№ 951
гр. София, 21.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601077 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл.
345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.К. К.- служебен защитник на осъдения Н.
В. Н., срещу определение обективирано в протокол № 3170 от 19.09.2022г.,
постановено по ЧНД №3138/22г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена
без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода. От страна на защитата се излагат
доводи, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на
искането му и се моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и
необосновано и постановяване на ново, с което да се уважи молбата за предсрочно
условно освобождаване на л.св. Н. Н..
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и доводите
в жалбата, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Изложените от защитата доводи за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода са отчетени от първоинстанционния съд при произнасянето му да
остави искането без уважение. Същевременно, първият съд правилно е стигнал до
извод, че не може да се приеме, че по делото са налице достатъчно доказателства,
които да сочат за трайна и необратима положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието му. Доводите в тази насока следва да бъдат споделени и от
апелативния съд.
От материалите по делото се установява, че наложените на осъдения Н. Н.
наказания по силата на влезли в сила съдебни актове по НОХД №4770/2018г., по
НОХД №8223/2018г.,по НОХД №8714/2018г. и по НОХД №8168/2016г. всичките на
Районен съд - София, на основание чл.25 вр.счл.23 от НК са били групирани (по НЧД
№62/2020г. по описа на СРС) и му е определено едно общо най- тежко наказание в
1
размер на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, като на основание чл.25, ал.2 НК е извършено приспадане
на вече изтърпяно наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД №4770/2018г. по описа на СРС. Към така определеното общо
наказание на основание чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил изцяло и наказанието
глоба в размер на 1000 /хиляда/лв., наложено по НОХД №8714/2018г. на СРС. Тъй
като едно от така групираните деяния по съвкупността (това по НОХД №8168/2016г.
на СРС) е извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане (по НОХД
№9/2014г. по описа на РС- Елена), е постановено осъденият да изтърпи отделно и
наказание за срок от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, наложено му по това
осъждане (по НОХД №9/2014г. на РС- Елена) при първоначален строг режим. Освен
това на основание чл.25 и чл.59 НК е приспаднато и времето, през което осъденият Н.
Н. е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, за което и да е от престъпленията цитирани по- горе.
Осъденият Н. е постъпил в затвора- гр.София на 20.12.2019г., като в периода до
20.04.2020г. е изтърпял приведеното в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК
наказание 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, като последната дата е зачетена за
начален момент на изпълнение на определеното му общо най- тежко наказание
лишаване от свобода в размер на 4 /четири/ години, което търпи и към настоящия
момент.
Към датата на постановяване на атакуваното определение на СГС по повод
молбата за условно предсрочно освобождаване- 19.09.2022г. неизтърпеният остатък от
наказанието, което л.св.Н. следва да изтърпи е 7 /седем/ месеца и 12 /дванадесет дни/,
съгласно приложената справка по делото. В този смисъл не може да има спор, че е
налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения Н., по
смисъла на чл. 70 от НК, тъй като е изтърпяно повече от половината от наложеното му
общо най - тежко наказание, а именно- към 19.09.2022г. л.св.Н. е изтърпял фактически
2 /две/ години, 10 /десет/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни, от работа 5 /пет/ месеца и
19 /деветнадесет/ дни или всичко това се зачита за 3 /три/ години, 4 /четири/ месеца и
18 /осемнадесет/ дни лишаване от свобода.
Както правилно е констатирал градският съд, за да бъде уважено искането за
предсрочно условно освобождаване, Н. Н. следва да е демонстрирал и поведение,
значително надхвърлящо обичайно дължимото примерно поведение в местата за
лишаване от свобода и сочещо за неговото трайно и необратимо поправяне и
превъзпитание, за наличие на категорична мотивация за промяна, както и готовност да
се ресоциализира в обществото, без да представлява риск за членовете му, за самия
себе си и за близкото му обкръжение. Отсъствието на достатъчно доказателства за
постигането на тази втора кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 НК, правилно
е мотивирало СГС да откаже да уважи молбата на осъдения.
Настоящият въззивен състав се солидаризира напълно с виждането на
първостепенния съд, че данните, съдържащи се в приложените по делото материали-
плана /препланирането/ на присъдата от 29.07.22г. на л.св.Н. Н., представеното
становище от 14.09.22г. за проведено психодиагностично изследване на осъдения,както
и тези от експертния доклад на ИСДВР и становището на пенитенциарната
администрация, изготвени по повод подадената молба за УПО, така също и
съдържащите се в първоначалния и текущите експертни доклади на ИСДВР,
експресното психологическо заключение от 15.01.20г. и експертната оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на л.св.Н. от 24.03.21г., са еднопосочни
и непротиворечиви относно обстоятелството, че не е налице трайна и съществена
положителна промяна в поведението и нагласите на осъдения Н. Н.. От цялостното
2
изследване на неговия пенитенциарен престой (който е за един относително немалък
период, предвид момента на постъпването му в местата за лишаване от свобода-
20.12.2019г., респективно 20.04.20г. касателно настоящото наказание) се извличат
данни: за полагане на доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС; за проявена
дисциплинираност и сериозно отношение към учебните занятия в училище „Св.Иван
Рилски”, довели до успешно завършване на 7-ми клас през учебната 2021/22г. и до
придобиване на свидетелство за основно образование, които усилия от страна на
осъдения не остават незабелязани от пенитенциарната администрация, а намират
отражение в награждаването на Н. с „писмена похвала”, съгласно заповед
№67/31.03.2021г. на началника на ЗОЗТ „Кремиковци”; за добра адаптация на л.св.Н. в
условията на режимни ограничения и изолация и за липсата на участие от негова
страна в конфликтни ситуации. Сред приложените в делото документи се съдържат
данни и относно обстоятелството, че осъденият Н. е отговорник по спортните
мероприятия на неговата група в ЗОЗТ „Кремиковци”, като същият взема активно
участие в организираните на територията на общежитието спортни мероприятия, дори
при негово участие в проведен през месец май 2022г. юбилеен боксов турнир между
затворите в страната се е отличил с победа. Но същевременно л.св.Н. е допуснал
няколко дисциплинарни нарушения и то за период по- малък от една година, за които
са му наложени дисциплинарни наказания (на два пъти „писмено предупреждение” и
веднъж „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7
дни”), видно от заповеди №88/02.07.2021г., №10/25.01.2022г. и №65/12.04.2022г., които
данни обективират, че у Н. Н. е налице склонност към системно нарушаване на
правилата относно вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Тук е мястото да се
отбележи, че е неоснователно твърдението на защитата, че контролираният съд е
подценил значението на наградата на Н., давайки по- голяма тежест на трите му
дисциплинарни наказания, които предхождали (според защитата) наградата му. Това
твърдение, освен, че е недоказано, на практика се опровергава от данните по делото- Н.
е награден със заповед №67/31.03.2021г. на началника на ЗОЗТ „Кремиковци” за
положени усилия в провеждането на учебните занятия в СУ „Св.Иван Рилски”, а не
както твърди защитникът за постигнати спортни постижения. Освен това от датите на
заповедта за награда и от датите на горецитираните заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания е видно, че дисциплинарните нарушения са допуснати в
период от време, следващ награждаването на л.св.Н., което прави необосновани
твърденията на защитата в обратния смисъл. Освен това по делото са налице и данни,
сочещи за липса на съществена промяна на стойностите на риска от сериозни вреди за
обществото и за самия осъден, които остават във високия диапазон (предвид
съществуващата опасност от извършване на користни престъпления против чуждата
собственост, изводима от криминалното минало на Н., в което престъпните
посегателства против чуждата собственост не са изолиран случай, а са системно
извършвани от осъденото лице, който факт се потвърждава и от приложените в досието
му свидетества за съдимост), а по отношение на пенитенциарния персонал рискът от
вреди е със средна стойност. По отношение на другия важен показател, обективиращ
оценката на поведението на осъдения Н., а именно- рискът от рецидив, същият остава
висок и същевременно е почти непроменен от момента на постъпването на осъденото
лице в пенитенциарните заведения- първоначалната му стойност е 91т., а понастоящем
е редуциран едва с 2т. и е 89т., т.е. в тези важни показатели не се установява да е
постигната никаква положителна промяна. По отношение на дефицитните зони следва
да се отбележи, че въпреки проведената до момента корекционна дейност,
фиксираните проблемни зони остават почти непроменени, а именно: „отношение към
правонарушението”- все още Н. Н. демонстрира едно формално приемане на вината си
за извършените от него деяния, съпроводено с неразбиране в пълна степен на
3
причинените вреди, като счита присъдата си за несправедлива и завишена и
продължава да не приема изцяло отговорността за своето деяние; „криминално
минало”- за втори път е в затвор, като е осъждан многократно за разнородни
посегателства, сред които се отличават системно извършвани такива против чуждата
собственост (видно от справката му за съдимост), което обективира наличен у Н.
утвърден модел на престъпно поведение, които очевидно не се е повлиял от
проведеното корекционно въздействие при предходния му престой в местата за
лишаване от свобода и след изтърпяване на наложеното му наказание, понастоящем
отново е в условията на пенитенциарна изолация; „взаимоотношения” /гранична/- по
делото са налице данни за констатирана неспособност да създава близки
взаимоотношения, не поддържа контакти с близките си; „обучение и образование”-
въпреки успешното завършване на 7-ми клас и придобиването на свидетелство за
основно образование, тази зона остава гранична, предвид обстоятелството, че Н.
отчасти приема ползата от образованието; „управление на финансите и доходите”- не
умее да разпределя бюджета и средствата си, което води до прояви на престъпно
поведение, засягащо преобладаващо чуждата собственост; „Начин на живот и
обкръжение”- при л.св.Н. се обективира рисково поведение, същият се интегрира в
среди с асоциален начин на живот и е податлив на вредно влияние от криминално
обременени лица; „емоционални проблеми” /гранична/- емоционално незрял, често се
чувства емоционално нестабилен и тревожен, бил е и на лечение в стационар; „умения
за мислене”- не разпознава изцяло проблемите си, среща трудности при решаването
им, липсва му семейна подкрепа.
Тук е необходимо да се отбележи, че според въззивния съд, фактът, че Н.
понастоящем е на територията на ЗОЗТ „Кремиковци”, след като веднъж вече е бил в
условията на пенитенциарна изолация и проведеното корекционно- възпитателно
въздействие при предходното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в
местата за лишаване от свобода, очевидно не е дало необходимия възпиращ ефект при
Н., е показателен, че осъденото лице не осъзнава последиците от действията си и че
няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни
начини за разрешаване на проблемите, което е рисков фактор при извършване на ново
правонарушение.
В обобщение и според настоящия въззивен състав следва да се приеме, че
преценката за липсата на трайно и необратимо поправяне у л.св.Н. се обосновава с
наличието на системни нарушения на вътрешния ред в пенитенциарното заведение, с
непроменени стойности на оценката на риска от сериозни вреди за обществото (висок
риск) и на риска от рецидив (от 91т. на 89т.- също остава с висока стойност), с липсата
на съществена положителна промяна във фиксираните проблемни зони, както и с
обстоятелството, че целите на наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК, както и заложените в плана (препланиране) на присъдата не са изпълнени в
своята цялост. Констатира се още и че прогресивната пенитенциарна система за плавно
преминаване към по- облечен режим и ограничения все още не е започнала да се
прилага спрямо осъдения Н., тъй като лицето понастоящем е в затворническо
заведение от закрит тип, при това при първоначално определения му строг режим,
освен това Н. е за втори път в местата за лишаване от свобода, има обремено
криминално минало и неколкократно е наказван за допускани нарушения на
режимните ограничения и вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Действително
на този етап са налице и известни позитивни промени, свързани с полагането на труд
по време на изтърпяване на настоящото общо най- тежко наказание, но последното не
представлява някакво изключително положително поведение, а е обичайното такова в
местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и за самия Н. Н., тъй като е
свързано със зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание.
4
Следва да бъде отчетено като израз на предприета положителна линия на поведение и
обстоятелството, че осъденият Н. е вземал участие в учебни занятия през учебната
2021/22г., като дори е придобил свидетелство за завършено основно образование, както
и активното му участие в провежданите на територията на затворническото общежитие
спортни мероприятия, но тези му положителни прояви са нетрайни, тъй като
хронологически са последвани и/или редувани с допускани от осъдения Н. системни
дисциплинарни нарушения. От друга страна с оглед на гореизложените дефицити,
колебанията в поведението на Н. не могат да обосноват извод за наличието на трайна и
необратима промяна в нагласите, ценностната система и мотивацията за водене на
законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване от свобода у осъдения.
Посочените данни съпоставени и с наличната склонност у Н. да върши разнородни
престъпни посегателства, сред които и неколкократно извършвани такива против
чуждата собственост са индиция за съществуващ риск от извършване на ново
престъпление, ето защо се оказва правилно виждането на градския съд, че
корекционната работа с осъдения следва да продължи и през неизтърпения остатък от
наложеното му наказание. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата
ценностна ориентация е в ход, но осъденото лице все още не демонстрира изискуемите
за предсрочно освобождаване трайни позитивни нагласи.
С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност
на пенитенциарното въздействие, жалбата се явява неоснователна, а оспореното
определение на първоинстанционния съд – правилно, законосъобразно и обосновано,
поради коетои на основание чл.440, ал.2 от НПК, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по протокол № 3170 от 19.09.2022г.,
постановено по ЧНД №3138/22г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения Н. В. Н. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5