Решение по КНАХД №1530/2025 на Административен съд - Пловдив

Настоящото касационно производство е по реда на чл.208 и сл АПК, във връзка с чл.63 ЗАНН

Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински надзор“ [населено място], чрез ст. юриск. Л. П., срещу Решение № 625 от 09.06.2025 год., постановено по АНД № 4328/2024 год. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № НП 34/18.06.2024г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИАМН/ - [населено място], с което на д-р Ф. М. Ж., [ЕГН], на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр. / е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗдр./, съгласно който:„Като пациент всеки има право на: 3. достъпна и качествена здравна помощ“, в частта „качествена“ във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗЗдр., съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта „своевременност и достатъчност във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗдр., съгласно която: „Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“, както и на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение на т.4.4. „Изисквания за осъществяване на оперативна дейност съобразно обема и сложността: Големи и много големи операции. 2. Оперативен екип. Оператор с придобита специалност с хирургична насоченост по съответния профил, 2 до 3 асистенти, като поне един от тях трябва да бъде с призната специалност с хирургична насоченост, и нструмептираща операционна сестра, обслужваща операционна сестра“ от Наредба № 10 от 05.05.2021г., за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия“, издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Изразено е несъгласие с изводите на районен съд по отношение на двете нарушения описани в НП. Посочено е, че районен съд не разполага със специални знания в областта на медицинската наука и не е назначил съдебно-медицинска експертиза, от която да си прави изводи за причинно-следствена връзка между неспазването на медицинските стандарти от д-р Ж. и здравословното състояние на пациента. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Ф. М. Ж., лично и чрез адв.К., оспорва жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима,подадена в преклузивния срок от процесуален представител на надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

В изпълнение на Заповед № РД-13-947/19.10.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св.Г." ЕАД е извършена проверка, при която е установено, че:

На 03.05.2023г. в 20.15ч. В. П. Д., постъпила по спешност в Първа клиника по хирургия, с диагноза Остър калкулозен холсцистит К 81.0 по кл. път 74.1 Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система панкреаса и перитонеума при лица над 18 години. Създаден бил ИЗ № 30780/2023г. с приемащ и лекуващ лекар д-р Ж.. Пациентката била преценена като подходяща за консервативно терапевтично повлияване, като била приложена следната терапевтична схема: ВСР 1500мл. Цефотаксим 2x1, Бусколизин 2x1. Спазмалгон 2x1. Папаверин 2x1. Фраксипарин 0.4 Паиепразол 2x1.

На 05.05.2023г. на пациентката било предложено оперативно лечение, което тя отказала, съгласно декурзус в ИЗ, но липсвал писмено оформен документ с положен подпис за пациента. Според болничната документация пациентката била изписана на 06.05.2023г. в добро общо състояние, захранена, раздвижена с възстановен пасаж и със стабилни хематологични и хемодинамични показатели. Коремът бил респираторно подвижен, мековат, палпаторно неболезнен с физиологична чревна перисталтика. Дадени били препоръки за ХДР и контролни прегледи на 10, 20 и 30 ден след изписването.

На 09.05.2023г. в 09:07ч., В. Д. постъпила повторно в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Св. Г." [населено място] по КП 185- Лапароскопска холецистектомия с диагноза: Остър Холецистит. Създаден бил ИЗ № 29894, за лекуващ лекар били определени д-р Б. и д-р Ж.. От д-р Ж. били попълнени следните реквизити: „Анамнеза: Анамнезата е снета по данни на болната. Постъпва в клиниката за планове оперативно лечение. От тази година е анамнестични данни за камъни на жлъчния мехур. Съобщава за периодични болки и постоянен дискомфорт в епигастралната област. Не е пожълтяла. Нямала температура.“; Обективно състояние: Жена на видима възраст, отговаряща на действителната, ориентирана за време, място и собствена личност. В добро общо състояние. Афебрилна. Кожа и видими лигавици - нормални. Глава и шия - правилна форма и конфигурация, запазена подвижност, ПЛВ не се палпират уголемени. Гръден кош - симетричен статично, везикуларно дишане двустранно, без хрипове. ССС-РСД, ясни сърдечни тонове, честота 80/мин., RR 120/80. Корем - умерено над нивото на гръдния кош. респираторно подвижен, с умерена палпаторна болезнен в областта на епигастриума и в дясното подребрие, без данни за деструкция. Блумберг /-/ отрц. Сукусио рсналис /-/ отр. двустранно. ОДА -б.о.

Съставен бил диагностично — лечебен план. Били взети лабораторни изследвания с Лаб. № **********/09.05.2023 г. и Лаб. № **********/09.05.2023г. От тях било видно, че липсва остра възпалителна компонента. Освен набелязания лек анемичен синдром, който бил известен от предходните изследвания, стойностите на левкоцитите и С- реактивния протеин били в референтни граници. Извършено било УЗД на корем с лаб. № 34185 на дата 09.05.2023г. от д- р Л.-Х.: "Черен дроб - запазени размери 94.6 мм по ДМКЛ и изоехогенна структура, без УЗ данни за огнищни лезии. Жлъчен мехур - е уплътнена и на места е разслоена стена 5.5 мм. с наличие на множество конкремепти с размери до 7.9 мм. Неразширени интра- и екстрахепатални жлъчни пътища. Панкреас - без патологични лезии във видимите области. Слезка - запазени размери, контури и ехоструктура. Десен бъбрек - е обичайна топика, форма и големина, запазен паренхим и дренаж. Ляв бъбрек - е обичайна топика форма и големина, запазен паренхим и дренаж. Не се установявали данни за свободно подвижна течност в коремната кухина. УЗ данни за калкулозен холецистит.

На комисията била представена предоперативна епикриза, в която се съдържали данни от изследвания с дата, след извършването на оперативната интервенция, също така било описано УЗД на 13.05.2023г., а също така и резултат от хистопатологичното изследване с дата 15.05.2023г., което сочи, че документът е довършен след извършването на оперативната интервенция.

От лечебното заведение не била предоставена на комисията оперативна програма на Първа хирургична клиника за 10.05.2023г. с вписано името на пациентката. На комисията било представено заявление за избор на лекар/екип на медицински специалисти за извършването на диагностично-лечебни дейности по клинична пътека /КП/ № 074.1 — Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума. КП № 74.1 е с посочена цена за избор екип от 450 лева. Подобна услуга, обаче, липсвала в представения ценоразпис на ЛЗ. В приложените финансови документи е налична фактура № **********/11.05.2023г. за избор екип - КП 185 Лапароскопска холецистектомия за заплатена сума от 450 лева.

Пациентката била оперирана на 10.05.2023г., което било отразено в оперативен протокол № 6659/10.05.2023.: Екип в състав: Оператор: Д-р Ф. М. Ж. А.: 1.Д- р Ю. Е. Д.; Анестезиолог: 1.Д-р К. Г. Ч.; 2. П. Б. П.; Инструментатор: С. Г. К.; Пациент: В. П. Д. В.: 37 ИЗ № 30780/2023 Отд. /Клиника/: Първа клиника по хирургия, стая №15, легло №2, диагноза: К81.0 Остър холецистит. Индикация за оперативна намеса: Cholecystitis acuta calc. Laparoscopia. Cholecystectomia endoscopica. Dr.; 51.23 лапароскопска холецистектомия; 51.23 лапароскопска холецистектомия. Анестезия: пълна. Обхват: ендотрахеална. Анестезиологичен агент: Начало на операцията: 10.05.2023 08:30 Край на операцията: 10.05.2023 10:00. Ход на операцията: Cholecistitis Phlegmonosa Calculosa. Cholecisteclomia Laparoscopica. Dreanage.

В състояние на обща анестезия (интубация) и след почистване на оперативното поле е направен малък разрез на кожата около 2 см. над пъпа в горна половина на корема, иглата на Верес и инсуфлира се CQ2 до 13 Атмосф. Троакар и камера. При ревизия на коремната кухина е установено наличие голям жл. мехур със задебелени стени, изпълнен с камъни. Малки сраствания па оментума около него. Решено е да се направи холецистектомия. За целта е намерено а. и д. цистику, с които са клипсирани по отделно. По ретрограден път чрез електро кука е премахнат мехура. Частична електрокоагулация на ложето на мехура. Щателна хемостаза. Лаваж. Поставен е тръбен полиетиленов дрен в субхепаталното пространство. Изваждане на жлъчния мехур и троакари извън коремната кухина и пускане на въздуха, след което троакарните рани са затворени. Стерилни превръзки. Болната понесла добре анестезията и операцията. Взет е и материал за изследване: жлъчен мехур.

Според наказващия орган описаното от д-р Ж. налягане на С02 е абсурдно високо, 13 атмосфери налягане е равно на 9562,27 mmHg , което е 637 по-високо от стойностите, при който се осъществява работния пневмоперитонеум, които са съответно 15-20 mmHg. Съгласно декурзуса от 10.05.2023г. била назначена следната терапия: Cefotaxim 2x1; Panteprazol 2x1; Analgin 2x1; Tramal 2x1; Fraxi 0.4. NaCl 0,9% 1500ml.

Установено е, че д-р Ф. М. Ж. притежава диплом Регистрационен №1333, свидетелство за призната специалност по хирургия Peг. №004474 и сертификат за участие в индивидуален курс „Лапароскопска холецистектомия" издаден на 20.03.2003 г.

На 11.05.2023г. в 08.30ч. д-р Ж. направил запис на следния декурзус: „Първи след оперативен ден. Афсбрилна. без флатус. Стабилна хемодинамика и показатели. РР125/70. Пулмо-везикуларно дишане двустранно. Корем-респираторно подвижен, мековат, болезнен около оперативните рани. Дренажи-серозно-кървениста секреция, добра диуреза, спокойна оперативна рана, остава под наблюдение. Терапия - без промяна". На 12.05.2023г. в 08.30ч. д-р. Ж. направил запис на следния декурзус: „Подобрено общо състояние. Без гадене и повръщане. С флатус. Стабилна хемодинамика. Пулмо-везикуларно дишане двустранно. Корем-респираторно подвижен мековат, с физиологична чревна п-ка. Дренажи-малко количество серозна секреция - ЕХ. адекватна диуреза. Спокойна рана, зараства първично. Суха стерилна превръзка“.

Дренажът бил демонтиран. В разговор с комисията д-р Ж. уточнява, че при демонтажа е установил билиарно съдържимо на върха на дренажа.

Установено е от предоставената от УМБАЛ „Присъствена форма на лекари Първа клиника по хирургия за месец май 2023 г.“, че д-р Ж. бил платен отпуск в периода от 12.05.2023г. до 19.05.2023г.

Назначени били лабораторни изследвания на 12.05.2023г., като според наказващия орган правят впечатление завишените стойности на билирубина и високата стойност на С- реактивния протеин.

На 13.05.2023 г. д-р. Ж. направил запис на следния декурзус:„Спокойна. Афебрилна. Има флатус и дефекация. Стабилна хемодинамика РР 120/80. Пулмо-везикуларно дишане двустранно. Корем-респираторно подвижен, мековат. Слабо болезнен около оперативната рана с физиологична чревна п-ка. Дренажи- оскъдна серозна секреция, добра диуреза. Спокойна рана, зараства първично. Захрани се. Стерилна превръзка."

В НП е посочено, че описаното състояние на пациентката, не обяснява нуждата от спешен консулт с уролог, както и УЗД в спешен порядък.

УЗ на корем с Лаб. № 35339/13.05.2023 г. 09:36ч. извършено, от д-р И. П.: „Черен дроб - запазени размери по ДМКЛ, хомогенна ехоструктура, без доловими парен-химни лезии. Без данни за и и гра- или еке грахепатална холостаза. Жлъчен мехур - отстранен. Панкреас и слезка - недостъпни за оглед. Бъбреци - двустранно обичайна топиха, форма и големина. Запазен паренхим и дренаж. Пик.мехур - хомогенно изпълнен. Известно количество свободна течност парахепатално. Състояние след холецистектомия. Асцит“. На 13.05.2023г. в ИЗ е отбелязан следния консулт с уролог - д-р Читалов: „От така направеното ехо - без данни за активно урологично заболяване".

Извършени са и контролни лабораторни изследвания с лаб. № **********/13.05.2023 г. и Лаб. № **********/13.05.2023 г.

Според актосъставителя от резултатите са видни увеличения брой на левкоцитите, силно завишения С-реактивен протеин, повишаващите се стойности на жлъчните пигменти и лактатдехидрогеназата. Корелацията на тези стойности с наличието на свободно подвижна течност в коремната кухина, установена ехографски, както и микционните смущения, наложили консулт, с уролог сочат за развитие на постоперативен възпалителен процес в коремната кухина.

Пациентката била изписана на 15.05.2023г. със следния декурзус от страна на д-р Ж.: „Добро общо състояние. Трайно афебрилна. Захранена, раздвижена, с възстановен пасаж: Корем-Респираторно подвижен, мековат, палпаторно умерено болезнен с вяла физиологична чревна перисталтика. Спокойна рана, зараства първично. Суха стерилна превръзка. Изписва се с препоръки за ХДР и контролни прегледи. Дадена терапия за дома."

Състоянието на пациентката продължило да се влошава, което наложило прием в друго лечебно заведение -УМБАЛ „Каспела“ ЕООД, с диагноза остър перитонит К65.0., където била оперирана, като е установен дифузен билиарен перитонит, дължащ се на артифициална лезия иа дуктус хепатикус и била извършена процедура по реконструкция на екстрахепа-тални жлъчни пътища с дренаж по Вишневски, която е решила дефинитивно здравословния проблем при пациентката.

На 26.01.2025 г. на д-р Ф. М. Ж. е съставен АУАН № А-32, подписан от д-р Ж.. В законоустановения срок били подадени писмени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № НП 34/18.06.2024г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИАМН/ - [населено място], с което на д-р Ф. М. Ж., [ЕГН], са наложени глоби, както следва: 1) на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр. / е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗдр./, съгласно който:„Като пациент всеки има право на: 3. достъпна и качествена здравна помощ“, в частта „качествена“ във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗЗдр., съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта „своевременност и достатъчност във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗдр., съгласно която: „Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“; 2) на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на т.4.4. „Изисквания за осъществяване на оперативна дейност съобразно обема и сложността: Големи и много големи операции. 2. Оперативен екип. Оператор с придобита специалност с хирургична насоченост по съответния профил, 2 до 3 асистенти, като поне един от тях трябва да бъде с призната специалност с хирургична насоченост, и нструмептираща операционна сестра, обслужваща операционна сестра“ от Наредба № 10 от 05.05.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия“, издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани актосъставителят П. П. Т. и д-р Ю. Д..

С Решение № 625 от 09.06.2025 год., постановено по АНД № 4328/2024 год., районен съд-Пловдив е отменил Наказателно постановление № НП 34/18.06.2024г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИАМН/ - [населено място].

