Решение по дело №1253/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по жалба на И.Н.И., ЕГН ********** ***, против Разпореждане № 4505-40-83/19.04.2023 г. на Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС) при НОИ, с което е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. – начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения в размер на 4 004,40 лева, от които ЗОВ за сметка на лицето – 551,82 лева, данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ – 3 452,58 лева, данък по чл. 42 от ЗДДФЛ – 345,26 лева и сума за изплащане 3 107,32 лева. Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмени защита от пълномощник адв. М.Г..

Ответникът по жалбата – Директор на фонд „ГВРС“ чрез процесуален представител юриск. М. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира сторените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

На 01.03.2023 г. в Търговския регистър е вписано Решение № 87/28.02.2023 г., постановено по търговско дело № 684/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХVI състав, с което е обявена неплатежоспособността на „КОД КОДА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. К., област Пловдив, ул. „А.К.“ № **, представлявано от З.Н.Р. и е определена началната й дата – 31.12.2021 г.; открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството; постановена е обща възбрана и запор върху неговото имущество; обявено е в несъстоятелност; постановено е прекратяване дейността на предприятието и е спряно производството по несъстоятелност (л. 14-16).

Във връзка с така постановеното решение, в срока по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (наричана по-долу само Наредбата), Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е издал Заповед № ЗГ-5-15-01316088/02.03.2023 г., с която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР е възложил извършването на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, от контролен орган на ТП на НОИ – Р.А.Р. – главен инспектор по осигуряването, като е определено проверката да приключи до 01.04.2023 г. Заповедта е редовно връчена на управителя на „КОД КОДА“ ЕООД – З.Н.Р. на 08.03.2023 г. (л. 35).

Резултатът от извършената проверка е обективиран в Констативен протокол № КГ-5-15-01330839/30.03.2023 г. (л. 36), в който е посочено, че въз основа на данните от Търговския регистър, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и други документи, е установено, че с Решение № 87/28.02.2023 г. на ПОС, вписано в Търговския регистър на 01.03.2023 г., е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Констатирано е, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността – 31.12.2021 г., удостоверено с документите по чл. 5, ал. 2 и декларация - Приложение № 2 към Наредбата, като в срока по чл. 4, ал. 1 от същата наредба работодателят е издал 2 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, Приложение № 1 към Наредбата. На работодателя са дадени Задължителни предписания за отстраняване на констатирани нередности, свързани с определяне правото и размера на гарантираните вземания, отнасящи се до ЗП № ЗД-1-15-01330806/30.03.2023 г. за корекция на данни на И.Н.И. за периода м. април 2020 г. – м. март 2021 г. Като приложения към констативния протокол са приложени: копие от съдебно решение, декларация с приложения към нея, справки – 2 бр., задължителни предписания, заверени копия на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. с приложения към нея и оборотни ведомости до 31.12.2022 г. и до 28.02.2023 г., копия на фактури за 2021 г., копия на разчетно-платежни ведомости за заплати за периода м.10.2020 г. – м.03.2021 г., копие на фиш за изплатено възнаграждение за м.10.2021 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ, подписан от И.Н.И., Заповед на основание чл. 119 от КТ за промяна на възнаграждението на лицето, считано от 22.04.2020 г., Решение № 1709/18.05.2022 г. на ПРС, копия на банкови извлечения за изплатени възнаграждения и части от такива за двете правоимащи лица, Запитване до ЦУ на НОИ с изх. № 4005-15-72#1/17.03.2023 г. и отговор с вх. № 4005-15-72#2/22.03.2023 г. (л. 37 и сл.).

Със Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 4502-15-26/31.03.2023 г. (Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1) и в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, жалбоподателят И.Н.И. е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е декларирал следните обстоятелства: работил е при работодател „КОД КОДА“ ЕООД, ЕИК ********* от 14.09.2019 г. на длъжност „програмист уеб сайтове“, като трудовото му правоотношение е прекратено от 28.10.2021 г. Посочил е банкова сметка *** като приложения към заявлението са посочени – Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и труди нормативни актове; документ за самоличност (за справка или копие от него, когато заявлението се подава чрез лицензиран пощенски оператор); изпълнителен лист № 975, който удостоверява обективно установено по безспорен начин от съда вземане, което декларира, че не е получил (л. 24 и сл.).

От приложената към заявлението Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и труди нормативни актове с изх. № 1 от 21.03.2023 г., издадена от „КОД КОДА“ ЕООД (л. 26-27), се установява, че на жалбоподателя:

- за м. октомври 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 922,80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673,10 лева;

- за м. ноември 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 922,80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673,10 лева;

- за м. декември 2020 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 922,80 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 673,10 лева;

- за м. януари 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 934,20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661,70 лева;

- за м. февруари 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 934,20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661,70 лева;

- за м. март 2021 г. са начислени брутни трудови възнаграждения в размер на 2 595,90 лева, като са изплатени 1 934,20 лева, съответно дължим остатък за изплащане – 661,70 лева.

А съгласно представения Изпълнителен лист № 975/23.05.2022 г., издаден по гр. дело № 1088/2022 г. по описа на ПРС (л. 28), „КОД КОДА“ ЕООД е осъдено да заплати на И.Н.И. сумата 6 458,16 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода м. юли – м. октомври 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума, както и сумата 1 880,06 лева, представляваща обезщетение за 16 работни дни, неползван платен годишен отпуск за 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума, както и направените по делото разноски.

По заявлението Директорът на Фонд „ГВРС“ се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Разпореждане № 4505-40-83/19.04.2023 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отпуснал гарантирано вземане в размер на 4 004,40 лева, като при определяне на размера на гарантираното вземане е посочено, че е взето предвид, че в трудово правоотношение с работодател „КОД КОДА“ ЕООД, прекратено от 28.10.2021 г. на И. са начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. в размер на 4 004,40 лева; данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ – 3 452,58 лева; данък върху дохода – 345,26 лева и сума за изплащане – 3 107,32 лева.

В хода на съдебното производство, са приети основно и повторно заключения по съдебно-счетоводна експертиза, частично оспорени от страните, които съдът приема за обективно и компетентно изготвени, доколкото вещите лица са отговорили вярно на поставените задачи, като същите ще бъдат коментирани по-долу в решението при необходимост.

Като свидетел по делото е разпитана З.Н.Р. – управител на „КОД КОДА“ ЕООД. Същата заявява, че има изплащани трудови възнаграждения или обезщетения за периода от м. октомври 2020 г. до м. октомври 2021 г., които са плащани на ръка на жалбоподателя, тъй като с него са имали изравняване, последната сума, като свидетелката не помни точна цифрата, е била в порядъка на 3 000 лева, която му е изплатена на ръка при предаване на документите и тогава е била посъветвана от бившата счетоводителка да се подпише фиш. Абсолютно всички възнаграждения, превеждани по банковата сметка на жалбоподателя И. от сметката на „КОД КОДА“ ЕООД, от сметката на М. (който е бил помолен от свидетелката, тъй като тя е била възпрепятствана и който е неин съпруг) или от сметката на свидетелката се твърди, че са били за трудови възнаграждения, в т.ч. е имало период, в който дружеството е било със запорирани банкови сметки и възнагражденията са превеждани директно на каса в банката по сметките на лицата. По отношение на издадения изпълнителен лист свидетелката посочва, че не са изплащани суми, защото дружеството е било със запорирани сметки. Не си спомня дали има възнаграждения от м. октомври 2020 г. до м. октомври 2021 г., които да не са заплатени и това, което жалбоподателят предявява като иск, са разликите, които са предмет на гражданското дело, въпреки, че тези суми, според свидетелката са били заплатени на ръка. Знае за заведеното дело срещу дружеството, но не се е явила, защото е била посъветвана от адвокат, който й е казал, че е безсмислено и затова не е занесла доказателства за изплатената сума по гражданското дело, но този фиш, на който жалбоподателят И. се е подписал за плащането, е представен на НОИ. Във връзка с намаления размер на заплатата свидетелката посочва, че това е било в период, в който по време на Ковид и на първите рестрикции, е била направена онлайн среща, на която са се разбрали вместо да бъдат съкратени (служителите и работниците), да се намалят заплатите, като конкретно с жалбоподателя разговорът е бил проведен през „Стриймс“, но тъй като няма запис, не може да докаже това нещо. Разбрали са се след като се върне в Пловдив жалбоподателят да подпише анекса към договора за намаляване на заплатата, който анекс е бил изготвен, но е останал в досието, без да се подпише и поради тази причина, жалбоподателят е предявил иск. Свидетелката признава грешката си, че по трудовите правоотношения всичко трябва да е в писмен вид. Съдът приема показанията на разпитаната по делото свидетелка за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени, като същите ще бъдат обсъдени и преценявани от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Приложени по настоящото дело са гр. дело № 1088/2022 г. по описа на ПРС, ведно с ч. гр. дело № 1127/2022 г. по описа на ПОС.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР и в предвидената в специалния закон форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори (т. 1), както и начислени и неизплатени парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт (т. 2), като правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 и чл. 6 от с.з.

По делото не е спорно, че жалбоподателят има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателя.

Редът и условията за отпускане и изплащане на гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като спазването им е гаранция за правилното определяне на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР в Търговския регистър работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно приложение № 1, а съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата справката се изготвя в 3 екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Екземплярът за работника или служителя се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.

В чл. 5, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР в Търговския регистър контролните органи на НОИ извършват проверка по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт при работодателя по изготвените справки и съставят Констативен протокол в 3 екземпляра - един за работодателя и два за ТП на НОИ. Към Констативния протокол се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и документи, удостоверяващи упражняването на дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата работниците и служителите могат да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат възражение пред работодателя в срока по чл. 5, ал. 1. Работодателят информира контролните органи на НОИ за получените възражения и дава становище по тях в хода на проверката. Той преценява основателността на възраженията и издава или отказва да издаде нова справка до приключване на проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като контролните органи на НОИ са длъжни да оказват съдействие на работниците и служителите за правилното изготвяне и оформяне на справките.

Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи правото на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като едни от основните от тях е Справката по чл. 4 от Наредбата и възражението по чл. 6, ако има такова. Съгласно, ал. 3 на чл. 8 от Наредбата при прието заявление - декларация с нередовни или липсващи документи ТП на НОИ уведомява лицето в 3 - дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите, като ако не бъдат отстранени в 7 - дневен срок от уведомяването, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи.

Както бе посочено по-горе, към заявлението на жалбоподателя е приложена Справка по чл. 4 от Наредбата, която се установява, че е издадена на 21.03.2023 г. Действително, няма данни да е била връчена на лицето, но доколкото същата е представена лично него, следва да се приеме, че му е била надлежно връчена. Няма данни и да е била оспорена пред работодателя. Липсват обаче данни контролните органи на НОИ да са оказали съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 - 3 от Наредбата. До извод в обратната насока не води и представената разменена кореспонденция между Директора на ТП на НОИ – Пловдив и Директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при ЦУ на НОИ (л. 85 и сл.), доколкото се установява, че отговорът е изходиран на 22.03.2023 г., а Справката по чл. 4 от Наредбата, както вече се посочи и по-горе, е изготвена на 21.03.2023 г.

На следващо място се установява, че не е извършена и задължителната проверка по изготвената Справка, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Липсва съставен Констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето. Вярно е, че по делото е представен констативен протокол, но в същия се посочва и че на лицето са дадени задължителни предписания за отстраняване на констатирани нередности, свързани с определяне правото и размера на гарантираните вземания, като, както задължителните предписания, така и констативният протокол са изготвени на 30.03.2023 г., т.е. след издаване на Справката по чл. 4 от Наредбата. Казано по друг начин, не се установява по безспорен начин дали данните в така изготвената и представена справка, съответстват на дадените задължителни предписания. Няма данни и да е извършено съпоставяне на данните от приложените към заявлението-декларация документи с данните от Регистъра на осигурените лица и от Регистър „Трудови договори“, както изисква правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в т.ч. и от работодателя са подадени коригиращи декларации в изпълнение на дадените задължителни предписания.

Не са представени и доказателства въз основа на какви документи е изведена информацията от контролните органи и дали те са проверили всички ведомости за заплати за относимия период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР, съгласно която разпоредба гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6, поради което контролните органи на НОИ са били длъжни да изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за да установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото лице и за кой период се отнасят те. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че видно от събраните по делото доказателства за извършени плащания и изготвените въз основа на тях съдебно-счетоводни експертизи се установява, че на жалбоподателя са били начислявани трудови възнаграждения, които не са били изплащани в пълен размер в сроковете, съгласно сключения трудов договор, в т.ч. от м. април 2020 г. до м. август 2020 г. включително и м. септември 2020 г. до м. март 2021 г. включително са начислявани трудови възнаграждения в по-малки размери въз основа на неподписана заповед от лицето за промяна на трудовото му възнаграждение, които също няма данни дали и кога са били изплатени. Това обстоятелство не може да бъде установено и от представените банкови извлечения, доколкото в посочените в тях основания за плащане, не е посочено трудовото възнаграждение за кой конкретен месец касае плащането и/или доплащането. Изключение от горното прави единствено представеният и неоспорен фиш, подписан от жалбоподателя и който касае изплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2021 г. и обезщетение за неизползван платен отпуск на основание чл. 224 от КТ. Тук е мястото да се посочи, че направеното оспорване на коментирания тук фиш, направено от жалбоподателя в писмената защита, се явява преклудирано, поради което и по наведените в тази връзка възражения, съдът не дължи произнасяне.

В оспореното разпореждане липсва указание и на каква база е изготвено. Липсва, каквото и да е изложение за това взето ли е предвид влязлото в сила съдебно решение с установеното в него и по какъв начин сумите в съдебното решение са относими към тези, отразени в разпореждането. Липсва и указание, взети ли са предвид и за кой период ведомостите за заплати на работодателя в съответствие с изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР. Както беше посочено, не е представен Констативен протокол, нито извлечения от счетоводната документация на дружеството в несъстоятелност, от които да е видно, че е извършвана проверка и е установено по безспорен и категоричен начин, че не са налице начислени и неизплатени парични обезщетения в полза на жалбоподателя съгласно чл. 3, т. 2 от ЗГВРСНР, различни от тези, посочени в обжалваното разпореждане.

Изложеното налага извод, че не е спазена задължителната процедура по Наредбата, което е довело до издаване на административен акт в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК. В резултат административният орган е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК, които му вменяват задължение да събере и оцени служебно всички необходими и относими доказателства за правилното установяване на вида и размера на гарантираното вземане на правоимащото лице. Липсата на изпълнена процедура и конкретно изложени мотиви е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и това обстоятелство не може да бъде санирано с изразените от страна на пълномощника на ответника становища.

Видно от изготвеното от вещото лице Т. заключение, след като е взело предвид всички трудови възнаграждения, които действително е следвало да бъдат начислени на жалбоподателя, който размер не се оспорва от ответния административен орган и при прилагане на поредност на погасяване на вземанията от най-старото към най-новото (доколкото в платежните нареждания липсва основание за плащане за конкретно възнаграждение), е установило, че е останало начислено, но неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за м. юли 2021 г., неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2021 г. и м. септември 2021 г. Доколкото вещото лице не е взело предвид данните в представения на лист 69 по делото фиш за изплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ, в тази част същото не следва да бъде кредитирано. Независимо от гореизложеното се установява несъответствие с определените от вещото лице размери на гарантирано вземане и тези по процесното разпореждане. За да не е налице нарушено право на защита на заявителя, следва тези противоречия да са изяснени преди постановяване на акта от страна на административния орган, да е ясно отразено на каква база е определен размерът на гарантираното вземане и при какви доказателства е сторено това.

Освен, че разпореждането е постановено в противоречие с материалния закон, то е постановено и в противоречие с установения в чл. 5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на гарантираните му от Фонда вземания. Безспорно гарантираните вземания по смисъла на закона включват само начислените и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на работника или служителя, които са признати от работодателя, съгласно чл. 128 от КТ. В случая това признание също следва да бъде изследвано, въз основа на подадените от „КОД КОДА“ ЕООД декларации обр. 1, в т.ч. и коригиращите такива, респ. въз основа на влезлите в сила задължителни предписания.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС“ – София е неправилно, като постановено в нарушение на материалните и процесуалноправни разпоредби и като такова следва да бъде отменено. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се изпрати като преписка на Директора на Фонд „ГВРС“ – София за ново произнасяне по заявлението на И.Н.И., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

При новото разглеждане на преписката административният орган следва да извърши изискуемите проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата (включително в масивите на НАП/НОИ и в счетоводството на работодателя) и едва, след като събере всички необходими доказателства по случая и ги съпостави, отчете и влязлото в сила съдебно решение на ПРС, да направи своите изводи относно вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на правоимащото лице и периодите, за които се отнасят те, в съответствие със законовите ограничения по чл. 3 и чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР, но при изричното указание за кой месец, на какво основание, какви ограничения са направени и да определи дължимата сума за изплащане при отчитане на наличните плащания за осигурителни вноски и данък върху дохода от страна на работодателя - осигурител съгласно чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, които се констатираха в размер на 933,09 лева, съгласно представения списък, от които 10 лева – заплатена ДТ, 100 лева – депозит за вещо лице и 823,09 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4505-40-83/19.04.2023 г., издадено от Директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директор на Фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административно решение по направеното пред него искане по Заявление-декларация вх. № 4502-15-26/31.03.2023 г. на И.Н.И., ЕГН ********** ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62 - 64 да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** *** сумата от 933,09 (деветстотин тридесет и три лева и девет стотинки) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.