№ 26952
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110130608 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. И. К., чрез адв. В. и
адв. М срещу В. М. К..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул.
„*********** със застроена площ от 70,82 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня-
тоалетна, при съседи: улица, стълбище, ап. 22 и вътрешен двор, заедно с мазе с площ от 4,44
кв.м., заедно с таван с площ от 6,60 кв.м., който апартамент представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.304.183.1.21 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК. Поддържа, че правото му на собственост произтича от съставено на 24.11.2013 г.
саморъчно завещание от неговия баща Иван Наков К., починал на 23.12.2017 г., с което
завещал на сина си Ц. К. процесния апартамент, който не бил придобит в режим на СИО с
ответницата, както и от договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 14,
1
том V, рег. № 12978, дело 659/2017 г., съгласно който преди смъртта си Иван Наков К.
продал на Ц. И. К. ½ ид. от описания по – горе апартамент. В завещанието било посочено
още съпругата на баща му – В. М. К., с която бракът му бил втори, да живее самостоятелно и
ползва апартамента, находящ се в гр. София, бул. „************ № ******* ап. 21, докато е
жива, а с договора за покупко-продажба Иван Наков К. запазил за себе си пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху продадената ½ ид. част, като уговорил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху същата идеална част от процесното жилище и за
съпругата си В. М. К.. Поддържа, че уговореното с нотариалния акт право на ползване не
можело да породи желания вещноправен ефект по отношение на ответницата, тъй като тя не
участвала в нотариалното производство и на подписала нотариалния акт. От друга страна,
завещателното разпореждане на Иван К., направено на 24.11.2013 г., също не можело да
породи по отношение на ответницата правни последици върху продадената през 2017 г. ½
ид. част от имота. С уточнителна молба от 11.08.2022 г. поддържа, че ответницата
притежава право на ползване върху ½ ид. част от процесното жилище, произтичащо от
завещателното разпореждане на Иван Наков К.. Твърди, че от датата на смъртта на Иван К.
за ищеца, който бил и наследник по закон, се пораждало правото му на собственост върху
процесното жилище, но въпреки това той нямал никакъв достъп до него, поради отказа на
ответницата да го допуска в апартамента. С цел спорът да бъде разрешен по доброволен
начин ищецът отправил до ответницата нотариална покана, връчена на 13.03.2019 г., с която
поискал достъп до жилището чрез получаване на ключ, код за деактивиране на алармата,
както и обезщетение за това, че е лишен от правото да ползва имота в размер на 150 лв.
месечно, превеждани до 5-то число на месеца по посочена банкова сметка. На 19.03.2019 г. в
кантората на нотариус Ивайло И. ответницата депозирала отговор, с който отказала достъп
на ищеца до процесния апартамент, като му направила предложение жилището да бъде
продадено, а К. да получи половината от продажната цена. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, като осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 5700 лева,
представляваща обезщетение за ползване на ½ от процесния недвижим имот без правно
основание за периода от 13.03.2019 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адв. И., с който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че В. К. притежава правото на ползване върху
недвижимия имот, представляващ апартамент № 21, находящ се в гр. София, бул.
„************ № ******* със застроена площ от 70,82 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
антре, баня-тоалетна, при съседи: улица, стълбище, ап. 22 и вътрешен двор, заедно с мазе с
площ от 4,44 кв.м., заедно с таван с площ от 6,60 кв.м. Поддържа, че правото й на ползване
произтича от Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот, с който
съпругът й Иван Наков К. продал на сина си Ц. И. К. ½ ид. част от описания имот, като
запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху идеалната част от
продавания имот и уговорил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху идеалната
част от имота в полза на съпругата си В. К.. Неоснователен бил доводът в исковата молба,
2
че уговореното в нотариалния акт право на ползване не можело да породи вещноправен
ефект по отношение на ответницата, тъй като съгласно чл. 22 ЗЗД нямало пречка да се
договаря в полза на трето лице и следователно да се учредява право на ползване на трето
лице. На следващо място, правото на ползване на ответницата произтичало от саморъчно
завещание от съпруга й Иван Наков К., което съдържало изрично волеизявление съпругата
му да живее и ползва жилището на бул. „************, докато е жива. По силата на
завещанието В. К. притежавала правото на ползване върху непродадената ½ ид. част от
имота. Следователно ответницата притежавала правото на ползване върху целия недвижим
имот и то било противопоставимо на третите лица, включително и на собственика на имота,
като изключвало изцяло за него възможността да упражнява правомощието си да ползва
собствеността за уговорения срок на ползването. Ето защо исковата претенция била
неоснователна, а в условията на евентуалност – завишена по размер.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на В. М. К. да
заплати на Ц. И. К. сумата от 5700 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно
основание на ½ ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане“,
бул. „*********** за периода 13.03.2019 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
III. Обстоятелства, които се признават:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
1/ ищецът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, район
„Възраждане“, бул. „************ № ******* ап. 21;
2/ ответницата притежава право на ползване върху ½ ид. част от недвижимия имот,
находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул. „************ № ******* ап. 21;
3/ ответницата е ползвала през исковия период (13.03.2019 г. до 07.06.2022 г.)
апартамента № 21, находящ се в гр. София, район „Възраждане“, бул. „************ №
*******
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
3
главно, че ответницата е ползвала през исковия период ½ от процесния недвижим имот без
наличие на правно основание за това, както и размера на претендираното обезщетение,
както и да установи обстоятелствата, от които следва, че е налице порок в договора за
продажба, обективиран в Нотариален акт ******* г., от който произтича недействителност
на учредяване на вещното право на ползване.
УКАЗВА на ответницата, при установяването на горните факти, че в нейна
доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че за
посочения от ищеца период (13.03.2019 г. до 07.06.2022 г.) е заплатила претендираната сума
в размер на 5700 лв. за ползването на ½ от жилището, находящо се в гр. София, район
„Възраждане“, бул. „*********** както и, че й е валидно учредено вещно право на ползване
с Нотариален акт ******* г. при спазване на законовите изисквания.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа-оценителна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 450,00 лв., платим от Ц. И. К. в 1-седмичен срок от
връчване на настоящото определение. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на тези указания съдът ще
отмени определението, с което допуска експертиза и ще остави без уважение това
доказателствено искане на ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Бойко И. Терзиев, който да се призове след внасяне на
определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
4
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако за изпълнението на някои от указанията е указан от съда по –
кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2022 г., от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5