№ 2129
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100506690 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20231593 от 21.10.2020 г. по гр.д. № 15444/2019 г.
Софийски районен съд, 36 състав осъдил С.О. да заплати на ЦВ. ИВ. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
в резултат от нараняване при падане вследствие на стъпване върху
необезопасена и несигнализирана тротоарна шахта с пробит капак, при
инцидент на 15.01.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от
15.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил
иска за разликата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата 323.94 лева – разноски по компенсация, а на основание чл. 38 ЗА – да
заплати на пълномощника на ищцата адв. М.Д. сумата от 630 лева -
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата ЦВ. ИВ. Г.,
която го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
1
Първоинстанционният съд определил обезщетение в занижен размер, който
не можел да репарира вредите в относително пълен обем, каквото било
изискването на закона. При определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следвало да се вземат предвид
конкретните обстоятелства, посочени в ППВС № 4/1968 г., конкретните
икономически условия към момента на увреждането, както и практиката на
по-високостепенни съдилища по сходни случаи. Районният съд обсъдил и
взел предвид само част от установените по делото обективни обстоятелства,
без да обсъди и вземе предвид други – причинените неудобства на
пострадалата, които не й позволявали пълноценно да се обслужва
самостоятелно – да се мие, храни, облича, пазарува; Не можела да води
пълноценен живот, още по-малко – да се грижи за семейството си; Съдът не
обсъдил в цялост тежестта на причинените травми, на последващите
физически и психически страдания за пострадалата. Поради това моли съда
да отмени решението в атакуваната част и вместо това постанови друго, с
което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски и присъждане на
адвокатско възнаграждение на пълномощника й на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗА съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна С.О. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
(уточнение с молба от 05.08.2021 г.) оспорва жалбата и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част. Не претендира
разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата
12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на настъпил на 15.01.2019 г. инцидент в гр. София, при който ищцата,
движейки се по десния тротоар на ул. „Хан Севар“ в посока от ул. „Тодорини
кукли“ към ул. „Плакалница“, попада в необезопасена и несигнализирана
2
шахта с пробит капак, пада и счупва лъчева кост на китката на лявата ръка.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата, следваща
датата на увреждането до плащането.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба след срока по чл.
131 ГПК (изтекъл на 05.08.2019 г., понеделник, работен ден), с който е
оспорил предявения иск по основание и размер. Релевирал е и възражение, че
претендираното обезщетение е в завишен размер и не отговаря на настъпилия
вредоносен резултат. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната
отхвърлителна част. Въззивният съд намира, че при постановяване на
решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно в обжалваната част по
следните съображения:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат
установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от
ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител. Доказването на останалите
елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ
обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената
тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
3
В случая първоинстанционното решение в осъдителната му част не е
обжалвано от ответника (както изрично е уточнил с молбата от 05.08.2021 г.),
поради което същото със сила на пресъдено нещо установява наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община, а
доводите в отговора на въззивната жалба във връзка с настъпването на
инцидента по описания от ищцата начин не могат да се обсъждат. Не подлежи
на обсъждане и преклудираното по силата на чл. 133 ГПК възражение за
съпричиняване, както и доводите на въззиваемия за наличие на основания за
намаляване на обезщетението. Спорен пред настоящата инстанция е само
въпросът за справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението
за неимуществени вреди с оглед доказаните по делото вреди.
От приетата и неоспорена медицинска документация (л. 7 – 12 и 48 – 49
от делото на СРС) и от приетото в първоинстанционното производство и
неоспорено заключение на СМЕ се установява: Вследствие настъпилото на
15.01.2019 г. събитие ищцата е получила счупване на лява лъчева кост на
типично място. Механизмът на увреждането е падане върху извита нагоре
ръка в гривнената става, при което силата на удара се предава в областта на
гривнената става. Приложено е консервативно лечение, изразяващо се в
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова
имобилизация. Проведеното лечение е адекватно, навременно и проведено в
съответствие с добрата медицинска практика. През периода на лечение на
травмата ищцата е търпяла болки и страдания, по-интензивни през първите
два месеца. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периодът на възстановяване за такъв тип увреждания е около три месеца. При
ищцата няма данни за настъпили усложнения в периода на лечение. При
извършен от вещото лице на 14.09.2020 г. личен преглед на ищцата същата
съобщила, че изпитва болка и дискомфорт в мястото на счупването при
натоварване и смяна на времето. Обективно вещото лице установило запазен
обем на движение в лявата гривнена става, болезнен в крайните си фази. Най-
честата трайна последица от подобен вид увреждания е ограничен обем
движение в гривнена става. При ищцата не се очаква настъпването на
усложнения в бъдеще. При изслушване на заключението вещото лице
обяснява, че остатъчната болка при натоварване и промяна на времето е
характерна при много пациенти, дори когато няма обективни данни за
усложнения. Усещането за болка е субективно и не може да каже с какъв
4
интензитет е.
Свидетелката Л.А. установява, че с ищцата бил приятелки от 5 - 6
години, ходели заедно на танци. Били заедно при процесния инцидент, било
около 7.30 ч. Вървели по десния тротоар на ул. „Хан Севар“, в посока от ул.
„Тодорини кукли“ към спирката на трамвай № 22. Ищцата се спънала в
необезопасена пробита шахта и паднала върху лявата си ръка. Изпитвала
силна болка в китката на лявата ръка. Извикали такси и отишли до най-
близката болница – ИСУЛ, където й направили рентгенова снимка и се
установило, че е счупена лъчевата кост. Искали да я оперират, но тя отказала.
Сложили й гипс, според свидетелката ищцата около 3 – 4 месеца била с гипс,
а болки имала и към момента на разпита. Ръката й все още изглеждала леко
подута и движенията й не били пълни, изглеждала като „робот“.
Възстановяването продължило дълго, ищцата ходила на различни процедури
– физиотерапия, масажи, но с много слаб ефект. Страхувала се да излиза сама
и била притеснена да не падне отново. Докато била с гипс се нуждаела от
чужда помощ и свидетелката й помагала. И днес китката често я боляла при
работа, а ищцата била левичарка и я товарела почти ежедневно. Работела в
БНБ.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира като цяло
показанията на свидетелката, с изключение на частите, в които противоречат
на заключението на СМЕ – че ищцата била с гипс около 3 – 4 месеца; че
ръката й все още била подута и движенията й не били пълни.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
за неоснователни доводите на въззивницата за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 52
ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило
значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната
практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. №
35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение
№ 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по
т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ
ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост”
5
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания
това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време. Съгласно постоянната съдебна практика, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установеното по делото травматично
увреждане, причинено на ищцата при процесния инцидент – счупване на
долния край на лъчевата кост на лява ръка, причинило на пострадалата трайно
(за повече от 30 дни) затруднение на движението на същия крайник, в
резултат на което ищцата е търпяла болки и страдания, които са били по-
интензивни през първите два месеца; че ищцата напълно се е възстановила за
около три месеца, като обективно е налице запазен обем на движение на
ставата, болезнен само в крайните си фази; че при ищцата не е имало
усложнения и за в бъдеще не се очакват такива, но при натоварване и
промяна на времето изпитва болка в мястото на счупването; затрудненията от
битов характер и нуждата от чужда помощ в ежедневието на ищцата докато е
била с гипс (40 дни, а не както твърди св. А. 3-4 месеца); че лявата ръка при
ищцата е водеща; негативните емоционални изживявания в резултат от
травмата, както и възрастта на ищцата към датата на инцидента – 54 години,
споделя извода на районния съд, че обезщетение в размер на 6 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в посочения размер
съдът намира да е съобразено и с икономическите условия в страната към
момента на увреждането.
Противно на поддържаното в жалбата, при определяне на справедливия
размер на обезщетението първостепенният съд е взел предвид битовите
неудобства, които ищцата е търпяла в резултат от травмата. Показанията на
6
св. А. в частта им относно оказваната от нея помощ на ищцата са
неконкретизирани и не установяват в какво точно се е изразявала тази помощ,
вкл. не установяват ищцата да е имала нужда от чужда помощ при миене,
хранене и обличане. По делото не са събрани никакви доказателства относно
семейното положение на ищцата, като за първи път в жалбата се поддържа, че
не могла да полага грижи за семейството си. Няма никакви данни и какво
точно е работела ищцата и дали е била в отпуск за временна
неработоспособност, което препятства преценката доколко травмата е
повлияла негативно на работата й. Първоинстанционният съд е обсъдил и
причинената на ищцата при процесния инцидент една травма, а по делото не
се установява ищцата да е имала психически или емоционални изживявания,
по-големи от обичайните при подобен вид травматично увреждане.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивницата не
се следват, а от въззиваемата страна не се претендират, поради което
разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20231593 от 21.10.2020 г., постановено
по гр.д. № 15444/2019 г. на Софийски районен съд, 36 състав в обжалваната
част, с която предявеният от ЦВ. ИВ. Г., ЕГН **********, срещу С.О. иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 6 000 лв.
до пълния му предявен размер от 12 000 лв.
В необжалваната осъдителна част решението по гр.д. № 15444/2019 г. на
Софийски районен съд, 36 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8