Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 28.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на тридесет и първи
октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ
НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева като разгледа докладваното от председателя НАХД № 224 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е жалба от М.З.М. ***-0305-009384
от 23.08.2018 г. на Началник група съм към ОД МВР-Плевен, РУ Никопол, с което
на жалбоподателя за нарушение на 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. Твърди се, че
наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява и поддържа така депозираната молба. Моли да му се наложи наказание в
размер на 20.00лв. на основание чл.185 от ЗДвП.
Ответникът
по жалбата – ОД на МВР Плевен редовно призован, не изпраща представител и
не ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира
следното:
ЖАЛБАТА
Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ
ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕ ОСНОВАТЕЛНА.
На
16.08.2018 г., в 13.16ч., жалбоподателят М.М.,***, лек автомобил „***“ с ДК № ***,
собственост на Н.М.З. ***, когато бил спрян на ул.***, от длъжностни лица при
Сектор ПП-КАТ при ОДП гр. Плевен, РУ Никопол – свидетелите М.О.Г. и Ц.К.Ц. за
проверка. По време на проверката свидетелите М.Ц. и Ц.Ц., изискали
от ж-ля да представи свидетелство за управление на МПС. В хода на проверката
същият не представил описания по-горе документ, а именно: свидетелство за
управление на МПС. По време на проверката длъжностните лица констатирали че
същото е обявено за невалидно, т.к. е изгубено. За констатираното нарушение
длъжностните лица съставили АУАН, серия Д,
бл. № 720920/16.08.2018г., с който на М.М., било
вменено нарушение на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на съставения АУАН Началник група
“ПП” при ОДМВР-гр.Плевен, РУ Никопол,
издал оспореното НП.
Видно от показанията на свидетелите М.Ц. и Ц.Ц. които съдът
кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа същите са категорични и последователни в показанията си,
че констатираното нарушение е установено по време на проверка във визирания
пътен участък. Показанията на свидетелите намират опора и в съставения и
приложен към делото серия Д, бл. №
720920/16.08.2018г., чиято доказателствена сила не е оборена, както и от
приложените доказателствени средства в конкретност декларация по чл.160 от ЗДвП, Заявлени – декларация за изгубен контролен талон, Акт, серия „Д“, бл. №
0664888 от РУ Левски, дубликат на СУМПС от 17.08.2018г. и справка за
нарушител/водач от делото.
Между впрочем, жалбоподателят не
спори, досежно извършеното нарушение.
Безспорно установено по делото е също и че жалбоподателят към датата на
деянието не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС.
Жалбоподателят оспорва
процесуалната законосъобразност на издаденото НП, в частност, основанието и
размер на наложената глоба, като в тази връзка съдът не споделя възраженията му
по следните съображения:
С НП № 18-0305-009384 от
23.08.2018 г. на Началник група съм към ОД МВР-Плевен, РУ Никопол на
жалбоподателя М.М. е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП, /изм. – ДВ, бр. 2
от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ , съгласно който
се наказва с глоба от 100 до 300лв. който управлява МПС, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Спорният въпрос пред
настоящата инстанция е притежавал ли е водачът „съответното свидетелство за
управление” и ако не, това прави ли го неправоспособен водач или той е
правоспособен.
В чл.150а ал.1 от ЗДП е въведено
позитивното правило за поведение на водачите: „За да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, да не е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или свидетелството му
за управление на моторно превозно средство да не е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или да е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено”. Т.е. „съответното свидетелство за управление” по смисъла на
административно-наказателната норма на чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП е
свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от водача превозно средство по аргумент от чл. 150а ал.1 от ЗДП.
Т.е. посочената санкционна норма кореспондира с посочената в НП като нарушена
правна норма – чл.150а от ЗДП, с дадената правна квалификация на извършеното от
жалбоподателя. Вярно е че наказаното лице притежава свидетелство за
управление на МПС, за съответната необходима категория, но е и безспорно, че
към датата на проверката – 16.08.2018 г., същото е обявено за невалидно, т.к. е било изгубено. С дубликат, жалбоподатеят се е снабдил на
следващият ден – 17.08.2018г.
Следователно към тази дата –
16.08.2018г., свидетелството за
управление не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за
управление на МПС, макар жалбоподателя да е бил правоспособен. Наказанието е
наложено не заради това че водача е бил неправоспособен, а поради това че същия
управлява МПС без свидетелство за управление и същото е обявено за невалидно,
т.к. е изгубено, което е равнозначно за липса на удостоверение за
правоспособност за съответната категория МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 и чл. 3 от Наредба № I -157/1.10.2002 г. за условията и реда за издавана
на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, СУМПС е индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност на водача и същото се издава
съгласно изискванията на ЗДП и ЗБЛД.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 13 от
Наредбата датата на валидност на удостоверението е задължителен реквизит.
Документ обявен за невалиден съгласно разпоредбата на § 1 т. 2 б. "ж" от ДР на ЗБЛД е
нередовен документ.
Следователно след като
административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно
СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение
на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността
му по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.
Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за
нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя
неговата законосъобразност.
При служебно извършената проверка съдът намира
че НП не е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила налагащи
отмяната му, в конкретност изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл.57,
ал.1 т.5 от ЗАНН.
При индивидуализация на наказанието,
при съобразяване на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП е видно, че
същата предвижда административно наказание в размер от 100 до 300 лева.
Съдът счита, че така наложената
санкция попада в рамките, предвидени в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП /„глоба” в размер
от 100 до 300 лв./, а освен това е определена правилно в съответствие с
изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението се характеризира като такова
със сравнително висока степен на обществена опасност, а жалбоподателят е
многократно нарушавал правилата по ЗДвП, поради което и според съда, санкцията
е определена по средата на предвиденият в закона размер, поради което с оглед обществената опасност на
деянието съдът счита, че същата не следва да бъде намалявана повече.
Доколкото в чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, изрично е предвидена санкция за извършеното нарушение от жалбоподателя, в
редакцията на текста, изм. с ДВ, бр. 2 от
2018 г., в сила от 3.01.2018 г., няма как да бъде наложена на
жалбоподателя „глоба” в размер на 20
лв., на основание в чл. 185 ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, НП №
18-0305-009384 от 23.08.2018 г. на Началник група съм към ОД МВР-Плевен, РУ
Никопол с което на жалбоподателя М.З.М.
с ЕГН ********** ***, за нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: