Номер 11029.10.2020 г.Град З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – З.
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Д.Х.
Секретар:Р. С. Ю.
Прокурор:Районна прокуратура - З.
като разгледа докладваното от Д.Х. Административно наказателно дело №
20205420200085 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.И.И. ЕГН **********, адрес: гр. З. ул. „А. №
13, вх. Б, ет. 2, ап. 6, обл. С., чрез пълномощника си адв. Н.Д. със съдебен
адрес: гр. З. бул. „България“ № 114, ет.2, офис 2, общ. З. обл. С. срещу
Наказателно постановление № ..000../..0 г. на Началник РУ към ОДМВР-С.,
РУ - З..
В жалбата си жалбоподателят, чрез пълномощника в законно
установения срок обжалва изцяло Наказателно постановление № ..000../..0 г.
на Началника на РУ - З. към ОДМВР - С., като неправилно и
незаконосъобразно.
С процесното наказателно постановление на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
Твърди, че в АУАН и НП е посочена като нарушена разпоредбата на
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, съобразно която издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за
влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител. Посочената разпоредба не съдържа състав на
административно нарушение, а е процесуална норма и определя реда, по
който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране чрез публичния
изпълнител. Тази норма не съдържа конкретно правило за поведение,
насочено към неограничен кръг правни субекти. Недопустимо е и
систематичното място на разпоредбата в нормативният акт да е след
санкционната норма по чл. 185 от ЗДвП.
1
Твърди, че наказващият орган е допуснал смесване на понятията за
принудителна административна мярка и административно нарушение.
Управлението на МПС с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока за
доброволно плащане, е основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „д“ ЗДвП, но не и за налагане на
административно наказание по чл. 185 от ЗДвП. Описаното деяние в
обстоятелствената част на процесното НП, не представлява въобще
административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН.
По отношение на липсата на състав на административно нарушение по
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и съответно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, е формирана трайна
и непротиворечива съдебна практика от районните и административни
съдилища.
Твърди също така, че не е извършил вмененото му административно
нарушение по ЗДвП.
С оглед изложеното, моли, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира
за направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Пълномощникът му
адв. Н. Д. поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото срещу
доверителя му НП като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Въззиваемият редовно призован не изпраща представител. С писмено
становище, моли да се остави жалбата без последствие и се потвърди
издаденото НП.
Районна прокуратура - З. също редовна призована не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното Наказателно постановление на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева за
нарушение на чл.186, ал.7 ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП
Постановлението е издадено въз основа на АУАН № 13833/14.07.2020
г. В АУАН жалбоподателят не е посочил възражения. В АУАН
актосъставителят не е посочил от кой нормативен акт е нарушената
разпоредба на чл.186, ал.7.
Компетентността на актосъставителя произлиза от закона, а тази на
наказващия орган от посочената и приложена по делото заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Като свидетели по делото са разпитани А.Б. и Й.Б., полицейски
2
служители. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй
като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по
делото доказателства. От техните показания съдът приема за установено, че
на посочената дата в АУАН двамата свидетели спрели за проверка до т. нар.
„К.Ч.“, по пътя З.- с. Б., товарен автомобил „Ф.“, управляван от
жалбоподателя. При направена справка в системата се установило, че водачът
управлява автомобила като има незаплатена глоба. Преценили, че това е адм.
нарушение/имали и такива указания/ и съставили АУАН. Водачът отишъл до
гр. З. заплатил глобата и се върнал. След нова проверка в системата,
полицейските служители установили, че глобата е платена, след което
върнали СУМПС на водача и той продължил пътя си.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното НП е издадено незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
В случая както актосъставителя, така и наказващия орган са
приложили неправилно материалния закон. Нормата на чл.186, ал.7 от ЗДвП
не представлява състав на адм. нарушение. Тя само посочва, че ако глобата,
наложена с фиш не е платена в 7 дн. срок от датата на издаването му, се смята
за влязло в сила НП и се изпраща за събиране от публичния изпълнител.
Следва да се посочи, че неплащането по доброволен път на наложена
глоба не е адм. нарушение, а влече след себе си други последици-
допълнителни разходи по принудително събиране и т.н. Не случайно
законодателят е създал органи по принудително събиране, чиято работа е да
събират държавни вземания, които не са платени доброволно. Ако се признае
възможност за санкциониране при неплащане на глоба, то задълженията на
соц. Слаби граждани биха се увеличили многократно, каквато не е целта на
адм. наказание. Неговата цел не е да се създадат финансови затруднения на
гражданите, а да се превъзпитат гражданите към спазване на правния
порядък.
Друго съществено нарушение, водещо до отмяна на атакуваното НП е
непосочването в АУАН от кой нормативен акт е нарушената разпоредба на
чл.186, ал.7. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото, ОДМВР – С. ще следва да заплати на С.И.И.
разноски по делото за адвокат, в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно № ..000../..0 г. на Началник РУ към ОДМВР-С.,
РУ – З. с което на С.И.И. ЕГН **********, адрес: гр. З. ул. „А. № 13, вх. Б, ет.
2, ап. 6, обл. С., е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
20,00 (двадесет) лева за нарушение на чл.186, ал. 7 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – С. да заплати на С.И.И. разноски по делото в
размер на 300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______________________
4