Решение по дело №542/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №   260105

гр. Пазарджик, 22.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на дванайсети март  през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Нели Въгларова                                  

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 542/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрисконсулт П., срещу А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 42 230.75 лева – главница по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 03.02.2017 г., 5 129.70 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 03.04.2019 г. до 04.02.2020 г., 130.09 лева – неустойка за забава върху неплатената главница от 42 230.75 лева, съгласно т. 18.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за периода от 03.04.2019 г. до 04.02.2020 г., сумата от 11.73 лева - неустойка за забава върху неплатената главница от 42 230.75 лева, съгласно т. 18.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, след настъпване на предсрочната изискуемост, за периода от 04.02.2020 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху неплатената главница от 42 230.75 лева, считано от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 193/13.02.2020 г. по ч. гр. дело № 365/2020 г. на Районен съд – Пазарджик, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

На 03.02.2017 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът предоставил по разплащателната сметка на ответника сума в размер на 50 000 лева. Срокът за връщане на кредита е уговорен на 120 месеца от датата на усвояването му – чл. 2 от договора. Страните подписали погасителен план, в който дължимиту суми били подробно описани по падеж и компоненти, съдържащи главница и лихва. Съгласно чл. 15, неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. Твърди се, че 11 бр. погасителни вноски, дължими за периода от 03.04.2019 г. до 03.02.2020 г. не са платени от длъжника. Сочи се, че на 04.12.2019 г. длъжникът А.М. бил уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на 11 последователни погасителни вноски. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост 04.02.2020 г. длъжникът не е погасил задълженията си, което е обусловило и предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК пред РС – Пазарджик, по което съдът по ч. гр. д. № 365/2020 г. издал и процесната заповед. Било образувано изпълнително дело на 07.08.2020 г. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски, вкл. тези, направени в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.Г.М. е подал отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание от 12.03.2021 г. ответникът направи изявление за признаване на предявените от ищеца искове.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е компетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В конкретния случай правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното производство в срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (така т. 10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

От приложеното ч. гр. д. № 365/2020 г. на РС – Пазарджик по образуваното заповедно производство се установява, че възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу Заповед за незабавно изпълнение № 193/13.02.2020 г. е подадено на 19.02.2020 г., т. е. същото е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е уведомен за депозираното възражение на 08.07.2020 г., като искът е предявен на 07.08.2020 г., т.е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и е допустим.

Съдът намира от правна страна следното:

Признаването на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая, след направеното от ответника признание на исковете, ищецът изрично е поискал от съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието, т. е. да уважи исковете. Признанието на иска обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е било направено – чл. 237, ал. 4 от ГПК.

Решението при признание на иска не се мотивира по същество, като в мотивите му само се посочва, че то се основава на признанието на ответника – чл. 237, ал. 2 от ГПК.

Не са налице предвидените в чл. 237, ал. 3 от ГПК процесуални пречки за постановяване на решение при признание на иска, а именно: да е признато право, което противоречи на закона и на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.

По разноските:

На основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът е поискал определяне на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдът определя същото на сума в размер на 100 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за правната помощ. Или, разноските за исковото производство включват сумата от 950.05 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 215 лева – депозит за вещо лице, а разноските за заповедното производство включват сумата от 952.45 лева – държавна такса за заповедното производство и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми: 42 230.75 лева (четиресет и две хиляди двеста и трийсет лева и седемдесет и пет стотинки) – главница по сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 03.02.2017 г., 5 129.70 лева (пет хиляди сто двайсет и девет лева и седемдесет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 03.04.2019 г. до 04.02.2020 г., 130.09 лева (сто и трийсет лева и девет стотинки) – неустойка за забава върху неплатената главница от 42 230.75 лева, съгласно т. 18.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за периода от 03.04.2019 г. до 04.02.2020 г., сумата от 11.73 лева (единайсет лева и седемдесет и три стотинки) - неустойка за забава върху неплатената главница от 42 230.75 лева, съгласно т. 18.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, след настъпване на предсрочната изискуемост, за периода от 04.02.2020 г. до 05.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху неплатената главница от 42 230.75 лева, считано от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 193/13.02.2020 г. по ч. гр. дело № 365/2020 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 1 102.45 лева (хиляда сто и два лева и четиресет и пет стотинки) – разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 1 265.05 лева (хиляда двеста шейсет и пет лева и пет стотинки) – разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                    

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: