№ 10290
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110103110 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на С. С. А. срещу И. Д. В., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И. Д.
В..
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Със заявлението по чл. 410 ГПК и с отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.04.2024 г. от 10:30 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените със
заявлението по чл. 410 ГПК и с отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 33775/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от С. С. А. срещу И.
Д. В. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лв. – главница по Договор за заем
от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 380.82 лв. – мораторна лихва за периода от
1
05.12.2018 г. до 18.06.2023 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 04.12.2015 г. е сключил Договор за заем с Д. Н. В. за сумата от
3 000 лв., която трябвало да му бъде върната в срок до 04.12.2018 г. Излага, че сумата не му
била върната в договорения срок, а длъжникът починал и оставил като наследник по закон
своята дъщеря – ответницата. Счита, че му се дължи и законната лихва за периода на забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата И.
Д. В., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Сочи, че договорът е
сключен между ищеца и нейния баща, но тя не дължи процесните суми, защото се е
отказала от неговото наследство още преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като отказът е произвел действие от момента на откриване на наследството.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
сключен Договор за заем от 04.12.2015 г. с Д. Н. В. и неговото съдържание; реалното
предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; изискуемост на главното вземане;
изпадането на заемателя в забава; размера на обезщетението за забава; качеството на
ответницата на наследник по закон на заемателя.
В тежест на ответницата при установяване на горните факти е да докаже
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици – че е извършила
отказ от наследството на заемателя.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването на Договор за заем от 04.12.2015 г. между ищеца и Д. Н. В.; че заемателят е
починал, а ответницата е негова дъщеря.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3