РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Варна, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20233110203854 по описа за 2023 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Интеркрюинг ТББГ“ ООД, с ЕИК: 10310231,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20, вх. 1, ет.
6, ап. № 98, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Н. С. от
АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2300522 от 21.06.2023
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева за това, че на
02.05.2023 г. в гр. Варна, дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД, в
качеството на работодател, не е начислило в разчетно – платежна ведомост
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се зачита за трудов стаж, видно от представени разчетно –
платежни ведомости за периода януари – март 2023 г., Заповед № 57/
15.03.2023 г. за прекратяване на трудово правоотношение с лицето Д. Т. Н. и
трудов договор № 61/ 16.01.2023 г., сключен с Д. Т. Н. – нарушение на
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от
1
Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД намира издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно и необосновано, като представя
подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място счита, че
административно – наказващият орган не е изпълнил задълженията си,
предвидени в разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил
съставения АУАН за неговата основателност и законосъобразност. Посочва,
че в хода на административно – наказателното производство е било
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото административно – наказващият орган не е посочил мястото и
датата, където е извършено нарушението. Дружеството навежда твърдения, че
св. Д. Т. Н. е ползвала изцяло полагащия й се платен годишен отпсук в
рамките на съществуващото правоотношение с дружеството "Интеркрюинг
ТББГ“ ООД, поради което не й се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда. Също така дружеството навежда подробни аргументи в
защита на становището, че е налице „явно маловажен случай“, съгласно
дефиницията, предвидена в § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. Поради гореизложените
съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление, а
в условията на евентуалност пледира за приложението на чл. 415в от Кодекса
на труда, предвид факта, че нарушението е отстранено непосредствено след
установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника/
служителя, в случая за св. Д. Т. Н..
В проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3854 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество
„Интеркрюинг ТББГ“ ООД не се представлява нито от законен, нито от
процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на
делото по същество.
В проведеното на 13.12.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3854 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от
своя процесуален представител юрисконсулт Галина Асенова, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че
административно – наказващият орган е събрал всички необходими
доказателства, установяващи в пълнота обективната истина по делото.
2
Юрисконсулт Асенова моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 16.01.2023 г. в гр. Варна бил сключен трудов договор между
дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД, с ЕИК: 10310231, в качеството на
работодател и св. Д. Т. Н. в качеството на работник/ служител, по силата на
който контракт св. Н. поела задължение да изпълнява длъжността
„технически сътрудник“ в дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД срещу
трудово възнаграждение в размер на 1500 лева месечно.
На 15.03.2023 г. била издадена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД и св. Н., като
същевременно дружеството, в качеството на работодател, не начислило в
срока до 02.05.2023 г. в разчетно – платежна ведомост обезщетение за
неползван платен годишен отпуск на св. Н., пропорционално на времето,
което се зачита за трудов стаж.
По нарочен сигнал на св. Н. в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна,
била извършена от страна на св. Р. М. Б. – ст. юрисконсулт в дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна и св. Р. Н. П. - инспектор в същата
институция проверка по спазване на трудовото законодателство на
дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД.
В хода на проверката св. Б. констатирала, че дружеството в качеството на
работодател, не е начислило в разчетно – платежна ведомост обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
зачита за трудов стаж на св. Н., поради което и приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на
чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските, на 02.06.2023 г. св. Б. съставила акт
за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
дружеството за неизпълнение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 21.06.2023 г.
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
3
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил
на въззивното дружество административно наакзание „имуществена санкция“
в размер на 1700 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 224, ал.
1 от Кодекса на труда вр. с чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното.
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради
следните съображения:
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Р. М. Б., св. Р. Н. П. и св. Д. Т.
Н., намирайки ги за последователни, взаимнодопълващи се и най –
същественото, подкрепени от събраните в хода на административно –
наказателната преписка писмени доказателства.
Категорично се установява, а всъщност не се и спори между страните, че
в периода от 16.01 до 15.03.2023 г. е съществувало трудово правоотношение
между дружеството „Интеркрюинг ТББГ“ ООД в качеството на работодател и
св. Д. Т. Н. в качеството на работник/ служител.
Не се оспорва и констатацията на актосъстаителя св. Б. и
административно – наказващият орган, че към датата 02.05.2023 г.
дружеството в качеството на работодател, не е начислило в разчетно –
платежна ведомост обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж на св. Н..
Съдът не може да приеме за достоверно твърдението, наведено във
въззивната жалба, че св. Н. е ползвала 2 дни платен годишен отпуск на дата
13.03 и 14.03.2023 г и поради тази причина не следва да й се начислява
обезщетение за неползван платен годишен отпуск. По делото е представена
Заповед № 151 от 01.03.2023 г. за разрешаване на ползване на годишен
отпуск, но следва да се подчертае, че към нея липсва молба от страна на
работника/ служителя, в случая св. Н., че действително желае да ползва тези
дни като платен годишен отпуск, липсва някакво доказателство, че св. Н.
въобще е била запозната с тази заповед, а и от показанията на св. Н. се
4
установява, че на 13.03.2023 г. същата е изпълнявала през целия си ден
служебните си задължения, а на следващия ден – 14.03.2023 г. също се е
явила на работното си място за изпълнение на служебните си задължения.
Ето защо съдът намира, че в периода 13.03 – 14.03.2023 г. св. Н. не се е
намирала в платен годишен отпуск и дружеството е следвало да изпълни
своето задължение да начисли в разчетно – платежна ведомост обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
зачита за трудов стаж на св. Н..
Неизпълнявайки това свое задължение, дружеството е нарушило
разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 42, ал. 3 и ал. 4
от Наредба за работното време, почивките и отпуските, поради което и
според съда съвсем правилно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за допуснатото нарушение.
Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода
на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Колкото банално да звучи, процесното нарушение не се
отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този тип, още повече, че дружеството не посочва някаква
извинителна причина да не изпълни в срок задължението си да начисли в
разчетно – платежна ведомост обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж на св. Н..
Същевременно обаче според съда са налице предпостаките за
5
приложението на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда.
Самата разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят да се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 100 до 300 лева. Съдът изцяло кредитира показанията
на св. Н., която заяви, че след приключване на проверката от страна на
инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, обезщетението за
неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се
зачита за трудов стаж й е било изцяло изплатено от страна на дружеството
„Интеркрюинг ТББГ“ ООД, като същевременно св. Н. призна, че няма
неуредени финансови претенции към дружеството, поради което и според
съда съвсем спокойно и най – важното законосъобразно би могла да се
приложи разпоердбата на чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда и
административното наказание за извършеното нарушение на чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда вр. с чл. 42, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските да бъде индивидуализирано и наложено именно въз
основа на тази санкционна разпоредба и именно в предвидените в нея
граници – „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева.
При условие, че липсват данни за други установени нарушения на
трудовото законодателство, извършени от страна на „Интеркрюинг ТББГ“
ООД, съдът приема, че нарушението е извършено за първи път, което
предполага като цяло отговорно и правилно поведение на дружеството при
спазване на нормите на трудовото законодателство. Наличието на смекчаващо
вината обстоятелство, а именно факта, че нарушението е извършено за първи
път, мотивира съда да приеме за справедливо да наложи административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 лева.
Предвид изхода на спора, предвид уважената, респ. отхвърлена част на
въззивната жалба и съобразявайки се с материалния интерес по делото, съдът
намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4, 70 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
6
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № № 03 – 2300522 от 21.06.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на „Интеркрюинг ТББГ“ ООД, с ЕИК: 10310231, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20, вх. 1, ет. 6, ап. № 98, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1700 лева за това, че на 02.05.2023 г. в гр. Варна, дружеството „Интеркрюинг
ТББГ“ ООД, в качеството на работодател, не е начислило в разчетно –
платежна ведомост обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж, видно от
представени разчетно – платежни ведомости за периода януари – март 2023
г., Заповед № 57/ 15.03.2023 г. за прекратяване на трудово правоотношение с
лицето Д. Т. Н. и трудов договор № 61/ 16.01.2023 г., сключен с Д. Т. Н. –
нарушение на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 42,
ал. 3 и ал. 4 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, като
намалява размера на санкцията до размер от 100 лева (сто лева), налагайки я
основание разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Осъжда „Интеркрюинг ТББГ“ ООД, с ЕИК: 10310231, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20, вх. 1, ет. 6, ап. № 98 да
заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ парична сума в размер на 4, 70
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по
НАХД № 3854 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7