Р Е Ш
Е Н И E
№ 16. 12. 2014 година гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд, Гражданско
отделение
На 02 декември 2014
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар
Д.С.
Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова
Търг. дело № 9
по описа за 2014 година
За да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба на „Уникредит
лизинг” ЕАД със седалище гр. София, подадена от пълномощника му адв. В., против ЕТ” А.А.”*** и ф.лице А.Д.А. ***, с която по
реда на чл. 422 ал.1/ ГПК е предявен иск
с правно основание чл.124 ал.1/ ГПК, вр. чл. 538/ ТЗ, да се приеме за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 25 372.57 лв., представляваща
неплатен остатък от парично задължение по запис на заповед № 85552 от 01.10.2008 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК в съда – 15.07.2013
год.- до окончателното й изплащане, както и направените разноски за платена
държавна такса в размер на 1429.78 лв. и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1164.89 лв. в заповедното
производство.
С допълнителна
молба се твърди, че въз основа на
горепосочения запис на заповед ищецът е претендирал и му е издадена заповед за незабавно
изпълнение за сумата 71 488.95 лв., но е допусната неточност, поради което
е оттеглена исковата претенция за сумата над
25 372.57 лв.
Твърди се, че
между ищеца и първия ответник е сключен договор за финансов лизинг, а
процесния запис на заповед -
издаден от първия ответник и авалиран от втория, обезпечава
редовното и точно заплащане на
всички суми по договора – просрочена главница и възнаградителна лихва, неустойка за забава и
други просрочени задължения. Поради неплащане в срок на лизинговите
вноски, договора е предсрочно прекратен по вина на лизингополучателя, което
обстоятелство не освобождава длъжника от
задълженията му по него за това, че не го изпълнил. Записа на заповед е
предявен за плащане по нотариален ред, но плащане не постъпило, поради което се
претендира и мораторна лихва за забава.
Посочен е каузалния дълг, за който е бил издаден
записа на заповед, а именно:
1/.просрочена главница с ДДС в размер на
8897.40 лв. за периода от
02.01.2009 г. до 16.09.2009 г.; 2/. просрочена възнаградителна лихва с ДДС в
размер на 2941.26 лв. за периода от 02.02.2009 г. до 16.09.2009 г.; 3/. неустойка за забава по чл. 30 ал.1 б.”А” от
лизинговия договор в размер на 2193.40
лв. за периода от 01.01.2009 г. до
16.09.2009 г.; 4/. други просрочени
задължения за периода от 07.10.2008 г.
до 16.09.2009 г. в размер на
3 794.25 лв. – застрахователни премии и платени данъци и такси;
5/. мораторна лихва върху задълженията
по т.1, 2 и 4 в размер на 7 546.26
лв. за периода от 16.09.2009 г. до 31.01.2014 г.
В писмения
отговор ответниците, чрез пълномощника си адв. К., са оспорили иска на следните
основания:
По отношение на главницата в размер на 8897.40 лв. е
направено възражение за погасяване на вземането по давност на осн. чл. 111 б.”в”/ ЗЗД, с оглед характера на договора за
лизинг, като разновидност на договора за наем, вземанията по който се погасяват
с тригодишна давност. Посочено е, че съгласно чл. 119/ ЗЗД с погасяването на главното вземане, се
погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което е оспорена изцяло претенцията на ищеца за
всички вземания, като погасена по давност.
В случай че възражението
за изтекла погасителна давност не се приеме се твърди, че искът е
неоснователен, т.к. в производството по чл. 422/ ГПК съдът е обвързан да
установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение, без да има
възможност да изследва обстоятелства извън въведения със заявлението предмет на
иска. По заповедното производство е посочена една обща сума, за която се твърди
че представлява дължима главница по запис на заповед, но не е конкретизирано
как е формиран предмета на това вземане и какво точно включва то. След като
липсва такава конкретизация в заповедното производство, недопустимо е установяването й в настоящето
производство. Направено е възражение за
недължимост на просрочена главница и
възнаградителна лихва за периода от 02.01.2009 год. до 16.09.2009 год.
поради липса на извършена валидна промяна в погасителни план, т.к. изменението
за промяна в стойностите на лизинговите вноски не е връчено на
ответниците.
С допълнителната искова молба ищецът е развил
становище относно характера на договора
за финансов лизинг, който по своята правна природа е по- близък до кредитните сделки и не е
разновидност на договора за наем ( какъвто е договора за оперативен лизинг),
поради което е оспорил възражението за изтекла в полза на ответниците 3- годишна погасителна давност. Отново е
акцентирал на твърдението, че записа на
заповед обезпечава изпълнение на всички
задължения по договора за финансов лизинг, а посочването на сума в него внася
само яснота относно задълженията на лизингополучателя, но не определя граници, до които се обезпечава задължението
по договора. Твърди се още, че за промяната в погасителния план на лизинговите
вноски лизингополучателят е уведомен чрез
уговореното с чл. 11.8.5 и чл. 14 от
приложение 1 към лизинговия договор и чрез включване на актуалния размер в издадените фактури.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба
са доразвити доводите на ответниците
изложени в първоначалния отговор
относно погасяване на ищцовата претенция
по давност и липсата на
съответствие между претенцията по
менителничното правоотношение и
каузалната сделка.
В с.з. ищецът поддържа изцяло предявения иск по
съображения изложени в писмена защита и претендира направените по делото разноски за тази инстанция.
Ответниците поддържат направените в писмените отговори
възражения, желаят отхвърляне на иска по
изложените в тях съображения и също претендират направените по делото разноски
за тази инстанция.
По делото е
безспорно установено, че на 01.10.2008 год. ищецът в качеството на лизингодател
е сключил с първия ответник в качеството на лизингополучател договор за
финансов лизинг на ППС № 85552 със срок 01.10.2008 год. – 02.12.2013 год., по
който ищецът след като придобил в собственост процесния лек автомобил, го предал на ответника на
08.10.2008 год., а последният го е върнал на ищеца на 16.09.2019 год. От тази
дата договора е развален по вина на лизингополучателя, поради неплащане на
дължимите лизингови вноски. Не е спорно,
че съгласно чл. 19(15) от договора
лизингополучателят се задължил да издаде и предаде на лизингодателя
като обезпечение за редовното
и точно
заплащане на всички суми по договора, както на сумите на договорените
неустойки и лихви за забава, валиден запис на заповед, платим на предявяване
със срок на предявяване за плащане дълъг поне колкото срока на договора, без
протест. Договорено е, че сумата по записа на заповед трябва да е равна на лизинговата цена с включен начислен ДДС,
намалена с платените при сключване на
договора встъпителна вноска и следващи месечни вноски. Уговорено е записът на заповед да се
означи с номер и дата идентични с номера и датата на договора за
финансов лизинг, както и че сумата по него трябва да е определена във валутата, посочена в
Приложение № 1.
От представеното по делото Приложение № 1 към
процесния договор се установява, че лизинговата цена е договорена в размер на
45414.73 евро, без включен ДДС, а плащанията определени в евро се извършват в
левовата им равностойност съгласно централния курс на БНБ в деня на плащането.
От погасителния план се установява, че лизинговата цена на процесното ППС в
лева е 103580.33 лв. с включен ДДС,
както и че размера на лизинговите вноски е определен в „лева”.
По делото е представен запис на заповед № 85552/
01.10.2008 год. от който се установява,
че първия ответник се задължил по него безусловно да заплати на ищеца, или на
негова заповед при предявяването му
сумата 48432.75 евро в същата валута или
в левовата й равностойност, определена по централния курс на БНБ за деня
на плащането. Този запис на заповед е авалиран от ф. л. А.А. и втори ответник
по делото и не се спори, че същият е
редовен от външна страна документ и е предявен за плащане, но такова не е
постъпило. Въз основа на него се развило
заповедно производство образувано по заявление на ищеца, който в т.9 е посочил
размера на паричното вземане – 71 488.95 лв., произтичащо от процесния
запис на заповед, а в т.14 от заявлението е посочено, че същият е издаден за
сумата 48 432.75 евро, и предвид частичните плащания, към настоящия
момент лизингодателят дължи посочената в
т. 9 сума.
По образуваното
въз основа на това заявление ч. гр. дело
№ 1669/ 2013 год. по описа на ЯРС, заявлението на ищеца е уважено и е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417/ ГПК въз основа на документ за сумата 71488.95 лв., представляваща дължима
главница по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението -
15.07.2013 год., 1429.78 лв. държавна такса и 1164.89 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414/ ГПК ответниците са възразили, че
не дължат изпълнение по издадената заповед, поради което и по реда на чл. 422
ал.1/ ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Вещото лице но назначената счетоводна експертиза е
установило размера на всяка претенция от ищеца,
включена в цената на
установителния иск, а именно:
Към датата на прекратяване на договора за финансов
лизинг - 16.09.2009 год. неплатените
лизингови вноски са в размер на 11838.67 лв., която сума включва: 1813.13 лв.
встъпителна вноска, главница с ДДС в
размер на 11787.40 лв., възнаградителна
лихва до 16.09.2009 год. – 4250.60 лв., разходи по доставката – 432.01 лв.,
комисионни по доставката – 796.34 лв., от които суми е приспадната платена сума
в размер на 7241.34 лв. Ответникът е извършил две плащания по договора – на
02.10.2008 год. в размер на 7241.34 лв.
и на 25.05.2009 год. – в размер на 1000 лв. – платена сума по застраховка „
автокаско”. Претендираната с исковата молба неустойка за забава съгласно чл. 30
ал.1 т.А от лизинговия договор е в размер на 2199.20 лв., суми за застраховки – 4199.35 лв. и данък за превозно средство - 594.89 лв., или всичко дължима сума по
процесния договор – 17832.11 лв.
При горната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок, от
легитимирана страна и при наличие на правен интерес от предявяването му. Разгледан
по същество се преценява като неоснователен предвид следните съображения:
Страните спорят относно правната природа на договора
за финансов лизинг във връзка с
направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза 3- годишна
погасителна давност, както и относно възможността в настоящето производство да
се изследват обстоятелства извън
въведения със заявлението в заповедното производство предмет на иска.
Възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза
тригодишна погасителна давност, т.к. договора за финансов лизинг е разновидност
на договора за наем, не се споделя от
настоящия съдебен състав. Законовата норма на чл. 342/ ТЗ дава определение на
два вида договори за лизинг – оперативен (ал.1) и финансов ( ал.2) и съгласно
това определение характеристики на договор за наем има само договора за оперативен
лизинг, какъвто процесния случай не е. Финансовия лизинг съчетава мандатния
елемент – поръчката на лизингополучателя, с
финансово- кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под
формата на възнаграждение за ползването
– лизингови вноски. Ето защо договора за финансов лизинг е особен вид
инвестиционен кредит, в какъвто смисъл е
Р № 120/ 10.11.2010 год. на ВКС по т.д. № 1025/ 2009 год., І .о. и което
становище изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Предвид тези
съображения вземането на лизингодателя по договор за финансов лизинг не се
погасява с 3- годишната давност по чл. 111 б.”в”/ ЗЗД, а с общата 5-годишна
давност по чл. 110/ ЗЗД, поради което и възражението на ответника в тази насока
е неоснователно.
Като
основателно се преценява твърдението на ответниците, че в производството по чл.
422/ ГПК съдът е длъжен да установи
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело
№ 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са
обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или
несъществуването на вземането по записа
на заповед.
Имайки предвид гореизложеното в конкретния
случай съдът е длъжен да разгледа и каузалното праоотношение между страните по
договора за финансов лизинг и да прецени налице ли е съответствие между
претенцията по менителничното правоотношение и каузалната сделка.
Исковата претенция за установяване на вземане на ищеца
в размер на сумата 25 372. 26 лв., включваща просрочена главница с ДДС,
просрочена възнаградителна лихва с ДДС, неустойка за забава и други просрочени
задължения, не кореспондира с вземането на ищеца основано на процесния запис на
заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение за сумата
71 488.95 лв., с изрично посочване в нея, че тя представлява дължима главница по процесния запис на
заповед. Този извод следва от факта, че записа на заповед,
послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, както е посочено в него, обезпечава вземането на
лизингодателя за сумата
48 432.75 евро ( 94443. 86 лв. по курс на евро/ лев – 1.95 лв.),
която сума се равнява на главница + възнаградителна лихва, видно от
погасителния план ( л. 29 от делото), съгласно който общо задълженията по
договора възлизат на сумата 94726.22 лв. – главница, лихва и ДДС, без
встъпителната вноска. Следователно, той не обезпечава вземанията на ищеца за
неустойки и лихви за забава, каквато е постигнатата договореност с чл. 19 (15)
от договора, т.к. изрично е записано, че сумата по записа на заповед трябва да
е равна на лизинговата цена с включен начислен ДДС, намалена с платените при
сключване на договора встъпителна вноска
и следващи месечни вноски. Отделно от това към датата на подписване на договора и записа на заповед, като
обезпечение за редовното и точно изплащане на всички суми по договора,
вземанията за неустойки и лихви за забава са с неустановен размер, поради което
следва извод, че те не са включени в цената на издадения запис на заповед.
Необезпечени със същия са и претендираните с исковата молба други просрочени задължения ( застрахователни
премии и платени данъци и такси за 2009 год.), които към датата на подписването
му също не са установени по размер. В този смисъл съдът не споделя тълкуването на
ищеца ( л. 172 от делото), че посочването на сума за обезпечение по запис на
заповед на договора внася само яснота в задълженията на лизингополучателя, но
не определя граници, до които се обезпечава изпълнението на договора, т.к. в
него ясно е записано, че сумата по записа на заповед трябва да е равна на лизинговата цена с включен начислен ДДС и
това обстоятелство има значение както в заповедното производство, така и в
производството по чл. 422 ал.1/ ГПК.
Имайки
предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена за сума по запис на заповед, обезпечаващ вземането на ищеца само за лизинговата цена (
главница + възнаградителна лихва) и
факта, че с исковата молба за установяване на размера на вземането по издадената въз основа
на същия заповед за изпълнение са включени неустойки, лихви за забава и просрочени
други задължения, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен предвид
начина, по който е формирана общата цена на исковите претенции. Видно е, че се
касае за вземания, които са различни от
паричното вземане на ищеца, за което е издадена заповедта за незабавно
изпълнение въз основа за запис на заповед, който предвид изложените по- горе
съображения, обезпечава единствено плащането на лизинговата цена по сключения
договор. Тези вземания се различават както по основание така и по размер и с тях се променя материалноправната
характеристика на вземането – предмет на заповедното производство. Предмет на установяване в това производство със сила на
присъдено нещо спрямо насрещната страна е съществуването на вземането на ищеца
по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417/ ГПК, т.к. иска по чл.
422 ал.1/ ГПК е своеобразно продължение на заповедното производство при
направено възражение от длъжника, че не дължи по издадената заповед за изпълнение. Това налага
извод за отхвърляне на предявеният иск,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000 лв., в
каквато насока има направено искане и са представени доказателства ( л.206 от
делото).
Водим от горните съображения, на осн. чл. 235/ ГПК Ямболският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният иск от „Уникредит лизинг” ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Цариградско шосе”, № 40,
представлявано от изп. директори Р.М.И. и
Д. Н. Л., против ЕТ” А.А.”, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стралджа, област Ямбол, ул. „Ал. Стамболийски” № 42А, и ф.лице А.Д.А.
с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 422
ал.1/ ГПК да се признае за установено, че съществува вземането на ищеца от
ответниците в размер на 25 372.57 лв. ( двадесет и пет хиляди триста
седемдесет и два лева и 57 стотинки) по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1016/ 16.07.2013 год. въз основа на
документ по чл. 417/ ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 1669/ 2013 год. по описа на ЯРС за сумата 71488.95 лв.( седемдесет и една хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и 95
стотинки) въз основа на запис на заповед № 85552/ 01.10.2008 год., 1429.78 лв.
внесена държавна такса и 1164.89 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.
78 ал./ ГПК ОСЪЖДА „Уникредит лизинг” ЕАД, с посочени по- горе данни и ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ” А.А.”с
посочени по- горе данни за адрес
и ЕГН сумата 1000 лв. ( хиляда лева) направени
от него разноски по делото за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: