РЕШЕНИЕ
№ 3478
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330101640 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 430 от ТЗ.
Ищецът „Юробанк България“ АД с ЕИК ****** е предявил иск против
ответника И. И. Н., ЕГН ********** за решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата съществуването на парично вземане
в размер на 9447,71 лева дължима главница за периода 3.01.2021г. –
18.05.2021г.; 73,63 лва дължима възнаградителна лихва за периода 3.01.2021г.
– 29.03.2021г.; 267,99 лева дължима мор. лихва за периода 3.01.2021г. –
18.05.2021г.; 60 лева разноски за връчване на покана, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК – 9.06.2021 г.
до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производства.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член
417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката срещу
ответницата е издададена заповед за изпълнение по реда на член 417 за
процесните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение от ответницата
1
било подадено възражение, а заповедният съд дал указания на банката да
предяви уст. иск за оспореното вземане. Сочат също така, че между
ответницата, като кредитополучател, и „Алфа Банк" АД, като кредитодател, е
сключен банков потребителски кредит № ********., с разрешен размер от 15
700 лева и срок на ползване и погасяване -03.11.2025 г. Излага се, че на
03.01.2021 г. ответницата преустановила плащането на дължимите по
договора вноски за главница и лихва, като изпаднала в забава, считано от
03.01.2021 г. Сочи се, че на основание член 40.2 от Общите условия, банката
била обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
30.03.2021г., чрез връчване на 30.03.2021г. на покана за доброволно
изпълнение до ответницата.
В отговора на исковата молба се посочва, че искът е преждевременно
предявен, тъй като банката не е имала право да обяви сключеният с
ответницата договор за банков кредит за предсрочно и изцяло изискуем.
Според изложенотов отговора невярно било посоченото от ищеца
обстоятелство, че на 03.01.2021г. било преустановено плащането на
дължимите по договора вноски за главница и лихва, като се излагат
твръдения, че ден преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем, на
29.03.2021г., ответницата била внесла по кредита сумата от 660 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, намери следното:
От приложеното частно гражданско дело се установява подадено от
ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по член 417 ГПК за парично вземане в размер на 9447,71 лева
дължима главница за периода 3.01.2021г. – 18.05.2021г.; 73,63 лва дължима
възнаградителна лихва за периода 3.01.2021г. – 29.03.2021г.; 267,99 лева
дължима мор. лихва за периода 3.01.2021г. – 18.05.2021г.; 60 лева разноски за
връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на член 410 от ГПК – 9.06.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок и
са дадени указания на банката да предяви уст. иск в едномесечен срок. Такъв
е предявен в едномесечния срок, с оглед на което искът е допустим.
Страните по делото нямат спор относно сключването на договора за
банков кредит. Налице е спор имало ли е предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно член 38.3 от представените по делото ОУ, подписани от
потребителя и кредитора, забавата за плащане на част или пълния размер на
което и да е вземане на банката по договора е случай на неизпълнение, а
според член 40.2 от същите условия при настъпване на неизпълнение банката
може с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви едностранно и
без предизвестие непогасената част от кредита за предсрочно изискуема, в
2
това число и всичики дължими такси, комисионни и други разноски във
връзка с кредита.
С писмено уведомление до кредитополучателя, връчено му на
30.03.2021г. /видно от заверен препис от известие за доставяне на лист 29/,
банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита.
От изслушаното заключение на вещото лице К., неоспорено от страните,
което съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено, се установява,
че към 30.03.2021г. са погасени чрез плащане вноските за главницата и
възнаградителната лихва с изтекъл падеж. С т. 18 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление на едно от страните при едновременното наличие
на две предпоставки: обективния факт на неплащане на дължими суми по
кредита и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Ответницата е заплатила вноските за главницата и
възнаградителната лихва с изтекъл падеж на 29.03.2021г., ден преди връчване
на уведомлението за предсрочната изискуемост, поради което не е била
налице една от предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита.
С оглед изложеното по-горе, искът за установяване на паричното вземане,
следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
На осн. член 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата ще се присъдят разноски
от 700 лева платено адв. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Юробанк България“ АД с ЕИК *******
против ответника И. И. Н., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и член 430 от ТЗ за
признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на
парично вземане в размер на 9447,71 лева дължима главница за периода
3.01.2021г. – 18.05.2021г.; 73,63 лева дължима възнаградителна лихва за
периода 3.01.2021г. – 29.03.2021г.; 267,99 лева дължима мораторна лихва за
периода 3.01.2021г. – 18.05.2021г.; 60 лева разноски за връчване на покана,
3
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК
– 9.06.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за което вземане е
издадена заповед за изпълнени на парично задължение по реда на член 417
ГПК по ч. гр. дело № 12671/2021г. на ПРС, 12 гр.с-в, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК ******* да заплати на И. И.
Н., ЕГН ********** разноски от 700 лева платено адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4