Решение по адм. дело №467/2024 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. В. С., [ЕГН] и А. М. С., [ЕГН], и двамата с адрес гр. Варна, [жк], [адрес] срещу Заповед № КС-225А-4/13.02.2024 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Жилищна сграда и склад“, изградени в ПИ с [идентификатор] с административен адрес гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Ракитника“, собственост на жалбоподателите.

В съдебно заседание, чрез адв. Н. Х. се уточнява, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като фактическите констатации направени в нея не отговарят на действителността и на обективната истина, както и че заповедта е немотивирана, тъй като административният орган не е извършил необходимото изследване по отношение търпимостта на сградите, както и по отношение законността на сградата. Твърди се, че е налице условието за търпимост на сградата, евентуално са налице условия за търпимост на дървена барака от 16 кв. м плюс покрита дървена лоджия от 7 кв. м, която е вградена в постройката, предмет на заповедта. Настоява се, че строежът е търпим, тъй като е построен до 31.03.2001г., а с оглед приетият ОУП на Варна и промяна на устройствената зона, сградата е в допустимата линия на застрояване. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото, съгласно представен списък.

Ответникът – Кмет на район Аспарухово, в писмено становище изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Посочва, че с Решение № 5972/10.06.2024г. по адм. д. № 1490/2023г. на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на жалбоподателите срещу отказ за издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж. Оспорва твърденията за нарушение на процесуалните правила, проведена е процедурата по констатиране на незаконен строеж, на жалбоподателите е осигурена възможност за защита, като установените факти – липса на разрешение за строеж, са безспорни. Строежът не е търпим, тъй като не е построен до 2001г., тъй като в одобрената кадастрална карта през 2008г. същият не е заснет. При одобряване на ПУП за имота със Заповед № Г-19/21.03.2011г., сградата също не е отразена. Допълнително са наведени твърдения за това, че сградата е извън допустимата линия на застрояване по ПУП-ПРЗ.

В съдебно заседание ответникът се представлява от ст. юриск. М. К. Д., която поддържа подаденото становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските по представения списък на жалбоподателите.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

Н. В. С. и А. М. С. са собственици на ПИ с [идентификатор], целият с площ от 742 кв.м. /л. 9-11 и л. 29-33 от преписката/, ведно с построената в него сграда, без посочена площ на същата в нотариалния акт за покупко – продажба, с който е придобит имота през 2004г.

Със заявление до Главния архитект на Община Варна, рег. № АУ036030ВН/19.04.2023г., Н. В. С., чрез пълномощник И. Г. е поискал издаване на удостоверение за търпимост за строеж, разположен в УПИ **** по плана на СО „Ракитника“. Заявлението е препратено по компетентност на Главния архитект на район „Аспарухово“, предвид предоставените със Заповед № 005/17.02.2017г. на Главния архитект на Община Варна правомощия на главните архитекти на районите на община Варна, вкл. да издават удостоверения за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ.

Във връзка с образуваното административно производство е издадена Заповед № 29/16.06.2023г., с която Главният архитект на район „Аспарухово“ отказва издаване на удостоверение за търпимост на строеж „Жилищна сграда и склад“, изградени в ПИ с [идентификатор] по КККР на район „Аспарухово“, гр. Варна, СО „Ракитника“. Заповедта е обжалвана, като с Решение № 5972/10.06.2024г. по адм. д. № 1490/2023г. на Административен съд Варна, жалбата на настоящите жалбоподатели е отхвърлена. Решението не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена касационна жалба, като не е постановено окончателно решение на ВАС.

В хода на административното производство по заявлението за издаване на удостоверение за търпимост рег. № АУ036030ВН/19.04.2023г., е извършена проверка на място от служители на район „Аспарухово“, констатациите на които са отразени в съставения Констативен акт № 21/09.06.2023г. Актът е връчен на жалбоподателите, посочени в него като нарушители, на 21.06.2023г., видно от обратната разписка – л. 69 от преписката. Подаденото възражение срещу КА не е уважено и е издадена заповед № КС-225А-4/13.02.2024 г.

Заповедта е съобщена на 19.02.2024г., а жалбата срещу нея е подадена на 01.03.2024г.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателите, е допуснато изготвянето на съдебно – техническа експертиза основна и повторна. Съгласно заключението по основната СТЕ на арх. В. С., имотът се намира в територия, за която са одобрени Кадастрален план от 1996г., ПНИ на СО „Ракитника“, одобрен със Заповед № РД-1-7706/387/20.09.2002г. на Областен управител Варна, Кадастрална карта на Варна от 2008г., а устройствените планове са Общ устройствен план на Община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ, Подробен устройствен план – План за улична регулация /ПУП-ПУР/, одобрен от ОбС Варна с Решение № 197-13/28.01. 2004г. и Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/, одобрен от Зам. кмета на Община Варна със Заповед № Г-19/21.03.2011г.

По всички посочени планове, вещото лице е установило, че в имота е отразена една и съща сграда с площ 16 кв.м., вкл. и към настоящия момент в КК сградата е с [идентификатор], вписана като Вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, със застроена площ 16 кв.м.

Вещото лице не е установило наличие на стара сграда, само една стена – между склада и жилищната сграда представлява дъсчена преграда, видимо доста стара, частично обшита с ламарина.

По отношение на съответствието с нормативите, действали и действащи, вещото лице е посочило, че сградите – жилищна и склад не отговарят на изискванията за разстояние от границата по нормите, действали към заявената дата -2001г., като едва с одобряване на ОУП и промяна на устройствената зона е възможно жилищна сграда да е на 3 м. от границата, но складът и тогава не е на нормативното разстояние по чл. 42 ал. 3 от ЗУТ, а по отношение на помещенията на жилищната сграда – че не отговарят на изискванията за светла височина и за минимални отвори за осветление по нито едни от нормативите.

Във връзка с установеното от вещото лице несъответствие на нормативите за светла височина и отвори за осветление е допусната повторна СТЕ. Вещото лице инж. А. П., след извършени замервания е установило, че светлата височина на помещенията е в рамките на 2.14 – 2.24м., като само във вестибюла е 2.22 – 3.03м. По отношение на отвора за осветление за спалня № 2 / по основната СТЕ/ е установена площ 0.455 кв.м., като в момента на огледа се използвала като „дрешник, килер“. Височината на тази стая е посочена като 2.14м., над покритието с ламинат върху подовото отопление. В таблица в заключението е дадена възможна светла височина на стаите без подова настилка и без окачени тавани, като същата е в рамките на 2.28 – 2.95м.

Съдът кредитира и двете заключения на вещите лица. Повторното заключение потвърждава заключението по основното заключение относно светлата височина на помещенията, тъй като същата не отговоря на изискванията нито на Наредба № 5/1998г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, нито на Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Що се отнася до посоченото от вещото лице, че към момента на огледа, спалня № 2 по основното заключение се ползва за дрешник, за да се обоснове липсата на необходимост от отвор за осветление като жилищно помещение от страна на жалбоподателите, съдът приема, че това е направено само за нуждите на процеса, тъй като и в двете заключения, а и от свидетелските показания се установява, че въпросното помещение има положено подово отопление, изолация и ламинат. Помещение, което се ползва за килер не се нуждае от подово отопление, така както такова няма в реалния килер/склад към къщата.

Във връзка с установяване на твърдението на жалбоподателите, че сградата е построена преди 31.03.2001г. по делото са разпитани свидетели. От показанията на св. В. Н. се установява, че същият е дългогодишен приятел на жалбоподателя С., от 1983г. Участвал е при строенето на процесната сграда като е помагал като общ работник, тъй като е имало наета фирма от Пловдив. Разширена била съществуващата в имота стара постройка, като верандата от 6м. е станала 12м., навесът е станал стая и съществуващите външен килер, баня и тоалетна са влезли в новата постройка. Направени били нови стени с бетонови блокчета, хидроизолация и гипсокартон, покривът бил с фибран, подът навсякъде е с изолация, подово отопление и ламинат. Сградата е завършена през м. февруари 2001г., което помни ясно, защото там са празнували юбилея на Н..

Свидетелят О. Г. също познава жалбоподателя С. от 1983г. от първата студентска бригада. Познава имота, както и също е помагал при строителството на настоящата сграда, като е носил материали, тъй като е имало бригада, която е строила. Съществуващата постройка е разширена от изток и запад и се е включил навесът, като са използвани бетонови блокчета, сложена е изолация, а подът е с изолация, подово отопление и ламинат. Завършена е през м. февруари 2001г., което помни, тъй като са се събрали в нея да празнуват юбилея на Н. и завършването на къщата.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е годен за обжалване индивидуален административен акт - Заповед № КС-225А-4/13.02.2024 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Жилищна сграда и склад“, изградени в ПИ с [идентификатор] с административен адрес гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Ракитника“.

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресати на акта, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание. По делото е представена Заповед № 4152/28.11.2023г., с която Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си по чл. 225а от ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че правилно е определен в оспорената заповед периодът на изграждане на строежа след 2011 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите противоречат на всички останали писмени доказателства. Следва да се отбележи, че в производството по адм. д. № 1490/2023г. тезата на жалбоподателите е била, че е налице търпим строеж от 22 кв.м., представляващ старата постройка, изградена към 1989г., която постепенно е пристроявана и ремонтирана в периода 1996-1998г., но дори и пристрояването да не е в режим на търпимост, първоначалната част от сградата, установена към 1989г. е търпима. В тази връзка дори е представена декларация от Н. С., в която е посочил, че строежът, предмет на искането за издаване на удостоверение за търпимост, е изграден в периода 1996-1998г. от неговите родители /стр. 11 от съдебното решение, на л. 69 от делото/. По настоящото дело е представена нова декларация, в която е посочено, че сградата в поземлен [имот номер] е завършена в настоящия си вид през м. февруари 2001г., като е използвана старата постройка от 1987г., която е реновирана през 1996-1998г., а разширена и достроена през 2001г. Представянето на две различни декларации относно годината на извършване на строежа, според нуждата в конкретното съдебно производство, създава основателно съмнение както в тяхната достоверност, така и в показанията на свидетелите на жалбоподателите.

Посочената от жалбоподателите година на завършване на строежа - 2001г. не се доказва по никакъв друг начин, освен с гласните доказателства. По делото е приета Заповед № 10275/31.10.2003г., с която на Ц. Б. С. /майка на жалбоподателя С./ е придобила новообразуван [имот номер] с площ 600 кв.м. Същата е издадена на основание влезлия в сила ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-7706/387/20.09.2002г. на Областен управител Варна. Нито в ПНИ, нито в заповедта е отразено наличието на сграда с площ 69 кв.м. В заключението на вещото лице арх. В. С. е посочено, че дори към настоящия момент, в действащата КК сградата в [имот номер] е отразена като такава с площ 16 кв.м. Аргумент за това, че сградата не е съществувала към 2011г. е и фактът, че ако тя е била изградена през 2001г. в нарушение на изискванията за разстояние до границите на имота, никаква логика – нито правна, нито житейска не изисква да правиш ПУП – ПРЗ, който да установява, че сградата ти е незаконна.

Установяването, че извършването на строежа не е до 31.03.2001г., е основание за неприложимост на §16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори сградата да е била построена до 31.03.2001г., то същата, заедно със склада към нея, не са допустими нито по разпоредбите, действали към времето на извършване, нито по сега действащите разпоредби. Съобразно експертното заключение сграда с [идентификатор] не отговаря на действащите правила и нормативи съгласно ЗУТ, както и съгласно действащите към 1977 – 2000 г. ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 от 1995 г. и не е допустима по действащите разпоредби по отношение на разстоянието до границата със съседния имот, както и не отговаря на изискванията за светла височина на помещенията и отвора за осветление на една от спалните. Съдът споделя и изводът на административния орган, че ако строежът е изпълнен преди 2001г., това не е допустимо, защото имотът е бил земеделска земя, в която изграждането на жилищни сгради не може да бъде извършено.

При това положение законосъобразен е изводът на административния орган, че са неприложими разпоредбите на§16 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, респективно, процесният строеж не е търпим и подлежи на премахване. По тези съображения съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от фактическия състав по чл. 225а ал. 1 във вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, като изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. Предвид гореизложеното налага се изводът, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и не са налице основания за отмяната й, съответно жалбата срещу нея е неоснователна, поради което и направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. С. и А. М. С. срещу Заповед № КС-225А-4/13.02.2024 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а, вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: „Жилищна сграда и склад“, изградени в ПИ с [идентификатор] с административен адрес гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Ракитника“.

 

ОСЪЖДА Н. В. С., [ЕГН] и А. М. С., [ЕГН], и двамата с адрес гр. Варна да заплатят на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.