О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е № 260952
гр.
Пловдив, 22.04.2021 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V състав, в закрито заседание на двадесет и втори април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина
СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Станева въззивно частно гражданско дело №608/2021 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 274 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба
от П.Е.Д., ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител
на малолетната Н.Р.С., ЕГН **********, чрез адв. М.Б., против разпореждане №285244/24.11.20
г., постановено по ч.гр.д. №7214/19 г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански състав, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на държавна такса в
размер на 2323.80 лв. за извършване на опис на оставеното от наследодателя на
малолетното дете имущество. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон и за необоснованост. Твърди се, че доходите на
жалбоподателката са ниски, а и малолетното дете получава наследствена пенсия и
детски надбавки в нисък размер, живеят в жилище под наем, като посочената сума
е непосилна. Същевременно детето през 2020 г. е било на осем години, като от
март до май майката е трябвало да се грижи за него. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт и молбата за освобождаване от държавна такса да бъде
уважена.
Съдът, като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок /по пощата/ от страна, легитимирана да обжалва съдебния акт, като е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
За
да постанови атакуваното разпореждане, съставът на районния съд е приел, че от
писмените доказателства, приложени към молбата и предходни молби, подавани от
майката на малолетната молителка, включително и пред ДСИ при ПРС, се
установява, че предвид възрастта ѝ и здравословното и материалното
състояние, майката на малолетната молителка разполага с достатъчно средства за
заплащане дължимата държавна такса по изп. дело № 20195330400116 по описа на
ДСИ при ПРС в размер общо на 2323.80 лева.
Този извод според въззивната
инстанция е произволен и не почива на събраните по делото доказателства.
С оглед констатираната липса
на доказателства за фактите по чл.83, ал.2, т.1 – 7 от ГПК, въпреки
отбелязаното в обратната насока в атакувания акт, производството пред
въззивната инстанция бе прекратено и върнато на първостепенния съд. Отново
доказателствата, на които се позовава съдът, не бяха приложени.
Това наложи изпращане на
съобщение на жалбоподателката и с молба, депозирана на 29.03.2021 г. същата
представи доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2, т.1 – 7 от ГПК, като
прави и уточнения.
С разпореждане №15192011097/01.07.2019 г. на НОИ – ТП
Пловдив, на малолетното дете е преизчислена наследствената пенсия в размер на
272.25 лв. На майката П.Д. са изплатено от Дирекция „Социално подпомагане“
Пловдив за периода от януари до август 2019 г. помощи/добавки в размер на 40
лв. месечно, като според отбелязаното в молбата, размерът не е променен.
Доходите на Д. за периода от септември 2018 г. до август 2019 г. са в общ
размер на 6265 лв. или около 522 лв. месечно, а за периода март 2020 г. –
02.2021 г. – 6485.94 лв. или по около 540 лв. месечно. Приложени са и
декларации за материалното и гражданското състояние към 09.10.2019 г. и към
24.03.2021 г. Молителката притежава ½ идеална част от апартамент,
придобит по наследство от родителите ѝ, но живее под наем. Притежава лек
автомобил.
В настоящия случай съдът намира, че молителката
действително не разполага със средства за заплащането на определената държавна
такса. Този извод е обоснован както от представените документи за доходи на Д.,
така и от доказателствата за отпуснатата наследствена пенсия на малолетното
дете и помощите, получавани за него. На практика държавната такса, която следва
да заплати, се равнява на почти четиримесечните доходи на двете. Същевременно
не е отчетено, че живеят под наем. Майката притежава ½ идеална част от
наследствен имот и автомобил. Детето от своя страна също притежава автомобил.
Имотът в град Пловдив, който Н.С. е придобила по наследство от своя баща, е със
запазено право на ползване на друго лице – нейната баба по бащина линия. Имотът
в град Асеновград е в съсобственост с нейния чичо. Същите не могат и да бъдат
задължени да отчуждят имущество.
Ето защо искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса е основателно. С обжалваното разпореждане е прието, че
заплащането на държавната такса е във възможностите на молителката – извод,
който не се споделя от настоящата инстанция. Напротив – същата не разполага с
достатъчно средства за заплащане на определената държавна такса. Това налага
отмяна на атакуваното определение, като се уважи жалбата.
Воден от
гореизложеното Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №285244/24.11.20 г., постановено по ч.гр.д. №7214/19
г. на Районен съд Пловдив, VIII граждански
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал.2 от ГПК П.Е.Д., ЕГН **********,
в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната Н.Р.С., ЕГН
**********, от заплащане на държавна такса в размер на 2 323.80 /две хиляди
триста двадесет и три лв. и осемдесет ст./ лева за извършване на опис на
оставеното имущество от наследодателя на малолетното дете – баща ѝ Р. С.
С., ЕГН **********,***, починал на 30.11.2018 г., по изпълнително дело
№20195330400116 по описа на ДСИ - Първи район,
при Пловдивски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: