РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Смолян , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440101045 по описа за 2020 година
Ищецът „***“ ООД, представлявано от С.Т.П. е предявил срещу „*****“ ЕООД,
представлявано от А.А.Л. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1 т. 1
ГПК, вр. 55, ал. 1, предл.трето и чл. 99 ЗЗД за установяване на съществуването на вземането
на ищеца срещу ответника по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 746/2020 г. за
неоснователно обогатяване поради отпаднало основание, вземането за което е прехвърлено с
договор за цесия на ищеца за сумата от 400 лева. Претендира за деловодните разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че между К.Л.Д. и „*****“ ЕООД е сключен двустранен неформален
договор за предоставяне на хотелиерски услуги, по силата на който е направена резервация
при длъжника за 5 (пет) дневен престой в хотел „***“ в к.к. *** за периода от 17.06.2019 г.
до 21.06.2019 г.. В офертата, предлагана от „*****“ ЕООД, било включено използването на
закрития басейн на хотела, както и изхранването на гостите на блок маса. Извършено е
авансово плащане от страна на К.Л.Д. в размер на 100 (сто) лв. по сключения между
страните двустранен неформален договор, като остатъка от сумата в размер на 400
(четиристотин) лв. е доплатена от същия при настаняването в хотела. След първата нощувка
К.Л.Д. е установил, че закуската не е на блок маса, както и че басейнът е в ремонт и
използването му е невъзможно. Поради тази причина и след използването на само една
нощувка, резервираната стая от него е освободена и хотелът е напуснат. Поради
неизпълнение на сключения двустранен неформален договор за хотелско настаняване между
К.Л.Д. и „*****“ ЕООД от страна на ответника, договорът е бил развален от страна на
К.Л.Д. на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, поради виновното неизпълнение на „*****“ ЕООД
1
с изявление, връчено на 29.06.2020 г. чрез ЧСИ З.Т. с рег. № 916 и район на действие ОС-
Смолян, което се удостоверява от издаден от съдебния изпълнител Констативен протокол.
Поради развалянето на договора, за ответника е възникнало задължение за връщане на
платената на отпаднало основание сума в размер на 400 лв.. Вземането си в размер на 400
лв. К.Л.Д. прехвърлил на „***“ ООД с договор за прехвърляне на вземане от 05.06.2020 г.,
за което длъжникът писмено е уведомен чрез ЧСИ З.Т. с рег. № ***и район на действие ОС
Смолян, което се удостоверява от издаден от съдебния изпълнител Констативен протокол.
Въпреки отправените покани, дължимите суми не са изплатени.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от
„***“ ООД с ЕИК **** чрез упълномощения си представител адв. Н. П. - САК, е образувано
ч.гр.д. 746/2020 г., по описа на Районен съд Смолян, по което е издадена заповед за
изпълнение, надлежно връчена на длъжника „*****“ ЕООД, срещу която е постъпило
възражение от длъжника на осн. чл. 414 от ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Изложените твърдения за недопустимост на
иска поради активна материална легитимация за ответника е въпрос по съществото на спора
и не засяга допустимостта на иска. Изложените възражения за неоснователност се свеждат
до следното: ответникът твърди, че представеният от ищеца договор за прехвърляне на
вземане не му е връчен, поради което не поражда правни последици спрямо „*****" ЕООД,
по арг. от чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнил
задължение по неформален договор за предоставяне на хотелски услуги за периода 17-
21.06.2019 година на К.Л.Д., изразяващо се в непредоставяне на закуска на блок-маса и
невъзможност за ползване на басейн от него и членовете на семейството му. По тези
твърдения е била извършена подробна проверка от длъжностни лица от Комисията за
защита на потребителите - РД- Пловдив и съставени няколко броя констативни протоколи и
доклад относно проверката относно спазването на Закона за туризма. Тази проверка е
установила, че жалбата на К.Д. е несъстоятелна, че твърдените от него неизпълнения на
неформалния договор, не са верни, поради което и не е било налице основание за
едностранно прекратяване на неформалния договор за предоставяне на туристически
услуги. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С.и адв. Р., поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в писмените бележки,
като му бъдат присъдени деловодните разноски.
За ответника адв. А.моли съда да отхвърли предявения иск по изложените в
писмените бележки съображения. Претендира за разноски.
След като обсъди становищата на страните и приложените по делото писмени
доказателства, гласните такива и заключението на СИЕ, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
2
Няма спор по делото, че между К.Л.Д. и „*****“ ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на туристически услуги за пет.дневен престой в хотел „***“ в к.к. ***,
собсвеност на ответинка за периода 17.06.2019 – 21.06.2019 г., като при резервацията на
11.06.2019 г. Д. платил по сметка на ответника 100 лв., а при настаняването му в хотел „***“
на 18.06.2019 г. е доплатил още 400 лева.
Не се ангажират доказателства, че в офертата към резервацията са били включени
изхранване на блок – маса и използване на закрития басейн, но тъй като това обстоятелство
не се оспорва от ответника, съдът го приема за доказано, още повече, че косвени данни за
това са налични в представените писмени доказателства по делото – съобщение за разваляне
на двустранен договор, регистъра за настанените туристи, показанията на свид. Б., които не
са оспорени от ответната страна, както и удостоверение № РК-19-11842 за категория четири
звезди на хотел ***, което доказва, че в същия има закрит басеин.
Тъй като Д. установил на закуската на 18.06.2019 г., че няма блок-маса, а на масата
им е сервирана закуска и че басейнът не работи поради ремонтни дейности, заедно със
семейството му напуснал хотела същия ден.
На 15.05.2020 г. Д. отправил съобщение за разваляне на двустранен договор без
предизвестие на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД до ответника с искане да му бъдат възстановени
400 лв. за неползваните 4 нощувки.
С договор за прехвърляне на вземане от 05.06.2020 г. К.Д. прехвърлил на ищеца
„***“ ООД на 05.06.2020 г. вземането си срещу ответника за сумата от 400 лв., като
дължими на отпаднало основание по развален двустранен неформален договор за
предоставяне на хотелиерски услуги в периода 17.06.2019 – 21.06.2019 г..
Написал писмено уведомление без дата, адресирано до ответника, за извършената
цесия.
И съобщението за развалянето на договора и уведомлението за прехвърлянето на
вземането са съобщени на ответника чрез поставяне на уведомление на адреса по
седалището, залепено на 15.06.2020 г. и изтичането на двуседмичния срок за получаването
им, който срок е изтекъл на 29.06.2020 г., за което ЧСИ Т. е съставила констативен протокол
от 30.06.2020 г.. Разпитана в съдебно заседание ЧСИ Т. обяснява, че е съставила протокола
лично в качеството й на ЧСИ. На място на адреса на ответника установила, че е частен
адрес, домашен, няма афиширан офис, канцелария, лого или служители на ответника. След
залепване на уведомлението на адреса не се е явил представител на дружеството за
получаване на книжата, поради което съставила и констативния протокол. При това
положение заявеното оспорване на констативния протокол от ответника е недоказано.
На 06.09.2019 г. на ел.поща на хотел *** Д. изпратил съобщение до управителя /л.
3
41/, в което излага подробно обстоятелствата по гостуването му в хотела и неговото
напускане. Като причина е изтъкнал, че му било съобщено, че закуската на 18.06.2019 г.
няма да бъде сервирани ястия на блок-маса, а пържени филии или палачинки, а закритият
басейн е в ремонт и не функционира. Поканил го е в едноседмичен срок да му бъде
възстановена сумата от 400 лв., тъй като на място им било отказано.
Л.изпратил отговор на ел.поща на Д. на 07.09.2019 г., с който обяснил, че е
стандартна политика не само на техния, но и на други хотели, при липса на достатъчно
гости изхранването да не бъде на блок-маса, а приготвена храна по желание на гостите. Дни
преди гостуването му възникнал технически проблем с басейна, който бил отстранен с
извършени ремонтни дейности, продължили една седмица. Като компенсация, вместо да
върне парите за неползваните нощувки предложил да използва в друго удобно за него време
Във връзка с постъпила жалба от Д. пред КЗП за предоставяне на невярна
информация на клиентите, била извършена проверка на място в хотела, за която е изготвен
КП № К-2672412/04.07.2019 г. В КП е посочено, че при извършена проверка на 06.02.2019 г.
не са установени нарушения на ЗТ, НИМНЗХР... Изискано е писмено обяснение от
управителя на ответното дружество. В писмено становище /л. 54/ Л. счита жалбата за
неоснователна, обяснил, че за закуска сервитьорът им предложил да приготвят каквото Д.
пожелае. Басейнът бил ползван от сина на Д., имало частичен ремонт, който не пречил на
туристите. Същият предложил тридневен пакет със закуска и вечеря на блок-маса в удобно
за Д. време, за което същият е уведомен писмено с писмо № П-03-887/10.07.2019 г.. писмото
е връчено на 24.07.2019 г. на адресата. Видно от регистъра за настанените туристи Д. бил
настанен в хотела на 17.06.2019 г. за пет нощувки с дата на отпътуване 22.06.2019 г. и
ползване на туристически пакет.
От разпита на свид Б. се установява, че Л. не довършил престоя си в хотела, тъй като
на закуска на 18.06.2019 г. било сервирано, а не била организирана блок-маса и тъй като
басейна не работил, поради което напуснал хотела преди обяд. Пожелал е да му бъде
възстановена сумата за неползваните нощувки, но било отказано, тъй като не подлежи на
връщане, съгласно правилника на хотела и му е било предложено да ползва нощувките в
друго удобно за него време. Д. позвънил на тел. 112 в 10:52:24 часа и на място дошли
полицаи, които извършили проверка по сигнала.
От показанията на свид. С. и М. се установява, че двамата са били изпратени да
проверят постъпилия сигнал на тел. 112 в хотел ***. Д. се оплакал, че не получил услугата,
за която платил, че изхранването не било на блок маса, а басейнът не работил. Свидетелите
констатирали, че басейнът е бил в ремонт и не работи, бил покрит, имало работници.
Видно от правилника за вътрешния ред в хотела /л. 31/, т. 12 Закуската и вечерята са
на блок маса /при повече от 12 гости в хотела/. В т. 18 е записано, че ако клиентът анулира
/откаже/ резервация или съкрати престоя си, платената сума няма да бъде възстановена.
4
Видно от регистъра за настанените туристи /л. 62/, освен Д. на 18.06.2019 г. имало
още двама регистрирани туристи.
Тъй като ответникът не е възстановил сумата от 400 лв. на цесионера, на 24.08.2020 г.
„***“ ООД е подал заявление пред СмРС срещу „*****“ ЕООД по чл. 410 ГПК. Със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 278/28.08.2020 г. по ч.гр.д. №
746/2020 г. на СмРС е разпоредено длъжникът „*****“ ЕООД да заплати на „***“ ООД
сумата от 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 25 лв. държавна такса и 225 лв. адвокатско възнаграждение.
Длъжникът възразил по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта. С разпореждане № 2002/28.09.2020 г. съдът е указал на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. Разпореждането е връчено
на 14.10.2020 г., а исковата молба е депозирана на 13.11.2020 г., видно от транспортния
етикет към товарителницата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно се установи съществуването на облигационно отношение между К.Д. и
„*****“ ЕООД, като в резултат на възникналото правоотношение по договора за хотелски
услуги Д. като клиент е платил общо пет нощувки на обща стойност 500 лв., а ответникът се
е задължил да му предостави услугите, посочени в офертата, преди резервацията и първото
плащане.
Безспорно се установи и че ответното дружество не е изпълнило задължението да
предостави ползването на басейна, който по времето на договорения престой на Д. бил в
ремонт поради технически причини – факт безспорно установен от разпитаните свидетели
Байрактарова, С. и М..
Въпреки, че управителят на ответника сам е посочил в електронната кореспонденция
с Л., че е възникнала повреда в басейна, която е следвало да бъде отремонтирана, от страна
на хотела клиентът не е бил предварително уведомен за това обстоятелство.
Що се отнася до сервирането на закуската, вместо предлагането на храната на блок-
маса, съдът отчита обстоятелството, че видно от регистъра на гостите на хотела, на датата
18.06.2019 г. в хотела е имало регистрирани само трима гости и съобразно правилата за
вътрешния ред, закуската е била предложена по избор на клиента. В този смисъл не би
могло да се приеме,че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, тъй като
на Д. била сервирана храна за закуска.
Няма спор също, че след първата нощувка, на 18.06.2019 г. по обяд Д. напуснал
хотела, тъй като не били предоставени услугите по офертата.
5
Съдът приема също, че договорът е бил надлежно развален от изправната страна,
като за развалянето ответникът е бил надлежно уведомен с изтичането на срока за
получаването на книжата, връчени чрез ЧСИ. Нещо повече, за развалянето на договора е
отправено изявление от Д. към ответника още с писмото по ел.поща, изпратено на
06.09.2019 г., получено от управителя на ответното дружество, на което същият отговорил
на 07.09.2019 г. /л. 42/, с което писмо Д. е поканил управителя на ответника - Л. да му
възстанови сумата от 400 лв. за неползваните четири нощувки.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД Когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В ал. 2 е
предвидено кредиторът да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако
изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то
е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време.
В случая е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Неизпълнението на договора
страна на ответника като доставчик на хотелските услуги по начина, по който са
предложени на клиента е станало причина клиентът да развали договора, тъй като
изпълнението му е станало отчасти невъзможно поради ремонта на басейна, а освен това е
следвало да бъде изпълнено непременно в уговореното време и резервираните от Д. дни
17.06.2019 – 22.06.2019 г., когато същият е ползвал платения си отпуск.
При това положение и поради развалянето на договора, за длъжника е възникнало
задължението да възстанови на кредитора стойността на платените, но неизползвани
нощувки в размер на 400 лв., тъй като същите са платени на отпаднало основание –
разваления договор за хотелски услуги.
Вземането си кредиторът е прехвърлил на ищеца с договора за цесия, за което
длъжникът е бил уведомен на регистрирания адрес по седалището, чрез ЧСИ Т. с изтичането
на срока за получаването на книжата.
Ще следва иска да бъде уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
прехвърленото вземане.
С оглед изхода на делото ще следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 565 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение; 25 лв. за
държавна такса и 40 лв. разноски за свидетели.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
6
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът – тогава заявителят е направил разноски в общ размер
225 лв., от които 25 лв. за ДТ и 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК по
отношение на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А.А.Л., че съществува вземането на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от С.Т.П. по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 278/28.08.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 746/2020 г. на СмРС
за сумата от 400 лв., представляваща прехвърлено му с договор за цесия от 05.06.2020 г.
вземане, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2020 г. до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от А.А.Л., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „***“ ООД, ЕИК***
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от С.Т.П. сумата от 565 лв. за
направените по делото деловодни разноски, от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение,
25 лв. за държавна такса и 40 лв. разноски за свидетели, както и направените деловодни
разноски по ч.гр.д. № 746/2020 г. в размер на 225 лв., от които 25 лв. за държавна такса и
200 лв. за адвокатско възнтаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СмОС.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. С.и на ответника чрез
адв. А..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7