№ 169
гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500492 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя „Електроразпределение Юг“
ЕАД, редовно призован.
Не се явява ответника ЕТ „ФИАТ-ДУКАТО - Н.Н.“. Вместо него се
явява адвокат В.Ц. К., надлежно упълномощен да го представлява от първата
инстанция .
На второ повикване в 09:50 часа:
Не се явява представител за жалбоподателя, редовно призован
Не се явява представител и за третото лице помагач
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
1
С решение на Пазарджишки районен съд №260161 от 07.05.2021г.
постановено по гр.д.№1063/2020г. по описа на същия съд, осъден на
основание чл. 109 ЗС ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, да
присъедини към електроразпределителната мрежа чрез съществуващите на
место инсталации и съоръжения на територията на „Елхим-Искра“ АД и да
осигури електроподаването към притежавания от ищеца Н. Б. Н. в качеството
на ЕТ „Фиат Дукато-Н.Н.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №50, вх.В, ет.4, недвижим имот,
който по титул за собственост представлява парцел VI- производствена
дейност в кв. 1 по плана на гр.Пазарджик, с площ от 1327.5 кв.м., ведно с
построената в парцела двуетажна масивна административно-битова сграда с
площ от 330 кв.м., при съседи: парцел V-трафопост, парцел V-производствена
дейност, вътрешен път и улица, а съгласно действащата КК на гр.Пазарджик
представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.508.260 с площ от 1327
кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова
сграда с идентификатор 55155.508.260.1 с площ от 385 кв.м.; сграда с
производствено предназначение /склад/ с идентификатор 55155.508.260.2 с
площ от 27 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор 55155.508.260.3 с
площ от 61 кв.м. и двуетажна промишлена сграда с идентификатор
55155.508.260.4 с площ от 76 кв.м. Със същото решение е осъден ответника
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, да заплати на ищеца Н. Б. Н. в
качеството на ЕТ „Фиат Дукато-Н.Н.“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул. „Княз Ал. Батенберг“ №50, вх.В, ет.4, на
основание чл.49 ЗЗД сумата от 25 000 лева - част от обезщетение за
имуществена вреда, представляваща пропуснат наем за същия имот за
периода от 22.05.2015г. до 22.05.2020г. в общ размер на 45 393 лв., поради
прекъсване и невъзстановяване на електроподаването в имота от страна на
ответника, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 22.05.2020г. до плащането. Осъден е ответника
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление и законен представител, да заплати на ищеца Школа Борисов Н. в
качеството на ЕТ „Фиат Дукато-Н.Н.“, с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление и законен представител, съдебни разноски в размер на 3844лв.
2
Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№264915 от 04.06.2021г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД, седалище–гр.Пловдив чрез юрисконсулт Станимира Раева, с
доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалните и процесуалните правила.
По отношение на уважената претенция по чл.109 от ЗС, се посочва, че
съдът не е обсъдил отговора на експерта даден устно в откритото съдебно
заседание при обсъждане и приемане на заключението му, който
жалбоподателят счита за съществен да решаването на спора. Експертизата не
била обсъдена от съда и в други нейни части, както и направените
възражения от дружеството, изложените в отговора по чл.131 от ГПК,
свързани с приложението на разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 от Наредба №6 за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителните мрежи, и че при обособяване на нов обект
със самостоятелно измерване на ел.енергия чрез отделяне от съществуващ
обект се подава писмено искане за проучване, с което се стартира процедура
по присъединяване към съответната мрежа.Коментира се изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза, установила, че обектът на ищеца-
сграда по нот.акт.№3/1999г. на нотариус Панчев, с идентификатор
55155.508.260.1 по КК на гр.Пазарджик никога не е бил присъединен
самостоятелно към електроразпределителната мрежа на ответника, предвид и
на отговора на експерта даден в откритото съдебно заседание от 08.12.2020г.
в смисъл, че ищецът е бил потребител на ел.енергия, но не и абонат, като
вътре в неговата сграда не е имал измервателна точна на напрежението, а тава
точка е имало в трафопоста на „Елхим Искра“ АД. Коментира, че
присъединяването към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ не е обект на
вещното право, а е законова право на собственика, която се реализира след
сключване на договор с мрежовия оператор с предмет- присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа и че това право не е упражнено
в случая от собственика. Посочва се още, че обектът не е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на ответника, самостоятелно и че
присъединяването е извършено за обект на „Елхим Искра“ АД, но не и за
обекта на ищеца,като измерването на ел.енергията в обекта е било контролно,
а не търговско измерване, защото ищецът не е имал договорни отношения. По
3
присъединяване на сградата и че към момента на придобиването не е била
присъединена самостоятелно към ЕРМ навежда извода, че сградата с идент.
55155.508.260.1 по действащата КК на гр.Пазарджик никога не е била или
присъединена към ЕРМ на „Електроразпределение Юг“ АД като
самостоятелен обект, със самостоятелна измервателна точка /ИТН/, като
никой от собствениците на сградата не е бил клиент на дружеството. Твърди,
че електрозахранването на сградата е осъществявано чрез вътрешно-заводска
електрическа мрежа като подотчетен на друг клиент, присъединен към
мрежата /чл.4 ал.1 т.4 от Наредба №6 / и че ищецът със сделката не е
придобил външни електрически връзки или част от тях на „Елхим Искра“ АД
към ЕРМ. Коментират се започнати и неприключили процедури по писмено
поискване за проучване, с което стартира процедурата по присъединяване на
нов обект към съответната мрежа от 2007г. и от 2012г., но поради неспазване
на сроковете от ищеца по сключване на договори, процедурите са
прекратени. С посочените доводи жалбоподателят обосновава тезата си, че не
той е извършил или извършва каквито и да било действия или бездействия,
ограничаващи, смущаващи или пречещи на допустимо пълноценно ползване
на имота, според предназначението на неговия собственик. Коментиран е и
постановения диспозитив на съда по начина на присъединяването на сградата
към ЕРМ чрез съществуващите на място чужди инсталации и съоръжения на
територията на „Елхим Искра“ АД и да осигури електроподаване към имота
на ищеца, като се посочва че тази конструкция излиза извън възможностите
на мрежовия оператор да обезпечи безпрепятствено ползване на чуждо
съоръжение или да осигури изпълнение на споразумение от трето лице
“Елхим-Искра“ АД както и да заплаща обезщетение за неосигуряване на
действие на същото трето лице. Генералният извод на дружеството
жалбоподател е, че липсват предпоставките за уважаване на иска по чл.109 от
ЗС, доколкото е налице закупена от ищеца сграда, неприсъединена към ЕРМ
и при демонстрирано от негова страна нежелание да сключи предложения му
от ЕРД /електроразпределителното дружество/ договор за присъединяване,
като единствена причина обектът да не е електроснабден и при липса на
действия или бездействия от страна на ЕРД, накърняващи правото му на
собственост, които да бъдат квалифицирани като неоснователни и
накърняващи правото му на собственост.
По иска по чл.49 от ЗЗД се поддържа, че осъждането на дружество да
4
заплати обезщетение е неправилно и незаконосъобразен тъй като не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството на това
основание-вреди, причинени на пострадалия, същите да са причинени от
лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са
причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника
и работникът да има вина за причинените вреди, лицето причинило вредата
да е действало противоправно; че отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа има обезпечително-
гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването
на работа лица, като в случая според дружеството жалбоподател не налице
нито една от предпоставките на закона. Моли да се отмени изцяло решението
и се отхвърлят предявените искове.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора
страна - ЕТ „Фиат Дукато-Н.Н.“, както и третото лице помагач ЗК“Уника“
АД-София.
Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Адв. К. – Оспорвам въззивната жалба. Не сме направили искане за
събиране на нови доказателства. Според нас делото е изяснено. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, моля да отхвърлите жалбата като
неоснователна и да потвърдите първоинстанционното решение, като
присъдите разноските и за двете инстанции. Представям списък за разноски.
Моля при постановяване на решението да вземете предвид съображенията,
които съм изложил пред първата инстанция. Жалбата не поставя някакви нови
доводи и аз мисля, че всичко, което е необходимо е написано там. Делото е
5
твърде фактологично. Сложно е и от правна гледна точка. Надявам се да го
оцените този иск като творческо приложение на негаторния иск в
отношенията между собственик на имот и доставчика на електроенергия,
която напоследък наричат обществена. Преди много години, преди 20 г. са
му спрели тока на моя клиент и след това в продължение на следващите 15 г.
неса го и присъединили. Така че той е останал 20 г. без ток. Отказал е да
сключи договор за присъединяване, защото намира, че условията, които му
предлага доставчикът не се приемливи от икономическа гледна точка за него.
В това се състои спора. Те му казват, че ще има ток, когато сключи договор с
тях, а условията, при които можеш да сключиш договор определяме ние.
Неоснователното действие, което ние твърдим, че е повлияло вредоносно на
имота е прекъсването. Първо, прекъсването на захранването, което е станало
през 2003 г. После, твърдим в исковата молба, че то е продължило чрез
неоснователен отказ пък за свързване, т.е. има два елемента на действие,
които според нас са били неоснователни. Виждам, че във въззивната жалба
страната се позовава на една наредба, която обаче е в сила от 2014 г., а
отношенията са се развили преди това и правилно РС е обсъдил нормативната
уредба към момента, когато ние твърдим, че е било прекъснато
електрозахранването и когато е направен отказ за свързване. Опитали сме се
да анализираме законодателството при цялата му сложност и неяснота и сме
извели правилото, че към онзи момент меродавно, първо, неоснователно е
прекъснат тока, защото съоръженията, с които е бил доставян до този момент
се считат по право собственост на електроснабдителното предприятие, а не на
„Елхим Искра“, което въззивната страна намира за трето лице собственик. Те
протестират, че при този диспозитив на съдебното решение, съдът би
ангажирал задължение на едно трето неучастващо лице, това е „Елхим
Искра“, т.е. същият аргумент, с който се бранеха, представят и сега във
въззивната жалба. Но ние казваме, че съоръжението, което се намира при
третото лице е Ваше и по силата на закона Вие би трябвало да го третирате
като свое, друг е въпросът, че това би струвало пари. Логиката на закона е
такава, че независимо чия собственост са трафопостове, те са част от
енергийната система и общественият доставчик трябва да ги ползва, когато е
необходимо за захрани своите потребители. Но тава струва пари. Дали ще
бъде изкупено това съоръжение, дали ще се плаща наем, явно
доставчикът е преценил, че няма защо да прави този разход и е изложил по
6
същество един неоснователен отказ. Ето до това опира въпроса. И аз
смятам,че тук има място приложението на негаторния, защото всеки имот в
урбанизирана зона, която е електроснабдена и водоснабдена всъщност е по
такъв начин са допрени чуждите вещи, това е съображението на границите на
собствеността, че този имот или ме се подава електричество, или не му се
подава. И ние казваме, когато не се подава неоснователно се влияе върху
правото на собственост, защото то един урбанизиран имот е невъзможно да
се ползва без ток. Не съм намирал такъв подобен случай, т.е. защитата да се
осъществява по този начин. Останалото съм написал подробно в писмена
защита и ще моля да постановите решението си в този смисъл.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
06.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7