РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Ихтиман, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200180 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба на Н. А. С., ЕГН: **********, адрес: град И., ул. „Х.
Б.“ № 1 чрез пълномощник адвокат О. Н. – САК срещу Наказателно
постановление № BG2023/5800-175/20.04.2023г. на Директора на ТД Митница
София на Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за извършено
административно нарушение на чл. 126, ал. 1, пр.1 вр. чл. 4, т. 17 от Закона за
акцизите и данъчните складове.
В жалбата се оспорва установената в наказателното постановление
фактическа обстановка като се възразява жалбоподателят да е държал
описаните в АУАН и в НП нефтопродукти. Навежда се бланкетно оплакване за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от пълномощник адв. Н. от САК. Пълномощникът
поддържа жалбата. Иска отмяна на атакуваното наказателно постановление
като счита, че е нарушена процедурата по вземане на пробите, което е
опорочило и резулататът от същите, т.е. не е доказано административното
нарушение, което е санкционирано с НП.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Директор на ТД
Митница София, редовно призована, представлява се от пълномощник юрк.
В., който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, излага съображения по
1
същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна,
насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в
законоустановения 14- дневен срок, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
От фактическа страна:
На 01.12.2022г. служители в ОДМВР София извършили проверка на имот,
находящ се в град И., ул. „Х. Б.“ № *, представляващ работилница и гараж,
ползван от жалбоподателя Н. А. С.. По време на проверката служителите
установили съдове, пълни с течност с мирис на петролен продукт и
сигнализирали ТД Митница София за оказване на съдействие.
На място били изпратени митнически служители от отдел „Митническо
разузнаване и разследване“ на ТД Митница София – А. Х., К. К. и К. В., които
заедно с М. К.- служител на ОДМВР София извършили проверка на имота.
В хода на проверката били установени 42 броя пластмасови туби, всяка с
вместимост от 10л., пълни с течност с мирис на петролен продукт, както и два
броя празни пластмасови съда – тип „куб“ всеки с вместимост от 1000л. с
монтирана на тях електрическа помпа, маркуч и метален накрайник.
Служителите на Агенция „Митници“ поискали от въззивника документи, с
които да удостовери плащане на акциз за енергийния продукт. Последният
представил Споразумение за прекратяване на административно наказателното
производство № BG2022/5800-192/C по описа на ТД Митница София от
15.04.2022г., платежно нареждане от 20.04.2022г., както и приемо -
предавателен протокол № 12 на енергийни продукти /горива/ от 30.09.2022г. за
получено гориво, представляващо предмет на нарушение по представеното
споразумение.
След представяне на документите, свидетелят К. измерил плътността на
течността във всяка една от установените туби със служебен денситометър,
който отчел плътност 0,846g./m3.
Митническите служители извършили справка в деловодната система на
Агенция „Митници“, от която се установило, че продуктът, предмет на
нарушение, по представените от жалбоподателя документи, бил с плътност
828,0 кг./м3, която се различавала от плътността на течността, открита при
проверката.
След като установили, че течността в съдовете била с еднаква плътност,
която не съвпадала с тази на енергийния продукт, за който С. представил
документи, проверяващите пристъпили към вземане на проби в присъствието
на жалбоподателя. Течността била прелята в един пластмасов съд, тип „куб“ с
вместимост 1000л. и била с обем 420л. Свидетелят В. взел с пробоотборник
четири проби, за което е съставен протокол за вземане на проби №
643/01.12.2022г. по описа на ТД Митница София и съдът бил запечатан с
митническа пломба № 0112288 – капак, № 0112253 – кран, транспортиран и
предаден на съхранение в склад за задържани, отнети и изоставени в полза на
2
държавата акцизни стоки.
На 19.12.2022г. в деловодната система на Агенция „Митници“ била
получена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) №
15_12.12.2022/16.12.2022г. по описа на ЦМЛ, отнасяща се до пробата, взета с
протокол за взимане на проби № 643/01.12.2022г. по описа на ТД Митница
София. Съгласно МЛЕ изпитаната проба отговаряла на изискванията за тежки
масла „газьол“, като в продукта е установено съдържание на биодизел в
количество по - малко от 0,5 об.%, което съгласно допълнителни бележки т. 2,
буква „ж“ на глава 27 на Комбинираната номенклатура не се отнасяло към
съдържащите биодизел енергийни продукти. Установено било тегловно
съдържание на сяра 7,8 mg/kg, като продуктът не съдържал маркиращи
вещества.
Въз основа на получените резултати и качествената химическа
идентификация, данните, съгласно приложените документи и експертната
оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на
Комбинираната номенклатура, изпитаната проба се охарактеризирала като
нефтопродукт – нефтено масло с преобладаващи неароматни съставки,
несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ –
„газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%.
Съгласно Становище за тарифно класиране № 32-443974/19.12.2022г. на
Директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ при ЦМУ на
Агенция „Митници“, въз основа на МЛЕ стоката, съответстваща на
анализираната проба, представлявала нефтопродукт – нефтено масло,
отговарящо на дефинициите за „тежки масла“ – „газьол“ по смисъла на
допълнителна забележка 2, буква „г“ и „д“ към глава 27 от КН, като с
описаните съгласно МЛЕ състав и характеристики класирането на стоката се
извършвало в код 2710 1943 на КН.
По смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС продуктите с код по КН2710 са
енергийни продукти, като съгласно чл. 2, т. 3 от ЗАДС като такива подлежат
на облагане с акциз и са акцизни по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗАДС.
От служебна бележка, издадена от Началник на отдел „Акцизна дейност“ в
Агенция „Митници“ се установява, че към дата 01.12.2022г. дължимият акциз
за 420л. нефтопродукт с код по КН 27101943 е 271,32 лева.
На 27.02.2023г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № BG27022023/5800/A-205, затова, че на
01.12.2022г. в гр. И., ул. „Х. Б.“ № * е държал в гараж - работилница акцизни
стоки 420л. нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматни
съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за тежки масла
„газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревищаващо 0,001 %,
несъдържащо маркиращи вещества, с код по КН 27101943, без данъчен
документ по Закона за акцизите и данъчните складове или митническа
декларация или друг документ, удостоверяващ плащането, като горното
представлявало нарушение на чл. 126, ал. 1, предложение първо от ЗАДС.
Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, бил предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му, като въззивникът го
подписал без възражения. Препис от акта бил връчен на Н. С..
Административно наказващият орган приел изложените в съставения АУАН
3
фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
BG2023/5800-175/НП от 20.04.2023 г., с което за нарушение на чл. 126, ал. 1,
предл. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000,00 лева на основание чл.
126, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 4, т.17 от ЗАДС и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС
в полза на държавата са отнети акцизни стоки (енергийни продукти по
смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС) - 420 литра, с код по КН: 27101943,
като предмет на нарушение по чл. 126, ал. 1, предл. 1 от ЗАДС.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателствени материали – протокол за извършена проверка от
01.12.2022г./л.32-36/, опис на иззетите акцизни стоки от 01.12.2022г. /л.37/,
протокол за вземане на проба с рег. № 643от 01.12.2022г. /л.38/, приемо -
предавателен протокол /л.39/, митническа лабораторна експертиза от
16.12.2022г. /л.28/, писмо за тарифно класиране на стока /л.26/, споразумение
за прекратяване на административно наказателното производство от
15.04.2022г., приемо - предавателен протокол от 30.09.2022г., митническа
лабораторна експертиза /л.28-31/, всички надлежно приобщени в настоящото
производство по реда на чл. 283 НПК, както и от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. К.,
А. Х., К. В. и М. К..
Свидетелите К., Х. и В. излагат подробен разказ за извършената проверка на
адреса, обитаван от жалбоподателя. От показанията на свидетелите, които са
логични, взаимно допълващи се, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят
от другите събрани по делото доказателства, се установява, че в хода на
проверката свидетелят К. е измерил със служебен денситометър течността във
всяка една от установените туби, а свидетелят В. взел проби с пробоотборник
от общия съд, в който било пресипано установеното количество енергиен
продукт. По време на цялата проверка жалбоподателят присъствал и
възприемал действията, които митническите служители извършвали, в т.ч. по
измерване плътността на установената течност и впоследствие начина на
вземане на проби.
Показанията на митническите служители относно извършените от тях
действия по вземане на пробите се подкрепят и от показанията на свидетеля К.
– на длъжност инспектор в „Икономическа полиция“ към ОДМВР София,
присъствал на проверката. Последният посочва, че след пристигането си
митническите служители са започнали да вземат проби от течността,
съдържащата се в установените от полицейските служители туби, с предмет
тип „спринцовка“ с цел установяване на плътността, няколко пъти по време на
разпита свидетелят посочва, че проверката на митническите служители
продължила около час и половина – два. Твърдението за продължителността
на проверката се потвърждава и от записания начален и краен час в
констативния протокол – начален час 13:30ч. и краен час -19:15часа.
Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели съдът
цени като обективни, логични, непротиворечиви, поради което последните са
достоверен доказателствен източник. Действително свидетелите не могат да
си спомнят с точност определени детайли от фактическата обстановка –
точния брой на тубите, в които е установена течността или техния обем,
4
свидетелят Х. не може да възпроизведе категоричен спомен кой от другите
двама митнически служители е взел пробите. Липсата на спомен се дължи,
както на изминалия немалък период от време между проверката и разпита на
служителите пред съдебния състав – повече от година и половина, така и на
обстоятелството, че ежедневно свидетелите извършват такива дейности в
изпълнение на служебните си задължения, а и на индивидуалните субективни
възможности на всеки човек да запаметява/ възпроизвежда информация.
При съвкупната преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал настоящият съдебен състав, намира че фактът на извършеното
административно нарушение и неговото авторство са доказани по несъмнен
начин.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
да издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и
начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че
съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от
ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания
на административнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата
по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, актовете за нарушения се съставят от
митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора
на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице.
Такова надлежно упълномощено длъжностно лице се явява директорът на
Териториална дирекция (ТД) Митница София, съгласно Заповед № 3АМ-
1451/32-264919 от 09.08.2022 г. на директора на Агенция „Митници“.
Актосъставителят К. К. пък е митнически орган по смисъла на горецитирания
текст от закона, тъй като заема длъжността главен специалист в ТД на
Агенция „Митници“.
По делото категорично се установи, че от обективна страна жалбоподателят
е осъществил състава на административно нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 4, т. 17 от ЗАДС. Съгласно цитираната разпоредба, на лице, което
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ
по този закон или фактура, или митническа декларация или придружителен
административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
5
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по -
малко от 1000 лева, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лева –
за физическите лица.
От обективна страна жалбоподателят Н. С. на 01.12.2022г. в гр. И., ул. „ Х.
Б.“ № * е държал в гараж - работилница акцизни стоки 420л. нефтопродукт –
нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо
биодизел, отговарящо на изискванията за тежки масла „газьол“ с тегловно
съдържание на сяра, непревищаващо 0,001 %, несъдържащо маркиращи
вещества, с код по КН 27101943, без данъчен документ по Закона за акцизите
и данъчните складове или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза.
Доказва се и съставомерния от обективна страна признак „повторност“ на
деянието. Съгласно чл. 4, т. 17 от ЗАДС „повторно“ е нарушението,
извършено в срок от една година от влизане в сила на наказателното
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В
случая по делото се установи, че процесното нарушение от 01.12.2022г.. е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на споразумение за
прекратяване на административно наказателното производство №
BG2022/5800-192/C, влязло в сила на 28.04.2022г., с което жалбоподателят е
бил наказан за същото по вид административно нарушение на чл. 126, ал. 1
ЗАДС. Съгласно чл. 58г, ал. 11 от ЗАНН и съгласно специалният закон – чл.
107з, ал.11 от ЗАДС споразумението има последици на влязло в сила
наказателно постановление.
Нарушението по чл. 126, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС е формално, тоест на просто
извършване и не се изисква настъпването на някакъв противоправен резултат.
Обществената опасност при нарушенията на просто извършване от този вид
сама по себе си е толкова висока, че законодателят не е намерил за нужно да
предвиди каквото и да било увреждане на обществените отношения,
регулиращи дейности, свързани с акцизни стоки. Самото държане на акцизни
стоки без документ, който да удостовери плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, е било достатъчно основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Няма значение с
какво предназначение е било държането на акцизната стока. В чл. 126, ал. 1 от
ЗАДС изчерпателно са изброени формите на изпълнителното деяние, една от
които е „държи“, тоест за съставомерността на деянието е достатъчно
намерената акцизна стока да е била във фактическата власт на
санкционирания субект без документ, който да удостовери плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, за да е налице нарушение на чл.
126, ал. 1, пр. 4 от ЗАДС.
По смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, продуктите с кодове по КН 2710 са
енергийни продукти (какъвто е продуктът в настоящия случай), като съгласно
чл. 2, т. 3 от ЗАДС подлежат на облагане с акциз и са акцизни стоки по
смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗАДС. Законът предвижда наказание за лицето, което
държи акцизната стока без необходимия по закон документ, а в случая
държането се е осъществявало в ползвания от жалбоподателя недвижим имот
в гр. Ихтиман, представляващ гараж -работилница, поради което именно той
6
носи административнонаказателна отговорност за извършеното деяние.
При вземането на пробите са спазени нормативните изисквания на Наредба
№ 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки, издадена от Министъра на финансите, както
и релевантните разпоредби на Ръководството за вземане на проби от стоки за
целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки
Този съдебен състав не споделя възражението на защитата, че пробата не е
взета съгласно нормативните изисквания. Събраха се категорични
доказателства за начина на вземане на пробата, в т.ч. и че преди да се пристъпи
към вземане на една обща проба свидетелят К. е измерил с денситометър
плътността на течността във всяка една туба и се установено, че тя е еднаква
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието – а именно, че държи акцизни стоки в нарушение на законовите
изисквания за заплатен акциз, осъзнавал е общественоопасните последици на
същото – а именно че с поведението си ощетява държавния бюджет, а от
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици. Към момента на процесното нарушение С. е знаел, че вече е бил
санкциониран за държане на акцизни стоки без заплатения дължим акциз.
Не се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение,
доколкото ЗАДС регулира обществени отношения, свързани с облагането на
високооборотни стоки, които не служат за задоволяване на основни
потребности на населението акцизни стоки по чл. 4, т. 1 във връзка с чл. 2 от
ЗАДС. Ето защо преценката за маловажност не може да се основава на
количествени критерии или предходно ангажиране на административна
отговорност на нарушителя, както и на други критерии като вида и предмета
на нарушението, засегнатите обществени отношения, предвидените санкции и
прочие. Възможността на административнонаказващия орган да прави
преценка за приложимостта на „маловажност“ по чл. 28 от ЗАНН е
реализирана по законосъобразност. При издаване на процесното наказателно
постановление е обсъдено, защо същата не се прилага в конкретния случай.
Следва да се подчертае, че с оглед въпросите за „маловажност“ ЗАДС се
явява специален спрямо ЗАНН, като при евентуални противоречия следва да
се прилага именно специалният закон. Настоящата съдебна инстанция намира,
че съгласно приетата фактическа обстановка и направения анализ за
приложимост на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС е правилно определено, че случаят не
разкрива признаците на „маловажност“. Разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 от
ЗАДС определя стойностен критерий за третиране на случаите като
маловажни по чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, а именно двойният размер на акциза на
стоките - предмет на нарушението да не надвишава 100,00 лева. В конкретния
случай, въз основа на служебната бележка от отдел „Акцизна дейност“ при ТД
Митница София, дължимият акциз за стоката е определен на 271,32 лева, като
двойният размер възлиза на 542,64 лева. Следователно, последният надвишава
нормативно определения минимален праг. Извършеното от въззивника не
може да се приеме за маловажен случай и поради това, че нарушенията по
ЗАДС предвиждат засилен контрол и отговорността за тях е по-строга. Със
ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност за деяния,
съставляващи нарушение на неговите норми. За същите са предвидени
относително високи размери на наказанията, както и по-висок минимален
праг. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и това, че процесното
7
нарушение е повторно по смисъла на чл. 4. т.17 от ЗАДС.
Предвиденото административно наказание за нарушение на чл. 126, ал. 1,
пр. 1 от ЗАДС е определено в абсолютен размер съгласно чл. 126, ал.1, т. 1, пр.
2 от ЗАДС, а именно „глоба“ в двойния размер на дължимия акциз, но не по -
малко от 2000,00 лева при повторно нарушение. Наложената с атакуваното
наказателно постановление глоба е правилно определена в размер на 2000,00
лева, тъй като двойният размер на дължимия акциз в случая е 542,64 лева.
С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че издаденото
НП не противоречи на закона и административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно, като по изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80,00 лева до 150,00 лева,
поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в размер на 100,00
лева, като размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и
правната сложност на делото, която е в рамките на обичайната за този тип
дела, както и с броя на проведени открити съдебни заседания - три, като
юрисконсултът на АНО участва във всички и прояви активно процесуално
поведение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен
съд Ихтиман
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/5800-
175/20.04.2023г. на Директора на ТД Митница София на Агенция „Митници“,
с което което на Н. А. С., ЕГН: **********, адрес: град И. ул. „Х. Б.“ № * е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева на
основание чл. 126, ал. 1, пр.1 вр. чл. 4, т. 17 от ЗАДС за извършено
административно нарушение на чл. 126, ал.1, пр. 1 от ЗАДС, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Н. А. С., ЕГН: **********, адрес: град И., ул. „Х. Б.“ № * да
заплати на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на Агенция „Митници“ сумата
8
от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9