|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
01.10.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и пети септември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
2439 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Х.З.“ ДОО срещу решение от 23.08.2017г. на СРС, 73
състав, постановено по гр.д. № 47879/10г., с което срещу него са отхвърлени
исковете му с правно основание чл.373, ал.1 във вр. с чл.374 от ТЗ във вр. с
чл.17, ал.1 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на товари.
Жалбоподателят твърди, че
атакуваното решение е неправилно
Противно на твърденията му съдът е приел, че
няма извършена рекламация от
негова страна по отношение на ответника- превозвач. Затова се прави извод, че погасителната давност е
изтекла по отношение на предявените вземания.
Жалбоподателят поддържа, че с имейл от 23.12.2009г. е направил
рекламация пред ответника, тъй като с
този имейл последният е бил уведомен за
повредите на товара, превозен от третото
лице помагач. В международните
товарителници от 16.09.2009г. и 25.09.2009г. получателят на товара изрично е
посочил повредите по леките автомобили. Жалбоподателят сочи, че има съставен протокол между превозвача и получателя за установяване на щетите. Няма изискване за
съставяне на друг различен документ.
Затова неправилно първоинстанционният съд е приел, че всички тези документи и
следвало да бъдат приложени към рекламацията, а само те не представляват
такава. Съдът не е обсъдил и
обстоятелството, че протоколите са предоставени на ищеца от ответника във
връзка с искането за плащане на възнаграждението за превоза. Неправилен е
изводът, че по делото не са събрани доказателства дали стоките са натоварени с
тези недостатъци или са получени по време на превоза. Жалбоподателят се позовава на чл.9, ал.2 от Конвенцията CМR, както
и на представените към исковата молба снимки, от които се установява, че
автомобилите са натоварени без установените след превоза увреждания. На второ място въззивникът
поддържа, че е отправил писмена
рекламация с писмото от 17.06.2010г. Съдът не е разгледал твърдението му,
че с него е прекъсната погасителната
давност. Сочи, че това е станало и с изпратената на 02.08.2010г. нотариална
покана, която е връчена валидно и редовно
на ответното дружество при условията на чл.50, ал.4 от ГПК. Изложените изводи
от съда във връзка с това не намират опора в закона. Неправилно е прието, че
към тази покана е следвало да има приложен снимков материал. В материалния
закон такова изискване няма. Съдът не е изчерпал всички основания за спиране на
давността, който жалбоподателят е посочил. Не е обсъдено възражението му, че давността е
прекъсната с исковата молба.
Затова моли въззивния съд да
отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените
искове.
Ответникът „Б.С.Б.“ ООД в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Третото лице помагач „Д.Е.П.Т.“
ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства
по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.17, ал.1 от Конвенция CMR и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът твърди, че с
ответника са сключили два договора за
превоз на леки автомобили „Пежо Партнер“ на 14.09.2009г. и 25.09.2009г. от
РБългария до РСърбия. За него са
съставени две международни товарителници, в който е отразено, че превоза е
завършил съответно на 16.09.2009г. и 29.09.2009г., както и повредите върху 4бр.
автомобила. Съставени са констативни
протоколи подписани от шофьора и получателя на товара. За превозната цена ответникът е издал фактури
на ищеца. Получателят на товара „В.М.“ ДОО е извършил ремонт на увредените
автомобили, като е фактурирал цената му на ищеца и му е предал всички
необходими документи. Първият ремонт е на стойност 3 288, 18 евро, а вторият на стойност
372, 57 евро. Ответникът е уведомен от ищеца
за щетите на 23.12.2009г. и ги е
предявил за плащане до 29.01.2010г. и до
30.12.2010г. Ответникът е поканен да плати и с писмо от 17.06.2010г. и
нотариална покана от 02.08.2010г.
Ответникът не е заплатил горните суми.
Затова моли съда да го осъди
да му заплати горните суми в евро и в левовата им равностойност от
7 159, 70лв., в едно със законната
лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба, както и лихва за забава
в размер на 328, 24 лв. върху главницата от 3 288, 18 евро и 164,
12 лв. върху главницата от 372, 57 евро за периода 29.01.2010г. до 28.09.2010г.
В отговора по исковата молба
ответникът е оспорил исковете. Не спори, че е
извършил като спедитор превоз за „В.М.“ ООД в Р. Сърбия на процесните 4бр.
автомобила „Пежо Партнер“. По
товарителници от 14.09.2009г. и 25.09.2009г. Поддържа, че не е бил надлежно
уведомен от получателя на товара за настъпилите вреди. Те не са описани в
клетки 10 и 16 на двете товарителници. Приложените протоколи са неясни и
неверни. Позовава се на чл.373, ал.5 от ТЗ. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца.
С оглед на изложените
твърдения от страните следва да се
приеме за безспорно, че между тях са сключени
два договора за превоз по транспортни
поръчки от 20.09.2009г. и 16.09.2009г. по маршрут от Р България до Р Сърбия.
Безспорно е, че са превозвани автомобили „Пежо Партнер“,
както и тези, посочени в исковата молба
като увредени при превоза. Не е спорно, че са издадени международни
товарителници за двата превоза са започнали съответно на 14.09.2009г. и
25.09.2009г. Не се оспорва, че превозите са завършени като товарите са предадени на
получателя „В.М.“ ДОО съответно на 16.09.2009г. и 29.09.2009г.
Във връзка с твърденията в
исковата молба ищецът е представил
писмени доказателства.
„ Х.З.“ ДДО твърди, че с
имейл от 23.12.2009г., писмо от 17.06.2010г. и нотариална покана от
02.08.2010г. е уведомил ответника за вредите.
По делото е допусната и приета автотехническа експертиза, която е
дала заключение за общата стойност на
ремонта на 4бр. автомобили „Пежо Партнер“
и тя е 7 092, 35 лв.
Съдът възприема заключението
като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Районният съд е отхвърлил исковете, като тези за главниците като погасени по давност.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на
разглеждане са обективно съединени
искове по чл.17, ал.1 от Конвенция CMR и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност е обвързан от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По правилността му.
Приложимият материален закон
е Конвенцията CMR, тъй като превозните договори се обхващат от чл.1 от нея. Превозът е следвало да се извърши в две
различни държави- РБългария като място на приемане за превоз и
Р Сърбия като място за доставяне на
товара. / Р № 143/12.05.2016г. по т.д. № 1234/14г., II т.о. на ВКС/.
Спорният въпрос, поставен за
разглеждане пред въззивния съд е за това дали вземанията за обезщетение за вреди на товара, причинени при превоза му, са
погасени по давност на основание чл.32 от Конвенция CMR.
Своевременно в отговора на исковата молба
ответникът може да прави правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи или
правопогасяващи възражения. В този
смисъл „Б.С.Б.“ ООД
е направил възражение за
погасяване на исковете за обезщетение за вреди по давност. Съгласно чл.32 от Конвенция CMR исковете, свързани с превози, подчинени на Конвенцията, се
погасяват с изтичане на едногодишен давностен срок. Той започва да тече от
различен начален момент. В случаите на частична
липса, повреда или забава от деня, в който товарът е бил доставен - чл.32, пар.1, б. „а“
от Конвенцията. Денят на доставката не се включва в давностния срок. Тази разпоредба се отнася и до искове, с които
се претендира заплащане на превозно възнаграждение, а не общият петгодишен
давностен срок по ЗЗД/ В този смисъл Р № 81/27.05.2010г. по т.д. № 851/09г. на
ТК, І т.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
Р № 62/25.01.2002г. по гр.д. № 891/01г. на V г.о. на ВКС/. Направеното
правопогасяващо възражение от страна на
„Б.С.Б.“ ООД е частично основателно.
Няма спор, че двата превоза са изпълнени като товарът е предаден на получателя
на 16.09.2009г. и 29.09.2009г. Едногодишният погаситенел давностен срок е
започнал да тече съответно на 17.09.2009г. и 30.09.2009г. и са изтекли
съответно на 17.09.2010г. и 30.09.2010г. Исковата молба е предявена в съда на
29.09.2010г. по пощата, поради което не следва да се счита за пропуснат. Затова
по отношение на първия договор за превоз
от 14.09.2009г. едногодишният давностен срок е изтекъл към датата на изпращане на исковата
молба по пощата. Не следва да се обсъжда въпросът дали е имало писмена рекламация до превозвача ли не, тъй като такава е
задължителна само в случаите на чл.30, пар.3 от Конвенцията - при забава на
доставката на стоката/товара. В случая не е налице забава на доставката, а
увреждане на товара. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя
за отправена писмена рекламация до ответника, и тези за спирането и
прекъсването на погасителната давност. По отношение на договора за превоз от
25.09.2009г. едногодишният погасителен
давностен срок не е изтекъл./Р № 143/12.05.2016г. по т.д. № 1234/14г., II т.о. на ВКС/. Т.е. претенцията по чл.17 от
Конвенция CMR за сумата от 3 288, 18
евро не е погасена по давност. Тя
предвижда отговорност за превозвача за цялостната или частична липса или
повреда на товара от момента на
приемането му за превоз до този на
доставянето му, както и за забавата при доставянето му. В случая е налице
втората хипотеза на тази разпоредба, а именно частична повреда на превозвания
товар. Не се спори, че процесните четири автомобила „Пежо Партнер“ са били
превозени от третото лице помагач до получателя в Р Сърбия. Не се спори,
че ответникът е възложил превоза на
третото лице помагач. Това не го
освобождава от отговорност по отношение на повредите на товара.
Съгласно чл.3 от Конвенцията
превозвачът отговаря както за свои действия или бездействия, за
действията и бездействията на своите служители и на всички други лица, до чиято
услуга е прибягнал за извършване на превоза, когато тези негови служители или
лица действат в изпълнение на техните функции.
Тази разпоредба предпоставя
отговорност на превозвача, комуто е възложен превоза и тогава, когато той е
използвал друг за осъществяването му. В
случая „Б.С.Б.“ ООД отговаря за вредите
върху товара, превозен от „ Д.Е.П.Т.“
ООД. В товарителницата от
25.09.2009г. са посочени два автомобила
„Пежо Партнер“, за които са отбелязани кодове EN 06 и 11 и СЕ 06
и 11. Според представения писмен документ към исковата молба на л.21 до
л.25 тези кодове се използват от
производителя на „Пежо“. С код 06 се означава горната част на каросерията/ покривало/
гюрук/ твърд покрив. Код 11 обозначава врата- багажник/ задна врата- задно
товарене при автомобили с професионално предназначение. В товарителницата няма
ясно и точно описание на повредите на
товара, както и в представените приемно- предавателни протоколи от
29.09.2009г., намиращи се на л.17 и л.18 от делото. В съвкупност от тези писмени доказателства не
може да се установи какви увреди са настъпили за превозваните два автомобила, както и дали те са установени
съвместно с превозвача. Няма данни за
лицето, подписало двата протокола, а именно дали той е представител на
превозвача. Затова следва да се приеме, че е
приложим чл.30, пар.1 от Конвенцията, когато получателят е получил товара без
да е установил състоянието му съвместно
с превозвача или да е направил възражения пред превозвача в момента на
доставянето, ако се касае за явни липси и повреди, то се счита до доказване на
противното, че е получил товара в
състоянието, описано в товарителницата. В
тежест на ищеца е да докаже, по
правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, уврежданията,
чието заплащане претендира от превозвача. В товарителницата от 25.09.2009г. са
посочени кодове, съответстващи на тези,
използвани от производителя на превозваните автомобили. Според тях увредите се
състоят в подбита горната част на каросерията/покрив при удар отвън на вътре и спукана/ наранена задна врата- багажник. Това се установява от автотехническата експертиза, както и от
фактура № 09-00035532/SOR88741/
24.11.2009г., където са посочени извършените ремонтно- възстановителни работи. Общата стойност на ремонта по тази фактура е
1621, 45 евро на „Пежо Партнер“ с рама VF3GC9HWC9X501264. По отношение на автомобила с рама VF3GC94WC9X501894 няма доказателства относно
отстраните повреди и тяхната стойност. Затова претенцията по чл.17 от Конвенция
CMR по превозния договор от 25.09.2009г. е
основателна за сумата от 1621, 45евро с левова равностойност 3 171, 28 лв.
До пълния предявен размер от 3 288, 18 евро или 6431,12лв. искът трябва да бъде отхвърлен.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 328, 24 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съгласно
чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Когато такъв
няма, той изпада в забава след като бъде поканен. В случая по делото няма
представени доказателства, че жалбоподателят е поканил ответникът да му плати
претендираната сума, поради което той не е поставен в забава.
По тези съображения решението на районния съд
трябва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът по чл.17 от
Конвенция CMR по договор
за превоз от 25.09.2009г. за сумата от 1621, 45евро. В останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди.
В тежест на ответника е да заплати на въззивника сумата от 269, 38
лв. разноски по делото пред СРС и
395лв. пред СГС на основание чл.81 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че не следва да присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение пред СРС, тъй като доказателства за него са
представени едва с писмените бележки след приключване на устните
състезания. За адвокатското
възнаграждение пред настоящия съд следва
да се приеме за основателно направеното
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Производството пред въззивния съд не
представлява фактическа и правна сложност и поради това го намалява до размер от 750лв.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ
решение от 23.08.2017г. на СРС, 73 състав, постановено по гр.д. № 47879/10г. в частта,
в която е отхвърлен искът по чл.17 от Конвенция CMR по договор за превоз от 25.09.2009г. за сумата до
1621, 45евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Б.С.Б.“ ООД, ***, трафопоста срещу бл.114-А и със съдебен адрес:*** чрез адв.
В. Г. да заплати на „Х.З.“ ДОО, РСърбия, гр. ****** с регистрационен № 1-20326-00 към Търговски
съд гр. Крагуевац и със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „ П. и с.“ чрез
адв Д. Ц. сумата от 1621, 45евро/
хиляда шестстотин двадесет и едно евро и
четиридесет и пет евроцента/ в левова равностойност 3 171, 28 лв. / три
хиляди сто седемдесет и един лев и
двадесет и осем стотинки/ в едно със законната лихва върху тази сума считано от
05.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и 269, 38 лв. / двеста
шестдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски пред СРС и 395 лв./
триста деветдесет и пет лева/ разноски пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|