О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. Габрово 14.11. 2011 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в открито
заседание на тринадесети октомври
през две хиляди
и единадесета година в състав:
Председател В. Генжова:
1.
Членове :
2.
при секретаря
Б.Бобчева и
в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Генжова т.д. - несъстоятелност №
3 по
описа за 2010 год. ,за да се произнесе
взе предвид следното:
По
молба на “Капка и Мими” ООД, гр. Плевен,
е започната процедура по чл. 625 ТЗ и с решение №7/16.07.2010год. по
горното дело е открито производство по несъстоятелност на длъжника “Милкиекс”
ООД, гр. Севлиево, ЕИК107536391, с
начална дата на неплатежоспособност 05.09.2009г.
Съгласно разпоредбите на ТЗ е било насрочено първо събрание на кредиторите, по
чието предложение е назначен синдик на “Милкиекс” ООД-Севлиево.
В кръга на своите пълномощия синдикът,
на осн. чл. 688 ТЗ е изготвил допълнителни списъци на кредиторите с приети и
неприети от него вземания и го е обявил в Търговския регистър, на осн. чл. 689 ТЗ.
В законния срок против част от приетите и неприети
вземания са постъпили възражения от активно
легитимираните за това лица, посочени в чл. 690, ал.1 ТЗ.
Съдът,
като разгледа възраженията, намира следното:
По отношение възражението на
“Адвокатско дружество Б. – Б. и съдружници” – Габрово, с което оспорва приетото
под № 13 от списъка вземане на О.В.Г. *** в размер на 700 000. 00 лв. произхождащо от споразумение от 09.07.2008г. и
анекс към него.
Видно от приложената към делото
молба, подадена от О.Г. в срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, че в нея той е предявил вземане в размер на 700 000 лв., като е заявил, че сумата произхожда от споразумение подписано
между него и ответното дружество на
09.07.2008г. и представлява неустойка, съгласно т. 8 от анекс от 27.08.2009г към
това споразумение, както и законната лихва върху вземането до изплащането му.
Във възражението против приетото
вземане се твърди, че заявителя О.Г. е продал вземането си в размер на 480 000 лв. –главница по
анекс от 17.08.2009г. на “М Г.” АД ***. Твърди се, че договора за цесия е нищожен. Освен това
са взели становище за недължимост на вземането, тъй като О.Г. никога не е
внасял в дружеството сума в размер на 870 000 лв. за подпомагане дейността
му.
За
изясняване основанието на предявеното вземане съдът събра писмени доказателства
и на осн. чл. 176 ГПК разпита лично
заявителя. Той заяви пред съда, че многократно е внасял суми в дружеството за
подпомагане дейността му. Заявил е, че сумите са внесени по решение на
съдружниците. Представил е по делото препис от протокол на ОС на съдружниците
от 29.11.2007г., на което е взето решение за подпомагане на дружеството със
сумите посочени в него.
За изясняване делото от обективна
страна бе допуснато и изслушано заключение на съдебно- икономическа експертиза.
Вещото лице Д.П. е заявило, че за
2007г. в счетоводството на длъжника има
отразени внесени суми от О.Г. в размер на 229 455,22 лв., а за 2008 г. и
2009г. не е установило О.Г. да е внасял
суми. Вещото лице е посочило, че през 2005г. и 2006г. О.Г. е направил допълнителни парични вноски
съответно: - 82 000 лв. и 85 000 лв. или за целия период в общ размер
на 396 455,22 лв. Същевременно вещото лице е посочило, че О.Г. е събрал от “Милкиекс” ООД по изпълнителни дела
с предмет вземане по споразумение от 27.08.2009г. и анекс към него сума в
размер на 835 589,44лв. – главници и
сума в размер на 46510,48 лв. за лихви, разноски и адв. хонорар. Освен това
вещото лице е посочило, че посочените по-горе
суми, извлечени от записванията по
счетоводните книги на “Милкиекс” ООД, не са документално обосновани, т.е. отразени са счетоводно, но липсва
първичен счетоводен документ, въз основа на който е извършено счетоводното
отразяване. За онагледяване на твърдението си е представило по делото преписи
от ПКО и РКО, с които се твърди, че О.Г. е внасял суми в касата на дружеството
и е получавал такива суми от касата на дружеството. Видно от същите, че те не
отговарят на изискванията на ЗСч. , а и въобще не могат да представляват
документ за плащане, тъй като не носят подпис.
При
тези данни съдът намира оспорването за основателно.
Не бе
установено, посочените по-горе суми безспорно да се дължат от длъжника, тъй
като за тях липсва документална счетоводна
обоснованост. Ще следва сумата от 700 000 лв. признати от синдика в полза на О.В.Г. да
бъдат изключени от списъка на приетите от синдика вземания по реда на чл. 688,ал.1
от ТЗ. Ако изключеното лице счита, че
правата му са нарушени, то може да ги защити по реда на чл. 694 ТЗ.
Съдът
намира становището на синдика, че в производството по чл. 692, ал.2 ТЗ съдът не
следва да събира доказателства, а да преценява само от външна страна
редовността на предявеното вземане за незаконосъобразно. В рамките на
производството по чл. 692 ,ал.2 ТЗ съдът е длъжен да изследва редовността на
вземането, включително и дали то съществува, като за установяването му са
допустими всички доказателствени средства по ГПК.
Неоснователно
е и възражението в становището, че подалите възражението “Адвокатско дружество Б.
*** не е активно легитимирано, с оглед разпоредбата на чл. 688, ал.2 ТЗ.
Забраната в цитираната разпоредба се отнася единствено за списъците по чл. 686
и чл. 687 ТЗ, които вече са приети, какъвто
не е настоящия случай.
По
отношение възражението на НАП, с което се оспорва списъка на приетите вземания, в
частта относно поредността на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ
относно приетите вземания на “Сибанк” АД - София, и на НАП – по чл. 722, ал.1
т.7 ТЗ, съдът намира следното:
Видно от приложените към делото
писмени доказателства, че приетите от синдика вземания на кредитора “Сибанк” АД-София са обезпечени със залог и
ипотека вписани по реда на особените залози, поради което поредността им на
удовлетворяване е правилно определена по реда на чл. 722, ал.1т.1 ТЗ. Искането
за включване вземането на горния
кредитор за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1т.1 ТЗ под отлагателно
условие е процесуално недопустимо. Поради
изложеното, възражението на НАП в тази част, като неоснователно следва да бъде
оставено без уважение.
Основателно е възражението на НАП
в частта, в която се твърди, че
неправилно е определена поредността, в която те следва да бъдат удовлетворени за сумата от
87 421,33 лв.. Видно от приложените към делото доказателства, че вземането
на НАП е на основание чл.28, ал.2 от ЗГВРСН, за изплатени гарантирани вземания
на работниците и служителите. В този случай НАП встъпва в правата на
работниците и служителите, които се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал.1,т.4 ТЗ. С оглед на изложеното съдът намира, че поредността на вземането на
НАП е неправилно определено от синдика в
списъка на приетите вземания и същото следва да бъде коригирано по чл. 722,
ал.1т.4 ТЗ.
По
отношение възраженията постъпили против списъка на неприетите от синдика
вземания:
По възражението на “С.– С.” ООД
Видно от
списъка на неприетите от синдика вземания, че по отношение на “С.– С.” ООД – С.
не е прието вземане в размер на 200 000 лв. С
възражение в срок, “С.– С.” ООД – С. са заявили, че отказа за приемане
на вземането им е неправилен. Изложили са подробни съображения. В становището
си синдика е посочил, че договора и анекса са с непълноти и пропуски. Договора
не е подписан от страните на всяка страница, липсва място на сключването му, а
в приемо-предавателния протокол липсва дата на която е сключен. Освен това
твърди, че липсва счетоводно записване на заявеното от “С.– С.” ООД – С.
вземане в счетоводството на длъжника. Заявява, че посочените в договора и
приемо-предавателния протокол вещи, не са се намирали при длъжника при заемане на длъжността му
като синдик. Направил е възражение и по това, че претенцията не е конкретизирана
в смисъл – каква е сумата по главницата и каква за лихви. Заявил е, че
вземането, дори да съществува е погасено по давност.
Съдът,
като разгледа доказателствата по делото намира, че възражението е
неоснователно.
От
приложеният към делото договор от 03.06.2002г./ стр. 278-286 от том VІ на
делото/ се установява, че “С.– С.” ООД – С. е отдало под наем на длъжника
сгради и съоръжения, за определен срок, който е изтекъл. В договора липсва
клауза позволяваща автоматичното му продължаване. Същевременно в самият договор
са извършвани поправки и добавки/ чл. 11 от същия, в който е предвиден размер
на обезщетение, но не е посочено дали се дължи месечно или годишно/.
Приложеният по делото анекс №1 е към договор от 03.06.2002г., но няма данни
кога е сключен. Освен това в този анекс е договорена наемна цена, която ще бъде
дължима под условие. В случая не е установено наличие на сбъднато такова.
Действително
в договора и приемо-предавателния протокол са описани вещи, които длъжника
следва да е получил под наем. В предявеното вземане “С.– С.” ООД – С. твърди,
че сумата от 200 000 лв. представлява стойността на дадените под наем на
длъжника и невърнати му вещи. Липсват обаче доказателства, които да
установяват, че това е действителната
пазарна стойност на тези вещи. В
настоящото производство всяка от
страните носи доказателствената тежест,
да установи твърденията си. “С.– С.” ООД
– С. не е ангажирала доказателства и не е установила, че предявеното от него вземане
е в посочения размер и представлява стойност на отдадени под наем и невърнати
от длъжника вещи по договор за наем от 03.06.2002г.
При
тези констатации съдът намира, че
възражението на “С.– С.” ООД – С. е недоказано и следва да бъде оставено без
уважение, за пълния предявен размер от 200 000 лв.За тази сума кредиторът
може да защити правата си по реда на чл. 694 от ТЗ.
По възражението на П.Б.Ш..
В срок П.Б.Ш. е
предявил вземане на сума в размер на 150 000 лв. дължими по договор за наем от 03.06.2002т.
между “С.– С.” ООД – С. ***. В заявлението
е посочено, че в чл. 11 от цитирания договор за наем е предвидена неустойка в
размер на 150 000 лв. дължима от “Милкиекс” ООД – Севлиево на “С.– С.” ООД
– ***, ако след изтичане срока на договора наемателят продължава да владее без
основание отдадените под наем движими и недвижими вещи. Твърди, че срокът на
договора е изтекъл отдавна, не е продължаван, а “Милкиекс” ООД – Севлиево продължава да държи вещите предмет на
договора за наем. Счита вземането по чл. 11 от договора за изискуемо.
Същевременно твърди, че с договор за
прехвърляне на вземане “С.– С.” ООД – С. е прехвърлило на заявителя Ш.
вземането си за неустойка по чл. 11 на договор за наем от 03.06. 2002г.
Заявява, че прехвърлянето е било съобщено на длъжника своевременно и писмено.
Счита същото за изискуемо и моли да бъде включен в списъка на приетите от
синдика вземания.
Синдика
е посочил, че вземането е погасено по давност, че договора , на който се
основава е нередовен от външна страна, че същия няма счетоводно отразяване при
длъжника, както и, че не е уведомен за прехвърляне на вземането, поради което
го е включил в списъка на неприетите вземания.
Съдът като взе предвид становището на страните и
приложените към делото доказателства, намира
следното:
Вземането
е заявено в срока по чл. 688 ТЗ.
Правилно
синдика е включил същото в списъка на неприетите вземания, тъй като видно от
договора за наем, че чл. 11 от същия е добавен ръкописно и макар да има подпис
и печат, не е записано изрично, че с тях се потвърждава именно дописаният чл.
11 на договора. Освен това прехвърлителя по договора за цесия “С.– С.” ООД – С.
няма данни да е уведомила длъжника за извършеното прехвърляне на права.
Действително към преписката /на л. 273 от том VІ на д. / е приложено
уведомление до длъжника от 27.09.2010г., след откриване производство по
несъстоятелност, но липсват данни то да му е връчено. Доказателства в тази
насока не са представени въпреки изричното становище на синдика, че не е
получавал уведомление за прехвърляне на вземане от “С.– С.” ООД – С. на П.Ш..
На основание изложеното,
възражението на П.Б.Ш. *** следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя
без уважение ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх. № 777/09.03.3011г, подадено от “С.– С.”
ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ж.к. “Атанас Москов”,бл. 23,вх.”А”, ап.7 против списъка на неприетите вземания по чл.
688, ал.1 ТЗ, за сумата от 200 000 лв., като неоснователно.
Оставя
без уважение ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх. №779/09.03.2011г. на П.Б.Ш. *** против списъка на неприетите от синдика вземания по чл. 688, ал. ТЗ, за
сумата от 150 000 лв., като
неоснователно.
Изключва ОТ
СПИСЪКА НА ПРИЕТИТЕ ОТ СИНДИКА ВЗЕМАНИЯ на кредиторите на “Милкиекс” ООД – Севлиево по
чл. 688, ал.1 ТЗ вземането на О.В.Г. *** в размер на 700 000лв.,
представляващо неустойка по т. 8 от
анекс от 27.08.2009г. към споразумение от 09.07.2008г.
Оставя
без уважение възражението на НАП – София против поредността на
вземането на “Сибанк”
АД – София, като неоснователно.
ПРОМЕНЯ списъка
на приетите от синдика вземания на
кредиторите на “Милкиекс” ООД – Севлиево по чл. 688, ал.1 ТЗ, както следва:
-
в т.17 вземането
на НАП да се счита с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1т.4 ТЗ
Определението не подлежи на
обжалване, но следва да бъде връчено на страните и вписано в книгата по чл.
634в, ал.1 ТЗ .
Председател
: