Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурор Георги Мирчев, като разгледа докладваното от съдия
Крънчева ВНОХД № 1258 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 11.05.2017 г., постановена от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 18-ти състав по НОХД № 7625/2013 г. по описа на
СРС, НО, 18-ти състав, подсъдимият К.Ц.М. – ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 28.09.2012 г.,
около 18:30 часа, в гр. София, ж.к. „********3“, пред бл. ********, в градинка,
е направил опит да отнеме чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Ел Джи Е
400”, от владението на Д.Р.Т., ЕГН **********, с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това заплашване, а именно – след като я заплашил с
нож и казал „Дай ми телефона”, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини – съседката С.Г.Н.се притекла на помощ –
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради това, че макар
и да има извършено деяние, то не е извършено от горепосочения подсъдим.
С
присъдата съдът е постановил всички неправени (за сметка на държавата) разноски
по делото, да останат за сметка на държавата.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при СРП. С така
депозирания протест се претендира, че първоинстанционната присъда е неправилна,
тъй като по делото са събрани множество доказателства, от които по несъмнен и
безспорен начин се доказва повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Посочва
се, че това са показанията на свидетелите очевидци Д.Т., Д.М., К.С., С.Н., С.С.,
извършените разпознавания на лице, както и показанията на свидетелите В.Г., П.И.,
Д.П.и Д.К., и заключението на назначената комплексна съдебно-техническа, лицево-идентификационна
и фото-съпоставителна експертиза, въз основа на които безспорно се установява
присъствието на М. в хранителния магазин 40 минути след извършване на
инкриминираното деяние. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и
постановяването на нова, осъдителна спрямо М. за деянието, за което той е
предаден на съд.
В
съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него
съображения. Пледира, че присъдата на първия съд, с която подсъдимият е
оправдан по повдигнатото му обвинение, е неправилна и незаконосъобразна, тъй
като по делото са събрани достатъчно доказателства – показанията на св. Т., М.,
С., Н. и С., които по безспорен начин доказват авторството и вината на
подсъдимия. Посочва, че присъдата не е подробно мотивирана, не е извършен
подробен анализ на всички обстоятелства, не са изложени доводи защо се
кредитират показанията на една група свидетели, а тези на друга група свидетели
– не. Пледира присъдата на СРС да бъде отменена, като неправилна и
необоснована, и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият М. да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата
на подс. М. – адв. Г. – от САК, моли присъдата на първия съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна. Защитата не споделя мнението на
представителя на държавното обвинение за доказаност на обвинителната теза.
Посочва, че по делото са събрани достатъчно доказателства – показания на
свидетели, справки от мобилни оператори, видеозаписи и техническа експертиза,
доказващи местонахождението на подсъдимия минути след извършване на вмененото
му престъпно посегателство. Изтъква, че измежду показанията на свидетелите,
които се явяват в подкрепа на обвинението, се наблюдават противоречия,
включително и по отношение на описанието на извършителя, а при провеждане на
разпознаванията не е спазен установения в НПК ред. Посочва, че обвинението не е
доказано по безспорен начин съобразно изискванията на закона, при което СРС
правилно и законосъобразно е достигнал до извода, че следва да бъде постановена
оправдателна присъда.
Подсъдимият
М. заявява, че е невинен. Посочва, че от записа на камерите се вижда, че не е
извършил престъплението. Твърди, че по времето, по което се твърди да е бил
забелязан, се е намирал в следствения арест.
Съдът,
като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 7625/2013 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, въз
основа на внесен за разглеждане в СРС обвинителен акт срещу К.Ц.М., за
осъществен състав на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В
хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд, са събрани в качеството
им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. М.;
показанията на св. К.С.С.а, С.К.С., Е.Д.Т., Р.Д.Т., В.М.Г., П.П.И.,Д.Н.П., Д. И.
К., С.Г. Н., Д.Р.Т., Д.Е.М.; протоколи за разпознаване на лица, протокол за
доброволно предаване; справки от мобилни телефонни оператори; свидетелство за
съдимост на подс. М. (л. 13 – 14 от съд. п-во), както и заключенията на назначените и изготвени
съдебно-оценителна експертиза, допълнителна съдебно-оценителна експертиза,
съдебно психологична и психиатрична експертиза, съдебно психологична
експертиза, комплексна техническа експертиза, техническа експертиза и
разясненията на вещите лица в съдебно заседание.
В
о.с.з. на 11.05.2017 г., съдът е постановил присъдата си, подписана с особено
мнение от председателя на състава.
В
мотивната част на така постановения съдебен акт е прието, че „от показанията на разпитаните свидетели по
несъмнен и безпротиворечив начин се установява, че действително лице от мъжки
пол на 28.09.2012 г., около 18:30 часа, гр. София, ж.к. „********3“, пред бл. ********,
в градинка, е заплашил с нож детето Д.Т., казвайки й „Дай ми телефона“, като
ставало въпрос за чужд на мъжа мобилен телефон „Ел Джи Ел 400“, но съседката С.Г.Н.се
притекла на помощ и така въпросният мъж не успял да вземе телефона. От
доказателствата по делото, обаче, не може да се установи по несъмнен начин, че
този мъж е бил именно подсъдимият. Не може съдът да даде вяра на
доказателствата, според които се касае до подсъдимия (които съдържат и
множество противоречия помежду си), за сметка на доказателствата, според които К.М.
по това време се е намирал на друго място (освен в обясненията на самия
подсъдим такива данни има и в показанията на няколко разпитани по делото
свидетели), т.е. – не той е заплашвал с нож Д.Т.. Прави впечатление, че при
извършените по досъдебното производство разпознавания, подс. М. винаги е бил
под № 2, което поражда съмнение в достоверността на резултатите от
разпознаванията. Разстоянието между мястото, където К.М. е записан от
видеокамера в ж.к. „********4“ и мястото в ж.к. „********3“, където е била нападната
Д.Т., е твърде голямо. М. е записан от видеокамера и в района на „Орлов мост“ в
гр. София в такова време, че при натоварения трафик предвид пиковия час и
текущия тогава строеж на метро, не е могъл да стигне на мястото на нападението до
приблизителния час, когато това нападение се е случило. Много сериозно
впечатление прави това, че при разпита си пред съда в т.нар. „синя стая“
пострадалата не позна подсъдимия като човека, който я е нападнал, а е напълно
логично тя да има най-достоверни впечатления от нападателя. Не може също така
съдът, като преценява свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, да
пренебрегне наличието по делото на докладна записка на разследващия полицай
(макар тя да не е част и да не може да бъде част от доказателствата по делото),
съгласно която майката на пострадалата е потърсила сметка защо този, който е
нападнал дъщеря й, не е задържан, докато в действителност в това време подс.
КирилМарков е бил задържан, като няма никаква причина разследващият полицай да
дава недостоверна информация за наличието на такъв разговор. Щом обвинението не
е доказано по несъмнен начин, то няма основания за признаване на подсъдимия за
виновен съгласно чл.303 от НПК и съгласно чл.304 от НПК, М. трябва да бъде
признат за невинен, като на основание чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301, ал. 1 от НПК,
съдът трябва в диспозитива на присъдата си да посочи изрично и това, че такова
деяние, за каквото е обвинението след изменението му, има, но то не е извършено
от подсъдимия по делото“.
Съдът
е постановил всички неправени (за сметка на държавата) разноски по делото, да
останат за сметка на държавата.
Настоящият
въззивен състав, след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт
констатира, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съдебен
състав е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила – по
чл. 305, ал. 3 от НПК, изразяващо се във фактическа
липса на мотиви, което налага по същество отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при
съответния първоинстанционен съд – СРС.
Съображенията
в тази връзка са следните.
На
първо място, в мотивната част на атакувания съдебен акт липсва посочване на установените обстоятелства. Посочено е единствено
това, че „…лице от мъжки пол на
28.09.2012 г., около 18:30 часа, гр. София, ж.к. „********3“, пред бл. ********,
в градинка, е заплашил с нож детето Д.Т., казвайки й „Дай ми телефона“, като
ставало въпрос за чужд на мъжа мобилен телефон „Ел Джи Ел 400“, но съседката С.Г.Н.се
притекла на помощ и така въпросният мъж не успял да вземе телефона“, с
което на практика е преповторен диспозитива на присъдата. Липсва каквото и да било изложение досежно установената фактическа
обстановка, при което е прието да е осъществено конкретно извършеното
деяние, както и досежно
местонахождението и поведението на подсъдимото лице към инкриминираните дата и
час, въз основа на които по-долу в мотивите съдът гради извод за недоказаност
на обвинението.
Мнозинството
от съдебния състав е приело, че „Разстоянието
между мястото, където К.М. е записан от видеокамера в ж.к. „********4“ и
мястото в ж.к. „********3“, където е била нападната Д.Т., е твърде голямо. М. е
записан от видеокамера и в района на „Орлов мост“ в гр. София в такова време,
че при натоварения трафик предвид пиковия час и текущия тогава строеж на метро,
не е могъл да стигне на мястото на нападението до приблизителния час, когато
това нападение се е случило“, но не е посочило в мотивната част от
присъдата си къде точно е бил записан подсъдимият от видеокамери в района на
ж.к. „********4“ и в района на пл. „Орлов мост“, по кое време, какво е
разстоянието между мястото на извършване на инкриминираното деяние и това на
местонахождението на подсъдимия към момента на видеозаснемането му. При
това, твърденията на мнозинството от съдебния състав оставят неподкрепени с фактически обстоятелства, което само по себе
си изключва възможността на страните по делото и контролиращата съдебна
инстанция, да установят начина на формиране на волята на мнозинството от решаващия
съдебен състав, респ. да преценят обосноваността и правилността на фактическите
му изводи.
На
второ място, отново в нарушение на изискването по чл. 305, ал. 3 НПК, в
мотивната част на присъдата съдът не е
посочил доказателствата, въз основа на които е формирал изводите си по фактите,
нито е анализирал доказателствената съвкупност. Липсва посочване на
доказателствените източници, които съдът е ползвал при формиране на свободното
си вътрешносъдийско убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета
на доказване. Липсва посочване на онези доказателствени източници, които съдът
е кредитирал и на онези, които не е кредитирал. Съдебният състав, постановил
атакувания съдебен акт, е посочил в мотивната част на присъдата си, че в
доказателствените източници се „…съдържат
и множество противоречия“, но не е
изложил каквито и да било съображения относно фактите и обстоятелствата, по
отношение на които доказателствата и доказателствените средства са
противоречиви и кои от тях преценява като достоверни.
Нещо
повече, решаващият първоинстанционен съд не е положил усилия дори да посочи,
въз основа на кои от доказателствените източници преценява, че по време на
извършване на инкриминираното деяние, подс. М. се е намирал на друго място,
като се е задоволил да посочи единствено, че оправдателни доказателства се
съдържат „…освен в обясненията на самия
подсъдим … и в показанията на няколко разпитани по делото свидетели“.
Мотивната част на присъдата е изцяло лишена
от дължимия, съобразно императивната разпоредба на чл. 305, ал. 3, изр. 2
от НПК, задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, при все, че съдът е констатирал противоречия
измежду събраните доказателства. Такъв анализ в случая е особено необходим,
предвид обстоятелството, че присъдата е подписана с особено мнение от член на
съдебния състав.
Изложеното
не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото
да установят начина на формиране на убеждението на решаващия съд по фактите, а
на подсъдимия – да упражни правото си на защита в пълен обем (в тази насока вж.
Р 12-85-ОСНК, Р 35-89-ВК, Р 145-92-І, Р 39-98-ІІ, Р 632-01-ІІІ и др.). Въззивният съд е лишен от възможност да
провери налице ли е корелация между анализа на доказателствените източници,
мотивирал първия съд да постанови съдебния си акт, и приетата за установена в
мотивите му фактическа обстановка, респ. дали съдебният акт се явява обоснован
и съответен на доказателствената съвкупност.
В
обсъждания контекст настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че в
нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от НПК, първодтепенният съд се е
ползвал при формиране на изводите си по фактите от източници, които нямат
характер на доказателства или доказателствени средства, тъй като не са събрани
по надлежния процесуален ред. Тук въззивният съд визира подробно коментираната
(за разлика от доказателствените средства, които са били събрани по надлежния
процесуален ред) докладна записка от разследващия полицай. И това – при
положение, че сам решаващият съд е декларирал, че докладната записка „…не е част и да не може да бъде част от
доказателствата по делото“. Въпреки това, съдът се е позовал на този
източник при формиране на изводите си по фактите, като по този начин съществено
е бил опорочен процесът на формиране на убеждението му по фактите.
На
трето място, в мотивната част на
присъдата липсва какъвто и да било анализ от правна страна на признаците от
състава на повдигнатото спрямо подс. М. обвинение. Мнозинството от съдебния
състав се е задоволило да посочи единствено това, че „Щом обвинението не е доказано по несъмнен начин, то няма основания за
признаване на подсъдимия за виновен съгласно чл. 303 от НПК и съгласно чл. 304
от НПК М. трябва да бъде признат за невинен…“. Не е налице конкретизация
относно това, кой от признаците от състава на вмененото на М. престъпление,
съдът приема, че не е осъществен.
Липсват, следователно, съществени части от дължимите мотиви към
първоинстанционната присъда, а тази липса константната съдебна практика
(вж. Р 765-90-І и др.) приравнява на
цялостна липса на годен съдебен акт – абсолютно основание за отмяна на
пъстановената първоинстанционна присъда по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК.
Нарушението
е неотстранимо в хода на производството пред настоящата инстанция, тъй като
произнасянето по този въпрос едва от въззивния съд, ще препятства възможността
подсъдимия да упражни правото си на двуинстанционен съдебен контрол върху
волята на съда.
Посочените
по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са, от една страна особено
съществени, тъй като ограничават правото на защита на подсъдимия в
производството по един недопустим начин, а от друга – се явяват неотстраними от
въззивната инстанция, тъй като изправянето им на настоящия стадий от
производството, би лишил страните от възможността да инициират съответния инстанционен съдебен контрол върху
решението на съдилищата по същество.
Предвид
наличието на отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
1 и 2 НПК, настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище
по материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен
съдебен акт, в т.ч. и по съображенията на подсъдимия в тази връзка, релевирани
във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция.
Подобно
становище би ограничило и възможността на съдебния състав при СРС, който
предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите
си относно виновността и отговорността на подсъдимият свободно, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 1 и 2 НПК, Съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 11.05.2017 г., постановена по НОХД № 7625/2013 г. по описа на
Софийския районен съд, Наказателна колегия, 18-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съответния
първоинстанционен съд – СРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/