№ 1713
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110102316 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул.
****, с която против Етажната собственост на сграда с административен
адрес: гр. Варна бул. ****, представлявана от „***“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ****, е предявен иск с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни на решенията
по т.1 и т.2, приети на общо събрание на етажната собственост, проведено на
09.05.2023 г., а именно: решение по т.1 „Избира се „***“ ЕООД, вписано в
търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. ****“ и решение по т.2 „Приема се
месечна такса за поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде
увеличена в размер на 82,00 лева на самостоятелен обект в сградата. Срокът за
плащане на дължимата месечна такса е до 10-то число на месеца, като по
изключение дължимата такса за месец май 20023 г. е дължима до 05.06.2023 г.
Сумата следва да се заплаща по следната банкова сметка IBAN
BG07UNCR*******”. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
1
Ищецът е собственик на самостоятелни обекти в сграда, в режим на
етажна собственост - апартамент №3, находящ се в гр. Варна, бул. ****,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, както и
офис №3, находящ се в гр. Варна, бул. ****, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна. Твърди, че сградата
се състои от 20 обекта – апартаменти и офиси, от които 12 са собственост на
търговското дружество „****“ ЕООД, а останалите били собственост на осем
физически и юридически лица. След като придобил правото на собственост
върху обектите, започнал да ежемесечно да заплаща разходите за поддръжката
на общите части на етажната собственост - за асансьор, за потребени вода и
ел. енергия, като до 2022 г., сумите били събирани от С. Р. - майка на
управителя на „****“ ЕООД. Първоначално била събирана месечна сума в
размер на 10 лева, като същата била увеличена на 20 лева. След 2022 г.
плащанията били извършвани на С. Р., дъщеря на Е. Р., управителя на „****“
ЕООД, като сумите, искани от етажните собственици, нараснали значително.
Било свикано ОС на ЕС, с покана от 15.03.2023 г., поставена до асансьора в
сградата. Събранието било проведено на 29.03.2023 г., от 18.00 ч. На същото,
от С. Р. бил поискан отчет за направените през 2022 г. разходи, но такъв не бил
представен.
В исковата молба се сочи, че било направено предложение за избор на
управител на ЕС и двама контрольори, както и да се открие банкова сметка на
ЕС, по която да се внасят определените такси за поддръжка на общите части
на сградата, като решение по тези въпроси не било взето. Било взето решение
за провеждане на друго общо събрание, предвидено за 09.05.2023 г. На
посочената дата, в 18.00 ч., освен ищеца, се явили следните етажни
собственици: Г. В. - собственик на **, Н. Х. - пълномощник на собствениците
на ** и **, М. М. - пълномощник на **, Т. Я. – собственик на **; Е. Р. -
управител на „****“ ЕООД - собственик на офиси ****, апартаменти № ****.
Освен етажните собственици, на събранието присъствали още П. Р. - съпруга
на Е. Р., С. Р. - дъщеря на Е. Р. и адв. Д. П., ангажирана от ищеца.
Твърди се, че събранието започнало без предварително обявен дневен
ред, като никой от присъстващите не направил предложение за дневен ред, по
който да протече събранието, респективно не било проведено гласуване за
приемане на такъв. Не бил изпран председател и протоколчик. Сочи, че
протокол за събранието не е бил воден, като С. Р. водила някакви записки.
2
Последната била представена от своя баща Е. Р. като едноличен собственик и
управител на „***“ ЕООД – дружество, което щяло да извършва поддръжка на
общите части и дасъбира таксите от собствениците. С. Р. обясника какви
дейности по поддръжката щяла да извършва нейната фирма, като заявила, че
сумите, които щели да се събират за всеки един от обектите в етажната
собственост, щели да бъдат около 80-90 лева за обект.
Тъй като останалите етажни собственици не били съгласни с
определения размер, между тях и Е. Р. възникнал спор, като последният
заявил, че като мажоритарен собственик, негово било решението кой щял да
бъде ангажиран с поддръжката на входа, респективно, той определял какви
суми следвало да се събират, като от несъгласните, сумите щели да бъдат
събирани по съдебен ред. Твърди се, че никой от присъстващите не направил
конкретно предложение, като нямало проведени разисквания, нямало и
гласуване.
След провеждане на събранието ищецът започнал редовно да проверява
за поставено съобщение за изготвянето на протокол. След като в срока по
чл.16, ал. 6 ЗУЕС не било поставено съобщение за изготвяне на протокола от
събранието на видно и общодостъпно място на входа на сградата, на
25.05.2023г. чрез телепоща изх. № 59/29.05.2023 г. на Български пощи, ищецът
поискал от „***“ ЕООД, да му бъде предоставен изготвеният протокол от
ОСЕС, проведено на 09.05.2023 г.
Ищецът сочи, че отговор на поканата не е бил получен, съответно,
протокол не му е бил изпратен. За съществуването на същия разбрал едва на
07.02.2024 г., когато му бил връчен препис от искова молба, образувана в гр.д.
№232/2024 г. по описа на ВРС и приложенията към същата. Сочи, че след
запознаване с протокола е установил, че в него били отразени неверни факти и
обстоятелства.
Оспорва процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС от 09.05.2023
г. – същото е проведено без предварително обявен дневен ред, без да са налице
условията за неотложност; протоколът от проведеното събрание не отговаря
на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС, тъй като не били посочени явилите се
лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват,
номерът на самостоятелния обект, начинът, по който са гласували, лицата –
„за“, „против“ или „въздържал се“, техен подпис, същността на направените
3
изявления, кой от тях как е гласувал по отделните решения; не се съдържали
изявления и разисквания при вземането на решенията. Намира, че е нарушено
изискването на чл.16, ал.4 ЗУЕС, тъй като предложението за протоколчик да
бъде избрана С. Р. не е било направено от председателя, а от друго лице. Сочи
нарушение на чл.16, ал.7 ЗУЕС, тъй като съобщението за изготвяне на
протокола не е било поставено на видно и общодостъпно място на входа на
сградата, а след поискване, същото не е било предоставено на ищеца.
Твърди незаконосъобразност на приетите решения по т.1 и т.2 от
протокола. Намира, че изборът на управител на ЕС е незаконосъобразен, тъй
като на осн. чл.19, ал.8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с
мнозинството повече от 67 % от общите части на ЕС, правомощията или част
от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на
физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът
за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство
повече от 67 % от общите части на ЕС, и се сключва от упълномощено от
общото събрание лице за срок до две години. Сочи, че тъй като „***“ ЕООД
не е собственик в ЕС, то е следвало на ОСЕС да бъде представен проект на
договор, с който правомощията на УС или управител или част от тях да бъдат
възложени на „***“ ЕООД, който след обсъждане от общото събрание, да
бъде одобрен от него и да бъде сключен от упълномощено от ОС лице.
Заявява, че в приетото решение не се съдържа информация за представен за
обсъждане от ОС на ЕС проект на договор с „***“ ЕООД, с който на
дружеството да бъдат възложени правомощията на УС или управител или
част от тях, да е взето решение, с което проектодоговорът да е одобрен, да е
взето решение такъв договор да бъде сключен. Не бил определен срок, за
който да се възложат правомощията и не е упълномощавано лице, което от
името на етажните собственици да го сключи.
По отношение решението по т.2 противоречи на императивната
разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /действаща към датата на провеждане на ОС
на ЕС/, съгласно която разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
4
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на
предявения иск. Оспорва, че ищецът е узнал за протокола на 07.02.2024 г., с
връчване на исковата молба, образувана в гр.д. №232/2024 г. по описа на ВРС
и приложенията към същата. Твърди, че етажните собственици са били
уведомени за изготвения протокол през месец юни 2023 г., като заявява, че
същият е бил поставен във фоайето на сградата. Отделно, заявява, че ищецът
знае, че дължи сумите, както от личното си участие в събранието, така и от
съобщение по изп. дело №813/2023 г. на ЧСИ Н. Д. рег. № *** КЧСИ, връчено
му на 18.12.2023 г. В тази връзка излага, че претенцията по настоящото дело е
предявената повече от 9 месеца от провеждане на събранието и повече от 50
дни след наложения запор на банковите сметки на ищеца.
Оспорва основателността на предявения иск. Заявява, че процедурата по
свикване и провеждане на общото събрание е съобразена със ЗУЕС. Твърди,
че събранието е било свикано чрез изрична писмена покана, без да сочи дата,
на която същата е била поставена. Ищецът е присъствал, като могъл е да
оспори взетите решения в съда, включително и чрез съда да изиска и самия
протокол в едномесечния срок/, но това не било сторено. Счита, че умишлено
не е била представена поканата за свикване на ОС, за което лично ищецът се
бил подписал. Заявява че е бил налице изискуемият кворум, бил е избран
протоколчик и председател на събранието, има и присъствен лист. Оспорва
твърденията, че не е имало покана или, че не са взети решенията.
Оспорва съдържанието представения протокол от 15.3.2023 г., като
заявява, че решенията приети на това събрание са незаконосъобразни и
нищожни.
Оспорва твърдението, че протоколът от 09.05.2023 г. не е бил
предоставен на ищеца, като заявява, че същият е бил поставен във фоайето на
сградата още през м.06.2023 г.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, а и от приобщените по делото, писмени
доказателствени средства, се установява, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост, с адрес: гр.
Варна бул. ****.
Видно от приобщения по делото протокол от ОСЕС, същото е проведено
на дата 09.05.2023 г., при следния дневен ред: 1. Избор на фирма
5
домоуправител; 2. Определяне на месечна такса за поддръжка и управление на
сградата за 2023 г. и 3. Ремонтни дейности, които ще бъдат извършени по
сградата през 2023 г. С решение по т.1 с 83% „за“ и 7% „против“ е прието
предложението за домоуправител на сградата да бъде избрано дружеството
„***“ ЕООД. По т.2 с мнозинство от 81 % е прието месечната такса за
поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде в размер на
82,00 лв./месец, на самостоятелен обект, а по т.3 не е взето решение.
Ответникът представя и по делото е приет писмен документ – покана за
общо събрание на собствениците на етажната собственост, адрес: гр. Варна,
бул. ****, на дата 09.05.2023 г., от 18.00 ч. Не е посочено лицето, което свиква
общото събрание. Поканата не е подписана от лицето, което свиква
събранието; в същата не е отбелязан час на поставяне, не изготвен протокол за
нейното поставяне. Видно от текста на писмения документ, вписаната дата на
поставяне на поканата е в различен шрифт от основния текст.
Преди провеждане на ОСЕС от 09.05.2023 г., по инициатива на етажните
собственици е свикано и на 29.02.2023 г. е проведено общо събрание на
етажната собственост, при следния дневен ред: 1. Отчет за приходите и
разходите по поддръжката на сградата за 2022 г. с представяне на
оригиналните документи за направените разходи: асансьор, чистачка, ел.
енергия; 2. Избор на домоуправител и двама контрольори за работата и
разходване на сградата за 2023 г., „Фонд ремонт“; 4. Възлагане на
новоизбрания домоуправител да изготви книга на собствениците на сградата.
За поставянето на поканата е изготвен Протокол №2, съгласно който, на
15.03.2023 г. в 18:30 ч. от Л. М. - собственик на ** и ** и Т. Я. – собственик на
** на адрес: гр. Варна, бул. ****, в присъствието на свидетелите: Г. М. и Н. Х.
са поставили чрез залепване на покана за свикване на ОСЕС, с горепосочения
дневен ред. За проведеното събрание е съставен протокол №3. Видно от
същия, управител на етажната собственост не е бил избран, като във връзка с
оспорването на определените такси за поддръжка, С. Р., представляваща 72 %
ид.ч. и от която е поискан отчет за разходите през 2022 г., заявява: „Трябва да
решите дали искате официална регистрация на ЕС и банкови сметки или може
да остане по старому, като уточним таксите, защото ако искате ЕС, аз ще си
направя фирма и ще искам заплата за мен и за счетоводител и тогава таксите
ще станат минимум двойни“. В протокола е отразено, че е взето решение да
бъде проведено следващо ОСЕС на дата 09.05.2023 г., в присъствието на
адвокати на Р. и на останалите собственици за уточняване законността за
организиране на ЕС и законността за събиране на такси за поддръжка на
сградата.
По делото е представено площообразуване и списък на лицата,
присъствали на оспореното ОСЕС от 09.05.2023 г., без подписи. Приобщен е
протокол от проведеното събрание, като нито се представят доказателства,
нито се твърди, че етажните собственици са уведомени за изготвянето му.
С телепоща от 29.05.2023 г. ищецът е поискал от „***“ ЕООД да му
6
предостави препис от изготвения протокол от ОСЕС, проведено на
09.05.2023г. Не се представят доказателства, че такъв е бил предоставен на
ищеца.
Препис от исковата молба на Етажната собственост против „****“ ООД,
образувана в гр.д. №232/2024 г. по описа на ВРС, е връчен на ответника, на
дата 07.02.2024 г. – обстоятелство, което се установява както от приложеното
съобщение /л.17/, така и от извършената от съда служебна справка в
деловодната система ВРС.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели.
В показанията си св. Т. Л. Я. заявява, че също е оспорила по съдебен ред,
проведеното ОСЕС и приетите решения. Заявява, че преди процесното
събрание, през м. март 2023 г. е било проведено друго събрание, на което тя е
присъствала, като собственикът на по-голямата част от обектите в сградата –
Е. Р. е бил представляван от неговата дъщеря – С. Р., без да представи
пълномощно. Тогава било решено да се поиска отчет за всички разходи,
извършени през последната година, за да се докаже размера на
претеднираните такси, както и правото на С. Р. да представлява своя баща и
неговото дружество, като за целта определили следваща дата за провеждане
на събранието – 09.05.2023 г. Свидетелката е присъствала на това събрание,
тъй като предварително е знаела за датата, както и за въпросите, които
следвало да бъдат обсъдени.
Заявява, че покана за събрание на дата 09.05.2023 г. не е била поставена и
тя не е виждала такава. Такава не е била получена и на електронна поща или
по друг начин. На оспореното ОСЕС от 09.05.2023 г. присъствали св. Я.,
ищецът, адвокат на сем. М. и още едно физическо лице. Когато свидетелката
отишла, събранието тепърва започвало, като Е. Р. взел думата и обяснил, че
неговата дъщеря – С. Р. щяла да бъде протоколчик, а съпругата му -
председател на събранието. Св. Я. заявява, че не е виждала протокол от
проведеното събрание и тъй като такъв не бил предоставен в продължение на
два месеца, изпратила телепоща, с който го изискала. Твърди, че на
събранието е бил представен списък, който трябвало да подпишат. По искане
на ответника, на св. Я. е предявен писмен документ, озаглавен „Покана за
общо събрание на собствениците с адрес гр. Варна, бул. ****“. Свидетелят
заявява, че това е документът, който е бил представен за подпис по време на
събранието.
В показанията си, воденият от ищеца свидетел – Д. М. П., за когото на
съда е служебно известно, че е действащ адвокат, вписан в АК – Варна,
заявява, че присъствала на оспореното общо събрание. Разяснява, че около два
– три месеца преди тази дата е била потърсена от управителите на ищовото
дружество – съпрузите Л. и М. М., за консултация във връзка с притежавани
от тях офиси в сградата на бул. ****. Въпросът, за който св. П. е била
потърсена бил свързан с това, че един от собствениците в сградата искал да
7
събира пари за поддръжка на сградата, без да им дава отчет за приходи и
разходи. Св. П. разяснила реда, по който следвало да се осъществява
управлението и поддръжката на сградата, в режим на етажна собственост. В
началото на м.май 2023 г. тя била уведомена, че предостои провеждането на
общо събрание, на което тя била поканена, като адвокат. Според св. П., всички
присъстващи седнали в кръг, в средата на който се намирал Е. Р..
Свидетелката си спомня, че той се обърнал към присъстващите с думите: „Ние
сме се събрали да ви представя дъщеря ми и нейната фирма, която ще бъде
управител на сградата.“ След това той показал дъщеря си и казал „Това е
дъщеря ми С. Р.. Ще бъде протоколчик на събранието.“ Посочил съпругата и
обявил, че тя щяла да бъде председател на събранието. Разяснява, че в залата
нямало никакъв ред, който да се спазва, като Е. Р. не позволявал на никой друг
да вземе думата. Държал се арогантно, като на реплика на присъстващ, че
събранието е за да се приеме отчет за разходите, той заявил: „Ти мълчи, ти си
никой.“ При опит на Л. М. също да репликира, Е. Р. казал: „Аз ще ви кажа
какво ще правим сега, вие ще мълчите.“ След това продължил като казал на
присъстващите, че управител на етажната собственост ще бъде „***“ ЕООД,
собственост на дъщеря му С. Р., като дължимата месечна такса за поддръжка
била в размер на 100 лв., на апартамент. Св. П. заявява, че Е. Р. не се съобразил
с начина, по който следвало да бъде определен редът, по който да се
осъществява управлението и поддръжката на сградата. При възникналата
дискусия между етажните собственици, той заявил: „Аз ще реша кой ще бъде
управител и кой ще поддържа сградата. Знаете много добре, че съм
мажоритарен собственик, така или иначе, каквото аз реша, това ще стане.“ Св.
П. не е видяла някой от етажните собственици да подписва присъствен списък,
но за сметка на това видяла, че Л. М. и седяща до нея жена подписали покана
за провеждане на общото събрание, като на неин въпрос какъв документ
подписват, те отговорили: „Подписваме поканата за събранието, за което сега
сме тук.“ Св. П. обяснява, че поведението на Е. Р. било арогантно и агресивно,
като същият отправял обиди към сем. М., като ги наричал „еснафи“, а след
като физически заплашил Л. М. и нейният съпруг се опитал да я защити,
започнал да отправя по негов адрес „грозни, сериозни обиди“. На събранието
не е било извършено пресмятане на идеалните части, не е бил подписан
присъствен списък, като не са били представени пълномощни, не са били
направени изказвания или предложения, не е било проведено гласуване.
Описва събранието като ужасна суматоха. Протокол не е бил воден, като С. Р.
драскала или пишела нещо в тефтер. След приключване на събранието, св. П.
разяснила на сем. М. какъв е срокът за изготвяне на протокола и съобщаването
му на етажните собственици. След известен период от време, тя била
потърсена от М. М., който заявил, че протокол все още не им е бил
предоставен.
По искане на ответника, в качеството на свидетел е разпит Е. П. Р.. В
показанията си същият заявява, че чрез негово търговско дружество
притежавал правото на собственост върху 20 обекта от процесната сграда,
8
поради което бил „мажоритарен собственик на сградата“. От нейното
въвеждане в експлоатация до настоящия момент, тя била поддържана в
перфектно състояние. По отношение свикването на общото събрание, заявява,
че е знаел за провеждането му, като сочи „Събранието го организирахме ние.
Пояснява, че събранието е било свикано от „***“ ЕООД, с негова помощ. Не
знае кой е поставил поканата, но сочи, че тя била поставена на табло за
съобщения в сградата, на 1 май или преди 1 май 2023 г. Първоначално заявява,
че поканата е била подписана на събранието, като впоследствие променя
показанията си и твърди, че не си спомня дали е била подписана на
събранието. Намира приетите решения за „абсолютно законни“. Твърди, че
всички присъстващи били съгласни с избора на протоколчик и на председател.
Гласуването било единодушно. Сочи, че дъщеря му и съпругата му, като
физически лица, не са собственици на обекти в сградата.
Поради обективна невъзможност, а именно хоспитализация към датата
на провеждане на съдебното заседание, в което са разпитани водените
свидетели, в следващо заседание е проведен разпит на свидетеля П. Б. Р. –
съпруга на Е. Р. и майка на С. Р.. В показанията си св. П. Р. заявява, че общите
части на сградата се управляват от фирма на нейната дъщеря. Твърди, че
покана е била поставена, като заявява, че тя е поставила поканата, като се
наложило през няколко дни да я подновява, тъй като изчезвала. Тя била
избрана за председател на събранието, а С. Р. – за протоколчик. Преди
събранието „****“ ЕООД, което било инвеститор и съсобственик на сградата,
поддържало и управлявало общите части на сградата, като това било на устна
уговорка. Заявява, че дължимите такси за поддръжка били събирани трудно.
Протокол е бил съставен и за същия етажните собственици са били уведомени
чрез поставянето му на таблото в сградата. Отрича етажните собственици да
са били заставени да подписват писмени документи на събранието.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. Като предявен в
30-дневния преклузивен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС същият е допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
тежест на ищците е да установят, че на сочената дата е проведено ОС на ЕС;
че процедурата по свикването и провеждането му е опорочена; че на същото
са приети оспорените решения; фактите и обстоятелствата, които обуславят
материалната незаконосъобразност на всяко от решенията от ОС на ЕС.
Ответникът носи тежестта да установи спазването на процедурите по
9
свикване и провеждане на общото събрание на етажната собственост,
надлежно обявяване протокола от проведеното ОС на ЕС, в т.ч. датата на
която е приключил фактическият състав на обявяването или съобщаването на
протокола.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ЗУЕС, всеки собственик може да иска
отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, в 30-дневен срок
от получаване на решението, по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Доколкото не се
твърди, а и не се представят доказателства решенията да са били оповестени
по посочения ред, то преклузивният срок по чл.40, ал.1 ЗУЕС се поставя с
узнаване на оспорените решения. При данни, че това е сторено с връчване на
препис от исковата молба, образувана в гр.д. № 232/2024 г., по описа на ВРС -
07.02.2024 г., а исковата молба е подадена на 26.02.2024 г., то срокът по чл.40,
ал.1 ЗУЕС е спазен.
Разпоредбите на чл.12 и чл.13 ЗУЕС определят условията и реда за
свикване на общо събрание. Съгласно чл.12, ал.1 ЗУЕС, общото събрание се
свиква най-малко един път годишно от управителния съвет (управителя) или
от контролния съвет (контрольора). Свикването се извършва чрез поставяне на
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се
поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7
дни преди датата на събранието. Следва датата и часът на поставянето
задължително да са отбелязани върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, като за тези обстоятелства се съставя протокол. Съгласно
чл.13, ал.1, изр. Последно ЗУЕС, редовно общо събрание може да бъде
насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на
поканата.
Съдът намира, че процедурата по свикване на общото събрание е
опорочена. От приложената по делото покана за провеждане на ОС се
установява, че императивното изискване на чл.13, ал.1, изр.2 ЗУЕС, в същата
задължително да бъде отбелязан часът на нейното поставяне, не е спазено.
Нормата е пределно ясна и не подлежи на тълкуване. В поканата за
провеждане на общото събрание не е посочено лицето, по чиято инициатива
се свиква същото. Съгласно изискването на чл.13, ал.1 ЗУЕС, това лице следва
да подпише поканата, но доколкото е необходимо да се установи по несъмнен
начин, че то е сред изчерпателно изброените в чл.12 ЗУЕС лица с право на
10
инициатива за свикване на общо събрание на етажната собственост, то в
текста на поканата следва да са налице данни за неговата идентификация. В
поканата, представена от ответника, не е посочено лицето, което свиква
събранието, същата не е подписана. Не е посочено място на провеждане на
общото събрание /изискване на чл.13, ал.7 ЗУЕС/. Обстоятелството, че не е
съставен протокол за поставяне на поканата, в който да е посочено в колко
часа е залепено съобщението до етажните собственици, както и лицето, по
чиято инициатива се свиква събранието, е още едно основание да се приеме,
че процедура по свикване на общото събрание изобщо не е била проведена,
още по-малко да е била съобразена с разпоредбите на ЗУЕС. В показанията си,
водените от ищеца свидетели еднозначно сочат, че не са виждали покана за
провеждане на ОСЕС, на 09.05.2024 г., като събирането на етажните
собственици, на същата дата, е осъществено по тяхна инициатива, след като
на проведено, на дата 29.03.2023 г., ОСЕС /свикано по реда на чл.12, ал.2
ЗУЕС/, те са решили да се проведе друго събрание, което са насрочили на
09.05.2024 г. Съдът приема, че поканата е била представена за подпис на
етажните собственици при провеждане на събранието. ЗУЕС не поставя
изискване поканата да съдържа подпис на други лица, освен на лицето, което
свиква събранието. Пропускът поканата да бъде обявена в законоустановения
срок, не може да бъде саниран.
Провеждането на Общото събрание на ЕС също е опорочено. ЗУЕС
поставя редица изисквания към провеждането на общите събрания на
етажната собственост, с оглед гарантиране законосъобразността на взетите
решения. Същите са посочени в разпоредбите на чл.16, ал.1-9 ЗУЕС, според
които събранието следва да се проведе на подходящо място в етажната
собственост, прилежащата площ или на друго място в близост до нея; да
бъде председателствано от председателя или друг член на управителния съвет,
или от управителя; да не приема решения по въпроси извън предварително
обявения дневен ред, освен в неотложни случаи; за провеждането му да се
води протокол. В чл.16, ал.5 ЗУЕС са посочени реквизитите, които следва да
съдържа този протокол, като същият се изготвя в 7-дневен срок от
провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и
протоколчика, като документът съдържа датата и мястото на провеждането на
общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
11
обект, начина, по който са гласували лицата – „за“, „против“ или „въздържал
се“, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения.
Императивното изискване за посочване на присъствалите лица и
притежаваните от тях идеални части цели установяване по безспорен начин
наличието на кворум при гласуване на решенията. В настоящия случай,
установяване на тези обстоятелства е невъзможно. В списъка не е посочено по
какъв начин са събрани данните за притежаваните от участниците идеални
части – дали въз основа на представени документи за собственост или при
съобразяване на предварително изготвена справка. При тази неустановеност
на притежаваните от всеки от собствениците идеални части, не може да се
приеме, че в събранието е проведено при изискуемия кворум, както и че
решенията са приети с посочения в протокола резултат от гласуванията по
отделните точки.
Императивното изискване за посочване на присъствалите лица и
притежаваните от тях идеални части цели установяване по безспорен начин
наличието на кворум при гласуване на решенията, а чрез вписване на
пълномощниците и прилагане на съответните пълномощни се цели
установяване на валидно учредена представителна власт в полза на
упълномощените лица, към датата на провеждане на общото събрание. В
настоящия случай, установяване на тези обстоятелства е невъзможно. Видно
от представения списък, в събранието са взели участие 3 физически лица и 2
търговски дружества. Нито един от етажните собственици не е подписал
присъствения списък. Не е установено от кого се представлява всяко от
юридическите лица. В тази връзка следва да се посочат показанията на св. П.
Р., която отрича етажните собственици да са подписвали каквито и да е
писмени документи на събранието /т.е. и присъствен списък/. Отделно,
съгласно посоченото в списъка, общият сбор на представляваните идеални
части е 12,3358 %, или далеч под изискуемия минимум, определен с
разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗУЕС, дори в случаите на спадащ кворум по чл.15,
ал.2 ЗУЕС, какъвто не е налице.
В протокола от проведеното общо събрание не са вписани каквито и да е
изявления на присъствалите лица, както и направените предложения. По
отношение на нито едно от взетите решения не е посочен размер на идеалните
12
части, с които то е прието.
При изготвяне на протокола не е спазено изискването на чл.16, ал.5
ЗУЕС в същия да бъдат отразени начинът, по който са гласували лицата – „за“,
„против“ или „въздържал се“, техните подписи, същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. От този документ не може да
бъде установено по какъв начин е гласувал всеки от етажните собственици,
респективно дали решенията са приети със соченото мнозинство.
При горните доводи, съдът намира, че поради установената
незаконосъобразност на процедурите по свикване и провеждане на общото
събрание, оспорените решения се явяват незаконосъобразни и подлежат на
отмяна.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 280 лева,
съгласно приет списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иска, предявен от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна ул. ****, против Етажната собственост на
сграда с административен адрес: гр. Варна бул. ****, представлявана от
управителя „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. ****, решенията по т.1 и т.2, приети на Общо събрание на
етажната собственост на сграда с адрес: гр. Варна бул. ****, проведено на дата
09.05.2023 г., а именно: решение по т.1 „Избира се „***“ ЕООД, вписано в
търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. ****“ и решение по т.2 „Приема се
месечна такса за поддръжка и управление на общите части на сградата да бъде
увеличена в размер на 82,00 лева на самостоятелен обект в сградата. Срокът за
плащане на дължимата месечна такса е до 10-то число на месеца, като по
изключение дължимата такса за месец май 20023 г. е дължима до 05.06.2023 г.
Сумата следва да се заплаща по следната банкова сметка IBAN
BG07UNCR*******”, на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна бул.
13
****, представлявана от управителя „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. ****, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. ****, сторените
разноски по делото, в размер на 280 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14