За да постанови оспореното съдебно решение, районен съд е приел по отношение на нарушението по т. 1 от НП, че не е доказана противоправност в поведението на опериращия лекар. Съдът е обсъдил медицинската документация и е посочил, че следоперативният ход при пациентката е протекъл без остри усложнения, а клиничното ѝ състояние е стабилизирано, като хистопатологичното изследване не сочи за усложнения или остро увреждане на жлъчните пътища. Според мотивите на съдебния акт по делото не е представено експертно становище, което категорично да заключи, че липсата на посочените изследвания представлява отклонение от клиничния стандарт, при положение, че пациентката е изписана в добро състояние и не се установяват усложнения. Направен е извод за липса на съставомерност на административно нарушение по т.1 от НП, както от обективна, така и от субективна страна. Относно нарушението по т. 2 от НП, въззивният съд е приел, че от приобщените писмени и устни доказателства по делото безспорно се установява, че на 10.05.2023 г. в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД е извършена планова оперативна интервенция - лапароскопска холецистектомия, протоколирана под № 6659/10.05.2023 г., с оператор д-р Ф. Ж. и първи асистент д-р Ю. Д., специалист по хирургия. Според районен съд операцията е извършена в пълен обем, съгласно приетите медицински стандарти за лапароскопска холецистектомия - без усложнения, с отчетена пълна интраоперативна и следоперативна сигурност за пациента, като няма данни за увреждане или риск за здравето на пациента, нито са установени отклонения в техниката или организацията на интервенцията. Изведен е извод, че липсата на втори асистент не е повлияла на качеството или безопасността на процедурата, още повече че в лапароскопската хирургия вторият асистент често няма реална роля в оперативното поле и дори може да създаде предпоставки за контаминация. Съдът е отчел и обстоятелството, че към момента на операцията е налице обективен недостиг на медицински персонал, а наличните лекари са участвали в други едновременни оперативни интервенции. Според районен съд недостигът на медицински персонал е обективна пречка, несъзнателна от страна на наказаното лице и нямащо отношение към качеството и сигурността на извършената интервенция.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Оспореното решение е подробно мотивирано, като са обсъдени свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Наказанието по т.1 от НП е наложено на основание чл. 229, ал.1 Закона за здравето, която се явява общосанкционна разпоредба, ангажираща административно наказателната отговорност на всеки, който наруши разпоредбите на този закон или поднормативни актове по прилагането му, т.е. касае се за бланкетна разпоредба, която препраща към нормите, регламентиращи определени норми на поведение и чието нарушение, ангажира отговорността по този текст. Административнонаказващият орган е приел, че санкционираното лице е осъществило състава на чл.86, ал.1, т.3 от ЗЗдр., съгласно който „като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ, в частта „качествена“, във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗЗдр., съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“, в частта „своевременност и достатъчност“ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗдр. („Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“).

Сочените като нарушени правни норми установяват принципи, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но те са от категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице. Поради това, наказващият орган след като е описал факти, които счита за съставомерни е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗдр. предвижда, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. В чл. 81, ал. 2 от ЗЗдр. са дефинирани принципите, при които се осъществява правото на достъпна медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите. Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл. 79 от ЗЗдр., съгласно която медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии.

Съгласно чл. 80, ал.1 от ЗЗдр., качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "достатъчност на медицинската помощ", с оглед на което, следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти.

Неспазването на конкретни правила от съответен медицински стандарт би могло да доведе до нарушаване и на принципите за свовременност, достатъчност и качество на оказаната медицинска помощ. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Към датата на посоченото нарушение, действащ е медицински стандарт "Хирургия", приет като приложение към Наредба № 10/05.005.2021 г. В случая обаче наказващият орган, не е обвързал общите разпоредби, изискващи оказване на качествена медицинска помощ, с някое от изискванията, посочени в утвърдения медицински стандарт „Хирургия“, което да обуславя ангажирането на административнонаказателна отговорност на д-р Ж..

В тази част наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържа конкретни норми, които са били нарушени, а вместо тях са посочени общи принципи за качествена здравна помощ.

По отношение на второто описано в НП нарушение, съгласно т. 4.4. от Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за медицински стандарт "Хирургия", за големи и много големи операции се изисква оператор с придобита специалност с хирургична насоченост по съответния профил, 2 до 3 асистенти, като поне един от тях трябва да бъде с призната специалност с хирургична насоченост. Правилно е посочил ПРС, че изискването за наличие на един асистент със специалност по „Хирургия“ е изцяло спазено – в оперативния процес активно е участвал хирург, като първи асистент. Настоящия съдебен състав споделя извода на районен съд, че изискването за „2 до 3 асистенти“ следва да бъде тълкувано съобразно конкретиката на случая, сложността на интервенцията и наличния кадрови ресурс. Правилно е отчетено и обстоятелството, че към момента на операцията е бил налице обективен недостиг на медицински персонал, а наличните лекари са участвали в други едновременни оперативни интервенции. В случая недостигът на медицински персонал е обективна пречка и не може да се вмени във вина на д-р Ж..

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 625 от 09.06.2025 год., постановено по АНД № 4328/2024 год. по описа на Районен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.