РЕШЕНИЕ
№ 3648
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЛ ДВ
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110208466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. Ц. Д. против Наказателно постановление № 23-4332-
008041/15.05.2023 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 185 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 20, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 80 лева и
лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление: навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непосочване на нарушени разпоредби в АУАН; противоречие между АУАН за час и място;
надграждане на НП спрямо АУАН; непосочване на дата на раждане на свидетеля в АУАН;
противоречие между словесно и цифрово формулиране на обвинението) и за субективна
несъставомерност. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.03.2023 г., около 11:38 ч., жалбоподателят Д. се намирал в с. “, на около 100м след
разпределителна газ-станция. В непосредствена близост до паркирания му там автомобил -
„Фолксваген Поло“, се намирал паркиран лекият автомобил на св. Н. Т. – „Мерцедес 300Д“,
1
Д. се качил в автомобила си и направил опит да потегли. Поради недостатъчен контрол,
при потеглянето си той реализирал ПТП с автомобила на Т., в резултат на което и по двете
превозни средства имало материални щети. Независимо от това, Д. незабавно напуснал мястото на
инцидента с превозното средство, в неустановена посока.
Малко след това, св. Т. видял следите от удара по автомобила си и прегледал записи от
поставена от него охранителна камера, обхващаща мястото на инцидента и видял действията на Д.,
в резултат на което сезирал органите на реда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Н. Т.; АУАН; НП; застрахователна полица; скица; декларация; протокол за ПТП; скица
на ПТП; докладна записка; справка за нарушения; заповеди за компетентност.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. Т., която
е очевидец на инкриминираното деяние. Те носят всички белези на последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ (въпреки данните за други висящи производства
между него и жалбоподателя) и намират опора в доказателствената съвкупност и ярко
контрастира твърденията в хода по същество за недоказаност (прави впечатление, че такива не се
излагат с жалбата, а едва в хода на съдебните прения). Същевременно, във връзка със субективната
страна, от показанията на Т. се изяснява, че се касае не за съприкосновение, тип „забърсване”,
което потенциално би могло да остане незабелязано от участник в движението, а за директен удар
– умерено силен и подчертано осезаем, в резултат на който да възникнали видими щети и по двете
превозни средства и който няма как да не е бил усетен жалбоподателя.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
Съдът е невъзможност да отговори на първите две възражения от жалбата (че в АУАН
няма посочени нарушени законови разпоредби и че АУАН и НП си противоречат, касателно час и
място на нарушението), без да навлезе в етично нарушение, но за целите на настоящото
произнасяне би било достатъчно да се отбележи, че дори повърхностен прочит на двата
процесуални документа води до диаметрален извод, а твърденията са функция от специфичната
процесуална позиция на жалбоподателя.
В допълнение, в принципен план, действително несъответствието между АУАН и НП
следва да се тълкува, в контекста на процесуалните нарушения (в този смисъл Р 2014/2013 АССГ,
I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас.
с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд
4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.), но същото би било съществено
(т. е. би съставлявало отменително основание), само когато касае признаци от обективната и
субективната страна на изпълнителното деяние или други съставомерни признаци, попадащи в
предмета на доказване. Ако се касае само за допълнителна конкретика, обаче (какъвто е
настоящият случай), тезата на жалбоподателя не би могла да бъде споделена.
Отново в този ред на мисли, датата на раждане на свидетеля в АУАН име една-единствена
цел – да обезпечи идентифицирането и призоваването му, в случай на необходимост от разпит.
При наличие на достатъчно индивидуализиращи данно за него, обаче, липсата на тези конкретни
не би могла и не следва да се коментира, в контекста на нарушено право на защита.
Налице е, обаче, отменително основание, което не е било цитирано в жалбата. Докато в
АУАН, по пункт втори, като нарушена се сочи разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 (преправено
саморъчно от цифрата 2, без установено авторство), буква „б“ ЗДП (каквато разпоредба не
съществува, доколкото т. 1 няма букви, за разлика от т. 2), то в НП като нарушена се сочи тази на
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП, т. е. от една страна, в АУАН се сочи несъществуваща правна
квалификация, а от друга – налице е несъответствие между АУАН и НП, касателно правната
квалификация и в тази си част атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
– постановено, в противоречие с процесуалния закон.
По приложението на материалния закон
НП е частично законосъобразно, от материалноправна гледна точка – по пункт първи. В
хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място,
жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е причинил ПТП, напускайки непосредствено
след това мястото на инцидента (за което, както вече бе изяснено в предходния раздел, не може да
се ангажира отговорност, поради процесуални нарушения).
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че ...не е
изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 ЗДП – да упражнява непрекъснат контрол върху
управляваното от него МПС, както и за дължимо поведение при пътен инцидент по чл. 123, ал. 1,
т. 1 ЗДП.
Съставът на нарушението по пункт първи урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
Законът не поставя в изискване деянието по чл. 20, ал. 1 ЗДП да е извършено, при условията на
пряк, евентуален, алтернативен или друга форма на умисъл.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
3
класическо изпълнително деяние от този род, а и с оглед факта на настъпило ПТП.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 185 ЗДП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба 20 лв. Санкцията е с фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по размера й
са безпредметни.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-008041/15.05.2023 г., издадено
от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР в частта, с която, на основание чл. 185 ЗДП, на
Г. Ц. Д. била наложена глоба, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-008041/15.05.2023 г., издадено от
началник на сектор при Пътна полиция – СДВР в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДП, на Г. Ц. Д. била наложена глоба, в размер на 80 лева и лишаване от правоуправление, за срок
от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4