Р Е Ш Е Н И Е
№
06.06.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№763/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД гр. София, чрез юрк. М. ***, против М.Б.Х., с която се твърди, че въз основа на договор
за заем № PLUS-01249718/23.08.2008г, сключен между ответника-като заемател
и БНП ***-като заемодател, е предоставен
паричен заем в размер на 2093,60лв.-главница.
Твърди се, че сумата е изплатена
от кредитора, което е удостоверено с
подписа на ответника.. Твърди се, че въз основа на уговореното в договора,
ответникът е следвало да заплаща 36 равни месечни вноски, като общо сумата по
кредита е 3221,63лв. Твърди се, че ответника е преустановил плащанията на
20.11.2008-падежът на първата погасителна вноска, като към тази дата платената
сума е 178,98лв. Твърди се, че кредитът е станал изискуем. Твърди се, е въз основа на договор за цесия
от 08.07.2014г, кредиторът по договора
за заем- БНП ***, е прехвърли вземанията си на ищеца в
производството ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД гр. София. Твърди с, че кредитът е следвало да бъде платен до дата
19.08.2011г. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д№6394/2015г. по описа на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение
от страна на длъжника. Прави се особено
искане, връчването на ИМ да се счита за уведомяване на длъжника за станалата
цесия. Моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 2020,24лв- главница, сумата от 1022,41лв-договорна лихва, за периода
20.11.2008-19.08.2011г и сумата от 1130,88лв- лихва за забава, за периода
21.12.2008-20.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът М.Б.Х., в срока на
чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявеният иск.
Оспорва се качеството кредитор за ищеца, като се твърди, че липсва валиден договор за цесия. Посочва се
също, че не са налице неплатени вноски по кредита. Прави се възражение и за
изтекла погасителна давност.
В с.з. на 11.05.2016г, процесуалният
представител на ответника- адв. Д. *** от САК,
заявява, че няма извършвано плащане на
задълженията по договора и не се оспорват сумите, посочени от кредитора, като
размер. Твърди се обаче, че вземането на
кредитора е погасено по давност, тъй като, съобразно изрично посоченото
от самият кредитор, вземането е станало предсрочно изискуемо на дата
21.12.2008г.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №3797/12.12.2015г, по ч. гр.д.№ 6394/2015г по описа на ПлРС. В указаният от съда срок, след възражение от
длъжника, ищецът предявил настоящия иск,
поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Безспорно
по делото се установява, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, като кредитодател, и отв. М.Х.- като
кредитополучател, съществуват договорни отношения, въз основа на сключен
договор за кредит, с № PLUS-01249718/23.08.2008г. От съдържанието на договора се установява, че общия
размер на кредита е 2093,60лв., с уговорени 36 месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 89,49, платима до 20-то число на месеца. Установява се също,
че сумата по кредита, е преведена на отв. Х., по банков път, по открита за целта разплащателна
сметка.
По
делото се установява също,че въз основа на договора за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от дата 08.07.2014г,
сключен между кредитодателя- „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София
– като цедент и ищеца ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД гр.
София- като цесионер, са прехвърлени всички вземания,
произтичащи от договори за потребителски
кредити, сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях,
по списък- Приложение №1, неразделна
част от договора./§2, ал.1 от Договора/. В договора
за цесия, изрично е посочено, че цесионера е упълномощен от цедента,
да уведоми длъжниците за станалата цесия, по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Видно
от представеното извлечение от Приложение
№1, се установява, че
задължението на отв. М. Х., е част от предмета на договора
за цесия. Съдът намира, че възражението на ответника, че не е надлежно уведомен
да станалата цесия, и поради това ищецът няма активна процесуална легитимация,
е неоснователно. В случая, съдът приема,
че отв. Х. е уведомена за станалата цесия, най –
късно с получаването на ИМ и приложенията към нея. С оглед на това, съдът
намира, че ищецът в настоящето производство е активно легитимирана страна, с
оглед на установеното й качество на кредитор спрямо ответника Х..
Както бе посочено по- горе, по делото се
установи,че от страна на отв.- Х., няма постъпило
плащане на дължимите суми. По делото, с оглед на изрично заявеното от страна на
процесуалният представител признание на
размер на сумите, няма назначена ССЕ.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъде
разгледано направеното възражение от ответника, за изтекла погасителна давност. В случая,
меродавна е датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.12.2015г, и
към тази дата следва да бъде съобразена давността. В случая с оглед на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че изискуемостта на вземането
по процесният договор, е настъпила на дата 19.08.2011г.
-падежът на последната вноска по договора. По делото не се установява
задължението да е обявено от страна на кредитора за предсрочно изискуемо, чрез
нарочно изявление, достигнало до длъжника. Съобразно нормите на ЗПК, при договора за заем, е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски, не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. При това положение е приложим петгодишния давностен срок, който тече от датата на последната падежна
вноска-19.08.2011г. и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.12.2015г., същият не е изтекъл. Съгласно
чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането стане изискуемо, т.
е. тъй като се касае за единно задължение,
то давността започва да тече от настъпването на изискуемостта на цялото вземане,
в случая с изтичане срока на договора. При това положение, искът за сумата 2020,24лв.-
главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По
отношение на претенцията за заплащане на лихви- договорна и мораторна,
въпреки разликите в тяхната същност, съдът намира, че е приложима кратката
тригодишна давност, по смисъла на чл.111б.в от ЗЗД. По делото се претендира
установяване дължимостта на сумата от 1022,41лв-
договорна лихва, за периода 20.11.2008-падежът на първата неплатена вноска- до 19.08.2011г- датата на
последната вноска по договора, поради което съдът приема, че вземането за
договорна лихва е изцяло погасено по давност. В случая вземането за лихва –
като уговорено в договора за заем възнаграждение, е станало изискуемо към дата
19.08.2011г- с изтичане срокът на договора, поради което към дата
11.12.2015г-датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, претенцията се
явява погасена по давност.
По
отношение на вземането за лихва за забава, върху главницата от 2020,24лв, съдът приема, че
същото е погасено по давност, към дата 11.12.2012г. След направено съответно
служебно изчисление на размера на лихвата, за
периода 11.12.2012-20.11.2015г, съдът установи, че същият е в размер на 604,74лв.
На основание гореизложеното,
съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр чл.86, ал.1
от ЗЗД, е основателен до размер на сумата от
2020,24лв.- главница, и сумата от 604,74лв.- лихва за забава върху
главницата, за периода 11.12.2012-20.11.2015г., като за разликата до пълният предявен размер на иска от 1130,88лв-
лихва за забава, за периода 21.12.2008-20.11.2015г, и сумата от
1022,41лв-договорна лихва, за периода 20.11.2008-19.08.2011г., искът
следва да се отхвърли като неоснователен, като погасен по давност.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него в настоящето производство разноски в размер на 389,63лв съобразно на
уважената част от иска.
Следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по
ч. гр.д.№ 6394/2015г на ПлРС, в размер на 289,03лв.
Следва
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 371,04лв- разноски по делото, съобразно на отхвърлената
част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.Б.Х.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, чрез юрк. М. ***,
сумата от 2020,24лв- главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.12.2015г.,
до окончателното й изплащане, съставляваща неизплатено задължение по договор за
кредит № PLUS-01249718/23.08.2008г., за
която сума има издадена заповед за изпълнение №3797/12.12.2015г, по ч.гр.д.№6394/2015г
по описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.Б.Х.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, чрез юрк. М. ***, сумата от 604,74лв., съставляваща лихва
за забава, върху главницата от 2020,24лв., за периода 11.12.2012-20.11.2015г.,
за която сума има издадена заповед за изпълнение
№3797/12.12.2015г, по ч.гр.д.№6394/2015г по описа на ПлРС,
като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 1130,88лв,
за периода 21.12.2008-20.11.2015г., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, чрез юрк. М. ***, против М.Б.Х., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М.Б.Х. дължи сумата от 1022,41лв-договорна
лихва, за периода 20.11.2008-19.08.2011г., съставляваща задължение по
договор за кредит № PLUS-01249718/23.08.2008г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, сумата от 389,63лв., съставляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Х., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, сумата от 289,03лв.
съставляващи направени разноски по ч. гр.д.№ 6394/2015г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Б.Х., ЕГН **********,***,
сумата от 371,04лв- разноски,
съобразно на отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: