силните
болки и страдания, които е преживял ищецът при пътно-транспортното произшествие
и по време на възстановителния период, най-интензивни през първите два месеца
от лечението. Ищецът изпитва болка и към датата на извършения на 02.07.2017г.
преглед от вещото лице А. - при натиск в
областта на счупванията на таза. Според вещото лице, болките в кръста и таза ще
продължат и за в бъдеще. От друга страна, съдът отчете обстоятелството, че според
експерта, няма трайни последици от
травмите. Съществен фактор при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са и социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2012г., като при определяне размера на
обезщетението целта е да бъдат репарирани вредите от неправомерното поведение,
а не да се постигне неоснователно
обогатяване.
Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи размера на застрахователното обезщетение, по справедливост, на 40 000лв.
От тази сума следва да се приспадне изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 25 000лв., при което неизплатеният остатък възлиза на 15 000лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 55 000лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 594.54 лева, съобразно
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 72.72 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице-помагач не се дължат разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 600лв. върху уважените искове, а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 81.81лв., съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.В.П., ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.София,
ул.“******, сумата от 15 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от средни
телесни повреди: счупване на кръстцовата кост и счупване на тялото на
хълбочната кост и леки телесни повреди, изразили се в контузия на главата, сътресение на мозъка,
контузия на гръдния кош, контузия на коремната стена, разкъсно-контузна рана в
областта на левия лакът с неправилна форма и размери около 6 см, оток и
кръвонасядане в областта на лява подбедрица 8х10 см, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.11.2012г.,
по вина на водача М.Т. Н., при управление на лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с
рег.№ *********, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2017 г. до
окончателното изплащане, като иска, в останалата част, до пълния предявен
размер от 55 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на Р.В.П. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 594.54лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на Р.В.П. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 72.72лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати по сметка на
СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса върху уважените искове в размер на 600лв., а на СГС разноски за вещо лице
в размер на 81.81лв., съобразно уважената част от иска
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ответника Г. Ф.– М.Т. Н., ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: