Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 04.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, І състав, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МИРОНОВА
При
секретаря Р. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 575/2019
год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление № 12-001611/03.12.2019 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Монтана, на А.О.Г. ЕООД, ЕИК *********, *********, в
качеството му на работодател, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 500 лв., на осн.
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на
чл. 62, ал. 1, вр чл. 61, ал. 1 КТ – за това, че при извършена проверка на място
на 25.09.2019 год., в 11,30 часа и по документи на 02.10.2019 год. по спазване
на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана, в стопански двор, находящ се в
гр. Лом, извън регулация, обект на А.О.Г. ЕООД, се констатира, че дружеството,
в качеството си на работодетел, представлявано от Б.И.И., е допуснало да работи
лицето М.Я.Г., ЕГН **********, престирайки работна сила – извършва работа като
строител в обекта (извършване на кофражни дейности на съществуваща сграда от
лявата страна на входа), без отношенията при предоставяне на работна сила да са
уредени като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор
в писмена форма преди постъпване на работа.
Нарушението
е констатирано с Протокол от извършена проверка от 02.10.2019 год.
НП е
връчено на 05.12.2019 год., чрез третото лице С.И..
С Жалба
от 13.12.2019 год., А.О.Г. ЕООД моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва фактическите констатации на АНО и изводът, че е
извършено вмененото му нарушение, както и, че е извършено именно от
санкционираното лице.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Б.И., който се
явява лично и с адв. Н. К., МАК. Поддържа жалбата по съображенията, изложени в
нея. Ангажира писмени и гласни доказателства. Моли обжалваното НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна се представлява от ю.к. С. К., чрез която моли обжалваното НП да бъде
потвърдено, като доказано и законосъобразно. Подробни съображения излага в
писмена защита. Също претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата страна и на
жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Видно
от Протокол № 37/02.10.2019 год., при извършена на 25.09.2019 год. на място и
на 02.10.2019 год. – по документи в ДИТ Монтана проверка за спазване на
трудовото законодателство, свидетелите М.П. и М.Т. установили, че в обект на А.О.Г.
ЕООД – Стопански двор извън регулация, на 25.09.2019 год., около 11,30 часа, в
обект Стопански двор гр. Лом, извън регулация е установен да престира труд М.Я.Б.,
който извършвал работа като строител. Извършвал кофражни дейности на
съществуваща сграда, находяща се от лявата страна на входа, без отношенията му
да са уредени като трудово правоотношение и без лицето да има сключен трудов
договор в писмена форма преди постъпване на работа. По същото време и на същото
място, при извършването на същата дейност е установено и лицето М. Я.Г..
Отделно
е установено, че работодателят не е определил писмено длъжностно лице в обекта
си Стопански двор извън регулация, което да го представлява пред контролните
органи на Инспекцията по труда, както и, че разработените от него Вътрешни
правила и Вътрешни правила за организацията на работната заплата страдат от
непълноти.
В
съставения на 25.09.2019 год. на място Констативен протокол от проверката е
отразено, че лицата М.Б.и М. Г. полагат труд без трудови и без граждански
договори, при работно време от 8,00 до 17,00 часа. Този протокол е съставен в отсъствие и без да е подписан от
представител на дружеството-работодател.
На съпругата
на управителя на дружеството е връчена призовка – той да се яви на 02.10.2019
год. в ДИТ, като представи следните документи: 1/ книги за начален и периодичен
инструктаж, 2/ трудови досиета на наетите работници на обекта, 3/ правилник за
вътрешния трудов ред, 4/ вътрешни правила за работната заплата, 5/ протоколи от
ел.измервания, 6/ оценка на риска и програма за предотвратяване на риска.
На
02.10.2019 год., вече в присъствието на управителя на дружеството е съставена
Идентификационна карта, видно от която предметът на дейност на фирмата е
"Земеделие", няма подразделения, в т.ч. обекти, цехове, участък,
работни места и т.н., няма нает персонал, нито регистрирани работни места, но
пък са създадени здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. осигурена
трудова медицина.
В АУАН
№ 12-001611/29.10.2019 год. е описано следното нарушение: при извършена проверка на място на 25.09.2019 год., в
11,30 часа и по документи на 02.10.2019 год., по спазване на трудовото
законодателство от ДИТ – Монтана, в стопански двор, находящ се в гр. Лом, извън
регулация, обект на А.О.Г. ЕООД, се констатира, че дружеството, в качеството си
на работодетел, представлявано от Б.И.И., е допуснало да работи лицето М. Я.Г.,
ЕГН **********, престирайки работна сила – извършва работа като строител в
обекта (извършване на кофражни дейности на съществуваща сграда от лявата страна
на входа), без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като
трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена
форма преди постъпване на работа. Нарушението е констатирано с Протокол от
извършена проверка от 02.10.2019 год.
В срока
по чл. 41, ал. 1 ЗАНН, управителят на А.О.Г. ЕООД е подал възражение срещу АУАН
в насока, че не е присъствал на проверката, но двете установени лица не са
престирали труд, а да почиствали закупен от тях отпадъчен дървен материал, за
да могат да го превозят.
АНО не
се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Те са обсъдени едва в
писменото становище по същество на настоящото производство.
Издаденото
на 03.12.2019 год. НП приповтаря описанието и констатациите на АУАН.
Приложено
е копие от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 18, т. 28А, рег. № 19431,
д. № 3231/25.10.2006 год. на нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н ЛРС, видно от
който физическото лице Б.И. е закупил Сграда-кантар (селскостопански обект) от
30 кв.м., намираща се в стопански двор на кооперация Поломие, м. Над долапа, в
имот № 202030.
Гласните
доказателства оформят две свидетелски групи:
Свид. М.П. е актосъставител. Извършил проверката на място заедно със
свид. П. А.. В същия стопански двор е и ел.таблото на фирмата. Там си живеел и
някакъв човек, който в последствие починал. Установили, че в обекта работи
лицето М. Яков. Той нямал сключен трудов договор, но извършвал трудова дейност
– кофражни дейности. При проверката не
присъствал представител на фирмата, но била съпругата на управителя (в
качеството си на физически лице). Сградата била кантар и друго помещение, което
се ползвало. Отстрани на кантара се изграждали допълнителни трегери и
допълнителен навес. Предстояло изливането на бетон. На място заварили двама
души – свидетелят М.Б. и още един по-възрастен мъж. Те му споделили, че работят
сутрин от 8 часа вечер до 17 часа. Казали, че нямат трудови договори.
Свид. П.А. допълва, че информацията за попълване на констативния
протокол от проверката взели от присъствалите там лица. Свидетелката не си спомня по време на проверката да
е ставало въпрос от кого са наети
лицата и за какво. Информацията за
работното време, отразена в протокола от 25.09.2019 год. получили също от
двамата работници. Просто ги попитали в колко часа са дошли днес и в колко часа
ще си тръгнат. Така стигнали до извода, че се касае за трудови правоотношения и
отразили това си заключение в протокола.
Свид. Л.Р. е свидетел само при съставянето на АУАН. При самата проверка
на място не е присъствал.
От своя
страна свид. М.Б. разказва, че
познава управителя на фирмата-работодател, но не знае има ли фирма или няма.
Попитал го има ли дърва за огрев да му даде и Б.И. му продал на цена 20 лв./тон
дъските и гредичките от кофража, който си изливал на кантара. Естествено свид. Б.
трябвало да си ги изчисти от пироните. Взел брат си М. да му помага. Дошли
служителите на ДИТ Монтана и го питали има ли фирма. Поискали им лични карти,
питали ги какво правят там. Свид. Б. нямал фирма и отказал да разговаря с тях.
За това им казал, че собственика ще се върне на обяд, да го изчакат и да си
говорят с него. Самият той не бил с работно време. Искал само да си изчисти
гредичките и да си ги натовари в колата. Накарали го да подпише някакъв лист за
това, че са идвали на проверка. Не знае как се е появило написаното в
протокола. Всъщност не му се наложило да стои до 17 часа, тъй като успял да си
натовари дървения материал по-рано.
От правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок /видно от пощенското клеймо/, от страна,
имаща право и интерес от обжалване и като такава, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
При
извършване проверка законността на правораздавателната дейност на
административнонаказващия орган, настоящата инстанция констатира, че НП не
страда от пороци, които да обуславят незаконосъобразност на последното,
респективно отмяна на същото само на формално основание, без съдът да се
произнася по същество. Двата акта – АУАН и НП, отговарят на императивните
изисквания на закона, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
НП е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по закон.
И в
двата акта – АУАН и НП, са посочени дата, час и място на извършване на
нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
В конкретния случай обаче, нарушението не е безспорно
доказано пред въззивния съд от АНО.
Не са установени елементите на нарушението от обективна
страна.
Независимо
от доказателствената сила на съставения АУАН съгласно чл. 416, ал. 1, изр.2 от КТ, констатациите на АНО са опровергани пред настоящата инстанция от събраните
в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
Първо,
проверката на място, извършена на 25.09.2019 год. е извършена без да присъства
представител на санкционираното юридическо лице. Самата проверка се отличава с
непълнота, доколкото отразеното в съставения на място протокол е израз на
преценката на свид. М. П., а не на обективни факти.
Така от
показанията на свид. П. А. се установява, че установените на обекта лица не са
питани кой и защо ги е наел и дали
изобщо са наети.
Второ: От
показанията на свид. М. Б. пък се установява, че той изобщо не е бил наеман. Нещо повече, за събрания отпадъчен дървен
материал той е трябвало да плати, за това, че го взема, а не на него да бъде
заплатено.
При
преценката на гласните доказателства, съдът не намира основание да не ги
кредитира, предвид обстоятелството, че свидетелите са предупредени за
отговорността по чл. 290 НК.
Ето защо,
не следва да се кредитира, тъй като съдържанието му беше опровергано,
Протоколът от проверка, съставен на 25.09.2019 год., в отсъствие на
представител на проверяваното лице.
За
прецизност и като констатира противоречива практикта на компетентния касационен
съд, както и за да се изключат съмненията за произнасяне ad hoc или ad hominem при разрешаването на сходни казуси, настоящият съдебен
състав счита за необходимо да припомни:
Преценката
дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се
извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната
воля на страните.
Трудовият
договор е регламентиран в КТ с неговите отличителни белези със създадената ал.
2 на чл. 1 от КТ, в която
разпоредба се посочва, че отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само и единствено като трудови правоотношения.
Съгласно
легалното определение трудовият договор е определен като двустранно или
многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за
определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените и
трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както
и да осигури нормални и здравословни условия на труд.
По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си сила
за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време, работно място, а предмет
на граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор.
От
значение за изхода на спора е какъв е видът на извършваната от М.Б.работа, като
при извършването ѝ създадени ли са трудови правоотношения по смисъла на
Кодекса на труда между него и дружеството-жалбоподател.
Докато
трудовият договор, както бе посочено има за предмет престиране на работна сила,
то договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното
задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов
резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено
възнаграждение, тоест договорът за изработка е договор, по силата на който едната
страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на
първата определено възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Поради неговия двустранен, възмезден характер и вида на
дължимата престация, договорът за изработка е твърде близък по своите
характеристики с трудовия договор, а също и с договора за услуга /поръчка/.
Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите
работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова
дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия
договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е
независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат -
възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да
наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова, че последният се е
отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв
йерархичен контрол.
За яснота
следва да бъде посочено също, че разликата между трудов и граждански договор е анализирана още в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор.
Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен
трудов резултат (овеществен труд),
сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в
ЗЗД.
Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е
длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време,
работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия
договор, който се сключва при условията и по реда на КТ.
А в
конкретния казус дори не се установиха елементите на договор за изработка по
чл. 258 и следв. ЗЗД, а тези на договор по чл. 183 и следв. ЗЗД – покупко-продажба, тъй като – видно от
показанята на свид. М. Б. той е закупил (уговорил е да придобие собствеността)
по отношение на определени вещи и на цена, каквато е договорил. За това и
отношенията между лицето Б.И. и лицето М. Б. са отношения между продавач и
купувач, а не – между работодател и работник.
В обобщение,
от казаното по-горе, може да се направи обоснован извод, че съществуването на
трудово правоотношение в конкретния случай не
е налице.
Поради което
и няма как да бъде споделено задължението определено от административнонаказващия
орган по отношение на дружеството-жалбоподател да сключи трудов договор с
работника преди постъпването му на работа, задължение произтичащо от
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ.
Не е
възможно и е неприемливо АНО само от една извършена проверка да прави
обосновани изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при
определени условия - определено работно място и длъжност, спазване на трудова
дисциплина, правата и задълженията на работодателя и работника, определена
продължителност на работното време, договорено трудово възнаграждение и пр.,
характеризиращи правоотношението като трудово, още повече като се имат предвид
установените по делото обстоятелства.
В конкретния
случай се касае именно за облигационни отношения.
Ето
защо наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход от спора и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК, вр. чл.
8, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски
възнаграждения, АНО следва да понесе и сторените от жалбоподателя разноски за
процесуално представителство пред тази инстанция в размер на 150 лв. – видно от
приложения по делото договор за правна помощ.
Водим
от изложените съображения Ломският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
12-001611/03.12.2019 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
– Монтана, С КОЕТО на А.О.Г. ЕООД, ЕИК
*********, *********, в качеството му на работодател, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
500 лв., на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр чл. 61, ал. 1 КТ като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана да заплати на А.О.Г.
ЕООД, ЕИК *********, гр. Лом, сумата от 150 лв. – разноски за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на
страните, че решението е изготвено.
Препис
от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на Директора
на ДИТ – Монтана – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: