РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Дряново, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20244220100145 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от Г. Р. Г. от гр. Дряново, ул. ***, чрез пълномощник адв. Р. И.,
съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, против „Вагонен завод – Интерком“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***,
представлявано от В. К. Д., се излага, че ищецът работел в ответното дружество на
длъжност „***“. Със Заповед № 85/05.12.2023 г. бил освободен от работа, като не му
били изплатени заплати, както следва: за м. януари 2023 г. в размер на 639,44 лв., за м.
май 2023 г. в размер на 656,10 лв., м. юни 2023 г. в размер на 428,58 лв., за м. юли
2023 г. в размер на 188,50 лв., за м. август 2023 г. в размер на 659,74 лв., за м.
септември 2023 г. в размер на 659,73 лв., за м. октомври 2023 г. в размер на 370,99 лв.,
за м. ноември 2023 г. в размер на 359,86 лв. и за м. декември 2023 г. в размер на 73,31
лв. или общо 4 036,25 лв.
За периода от 01.03.2023 г. до 18.04.2024 г. върху неизплатените трудови
възнаграждения се дължала мораторна лихва в общ размер от 357,68 лв.
На ищеца се дължало и не било изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ във
вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на 850,19 лв.
За периода от 05.12.2023 г. до 18.04.2024 г. върху обезщетението по чл. 221, ал. 1
КТ се дължала мораторна лихва в размер от 43,87 лв.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
1
следните суми: 4 036,25 лв. - трудово възнаграждение за м. януари, м. май, м. юни, м.
юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до
окончателното изплащане; 357,68 лв. - мораторна лихва за периода от 01.03.2023 г. до
18.04.2024 г. върху дължимите трудови възнаграждения в общ размер от 4 036,25 лв.;
850,19 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ във вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до
окончателното изплащане и 43,87 лв. - мораторна лихва за периода от 05.12.2023 г. до
18.04.2024 г. върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ. Претендира се да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявените искове. Редовно призован, не се явява в първото по
делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие.
В съдебно заседание на 11.06.2024 г. процесуалният представител на ищеца адв. Р.
И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 11.06.2024 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства – Заповед № 85/ 05.12.2023 г. за прекратяване
на трудово правоотношение, стр. 18-19 от трудовата книжка на ищеца и справка от
НОИ, съдът счита предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал.
1 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 4 036,25 лв. - трудово
възнаграждение за м. януари, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м.
2
октомври, м. ноември и м. декември 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане;
357,68 лв. - мораторна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 18.04.2024 г. върху
дължимите трудови възнаграждения в общ размер от 4 036,25 лв.; 850,19 лв. -
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане и 43,87 лв. -
мораторна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 18.04.2024 г. върху обезщетението по
чл. 221, ал. 1 КТ
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 311,45 лв.
В проведеното на 11.06.2024 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 17.04.2024 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно приетото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело C-438/22, посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения минимални размери, могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за
съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност
на делото. Предвид изложеното, като взе предвид вида и обема на осъществената
правна защита, липсата на фактическа и правна сложност на спора, проведеното едно
открито съдебно заседание, съдът определя адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА под минималния по Наредбата, както следва: по иска с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 4 036,25 лв. адвокатско възнаграждение в размер от 250
лв.; по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 850,19 лв. адвокатско
възнаграждение в размер от 100 лв. и по всеки един от акцесорните искове по чл. 86,
ал. 1 КТ за сумите от 357,68 лв. и 43,87 лв. адвокатско възнаграждение в размер от по
50 лв. или общо 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, съдебен
адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, следните суми: СУМАТА от 4 036,25 лв. (четири
хиляди тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. януари, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември,
м. октомври, м. ноември и м. декември 2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.04.2024 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 128, т. 2 КТ; СУМАТА от 357,68 лв. (триста петдесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от
01.03.2023 г. до 18.04.2024 г. върху неизплатените трудови възнаграждения в общ
размер от 4 036,25 лв., на основание чл. 86 ЗЗД; СУМАТА от 850,19 лв. (осемстотин и
петдесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.04.2024 г. до окончателното изплащане и СУМАТА от 43,87 лв. (четиридесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 05.12.2023 г. до 18.04.2024 г. върху обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, на
основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на
кантора гр. Дряново, ул. “***” № ***, СУМАТА от 450,00 лв. (четиристотин и
петдесет лева) – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищеца Г. Р. Г., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор
В. К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 311,45 лв.
(триста и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща държавна
такса върху уважените искове, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4