№ 923
гр. София, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу И. А. С. с ЕГН **********, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав, както
следва: 650,70 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. *****, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане, 99,86 лева – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., 31,43 лева –
такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до
окончателното плащане, 5,60 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата, чрез назначения си особен представител е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените
искове. Оспорва твърденията, че е налице облигационно правоотношение, както и че е
собственик/ползвател на процесния недвижим имот.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
1
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав.
Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е
бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. *****.
По делото са налице писмени доказателства - молба за присъединяване на ответника към
топлопреносното предприятие от 1985г., в която е посочено, че същият желае имота му да
бъде присъединен, подадена от лицето Й И Д. В приетите и приложени като писмени
доказателства по делото - два броя отговори от Столична община, р-н “Красна поляна” -от
21.01.2020г. и от 03.12.2019г., адресирани до ищеца, се установява, че процесният недвижим
имот е бил продаден на Й и В Р, като последните заменят през 1986г. същия недвижим имот
с друг, а процесният недвижим имот става ведомствен имот на Българската народна банка,
като липсват данни за последващо отчуждаване и същият представлява държавна
собственост. Посоченото в двата писмени отговора изцяло съответства на приетия като
доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.02.1970г.,
от който е видно, че действително имотът е бил продаден на В В Р и на Й М Р, като липсват
доказателства процесният имот да е придобИ.н от други лица. По делото е представено и
прието като писмено доказателство, издадено от АГКК Удостоверение от 20.02.2014г.,
съгласно което на посочения в исковата молба адрес, се намира имот с идентификатор *****,
по КККР на гр. *****, представлява многофамилна жилищна сграда с три отделни входа, с
адрес: ж.к. *****. От така събраните по делото писмени доказателства, за настоящата
съдебна инстанция не се формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за
наличието на качеството “потребител на топлинна енергия” у ответницата за процесния
топлоснабден недвижим имот, за който се твърди, че е потребено количество топлинна
енергия и е извършвано дялово разпределение през исковия период. Разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в
режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно доказателства, от които
по достатъчно категоричен начин да се установява, че ответницата притежава право на
собственост/ограничено вещно право конкретно върху недвижимия имот, посочен в
исковата молба, то съдът намира, че не се доказва, че същата се явява “клиент” на топлинна
енергия за посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. *****., по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови претенции срещу нея следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските.
С оглед изхода на правния спор, както и обстоятелството, че ответницата е представлявана
от назначен особен представител, комуто е изплатено възнаграждението, за което е издаден
РКО, то съдът не следва да присъжда разноски извън тези в полза на ответницата.
По изложените мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
***, срещу И. А. С. с ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на
СРС, 140 състав, както следва: 650,70 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. *****, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане,
99,86 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2021г. до 13.03.2023г., 31,43 лева – такса за предоставена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане, 5,60 лева – мораторна лихва
върху таксата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г., като
неоснователни и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав, и в частта й срещу ответницата И. А.
С. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на “Н И” ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3