№ 650
гр. Плевен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430106417 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. П. Ц. от гр. Плевен против И. Г. Т. от
гр. Плевен. В молбата се твърди, че на *** год. ищецът разхождал в района на
блока, в който живее в ж. к. “***“ в гр. Плевен, двете си кучета, които
държал на повод. Твърди се, че ищецът забелязал в близост куче, порода
„***“, което се разхождало без повод и намордник, като видял в близост и
човека, за който знаел, че му е стопанин. Твърди се, че в един момент
свободно пуснатият *** се затичал към ищеца и се нахвърлил върху неговите
две кучета. Твърди се, че ищецът в опит да предпази своите кучета и да
„отдели“ ***а от тях, се оказал срещу кучето нападател като пострадал и той
самият като в резултат на нападението от ***а паднал на земята като след
първото падане се изправил и от последвалия нов сблъсък паднал повторно.
Твърди се, че вдигналия се шум отреагирала съседка, живееща на първия
етаж, която се показала на терасата си непосредствено след инцидента и дала
личния си телефон на ищеца, за да подаде той сигнал на телефон 112. Твърди
се, че по същото време, непосредствено след инцидента, пред блока излязъл и
1
друг съсед на ищеца, който също предложил помощ. Твърди се, че
непосредствено след началото на нападението на ***а, на мястото на
инцидента дошъл и неговият собственик, който в първоначалния момент не
предприел адекватни мерки, с които да преустанови възникналата ситуация,
като едва след нападението върху ищеца го издърпал, като го държал за
нашийника, а малко след това негова позната му донесла и повод, за да го
задържи. Твърди се, че по- късно на място се отзовал и полицейски екип от
служители на Първо РУ на ОД на МВР- Плевен, които направили
констатации, свалили показания от собственика на кучето и от пострадалия,
записали информацията, свързана с инцидента в тяхната докладна записка и
посъветвали ищеца да се обърне към Инспектората към Община Плевен.
Твърди се, че след инцидента ищецът установил последиците от падането си-
охлузвания по краката, представляващи открити рани по ходилото и горната
част на крака, както и навяхване на левия крак и лявата ръка. Твърди се, че на
25. 06. 2022 год. ищецът посетил Катедра „Съдебна медицина“ към *** „***“
*** гр. Плевен като се снабдил със съдебно-медицинско свидетелство.
Твърди се, че същевременно ищецът направил и образно изследване в Сектор
„Образна диагностика- рентгенов кабинет“ към *** „***“ гр. Плевен, от
което се установило, че е налице „навяхване и разтягане на ниво
китка...Навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена“. Твърди се, че за
инцидента ищецът своевременно подал сигнал и до Отдел „Инспекторат“ на
Община Плевен, за което подал жалба с вх.№ ЖС-94И- 4657-1 от 27. 06. 2022
год., като след извършена проверка по случая бил уведомен, че след
установяване на собственика на кучето, на същия е съставен акт за
установяване на административно нарушение съгласно чл. 172 т. 2 и чл. 177
т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Твърди се, че целият
инцидент бил записан от намиращата се непосредствено до мястото на
събитието външна камера, безспорно е, че настъпилите за ищеца
травматични увреждания са в причинна връзка с агресивното нападение на
кучето, собственост на ответника, което е било оставено без надзор от негова
страна, без да вземе мерки за неговото обезопасяване чрез използване на
повод и намордник. Твърди се, че като не е изпълнил задължението си да
обезопаси кучето, негова собственост и намиращо се под неговия надзор,
ответникът носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да
обезщети. Твърди се, че и към настоящия момент за ищеца оздравителният
2
процес продължава, той продължава с прегледите и с консултациите при
специалисти. Твърди се, че ищецът в продължение на месеци има затруднения
при движението на пострадалите крайници и изпитва болки и страдания,
които въпреки, че не създават пряка опасност за здравето му, му причиняват
сериозен емоционален и психически стрес и се отразяват на
работоспособността му. Твърди се, че обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД
за всички неимуществени вреди и при прилагането на критерия за
справедливост следва да бъде определено като паричен еквивалент на болките
и страданията на увредения и в пълна степен да компенсира вредите. Твърди
се, че размерът следва да се определи според вида, характера и тежестта на
увреждането. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да заплати
сумата от 130, 26 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, както и сумата от 2 000, 00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на
нападението от куче порода „***“ на *** год. в гр. Плевен, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумите. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът И. Г. Т. от гр. Плевен, чрез назначения му ***, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенциите на ищеца намират своето правно основание в
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, според която за вредите, произлезли от вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
За разлика от общия фактически състав на непозволеното увреждане,
визиран в чл. 45 от ЗЗД, отговорността по чл. 50 от ЗЗД има обективен и
безвиновен характер. Собственикът или лицето, под чийто надзор се намира
вещта, се освобождават от отговорност за вредите, причинени от вещта, само
ако същите са резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са
причинени изключително и изцяло от трети лица. Конкретният случай не е
такъв. Безспорно по делото е, че на процесната дата- *** год.- ищецът е
разхождал пред блока, в който живее в ж. к. „***“ в гр. Плевен, двете си
3
кучета, като ги държал на повод. Установява се, че в този момент кучетата на
ищеца били нападнати от друго куче порода „***“, което било без повод и
намордник. Установи се, че кучето е собственост на свидетелката А. Г. Т., а
на процесната дата е било изведено на разходка от брата на свидетелката-
ответника И. Г. Т.. Установи се, че в опита му да разтърве кучетата ищецът е
паднал на земята и е получил определени травматични увреждания. От
приложеното по делото медицинско свидетелство № 265/ 25. 06. 2022 год. се
установява, че на същия ден на пострадалия И. П. Ц. е извършен медицински
преглед, при който е констатирано наличието на петнисто охлузване на
лявото коляно и по гърба на лявото ходило. Посочено е, че тези увреждания
са резултат на тъпа травма и може да са получени по начин и време, както се
съобщава, като са довели до болка и страдание. На 29. 06. 2022 год. след
представен амбулаторен лист горното медицинско свидетелство е допълнено
с констатацията, че на пострадалия са причинени още навяхване на лявата
гривнена става и навяхване на лявата глезенна става. От заключението на
назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, която е съобразила
цялата налична медицинска документация по случая, е видно, че след
инцидента на *** год. на ищеца са били диагностицирани редица увреждания:
външни /охлузване на неголяма площ по кожата на лявото коляно, охлузване
на неголяма площ по кожата на левия глезен и контузия на меките тъкани в
областта на лявата китка/ и вътрешни /разтягане и навяхване на ставните
връзки на лявата гривнена става и разтягане и навяхване на ставните връзки
на лявата глезенна става/. Вещото лице е посочило, че при нормален
оздравителен процес лечението на охлузванията по кожата на коляното и
глезена на левия крак продължава до две седмици, а лечението на разтягането
и навяхването на ставните връзки на лявата глезенна става продължава до
около един месец. В заключението си вещото лице е отразило, че според
представената медицинска документация лечението на лявата китка е
продължило от *** год. до 02. 09. 2022 год. Сведения за горните
обстоятелства се съдържат и в показанията на част от разпитаните свидетели
по делото. От разпита на свидетелката Д. Ц. се установява, че същата е видяла
нараняванията по тялото на ищеца на следващия ден след инцидента: имал
охлузвания на няколко места на ръцете и на крака, както и ограничения на
движенията на китката и на глезена на единия крак. Свидетелката посочва, че
раната на крака създавала продължително време неудобства на ищеца при
4
обуването, както и че болката в китката на ръката, независимо от няколкото
курса физиотерапия, все още не е отшумяла. Не на последно място,
свидетелката твърди, че процесният инцидент е дал отражение и върху
психиката на ищеца, който след този случай изпитва притеснение при
извеждането на кучетата му навън. Нараняванията по краката на ищеца след
инцидента са възприети и от други двама свидетели- Б. *** и М. ***, като
последната е и очевидец на случилото се.
При съобразяване на горните писмени и гласни доказателства съдът
приема за безспорно установено осъществяването на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД. Налице са вреди, настъпили вследствие вещ,
като отговорността за репарирането им следва да се поеме от лицето, под
чийто надзор се е намирала вещта по време на увреждането. Явно е, че от
страна на ответника са извършени нарушения на разпоредбите на чл. 172 т. 2
и чл. 177 ал. 1 т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
същият е допуснал куче от агресивна порода, явяващо се източник на
повишена опасност, да се разхожда свободно в междублоковите
пространства, без повод, намордник и без прекия контрол на неговия
придружител. Именно вследствие на това е настъпил и вредоносният
резултат, последиците от който следва да се обезщетят от пасивно
легитимираното лице, в случая ответника. Тези последици от една страна са
имуществени и се изразяват в направените от ищеца разходи за изследвания,
прегледи и снабдяване с медицинска документация от *** „***“ *** гр.
Плевен и *** „***“ гр. Плевен, които са в размер на 130, 26 лв.
Що се отнася до претърпените неимуществени вреди, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за тях се
определя от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението
момент е този на постановяване на съдебното решение, като следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия. При съобразяване особеностите на конкретния
случай, характера на травматичните увреждания, периодът, през който са
търпени физически болки и страдания, както и фактът, че редом с това са
причинени и определени негативни психически емоции и стрес, които не са
преодолени и понастоящем, съдът счита, че следва да се определи
обезщетение в размер на 2 000 лв. В този смисъл предявеният иск за
5
неимуществени вреди следва да се уважи изцяло.
Доколкото претърпените от И. П. Ц. имуществени и неимуществени
вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86
ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането
/*** год./ до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски.
Тук е мястото да се отбележи, че под разноски се имат предвид тези парични
средства, които са заплатени от страните във връзка с извършването на
определени процесуални действия /депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, адвокатски хонорар и пр./. Фактическите
действия на страните по събиране на доказателства, които да представят по
делото, не представляват такива разноски. Поради това включените от ищеца
в представения по делото списък по чл. 80 от ГПК разходи за копиране на
доказателства за съда и страните не съставляват деловодни разноски и не
следва да бъдат присъждани. Дължими са останалите направени разходи,
общо в размер на 1 353, 21 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. Т. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на И. П.
Ц. от гр. Плевен, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 130, 26 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от *** год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 2 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от *** год. до
окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 1 353, 21 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7