Р Е Ш Е Н И Е
№
2004
гр.
Пловдив, 13.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
октомври, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЙОРДАН РУСЕВ |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
ГИНКА
ЛАЗАРОВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 2264 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Реал- 24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Смирненски“, ул. “Йордан Гавазов“ № 48, вх.1,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя Я.К., чрез адв. И.М., съдебен адрес: ***,
офис №15, против Решение № 1313/26.07.2023г., по АНД № 3350/2023г., по описа на
Районен съд Пловдив.
В
касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив, като се
отмени изцяло атакувания електронен фиш.
В съдебно
заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба не се
представлява. В представено писмено становище излага подробни съображение за
неоснователност на жалбата, като моли за отхвърлянето й и потвърждаване на
решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението
на РС да бъде потвърдено.
Административен
съд- Пловдив, в настоящия състав, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, се установява следното:
На 29.12.2022 г. в 10:28 часа в с.
Песнопой, ул. 1-ва до дом 9, посока на движение от град Банкя към село
Песнопой, при максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 км.ч
и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача от измерената скорост с АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не
е сключил задължителна застраховка ГО за МПС Л.А. ФОЛКСВАГЕН ПОЛО, регистрационен номер СА 5908 НС. Установено е
нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано
техническо средство/система № TFR1-M 511. Собственик,
на когото е регистрирано МПС, е „Реал-24“ ЕООД, представлявано от Я.К.-управител.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че по делото не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество е извършено
нарушение по чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ, за което правилно на основание чл. 638,
ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена
санкция в предвидения в закона размер от 2000 лв. Обсъдени са и доводите за
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и същите са приети за неоснователни.
В
мотивите на ПРС е посочено, че дружеството „Реал-24“ ЕООД е собственик на
процесното МПС, видно от приложената по делото справка, посочения в ЕФ лек
автомобил е бил регистриран в Република България и не е бил спрян от движение,
както и че на процесната дата и място е бил управляван по пътната мрежа в страната.
Според въззивния съд, въпреки че не е посочен в ЕФ вида и фабричния номер на
измервателното средство, това обстоятелство се изяснява от представения по
преписката Протокол за използване на АТСС и според съда пропускът не е
ограничил правото на защита на санкционираното дружество до степен, да не може
да го упражни в пълен обем и своевременно.
Относно
възражението за липса на изписан словом размер на наложената административна
санкция, е прието, че законът не е конкретизирал как да бъде посочен размера на
глобата - словом и/или цифром, поради което според Съда е достатъчно да бъде
посочен по един от двата начина.
Районният
съд е посочил в мотивите на обжалваното решение също, че техническото средство,
с което е фиксирано нарушението, за което е издаден ЕФ, е мобилно
автоматизирано техническо средство, като същото е годно за употреба и е одобрен
тип средство за измерване, съгласно представените Протокол за използване на
АТСС и Протокол от проверка на мобилната система, последния със заключение за
съответствие на процесното АТСС с одобрения тип техническо средство.
Приложеното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване е с
изтекъл срок на валидност към датата на деянието, но предвид разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, е прието, че намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Решението
е правилно.
В решението
въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната
инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.
Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното
производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства,
които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от
повдигнатите с жалбата въпроси.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че правилно районният съд е отчел липсата на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на потвърдения
електронен фиш. Видно от текстовото описание на нарушението по същия, там е
изрично посочено, че с АТСС е установено именно управление на МПС, което е
собственост на юридическо лице, което МПС е регистрирано на територията на
България и не е спряно от движение, но за него няма сключен и действащ договор
за застраховка гражданска отговорност. Въпросното текстово описание на нарушението
се явява напълно съответно на посочената в електронния фиш цифрово правна
квалификация на същото, като не се поражда неяснота относно това за какво
именно поведение е санкционирано дружеството. Пределно ясно от даденото
описание е, че това е сторено предвид установено с АТСС управление на МПС,
собствено на дружеството, за което няма сключен и действащ договор за
задължителната застраховка, а е следвало да има такъв.
От страна на касатора не са представени
доказателства, опровергаващи този извод, поради което правилно е прието, че е
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, и на основание чл. 638, ал. 4,
във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция
в предвидения в закона размер от 2000 лв.
Въпреки че АНО не е обсъдил възможността за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но това е направил въззивния съд и съображенията
му се споделят от настоящата инстанция.
Следва да се посочи, че кодексът на
застраховането е специален спрямо ЗДвП и в него изрично е предвидена
"имуществена санкция" за собственика - юридическото лице при липса на
сключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В случая е достатъчно с АТСС да е
установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС
да установява и заснема пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка
"Гражданска отговорност".
Казано с други думи, в процесния електронен
фиш е посочена както материално правната норма, която е констатирано да е
нарушена, така и административно наказателните разпоредби, които въздигат
противоправното деяние в състав на административно нарушение. Описанието на
извършеното нарушение е във възможната пълнота, като съдържа цялата необходима
информация относно неговата несъмнена индивидуализация.
При извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон
С
оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в
касационната жалба възражения се явяват изцяло неоснователни и решението, с
което се потвърждава електронният фиш, следва да се остави в сила като правилно
и законосъобразно, включително и в частта му относно разноските.
При този изход на
делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с
ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от
Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ОД МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК СЪДЪТ,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1313/26.07.2023г., по АНД №
3350/2023г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
„Реал- 24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ж.к. „Смирненски“, ул.“Йордан Гавазов“ № 48, вх.1,
ет.1, ап.1, представлявано от управителя Я.К., да заплати на ОД на МВР - Пловдив
сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.