РЕШЕНИЕ
№ 1140 19.09.2019г гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД–БУРГАС, V-ти наказателен състав, на тринадесети септември през 2019 г в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Стефанова
Секретар:
Златка Калоянова
Като
разгледа докладваното от съдията Стефанова административно дело №2954 по описа
на съда за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр.чл.72 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от З.Р. Н. с ЕГН ********** , чрез адв.Й.Н. САК със съдебен адрес *** против Заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 12311зз-9/27.06.2018 г издадена от инспектор в Териториален сектор „Борба с организираната престъпност“ –Бургас при ГДБОП–МВР. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при противоречие с материалния и процесуалния закони и прави искане да бъде отменена. В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват адв.Н. и адв. Е.Г. действащи заедно и поотделно. Правят искане жалбата да бъде уважена.
Ответникът–инспектор в Териториален сектор „Борба с организираната престъпност“–Бургас при ГДБОРП-МВР –З.Ц. Ч., редовно уведомен, не се явява. Неговият процесуален представител гл.ЮК в ГДБОП С.С. също редовно уведомена не се явява. Предлага на съда писмени бележки и др. писмени материали, като моли да не бъде уважавана жалбата.
Бургаският районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Видно от представеното пред съда удостоверение (лист 22 от делото) УРИ 1266р-15734/17.07.2019г издадено от директора на ГДБОП, оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената в закона форма (лист 73 от делото), така както предвижда нормата на чл.74 ал.1 от ЗМВР–издадена е писмена заповед за задържане, връчена е на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74 ал.2 от ЗМВР, а именно:
Вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, като и данните индивидуализиращи задържаното лице –трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63 ал.3 и ал.4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от същата, задържаното лице е подписало заповедта.
Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като е посочено, че лицето се задържа, тъй като е заподозряно в извършване на престъпление, изразяващо се в осъществяване на връзка между един от доставчиците на наркотични вещества с други членове на организирана група, извършваща разпространение на наркотични вещества, за което има образувано ДП №91/2018 г по описа на ГДБОП-МВР, образувано за престъпление по чл.321 от НК.
Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи определени от закона, а именно, за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да върши престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.
Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителна административна мярка „задържана де срок от 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не наличието на доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него, да бъде установено преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейски орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без дори да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително е престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършило това деяние виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателят със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има предвид решение от 24.06.2014 г на ЕСПЧ по жалби №50027/08, и №50781/096-П. и П. срещу България, в което е прието, че „за да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрение трябва да отнася до конкретно престъпление„. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания , като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа на лицата от произвол.
По мнение на съда –тези обстоятелства в случая не са налице.
С определението си съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да се установи съществуването на фактически основания посочени в обжалвания акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. В изпълнение на това указания в съда са постъпили заверени копия от: постановление за образуване на ДП №91/2018 г по описа на ГДБОП на прокурор от Специализираната прокуратура (лист 37-40 от делото), предложение на главен разследващ полицай М.Г. по ДП №91/2018 г по описа на ГДБОП да бъдат внесени искания в Специализирания наказателен съд по чл.161 ал.1 от НПК (лист 41-47 от делото), в което са описани лицата, които имат отношение към извършваната престъпна дейност където под №6 е посочена З.Н., два броя искания по чл.161 ал.1 от НПК, в които прокурорът е написал, че с оглед извършените разпити и справка изготвена от служител при ГДБОП можело да се направи обосновано предположение за наличие на достатъчно данни за съпричастност на Н. към престъплението по 321 ал.3 т.2 вр. ал.2 и вр. ал.1 от НК (лист 48-51 от делото) и определения на съда (лист 52 ) протокол за обиск и изземване (лист 53 и 54), с който са били иззети мобилен телефон и СИМ карта, един брой пластика от СИМ карата, определение на специализирания наказателен съд по чл.161 ал.1 НПК за разрешаване на претърсване и изземване от жилище в гр.София обитавано от З.Н. (лист 57 от делото), протокол за извършено претърсване и изземане с разрешение на съда (лист 58 от делото), с който не са били открити и иззети забранени от закона вещи от жилището обитавано от Н., протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение извършено в гр.*, при който не са били намерени и иззети вещи забранено от закона (лист 67-70 от делото). Докладната записка с неизвестен автор адресирана до началника на сектор НГ отдел Н гл.инспектор П. (лист 71 -72 ), в която е оповестен адресът, който обитава Н. в гр.София.
По делото не е представена цитираната от прокурора докладна записка, както и протоколи от разпит на свидетел по образуваното дело, от които да явства евентуалната съпричастност на Н. към престъплението, за което е образувано ДП №91/2018 по описа на ГДБОП-МВР.
Единственото писмено доказателства, от което е видно, че при извършен обиск от Н. са били намери и иззети вещи –мобилен телефон ведно със СИМ карата и пластика от СИМ карта, както и пари в портмоне. Това процесуално следствено действие е започнало на 27.06.2018 г в 20,30 часа и е приключило в 21,00 часа. Н. е била задържана на 27.06.2018 г в 18,30 часа и е била освободена на 28.06.2018 г в 16,05 часа. През това време Н. е била конвоирана до гр.София, където в нейно присъствие е извършено претърсване в жилище на адрес ж.к.********** *, обитавано от нея, което действие е започнало на 28.06.2018 г в 03,50 часа и е приключило в 04,15 часа, при което не са открити вещи, които да са забранено от закона. Освободена е в 16,05 часа на 28.06.2018 г
Намерените в раницата на Н. вещи не е установено дали имат връзка с предмета на делото.
Задържането на Н. е приключило с извършеното претърсване в обитаваното от нея жилище в София. Освободена е в 16,05 часа на 28.06.2018 г
Съгласно чл.142 ал.1 от АПК –съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактически основания за издаването на акта. Към момента на издаването на оспорената заповед за задържане, по мнение на Съда в представените писмени доказателства относно наличието на данни, че Н. е евентуален извършител на престъпление, каквото твърдени има в мотивите за издаване на оспорената заповед, още по-малко се доказа нейната евентуална съпричастност към обвинението. От предложението по реда на чл.161 ал.1 от НПК на главен разследващ полицай М.Г. явства, че в хода на разследване били получени три докладни записки относно извършената работа по ДП№91/2018 г по описа на ГДБОП, от което при проведени ОИМ е била придобита информация, че Н. е лице имащо отношение към извършване на престъпна дейност, а именно да е участвала в трайно сдружение създадено с цел извършване на съгласувано в страна престъпление по чл.354а ал.3 от НК.
При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Неизпълнението на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактически основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл Решение №1164/02.03.2015 г по адм.д.№6741/2014 г на ВАС.
Като всяка ПАМ –задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства –показанията на свидетелката Р.Н. –майка на Н. и Решение №3733 от 03.06.2019 г на І-во отделение на ВАС по чл.1 т.1 от ЗОДОВ, явства че не е било нужно свидетелката и дъщерята на Н. да престояват в РУ-Приморско 5-6 часа като детето е било на 4 години. През време на престоя не са им предложили вода и храна, взели са им личните вещи не са имали право на адвокат.
От доказателствата изискани служебно от съда от ответника и от хронологията на обстоятелствата извлечени от тях може да се направи извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно регламентирана възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената. Целта на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността на лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде извършено наказателно преследване.
В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, което да налага ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Задържането на лицето е осъществено в момент, в който то, неговото дете и майка му са били на почивка, като в този момент то не е извършвало престъпление или друго противообществено деяние, не е имало опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността му да се укрие. Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материално правните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ.
Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за което се издава акта. В случая заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството , че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Този извод се подкрепа от факта, че претърсването в обитаваното от Н. жилище в гр.София е приключило на 28.06.2018 г в 04,15 часа, а тя е била освободена в 16,05 часа. Не са налице данни тя да е била разпитвана в някакво качество.
Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Бургаският районен съд , V наказателен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №12311зз-9 от 27.06.2018 г издадена от З.Ц. Ч. в качеството му на инспектор в Териториален сектор „Борба с организираната престъпност“, с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е заповядано задържането на З.Р.Н. с ЕГН ********** от гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/П/
Вярно
с оригинала:З.К.