Решение по КНАХД №509/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на С. Н. К., законен представител на „Уотър Джи БГ“ ЕООД [населено място], чрез пълномощник адвокат Н. Д. при САК, против Решение №66/21.08.2025 г. на Районен съд – Попово, постановено по АНД №73/2025 г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия „К“ №8403914 на ОДМВР [населено място], с който на С. Н. К. с [ЕГН], като законен представител на „Уотър Джи БГ“ ЕООД, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че в хода на развилото се пред районния съд производство не е установено по категоричен начин мястото на нарушението, както и към протокола по чл.10 от Наредба №8131з-532/12.05.2015 г. не е приложена снимка на разположението на АТСС, което е задължително изискване на ал.3 на чл.10 от посочената Наредба, които обстоятелства не са отчетени от решаващия съд, но същите са относими при преценка за нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Излагат се и аргументи, че нарушението не е установено по безспорен начин, тъй като не са налице доказателства, установяващи наличието на знаци за ограничение на скоростта на мястото, където е установено нарушението, както и от приложения снимков материал не може да се установи дали заснетия автомобил е този посочен в процесния ЕФ. С оглед на това касаторът отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него ЕФ.

Ответната страна ОД на МВР [населено място], редовно призована не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 16.11.2023 г. в 15:18 часа в област Търговище, община Попово, [населено място], ул.„Априлов“ до № 2 - населено място, обозначено с пътен знак Д 11, с ограничение на скоростта 50 км/ч, била засечена скорост на движение на МПС - т.а.”Дачия Докер“ с рег.№[рег. номер] - 88 км/ч., при приспаднат толеранс 3 км/ч или превишена стойност на скоростта 38 км/ч.

Превишението на скоростта е установено и фиксирано с АТСС - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В хода на съдебното производство са приети като доказателства по делото и приложение за годността на посоченото АТСС; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол за проверка №039-СГ-ИСИС/31.03.2023г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1; заверени копия от Google Maps и снимки удостоверяващи мястото на позиционирането на ARH CAM S1, както и протокол за използваното АТСС в деня на контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител работил с него в същия ден. Приложен е и направения запис на нарушението – клип № 120CD41/0030766, от който се установява, че в 15:18:48 ч., на 16.11.2023 г., в локация [населено място], ул. „Априлов“ № 2, с GPS координати: 43.316900 26.273800 е заснет автомобил с рег.№ [рег. номер], , както и че максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а измерената /засечена/ скорост е 91 км/ч., разстояние:77м.

За заснетото с техническото средство нарушение, от ОДМВР – [населено място] е бил издаден процесния електронен фиш серия „К“ №8403914, в който при текстовото описание на нарушението е посочена разрешената скорост – 50 км/ч., установена скорост на движение от 91 км/ч., превишението - 38 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването 3 км/ч. Посредством същия, на касатора, в качеството му на законен представител на „Уотър Джи БГ“ ЕООД, на основание на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП

В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП – относимата редакция към момента на установяване на нарушението от страна на касатора до ОД на МВР [населено място] не е била представена писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на ЕФ, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като същата е приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал. 4 от ЗДвП. Съдебният състав посочил, че нарушението, за което е санкциониран касаторът е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според мотивите на съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, както и че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен състав на чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства, че нарушението е извършено в населено в населено място и превишаването на скоростта е в диапазона от 31 до 40 km/h.

По изложените съображения първоинстанционният съд е потвърдил атакувания пред него електронен фиш.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.

С оглед гореизложеното наведените възражения пред касационната инстанция, че мястото на нарушението не било установено, че не бил поставен знак за ограничение на скоростта и че снимката към ЕФ била неясна, са били предмет на съдебна проверка и от районния съд и които мотиви изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

Единствено ново възражение, което се сочи пред касационната инстанция, е обстоятелството, че към протокола по чл.10 от Наредба №8131з-532/12.05.2015 г. не е приложена снимка на разположението на АТСС, което е задължително изискване на ал.3 на чл.10 от посочената Наредба, което обстоятелство не е отчетено от решаващия съд, но същото е относимо при преценка за нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Така направеното възражение е напълно неоснователно. Явно касаторът не се е запознал задълбочено с приложените по делото доказателства, тъй като към приложения и приет от съда като доказателство по делото Протокол за използване на АТСС от 16.11.2023 г. е приложена и снимка на разположението на процесното АТСС, с което е установено нарушението, осъществено от обективна и субективна страна от касатора, съобразно изискването на чл.10 ал.3 от Наредба №8131з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което това възражение е напълно неоснователно.

Напълно се споделят и мотивите на районния съд за съставомерност на санкционираното нарушение по приложения административнонаказателен състав. Наличните доказателства сочат, че при ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, управляваното от касатора ППС, се е движело с превишение от 38 км/ч., което поведение съставлява нарушение по смисъла на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че с поведението си касаторът е допуснал вмененото му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и правилно е санкционирано по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП. Като е достигнал до същите правни изводи, РС [населено място] е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответната страна ОД на МВР [населено място] не следва да бъдат присъдени, тъй като няма претенция за такива пред касационната инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №66/21.08.2025 г. на Районен съд – Попово, постановено по АНД №73/2025 г. по описа на същия съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.