Присъда по дело №2758/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 121
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20213110202758
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 121
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниПетинка Йорданова Кордова

заседатели:Таня Димитрова Атанасова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
и прокурора Георги Йорданов Манасиев (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20213110202758 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. К., роден на 26.07.1979г. в гр.Варна,
живущ в гр.Варна, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, неосъждан, ЕГН: **********,
за ВИНОВЕН в това, че:
На 05.08.2018г., в гр.Варна, се заканил с убийство на Р. ДР. ИВ., с
думите „Ще намеря теб и ще те убия“, „Ей, предател ще те изкормя“, като
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от
НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Осъжда подсъдимия Р. В. К., с ЕГН: ********** да заплати на Р. ДР.
ИВ. от гр.Варна сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща
1
обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
05.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК в останалата му част за
горницата над 1000 лева до пълния предявен размер от 5600 лева, като
недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Р. В. К., с ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00
лева /петдесет лева/.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. К., с ЕГН:
********** да заплати на Р. ДР. ИВ. от гр.Варна направените от него
РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00 /хиляда и
триста/ лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. К., с ЕГН:
********** да заплати в полза на държавата направените по делото РАЗНОСКИ в
размер на 732,00 лв. (седемстотин тридесет и два лева), от които 672,00 лева
/шестстотин седемдесет и два лева/ по сметка на ОД на МВР – Добрич и 60,00 лв.
(шестдесет лева) по сметка на ВРС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 2758 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Р. В. К. е предаден на съд по обвинение по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, за това, че на 05.08.2018г., в гр.Варна, се заканил с убийство
на Р. ДР. ИВ., с думите „Ще намеря теб и ще те убия“, „Ей, предател ще те
изкормя“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Пострадалото лице предявява граждански иск против подсъдимия в
размер на 5600 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, резултат от
инкриминираното в обвинителния акт деяние, като прави искане да бъде
конституиран и като частен обвинител. Претендира присъждане на разноски.
Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради
което е счетен за допустим и е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано като
граждански ищец и частен обвинител.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, които да са
уважени от съда. Определението по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано
или протестирано и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание
”лишаване от свобода” около минималния размер, предвиден в закона,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
минимален изпитателен срок.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез процесуалния си
представител, счита обвинението за доказано от обективна и субективна
страна и моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Изразява несъгласие
със становището на прокурора, че са налице добри характеристични данни за
подсъдимия. Моли за налагане на наказание в по-голям размер, което да бъде
отложено за максимален изпитателен срок, както и за уважаване на
предявения граждански иск.
В хода на съдебните прения защитникът- адв. Ш. намира обвинението
за недоказано. Счита за противоречиви събраните гласни доказателства.
Заявява, че от страна на някои от свидетелите е налице трайно негативно
отношение към подсъдимия, което е довело до образуването на настоящото
производство. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият не се
признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние
и дава обяснения в своя защита. В последната си дума заявява, че е невинен.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
1
следното: Подсъдимият живеел на семейни начала с Д. И. А.а, като от
съжителството си имали едно дете. К. работел на различни кораби и често
пътувал. През 2016г. здравословното състояние на А.а се влошило и й била
поставена диагноза „множествена склероза“. Поради това подсъдимият
преустановил пътуванията си, за да може да се грижи за нея. А.а обаче имала
нужда от постоянни грижи, а К. често отсъствал от дома поради
необходимостта да работи, за да осигурява средства за издръжка на
семейството. Същият освен това проявявал и физическа и психическа агресия
към фактическата си съпруга. Поради това в отсъствие на подсъдимия А.а се
преместила в дома на родителите си заедно със сина си. Подс.К. останал
дълбоко разстроен и афектиран от раздялата със семейството си и считал, че
вина за преместването на А.а имат баща й- св.И.А., както и пострадалият
Р.И., който говорил зле за подсъдимия. Съпругата на св.И.- св.П.И. и Д. А.а
били приятелки, като между двете семейства също се установили приятелски
отношения. След преместването на А.а обаче отношенията на подсъдимия със
св.И. се изострили. К. също така влошил отношенията си и със св.А. и
многократно му отправял заплахи по телефона.
На 05.08.2018г. свидетелите Р.И. и П.И. посетили Д. А.а в дома на
родителите й, находящ се на ул.“Панайот Волов“ в гр.Варна, придружени и
от малолетното си дете. При влизането си в къщата св.И. забелязал, че
наблизо е паркиран лек автомобил марка „Субару“, за който знаел, че се
ползва от подсъдимия. След като поговорили с А.а, свидетелите И.и седнали в
друга стая със св.А., за да пият кафе. В този момент подсъдимият, който
разбрал, че И.и са при А.а, позвънил на св.И.. Свидетелят отговорил на
обаждането, при което малко след началото на разговора подсъдимият
започнал да му крещи, да му отправя обиди и да заплашва него и членовете на
семейството му. Питал каква работа имат там и многократно заплашил
свидетеля, че ще го убие. Отправил му репликите „Ей, педал, нали знаеш как
се наказва предателството“, „Ще намеря теб и ще те убия, няма да оставя
живи нито жена ти, нито децата ти“, „Ей, предател ще те изкормя“. Обвинил
свидетеля, че му е развалил семейството, както и че е провалил сделка, която
подсъдимият искал да сключи. Изявленията на подсъдимия били възприети и
от свидетелите И.А. и П.И., които се намирали в непосредствена близост. И.
силно се изплашила, разстроила се и се разплакала. Св.И. предложил на
подсъдимия да поговорят, за да се разберат и излязъл пред къщата. К. се
намирал на известно разстояние от дома и заявил, че няма да се приближи,
тъй като имало камери, но се заканил на свидетеля, че ще го намери, след
което се качил в автомобила си и се отдалечил. И. се притеснил от
отправените му заплахи, тъй като знаел, че К. има огнестрелно оръжие,
поради което веднага си тръгнал заедно със съпругата и детето си.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимия,
дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите Д. ИВ. СТ.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2
2
от НПК), ИВ. Б. АЛ., (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), Р. ДР. ИВ. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК) и П. Б. ИВ., а
също и от заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертизи, както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства по делото.
Всички свидетели, по отношение които е приложена разпоредбата на
чл.281 от НПК, потвърждават достоверността на дадените от тях показания в
хода на досъдебното производство. Поради това, при наличие на непълноти
или противоречия с показанията, дадени в съдебно заседание, съдът
кредитира тези от досъдебното производство, доколкото същите са изложени
наскоро след визираната в обвинителния акт дата на инкриминираното
деяние, при което несъмнено спомените на свидетелите са били по-пълни и
ясни.
С най-съществено значение за изясняването на фактическата
обстановка са показанията на пострадалия И. и на свидетелите А. и И..
Тримата са възприели лично и непосредствено изявленията на подсъдимия в
телефонния разговор и са категорични и последователни в твърденията си, че
К. е отправил на пострадалия реплики, възприети от свидетелите като
заплашителни. Конкретните заплахи, отправени от подсъдимия, се
установяват от показанията на св.И. пред орган на досъдебното производство
от 14.03.2019г. и от 29.11.2019г., преценени от съда като максимално
обективни, тъй като са дадени наскоро след деянието и са най-пълни и
подробни. Действително, св.И. е пострадал от деянието, но според
установената съдебна практика показанията на пострадалия са важен
източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от престъплението.
Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и
съпостави с останалите източници на доказателства. Обективността и
добросъвестността им се преценява след съпоставка с всички други преди и
косвени годни доказателства (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая твърденията на И. са подкрепени от
показанията на другите двама свидетели, присъствали на разговора, като
изявленията на тримата кореспондират напълно помежду си. Свидетелката И.
е съпруга на пострадалия, а св.А. е бил в лоши отношения с подсъдимия, но
тези обстоятелства, сами по себе си, не са достатъчни, за да предизвикат
съмнение в достоверността на дадените от тях показания. Следва да се
отбележи, че поради естеството си процесното престъпление подлежи на
установяване най-вече посредством свидетелски показания. В случая
показанията на тримата свидетели, възприели отправените заплахи, се
преценяват от съда като обективни и достоверни не само поради тяхната
последователност и непротиворечивост, но и поради съответствието им с
други данни по делото: В показанията си от 29.11.2019г. св.И. заявява, че е
видял пред къщата на св.А. лек автомобил марка „Субару“, сив на цвят, за
3
който знаел, че се управлява от подсъдимия. От представеното копие от
Договор за покупко-продажба на МПС се установява, че подсъдимият като
пълномощник на Д. А.а е закупил от нейно име лек автомобил марка „Субару
Легаци“, с цвят-сив металик. Приложено е и копие от Заповед за ПАМ от
29.07.2018г., от която е видно, че подсъдимият, макар и неправоспособен, е
бил установен да управлява превозното средство. Следователно няма
основания за съмнение в твърденията на пострадалия, че е видял К. именно до
такъв автомобил, а това обстоятелство подкрепя извода за цялостната
достоверност на показанията на И. за процесния случай. Свидетелят също
така съобщава, че подсъдимият му е позвънил от телефонен номер
**********. От изисканата справка от „А1 България“ ЕАД се установява, че
през периода от 18.06.2015г. до 25.01.2019г. телефонният номер е бил
собственост на К.. Данните, съдържащи се в приложеното копие от Решение
№445/06.02.2019г., постановено по гр.д.№13396/2018г. на ВРС, влязло в
законна сила на 14.02.2019г., потвърждават изявленията на свидетелите, че
подсъдимият е проявявал агресия към съжителката си. В решението си
(касаещо случай, настъпил след процесната дата) съдът е коментирал събрани
данни, че подсъдимият е отправял заплахи към А.а и семейството й и
конкретно-към св.А., който е подал жалба до Първо РУ при ОД на МВР-
Варна и подсъдимият е бил предупреден да се въздържа от отправяне на
закани и заплахи спрямо Д. А.а и И.А.. В разпита си св.Алекандров
потвърждава, че е получавал заплахи от К. и е депозирал жалби по този
повод. Коментираните обстоятелства, макар и да не са пряко свързани с
разглеждания случай, налагат извода за достоверността на показанията на
тримата свидетели относно действията на подсъдимия, поради което съдът
прие за безспорно установено, че на процесната дата К. се е обадил на
пострадалия и му е отправил описаните по-горе реплики. Този извод се
потвърждава и от заключението на назначената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, от която е видно, че след
инцидента у пострадалия са констатирани симптоми на кратка адаптационна
реакция; към момента на събитие той е изживял субективен дисстрес с уплаха
за сигурността му. Вещите лица сочат, че отправените заплахи към И. са
предизвикали реакция на уплаха, заканите са породили емоции в страхово-
тревожния регистър- безпокойство, опасения и преживяване на реален страх
за сигурността му, като преживяното в известна степен е нарушило
ежедневното му функциониране. Констатациите на вещите лица
потвърждават твърденията на свидетеля, че е бил поставен в ситуация на
заплаха и подкрепят извода за достоверността на неговите показания.
Действително, в показанията си в хода на досъдебното производство
пострадалият е съобщавал и за друг инцидент с подсъдимия, като е твърдял,
че на следващия ден -06.08.2018г. подсъдимият му е отправял нови заплахи
по телефона и го е преследвал в стопанска база в с.Плачидол, обл.Добрич.
Тези твърдения на И. не се потвърждават от данните по делото- в обратна
насока са показанията на св.Д. ИВ. СТ., а и липсва запис на депозиран сигнал
4
на тел.112, какъвто пострадалият твърди, че е подал. Не съществува обаче
правило, включително и житейско такова, според което дадено лице да казва
или само истината или само неистини. Напълно възможно и обичайно е
показанията на даден свидетел да бъдат достоверни само в определени части,
но не и изцяло- поради непълнота на спомените, поради неправилно
възприемане на определени факти или дори поради умишлено отклоняване от
истината в някаква степен, като съдът следва да оцени достоверността на
всяко от отделните твърдения. Поради това съдът кредитира изцяло
показанията на пострадалия относно процесния инцидент, но приема за
недостатъчно достоверни твърденията му за друг подобен случай на
06.08.2018г., тъй като същите не са подкрепени от други достоверни
доказателства. Този извод не рефлектира върху достоверността на
показанията на И. относно процесното деяние, но по тези съображения не
следва да се приема за установено, че подсъдимият е проявил подобно
поведение и на следващия ден- обстоятелство, което би имало значение при
преценката на неговата обществена опасност.
По делото по искане на подсъдимия като свидетели са разпитани и
лицата АТ. Р. Р., Р. СТ. Д. и М. СТ. КР.. Последните двама предоставят
основно характеристични данни за подсъдимия и пострадалия, поради което
показанията им не са от особено значение за изясняването на делото. Все пак,
с оглед проверка на твърденията им, че пострадалият е „бивш мафиот“ и
„лихвар“, съдът изиска съответна характеристика от РУ по местоживеенето
му, от която е видно, че няма данни И. да поддържа контакти с лица от
криминалния контингент или да има противообществени прояви. Установени
са данни за деяние по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК от 2001г.-непредпазливо
престъпление, извършването на каквото по никакъв начин не характеризира
дееца като „мафиот“.
В показанията си св.Р. твърди, че на процесната дата е присъствал на
телефонен разговор между подсъдимия и пострадалия, като И. позвънил на К.
и му поискал пари назаем, а след отказа да му бъдат предоставен заем
започнал да обижда подсъдимия. Съдът намира, че показанията на св.Р. не
следва да бъдат кредитирани. Същият е в близки приятелски отношения с
подсъдимия, при което по начало възниква основание за съмнение в неговата
обективност и безпристрастност. Не би могло да се подмине без внимание и
обстоятелството, че в хода на досъдебното производство подсъдимият не е
съобщил за наличие на свидетел, присъствал при подобен разговор и не е
направил искане същият да бъде разпитан. Макар и соченето на нови
доказателства да не е обвързано с определен срок, нормално и обичайно е
лице, застрашено от насочване спрямо него на наказателната репресия, да
посочи свидетели-очевидци /в случай, че такива действително са налице/ в
най-ранния възможен момент, като неочакваната „поява“ на такива едва при
разглеждането на делото от съда е допълнителна индиция за
недостоверността на дадените от Р. показания. Следва да се отбележи, че
изложеното не представлява предположение, а извод, основан на това, което
5
обикновено става. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на
справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в
обективната действителност не само не изключват, но предполагат
съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит
(Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.).
Подсъдимият отрича да е отправял заплахи към пострадалия.
Доколкото освен доказателствено средство обясненията са и важно средство
за защита, твърденията на К. следва да бъдат кредитирани само частично,
доколкото съответстват и на други доказателства по делото. От обясненията
му се установява, че е бил силно разстроен от раздялата съм семейството си,
като става ясно, че обвинява за това свидетелите А. и И.. Само твърденията на
подсъдимия обаче, че не е заплашвал пострадалия, при липсата на обективни
доказателства, които да ги подкрепят, не могат да доведат до формиране на
различни фактически изводи. Следва да се отбележи, че проявената от
подсъдимия в съдебно заседание на 28.10.2021г. словесна агресия към адв.Ч.
по никакъв начин не опровергава обвинителната теза.
Предвид всичко изложено и с оглед коментираните гласни
доказателства съдът прие описаната фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, като счете за доказано, че на процесната дата подс.К. се е
обадил на пострадалия И. и му е отправил репликите „Ще намеря теб и ще те
убия“, „Ей, предател ще те изкормя“. С това подсъдимият е осъществил
състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като е заплашил
пострадалия с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. За осъществяването на престъпление по чл.144,
ал.3, вр. с ал.1 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи
и действия на закана с убийство спрямо определени лица, която да е била
възприета от лицата и която би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й. В случая заплахите са се изразили в изразите „Ще намеря
теб и ще те убия“, „Ей, предател ще те изкормя“. Свидетелите Р.И. и П.И. са
знаели от Д. А.а за агресивни прояви спрямо нея от страна подсъдимия, което
е било една от причините А.а да се премести при родителите си. Свидетелят
А. от своя страна лично е получавал заплахи от подсъдимия. Следователно
тримата са имали основания да го считат за човек, склонен към агресия, който
би могъл да осъществи заканите си. Знаели са и че К. притежава огнестрелно
оръжие. При това положение съдът приема, че отправените от подсъдимия
заплахи действително са от естество да възбудят основателен страх от
осъществяването им. Следва да се отбележи, че за осъществяването на деяние
от вида на процесното не е необходимо лицата действително да са се
изплашили, а само да съществува основание да се счете, че заплахата би
могла да бъде осъществена (в този смисъл е Решение №37/91г. на І н.о.). В
случая обаче от събраните доказателства се установява, че пострадалият и
св.И. са останали силно изплашени от думите на подсъдимия, като са
изпитали страх за живота си, възприет от тях като основателен. Поради това
съдът призна подс.К. за виновен в извършването на престъплението, в което е
6
обвинен.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. К. е имал представа, че отправя заплахи с убийство на
пострадалия и е целял именно да предизвика страх от осъществяването им.
При определяне на наказанието на подс. К. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна съдимост и
най-вече емоционалното състояние на подсъдимия, който е бил травмиран от
болестното състояние на съжителката си, за която през определен период е
полагал грижи, като същевременно е осигурявал средства за издръжка на
семейството и за лечение. Подсъдимият е бил силно разстроен и от
преместването на А.а и общото им дете в дома на родителите й, принос за
което е считал, че имат свидетелите А. и И.. Емоционалното напрежение, на
което е бил подложен подсъдимия поради заболяването на съжителката си и
поради раздялата със семейството си следва да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчете установената по делото склонност на подсъдимия към агресивни
прояви, както и начинът, по който деянието се е отразило на пострадалия и
неговата съпруга.
Констатираните смекчаващи обстоятелства, при отчитане на
отегчаващите такива, обуславят налагането на наказание малко над
минималния размер, предвиден в закона, като съдът намери, че за постигане
целите по чл.36 от НК е достатъчно наказание „лишаване от свобода” за срок
от четири месеца. Предвид липсата на предходна съдимост и с оглед
обсъдените смекчаващи обстоятелства съдът намери, че не е необходимо
наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск за
неимуществени вреди, съдът намери същият доказан по основание, тъй като
(видно от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза и от показанията на свидетелите И. и А.) ищецът е
понесъл морални страдания. Предвид обаче липсата на особени трайни
последици за психичното състояние на И. (видно от коментираното
заключение), съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът счете за
справедливо да уважи частично предявения граждански иск, като осъди
подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърли иска в останалата му част до пълния предявен размер
от 5600 лева като недоказан.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 50,00
7
лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия К.
направените по делото разноски в размер на 732,00 лв., от които 672,00 по
сметка на ОД на МВР – Добрич и 60,00 лв. по сметка на ВРС.
На същото основание, с оглед направеното съответно искане и като
взе предвид, че в хода на наказателното производство частният обвинител и
граждански ищец е направил разноски в размер на 1300 лв. за адвокатско
възнаграждение, която сума се доказва по категоричен начин от приложения
към делото договор за правна защита и съдействие (л.58), съдът осъди
подсъдимия да заплати на Р.И. посочената сума.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:


8
Съобщи за изтекли лични данни