Решение по дело №760/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДЕГА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ген. Гурко“ 29, представлявано от Христо Христов - управител, чрез адв. Ш., против Решение № 214/16.03.2023 г. постановено по НАХД 4607/22 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 665458-F677630/02.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „ДЕГА“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева, като в частта относно приложимата санкционна разпоредба е преквалифицирана в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС и намален размера на наложената имуществена санкция от 3500 лева на 1500 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са аргументи, че БРС неправилно е приел за установено, че в проверявания обект е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система, която е регистрирана по надлежния ред и са били поставени необходимите пломби. Твърди се липса на установена причинно-следствена връзка между твърдяното от АНО и установеното нарушение, както и че нарушението е следвало да бъде установено по безспорен начин от АНО, а не да почива на предположения. Според дружеството не е установена свързаност на допълнително устройство между сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система (НИС) и между НИС и централно регистриращо устройство (ЦРУ) и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ. Не било ясно на какво се основание се твърди свързаност, нито на база на какви процесуални действия е изведено това твърдение, като не са правени експертизи, които да установяват твърдения факт. В протоколите за извършена проверка не са посочени извършените от проверяващите органи действия, а се твърдят определени състояния (напр. свързаност между определени системи). От съда се иска да отмени обжалваното решение като постанови друго по съществото на спора,с което наказателното постановление да бъде отменено.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас сочи, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административният съд - Бургас, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Решение №214/16.03.2023г., постановено по АНД №4607/2022г., РС – Бургас е изменил наказателно постановление №665458-F677630/02.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „ДЕГА“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева, като в частта относно приложимата санкционна разпоредба е преквалифицирана в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС и е намален размера на наложената имуществена санкция от 3500 лева на 1500 лева. Въззивната инстанция е приела за установено, че на 01.09.2022г. служители на НАП и ДАНС извършвали съвместно наблюдение на обект бензиностанция ДЕГА 4, стопанисвана от дружеството. Проверяващите констатирали зареждания на гориво от автомобили, като чрез дистанционна връзка с НАП наблюдавали регистрираните продажби. За част от зарежданията в НАП преценили, че не били регистрирани продажби. След като направили съответната констатация служителите се легитимирали и на 01.09.2022 г. в 10.15 часа, служителите на НАП съвместно с представители на ДАНС, БИМ и Агенция ,,Митници” извършили проверка в търговския обект по смисъла на пар. 1 т. 41 от ПР на ЗДДС – бензиностанция ДЕГА 4, стопанисвана от дружеството. Проверяващите констатирали продажби на течни горива, като има въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ОЙЛ СИС 2.0 Д-KL, с индивидуален номер 0S005258 и номер на фискалната памет 58005258 и средства за измерване - нивомерна измервателна система (НИС) „Visy command”. В обекта се продавало дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG). В хода на проверката, при извършен оглед на ФУ включващо ЕСФП и СИ се установило, че в обекта между връзката на сондите на резервоарите и НИС, между НИС и централното регистриращо устройство (ЦРУ), и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ имало свързани няколко устройства свързани към мини компютър, свързан към монитор визуализиращ моментните наличности на гориво в резервоарите и извършваните зареждания на колонките. Операционната система на мини компютъра наподобява UBUNTU- linux, а стартирания софтуер, който визуализирал наличностите в резервоарите и зарежданията на бензиноколонките бил с наименования според визуализацията в информационната лента ,,GSINS”. Софтуерът също така визуализирал зарежданията на гориво и по какъв начин са приключени - „изтриване на бележка” (нефискализиране на продажба) или „пускане на бележка” (фискализиране през ФУ).

При извършено физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите от представител на Българския институт по метрология, чрез щрихова мярка за дължина „Nedo”, за което бил съставен протокол, се установило разминаване на данните с отпечатаният при започване на проверката отчет наличности.

Констатациите били отразени в протокол за извършена проверка, като видно от представения протокол проверката е извършена в присъствието на служител на Дега ЕООД. Били иззети писмени доказателства и били направени снимки.

На 23.09.2022г. бил съставен АУАН, в който е прието, че съгласно установените в протокол от извършената проверка обстоятелства ДЕГА ЕООД, с ЕИК ********* е извършило административно нарушение, за това че по установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 ЗДДС в НАП са некоректни и административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Въз основа на АУАН и издадено и оспореното в настоящото производство НП.

При така установените факти, съдът е направил извод по същество за неоснователност на въззивната жалба. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора и да са самостоятелно основание за отмяна на НП. АУАН и НП съдържат реквизитите, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН . Приел е, че нарушението е безспорно установено и доказано, както и че се касае именно за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, защото не е изпълнено задължението търговецът да предава коректно по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението. Съдът е намерил, че АНО е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, но тъй като от описанието в АУАН и НП не може да се приеме, че нарушението е довело до неотразяване на приходи и понеже предпоставката неотразяване на приходи не е въведена като факт в АУАН и НП, правилната санкционна норма, която е следвало да бъде приложена в случая е чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Достигайки до изложените изводи БРС е изменил квалификацията на санкционната норма, като е приложил по благоприятната за жалбоподателя санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, налагайки имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, вместо определената такава от АНО в размер на 3500,00 лева.

Решението е правилно.

Съдът е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Фактическата обстановка е правилно установена.

Касае се за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, защото не е изпълнено задължението търговецът да предава коректно по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението. В случая АНО се е ограничил до констатацията, че по установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП са некоректни, без да се твърди факта, че това е довело до неотразяване на приходи и без да е проследено и описано конкретно неотразяване на приходи. Същевременно е констатирано, че количествата горива, които са били физически установени, са повече от тези, които са били отчетени в НАП. Това означава, че ирелевантно за отговорността на санкционираното лице се явява обстоятелството дали добавеното между нивомерната измервателна система, централно регистриращото устройство, електрониката на бензиноколонките и ЦРУ допълнително устройство е било свързано и дали същото е било в състояние да повлияе на процеса на отразяване на приходи.

Съдът изцяло споделя мотивите на БРС за липсата на съществени процесуални нарушения, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН препраща към тях без да е необходимо да ги преповтаря.

Съдът не споделя възражението, че съдът не е изразил мотиви във връзка с приетите доказателства, в това число и по отношение на заключението на БИМ. При разпита си пред въззивната инстанция представителят на БИМ е категоричен,че е налице раминаване в процентното изражение и то е 40%, като допустимото отклонение е от 0.5% до 1%. В допълнителнение следва да се отбележи, че в хода на проверката е било установено и монтирано допълнително устройство, което не е част от ЕСФП и след като по делото липсват каквито и да било доказателства за повреда във функционирането на нивомерната система, това означава, че показанията отговарят на обективната действителност. Съдът намира, че нарушението е безспорно доказано. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) сочи, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В този смисъл не може да се сподели тезата, че с осъществяването на такава дистанционна връзка с НАП посредством уреди в метрологична годност дружеството е изпълнило вмененото му задължения, тъй като законодателят е въвел изрично условието да се изпращат верни данни, които да позволяват установяване на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Твърдението, че впоследствие дружеството е осчетоводило измерените разлики в количествата на горивата като излишък, не е относимо към самото нарушение, а касае последващо поведение на субекта. След като страните не спорят, че нивомерната система е функционирала нормално, то правилно и законосъобразно органът по приходите е формирал извод, че се доказва разминаване в количеството между заредено гориво по нивомерната система и това по документи. След като липсват каквито е да било твърдения за повреда във функционирането на нивомерната система, от нито една от страните по делото, това означава, че показанията на нивомера отговарят на обективната действителност. За АНО липсва задължение в тази хипотеза да търси причина за допуснатото несъответствие. Тъй като се касае за ЮЛ, то неговата отговорност се явява обективна, поради което АНО не следва да установява липсата на субективна страна на деянието, вкл. твърдяната грешка.

Правилно е приложен и материалния закон.

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000. 00 лева до 10 000. 00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500. 00 лева до 2000. 00 лева, а съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. За да се наложи на търговец наказание "Имуществена санкция" в размерите по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до неотразяване на приходи , акт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описание на нарушението. Както се посочи по-горе, твърдения за неотразяване на приходи в резултат на нарушението липсват, а възвиваният съд е преодолял пропуска в АУАН и в НП, като е посочил и приложил вярната правна квалификация. Изменил е НП налагайки за същото нарушение по-лека санкционна разпоредба, в съответствие с указанията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС.

По изложените съображения съдът намира, че нарушението е изцяло доказано, ангажирана е правилно административнонаказателната отговорност на дружеството, като БРС е изложил достатъчно подробни мотиви както досежно възражението за маловажност на деянието по чл. 28 ЗАНН, така и за размера на наказанието – съгласно чл. 27 ЗАНН.

С оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника по касационната жалба, който в писменото становище е направил своевременно искане за тяхно присъждане. Съобразно нормата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и според характера и тежестта на производството, в полза на НАП – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, петнадесети състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214/16.03.2023 г., постановено по НАХД 4607/22 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „ДЕГА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ген. Гурко“ 29, представлявано от Христо Христов – управител, да заплати на НАП – София, сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: