Решение по дело №1649/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 64
Дата: 5 януари 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Валентин Димитров Бойкинов
Дело: 20171100901649
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.С., 5.01.2018год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на пети декември 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова ,като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 1649 по описа за 2017год,за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът „Ю.И.“ООД моли да бъде постановено решение, по силата на което ответникът С.О.да бъде осъден на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 31 417,36 лева, представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. април 2014год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по основна градска автобусна линия №27 от обществената транспортна схема на С.О.по Договор № РД- 56-1067/24.10.2007год. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на С.О.; на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 9 367,72 лева, представляваща мораторна лихва за забавата в плащането на сумата 31 417,36 лева/неизплатената част от индексираната цена на извършената транспортна дейност през м. април 2014год. по основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на С.О./ за периода от 21.05.2014год. до 26.04.2017год., ведно със законната лихва върху главницата  от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът  С.О.оспорва предявените искове като неоснователни поради съображения изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема  следното от фактическа и правна страна :

 Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор № РД- 56-1067/24.10.2007год. се установява, че след проведен конкурс по реда на Наредба №2/15.03.2002год. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили е бил сключен договор за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е със срок на действие осем години, считано от деня на въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия №27, което е извършено на 01.04.2008год.

Между страните не се спори, че изпълнението на договора е започнало след тази дата.

Съгласно чл. 5, ал.1 от договора за изпълнението на транспортната дейност възложителят заплаща на изпълнителя цена в размер на 2,80 лева на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, представляващо неразделна част от договора.

Съгласно чл.5, ал.3 от договора цената на километър маршрутен пробег, определена при сключване на договора, се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година.

Между страните не се спори също така, а и от представения по делото и означен като Доказателство №7 в приложенията на исковата молба документ, се установява изпълнението от страна на ищеца на възложената транспортна задача, въз основа на който документ ищецът е издал и фактура за плащане на дължимата цена по договора – фактура с № 3987/30.04.2014год.

Горепосочената фактура е за сумата 161 213,88 лева с ДДС и в нея ищецът е включил и индексираната цена за извършената транспортна дейност през м.  април 2014год. като същата е следвало да бъде платена в срок до 20.05.2014год.

Няма спор между страните, а и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към момента на предявяването на иска ответникът е заплатил и то със забава само част от общата цена в размер на 161 213,88 лева.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.М., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че обявената от НСИ годишна инфлация за процесния период е : за 2008г- 7,80%; за 2009г.- 0,60%; за 2010гд.- 4,50%; за 2011г.- 2,80% и за 2012г.- 4,20%.

Съответно на тази база размерът на индексираната цена с ДДС на километър маршрутен пробег за 2014год. по основна градска автобусна линия №27 от транспортната схема на С.О., съгласно чл.5, ал.3, т.1 от договора за 2014год. е 3,34 лева с ДДС.

Същевременно установява се от заключението на вещото лице, че общият маршрутен пробег, извършен от ищеца по основна градска автобусна линия №27 от транспортната схема на С.О.през м.април 2014год. е 48 483,577км. При това положение общата индексирана цена ще възлиза на 192 631,24 лева и от тази сума като се приспадне частично заплатената от ответника цена в размер на  161 213,88 лева остава дължима сумата 31 417,36 лева, представляваща цената на иска.

При така установените факти следва да се формират изводите за основателността на предявения иск.

На основание цитираната по-горе разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от договора страните са постигнали съгласие цената за извършената от изпълнителя транспортна услуга за всяка календарна година от изпълнението предмета на договора да бъде индексирана/увеличавана/ с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година/ в размера посочен в заключението на вещото лице/.

Неоснователни са твърденията на ответника, че е налице обусловеност между размера на приложимия инфлационен индекс и времевото изпълнение на договора. Напротив, в договора страните изрично са посочили, че индексирането става с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година от действието на договора, а не със сбора на месечната инфлация за месеците от предходната година, през които договорът е бил изпълняван.

На следващо място, неоснователно е и възражението, основано на факта, че договорът е бил сключен след провеждане на конкурсна процедура, в която ищецът сам бил посочил цената, оценявайки своите възможности да я постигне. Меродавна са в случая са не конкурсните книжа, които имат отношения единствено към начина на формирането на предложената от изпълнителя цена, въз основа на която е бил предложен за изпълнител на поръчката, а изрично предвидената в договора възможност за индексация на цената при настъпването на предвидените в договора условия, което само по себе си няма отношение към конкурсната процедура, тъй като е извън условията за оценка на офертата на изпълнителя.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност.

От падежа на вземанията по договора за м. април 2014год.- 20.05.2014год. до датата на предявяване на исковата молба в регистратурата на съда на 27.04.2017год. не са изтекли три години. С предявяването на иска се прекъсва непосредствено изтичащата преди това три годишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, поради което възражението за изтекла давност както по отношение на вземането за неизплатената част от индексираната цена, така и за мораторна лихва е неоснователно.

Предвид изложените по-горе мотиви съдът следва да постанови решение, с което да уважи иска за главницата в предявения от ищеца размер от 31 417,36 лева, като основателен и доказан. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба- 27.04.2017год. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед акцесорния характер на иска за мораторна лихва и с оглед изхода на делото по главния иск съдът следва да осъди на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сумата 9 367,30 лева, представляваща мораторна лихва за забавата в плащането на сумата по главницата за периода от 21.05.2014год. до 27.04.2017год., съобразно констатациите на вещото лице.

На осн. Чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата  3210,24 лева, представляваща разноски по делото.

 

Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.О., гр.С., ул.“*******да заплати на „Ю.И.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 31 417,36 лева, представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. април 2014год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по основна градска автобусна линия №27 от обществената транспортна схема на С.О.по Договор № РД- 56-1067/24.10.2007год. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия №27 от общинската транспортна схема на С.О., ведно със законната лихва от 27.04.2017год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.О., гр.С., ул.“*******да заплати на „Ю.И.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД  сумата 9 367,30 лева, представляваща мораторна лихва за забавата в плащането на сумата по главницата за периода от 21.05.2014год. до 27.04.2017год.

ОСЪЖДА С.О., гр.С., ул.“*******да заплати на „Ю.И.“ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата  3210,24 лева, представляваща разноски по делото.

Решението  подлежи на въззивно обжалване  пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :