№ 253
гр. ***, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630102022 по описа за 2022 година
Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска,
първият от които с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД по отношение на главницата по
Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г., вторият с правна
квалификация чл. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 140 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва и третият с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “*** ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ж. к. „***“, ул. ”***” № 4 -
6, представлявано от управителя Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Д.К. от ВТАК,
преупълномощена от Ж.Д.Д., от СЗАК, в качеството му на управляващ съдружник на „И.Д.
– Адвокатско дружество”, гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. ”Ивайло № 4, ет. 2, офис 1
срещу Т. С. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ”Константин Преславски”
№ 2, вх. 2, ет. 4, ап. 27.
Ищцовото дружество твърди, че между „***“ АД“ /с предишно наименование „***“
АД/, в качеството на кредитор и Ф.Х.С., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL504066 от
25.11.2009 г., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 2060 лв. За обезпечаване на всички вземания по посочения договор за кредит
заедно с кредитополучателя се задължила да отговаря солидарно и ответницата Т. С. Т., в
качеството на поръчител. Месечната падежна дата била 25-то число на месеца, като общият
брой на погасителните анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница бил 144, с
размер на всяка: 27.06 лв. – през първата година от срока на издължаване на кредита и 33.21
лв. – за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, а крайния срок
за погасяване на кредита, включително дължимите лихви бил до 25.11.2021 г. Ищцовото
дружество твърди, че за усвоения кредит кредитополучателят дължал през първата година
от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12.00 %, а за
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита - годишна лихва в
1
размер на сбора на БЛП на банката за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4.250 пункта, като към
момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити бил в размер на
12.750 процента. Ищцовото дружество излага, че годишния процент на разходите по
кредита бил в размер на 17.14%.
Твърди, че след усвояване на кредита, нито длъжникът, нито ответницата, в
качеството на поръчител не изпълнили договорните си задължения за плащане на месечните
вноски съгласно договора и погасителния план, поради което останала общо непогасена
сума по договор за кредит в размер на 3048.56 лева, от които: 1650.98 лева - главница;
1315.08 лева - договорна лихва и 82.50 лева - мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
На 27.03.2020 г. „***“ АД“ /с предишно наименование „***“ АД и по настоящем
правоприемник на „***“ АД/е сключило Договор за продажба на вземания /цесия/ с „***“
АД /с предходно търговско наименование - „***“ ЕАД/, по силата на който първото
дружество е прехвърлило на ищцовото дружество вземането на ответника, в качеството на
поръчител по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № FL504066 от
25.11.2009 г.
Впоследствие, на основание сключен Договор за прехвърляне на парично вземане
/цесия/ от 11.12.2020 г. между „***“ АД /с предходно търговско наименование „***“ ЕАД/ и
„***“ ЕООД, задължението на Ф.Х.С., ЕГН ********** и Т. С. Т., ЕГН **********, в
качеството на поръчител, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL504066 от
25.11.2009 г. било изкупено от „***“ ЕООД. Излага, че в изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на 21.01.2022 г. с пратка с № 0100013459245 на пощенски
оператор „МиБМ Експрес“ ООД на поръчителят Т. С. Т. на посочения в договора за кредит
адрес било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от
упълномощен пълномощник на цедента - адв. дружество „И.Д.“. Със същата пратка на
ответника било изпратено и писмено известие, с което му бил предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.
Пратката не била връчена на ответницата и същата била върната обратно на подателя с
отбелязване „Непотърсено“. Твърдят, че независимо, че посочената по-горе пратка реално
не била доставена на адресата, последният бил надлежно уведомен за цесията, т. к. според
разпоредбата на чл. 20 от договора за кредит: „Всички уведомления и изявления във връзка с
настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в началото
на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на
кредитополучателят/ите адресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ
адрес. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя
е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването
на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за
получени.“, регламентираща т. нар. фингирано връчване, поради което било налице валидно
уведомяване на ответника досежно извършената цесия. До настоящия момент не било
налице уведомление от страна на длъжника, с което да информира относно промяна на
адреса си. Сочат, че „*** ЕООД придобило от „***” АД, /с предишно наименование „***”
АД/ едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Твърдят, че поради липса на доброволно
изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия
момент задължението на ответника било изцяло падежирало, както и липсата на
обстоятелство, което да погасявало посоченото по-горе задължение, ищцовото дружество на
основание чл. 410 от ГПК поискало издаване на заповед за изпълнение, по повод на което бе
образувано ЧГД № 20223630101095 по описа на PC - ***, по повод, на което им била
издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по
2
съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като молят съда да
признае за установено, че Т. С. Т., с ЕГН ********** сумите от 1 650.98 лв. - главница,
представляваща дължими суми по Договор за потребителски кредит № FL504066 от
25.11.2009 г.; 1 315.08 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2009 г. до 25.11.2021 г. и 82.50
лв. - мораторна лихва за периода 26.11.2021 г. до 25.50.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството и не изпраща процесуален
представител. В представени по делото писмени бележки излага становище по съществото
на спора, като моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответницата. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответницата е бил
депозиран писмен отговор. В отговора последната заявява, че счита предявените искове за
допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Счита, че безспорно между страните
са налице облигационни отношения, възникнали от Договор за потребителски кредит №
FL504066 от 25.11.2009 г. Твърди, че от представените доказателства се установява, че на
ответницата не е било връчено Уведомително писмо за извършената цесия, поради което
оспорва, че е редовно уведомен за извършеното двукратно прехвърляне на вземанията.
Алтернативно, в случай, че съда приеме ищеца за легитимен по силата на договор за цесия,
то отправя следните възражения: На първо място, че правото да се ангажира отговорността
на поръчителя по договора за кредит е преклудирано, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, а видно от договора
за кредит падежа за издължаване на кредита бил 25.11.2021 г., като на тази дата следвало да
бъде извършено последното плащане и това бил и началният момент, от който започвало да
тече преклузивният шестмесечен срок, който в съответствие с правилата на чл. 72 от ЗЗД в
настоящия случай бил изтекъл на 25.05.2022 г., а видно от Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу главния длъжник и поръчителя същото било депозирано на
26.05.2022 г. На следващо място, в случай, че съда прецени, че следва да се ангажира
отговорността на поръчителя за процесното вземане, отправя възражения за липсва на
представени доказателства за наведени твърдения от ищеца относно броят и размерът на
просрочените вноски и относно предоставянето на срок за доброволна заплащане на
задължението. Излага, че главният длъжник Фатме Салиева била извършила множество
плащания по сключения Договор за потребителски кредит, но в исковата молба не били
наведени твърдения, как тези плащания са отнесени към претендираното задължение,
съответно как са формирани претендираните суми - непогасена главница и други дължими
вземания. Прави възраженията и за прекомерен размер на договорената лихва, неустойка и
годишния процент на разходите, водещ до нищожност на договора в тази част, тъй като
били договорени между страните в противоречие на закона и в нарушение на добрите нрави.
Твърди, че заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след
извършване на съответните математически изчисления, а именно от сбора на определените
погасителни вноски да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин
да получи сумата, която дължи като договорна лихва. Посочен бил и годишен лихвен
процент, от който обаче не ставало ясно по какъв начин той се отразявал в размера на
погасителните вноски. Липсвал погасителен план, съставен съгласно изискванията на
закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
3
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването,
остатък на задължението след всяка една вноска. Сочи също, че в ЗПК било посочено
изчерпателно какво следвало да е съдържанието на договора за кредит, като липсата на
изрично посочените в чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за кредит,
водили до недействителност на същия, като в закона не била предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива. Оспорва и дължимостта и на начислената законова
лихва, както и че ищеца не конкретизирал своето вземане както по основание, така и по
размер, като не ставало ясно върху коя стойност и върху коя от забавените вноски се
претендира лихва за забава върху първоначално отпуснатия размер на вземането. Оспорва и
дължимостта на претендираната мораторна лихва в сочените размери и периоди, като
заявява, че доколкото не е налице дължима главница, то не е налице и задължение за
акцесорното вземане за лихви. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани, както и да им бъдат присъдите сторените съдебно - деловодни
разноски съгласно представен списък.
В проведените по делото съдебни заседания ответницата, редовно призована, не се
явява лично и не изпраща процесуален представител. В представени по делото писмени
бележки излага подробно становище по съществото на спора, като моли предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2009 г. между „***“ АД“ /с предишно наименование „***“ АД и „***“ АД/,
в качеството на кредитор и лицето Ф.Х.С., ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № FL504066 от
25.11.2009 г., по силата на който дружеството предоставило на Салиева сумата в размер на
2060 лв. за текущи нужди, при период на издължаване на кредита 144 месеца, като крайния
срок за погасяване на дълга бил 25.11.2021 г. Сумата по договора за потребителски кредит
била усвоена изцяло на 25.11.2009 г. Месечната падежна дата била 25-то число на месеца,
като общият брой на погасителните анюитетни месечни вноски, включващи лихва и
главница бил 144, с размер на всяка: 27.06 лв. – през първата година от срока на
издължаване на кредита и 33.21 лв. – за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита съгласно чл. 7, ал. 1 от договора. В чл. 3 от сключения договор бил
договорен фиксиран лихвен процент в размер на 12.00 %, а за всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита - годишна лихва в размер на сбора на БЛП на
банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 4.250 пункта, като към момента на сключване на договора за
кредит БЛП за потребителски кредити бил в размер на 12.750 процента. В чл. 3, ал. 4 от
сключения договор бил договорен годишен процент на разходите по кредита в размер на
17.14%. В чл. 9 от договора за потребителски кредит е предвидено обезщетение за
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита за времето на забава върху просрочените суми, в размер на законната лихва за
забава. В чл. 15 от договора са уговорени условията за обявяване предсрочна изискуемост на
задължението при непогасяване в срок на която и да е анюитетна вноска по кредита, както и
на което и да е друго задължение по договора, като съгласно посочената разпоредба, при
непогасяване на изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, без да се
прекратява действието на договора, като изискуемостта настъпва без да е необходимо
каквото и да е било волеизявление на страните. А в случаите на чл. 15, банката има право
да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително
събиране на вземанията, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя и/или поръчителя. Вземането по договора било обезпечено чрез
4
поръчител - ответника Т. С. Т. съобразно чл. 12 от договора. Съгласно чл. 17 от договора
поръчителят поел задължението да носи тежестта на отговорността за плащане на кредита
солидарно с кредитополучателя за цялото задължение по сключения договор.
След усвояването на кредита, нито длъжникът Ф.Х.С., в качеството на
кредитополучател, нито ответницата Т. С. Т., в качеството на поръчител не изпълнили
договорните си задължения за плащане на месечните вноски съгласно договора и
погасителния план, поради което останала общо непогасена сума по договор за кредит в
размер на 3048.56 лева, от които: 1650.98 лева - главница; 1315.08 лева - договорна лихва и
82.50 лева - мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
На 27.03.2020 г. бил сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „***“
АД“ /с предишно наименование „***“ АД“ и „***“ АД/ и „***’ АД /с предходно търговско
наименование „***“ ЕАД/ по силата на който било прехвърлено и вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г., сключен между „***“ АД
и лицето Ф.Х.С., в качеството на кредитополучател и ответника Т. С. Т., в качеството на
поръчител.
От своя страна „***’ АД /с предходно търговско наименование - „***“ ЕАД/ по
силата на Договор за прехвърляне на парично вземане /цесия/ от 11.12.2020 г. прехвърлило
задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009
г. на „***“ ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на 21.01.2022 г. с пратка
с № 0100013459245 на пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД на поръчителят Т. С. Т., в
качеството на длъжник било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на
парични вземания от упълномощен пълномощник на цедента - адв. дружество „И.Д.“ на
посочения в договора за кредит адрес. Със същата пратка на ответника било изпратено и
писмено известие, с което му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на
непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Пратката не била връчена на
ответницата и същата била върната обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“.
Тъй като в уговорения срок посочената сума не била върната от длъжника, ищцовото
дружество на 26.05.2022 г. – „на ръка“ в деловодството на Районен съд - *** подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ф.Х.С. и
срещу поръчителя Т. С. Т., по повод на което било образувано ЧГД № 1095/2022 г. по описа
на ШPC, като им била издадена заповед за изпълнение № 573/06.06.2022 г. Тъй като в срока
по чл. 414, ал. 1 от ГПК поръчителката е депозирала възражение, за ищеца възниква
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: следните писмени
доказателства: заверено копие от Договор за потребителски кредит № FL504066 от
25.11.2009 г. и Погасителен план; Молба за потребителски кредит от 23.11.2011г.; Бордеро
с референция 5465119/25.11.2009г. за усвояване на кредита; Договор за цесия от
27.03.2020г. и Договор за цесия от 11.12.2020г.; Потвърждение за извършено прехвърляне на
вземания и Приложение към Потвърждение за извършена цесия и Протокол за
приключване; Уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение; Известие за
доставяне от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД № 0100013459245; Извлечение от Търговския
регистър за пререгистрация на „***” ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „И.Д.
- Адвокатско дружество”; , Пълномощно Адвокатско пълномощно; 24 бр. заверени копия от
платежни нареждания - Вносна бележка за вноска по кредит от 13.01.2014 г., Вносна
бележка за вноска по кредит от 03.04.2014 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
11.02.2014 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 31.07.2014 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 31.05.2014 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 30.04.2014 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 30.06.2014 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
18.12.2014 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 01.10.2014 г., Вносна бележка за
5
вноска по кредит от 03.01.2013 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 31.07.2013 г .,
Вносна бележка за вноска по кредит от 30.10.2013 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
10.09.2013 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 10.07.2013 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 10.06.2013 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 28.08.2013 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 30.01.2013 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
27.02.2012 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 27.04.2012 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 05.01.2012 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 31.10.2012 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 18.09.2012 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
30.01.2012 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 29.04.2011 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 01.04.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 01.03.2011 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 06.07.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
27.05.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 09.05.2011 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 25.08.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 28.03.2011 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 28.11.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
28.10.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 28.09.2011 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 08.08.2011 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 12.01.2010 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 07.07.2010 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
30.04.2010 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 27.09.2010 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 26.03.2010 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 21.12.2010 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 26.05.2009 г., Вносна бележка за вноска по кредит от
26.05.2009 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 24.02.2009 г., Вносна бележка за
вноска по кредит от 24.02.2009 г., Вносна бележка за вноска по кредит от 15.09.2009 г.,
Вносна бележка за вноска по кредит от 07.08.2009 г., както и материалите, приложени по
ЧГД № 1095/2022 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице посочва, че доколкото
от ищцовото дружество не е представена на вещото лице счетоводна справка, отразяваща
начинът на осчетоводяването и отразяването на вземането по Договор за потребителски
кредит № FL504066 от 25.11.2009 г. в счетоводната система на „***“ ЕООД, то
заключението относно дали сумите, които се претендират са осчетоводени съобразно ЗСч не
може да бъде дадено. Освен това, вещото лице дава заключение, че размерът на
задължението към датата на заповедното производство - 26.05.2022 г. е 3 291.62 лева, от
които 1650.98 лева – главница; 1315.08 лева – договорна лихва за периода от 25.12.2014 г. до
10.12.2020 г.; 243.06 лева – законна лихва за периода от 11.12.2020 г. до 25.05.2022 г., а към
датата на подаване на исковата молба – 16.09.2022 г. размерът на задължението е 3345.28
лева, от които 1650.98 лева – главница; 1315.08 лева – договорна лихва за периода от
25.12.2014 г. до 10.12.2020 г.; 296.72 лева – законна лихва за периода от 11.12.2020 г. до
19.09.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “*** ЕООД, с ЕИК *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството
му на кредитор срещу ответника Т. С. Т., в качеството й на длъжник, на заповед № 573 от
06.06.2022 г. по ЧГД № 1095/2022 г. по описа на ШРС, и след възражение от страна на
длъжника. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
6
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, в качеството на поръчител,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ЧГД № 1095/2022 г.
по описа на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответницата е
сключила договор за поръчителство, по силата на който се е задължила да отговаря за
задължението на лицето Ф.Х.С., ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит №
FL504066 от 25.11.2009 г. Не се спори между страните, че длъжникът по посочения договор
не е заплатил задължението си. Същото не е било изцяло изплатено и независимо от
заведеното срещу длъжника Ф.Х.С. и поръчителя Т. С. Т. заповедно дело.
От изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към датата 19.09.2022 г. неизплатената част от главницата е била в размер на
1 650.98 лева. След тази дата по делото не са представени доказателства за постъпили суми
за погасяване на дълга по посочената главница, поради което се налага извода, че главният
длъжник дължи посочената по-горе сума.
В същото време разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. В настоящия случай, видно от чл. 6 от Договор
за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г. и от представения по делото погасителен
план падежът на главното задължение е настъпил на 25.11.2021 г. Следователно
шестмесечния срок, в който кредиторът е следвало да предяви иск против длъжника е
изтекъл на 25.05.2022 г. Видно от представените по делото писмени доказателства, по-
конкретно материалите по ЧГД № 1095/2022 г. по описа на ШРС, заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Т. С. Т. е било депозирано на 26.05.2022 г. – „на
ръка“, т. е. след изтичане на посочения по-горе шестмесечен срок.
Срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е краен и преклузивен. За разлика от погасителната
давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се
прекратява самото поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се
прилагат от съда служебно, като изтичането на посочения срок към датата на подаване на
заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл. 7,
ал. 1 от ГПК съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните
от страните процесуални действия. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.4б на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното поради неспазване на предвидения в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД шестмесечен преклузивен срок поръчителството на ответницата Т. С. Т. е било
прекратено, поради което и отговорността й по отношение задължението по Договор за
потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г. е отпаднало. А с оглед на изложеното
същата не дължи претендираната от ищцовото дружество сума от 1 650.98 лева,
представляваща главница за неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ FL504066 от 25.11.2009 г.
С оглед неоснователността на главния иск се явява неоснователен и искът за
заплащане на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Неоснователни се явяват и акцесорните искове за дължими договорни лихви и
7
мораторни лихви.
По разноските:
С оглед неоснователността на исковете всички сторени от ищцовото дружество
разноски в производството остават за негова сметка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените от нейна страна разноски в
размер на 500 лева /петстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “*** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, ж. к. „***“, ул. ”***” № 4 - 6, представлявано от управителя
Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Д.К. от ВТАК, преупълномощена от Ж.Д.Д., от СЗАК,
в качеството му на управляващ съдружник на „И.Д. – Адвокатско дружество”, гр. ***, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. ”Ивайло № 4, ет. 2, офис 1 против Т. С. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. ”Константин Преславски” № 2, вх. 2, ет. 4, ап. 27, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че Т. С. Т., с
ЕГН ********** дължи на “*** ЕООД, с ЕИК *** сумата от 1 650.98 лева /хиляда
шестстотин и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща главница за
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г.,
както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, и за което вземане е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 573/06.06.2022 г. по ЧГД № 1095/2022 г. по описа на ШРС ,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “*** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, ж. к. „***“, ул. ”***” № 4 - 6, представлявано от управителя
Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Д.К. от ВТАК, преупълномощена от Ж.Д.Д., от СЗАК,
в качеството му на управляващ съдружник на „И.Д. – Адвокатско дружество”, гр. ***, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. ”Ивайло № 4, ет. 2, офис 1 против Т. С. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. ”Константин Преславски” № 2, вх. 2, ет. 4, ап. 27, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че Т. С. Т., с
ЕГН ********** дължи на “*** ЕООД, с ЕИК *** сумата от 1 315.08 лева /хиляда триста и
петнадесет лева и осем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 25.11.2009 г.
до 25.11.2021 г. по Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г., и за което
вземане е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
573/06.06.2022 г. по ЧГД № 1095/2022 г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “*** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район ***, ж. к. „***“, ул. ”***” № 4 - 6, представлявано от управителя
Р.И.М. – Т., чрез пълномощника адв. Д.К. от ВТАК, преупълномощена от Ж.Д.Д., от СЗАК,
в качеството му на управляващ съдружник на „И.Д. – Адвокатско дружество”, гр. ***, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. ”Ивайло № 4, ет. 2, офис 1 против Т. С. Т., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. ”Константин Преславски” № 2, вх. 2, ет. 4, ап. 27, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 140 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че Т. С. Т., с
ЕГН ********** дължи на “*** ЕООД, с ЕИК *** сумата от 82.50 лева /осемдесет и два
лева и петдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 26.11.2021 г. до
8
25.50.2022 г. по Договор за потребителски кредит № FL504066 от 25.11.2009 г., и за което
вземане е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
573/06.06.2022 г. по ЧГД № 1095/2022 г. по описа на ШРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА “*** ЕООД, с ЕИК ***, чрез пълномощника – адв. Д.К. от ВТАК на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Т. С. Т., с ЕГН ********** чрез адв. Р. Д. от
ВАК сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща направени от нейна страна
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9