Р Е Ш Е Н И Е
№ 3174
гр. Варна, 10.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на десети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18963 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв. Д.С. *** срещу
П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** ***, Д.Р.Д., с ЕГН **********
и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, както следва:
1. Ответниците да прекратят неоснователните
си действия, изразяващи се в незаконосъобразно препятстване ползването на
собствеността върху ***, находящ се в гр.***, както и да премахнат
препятствията струпани пред ***;
2. Ответниците да заплатят на ищеца сума в
размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян емоционален дискомфорт, унижение
от отношението на ответниците към него, силно нервно напрежение и притеснение
от това, че не е допускан да ползва собствеността си, въпреки правото и волята
му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 14.12.2018г. до окончателно изплащане на
задължението
3. Ответниците да заплатят на ищеца сума в
размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в невъзможност да ползва по
предназначение собствения си Гараж №9, находящ се в гр.*** в периода от
11.06.2018г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът закупил на 17.12.2001г. недвижим имот в груб
строеж, находящ се в гр.***, а именно: ***, със застроена площ от 24.50 кв.м.
Входът за гаража на ищеца бил във вътрешния двор на
сградата.
Сградата била въведена в експлоатация с удостоверение
№ ***г. за въвеждане в експлоатация на строеж.
Още след въвеждането на сградата в експлоатация, от
страна на собствениците на поземления имот започнало периодично възпрепятстване
спрямо ищеца да ползва гаража – паркирали свои МПС така, че да не може да се
маневрира, трупали се боклуци, подавали се неоснователни сигнали в РДНСК.
През годините ищецът се изместил от района и живеел в
съседство в друго място.
При едно от посещенията си в началото на м.юни 2018г.,
около 17:00 часа, ищецът установил, че ответниците са струпали боклуци във
вътрешния двор пред гаража му и са паркирали леки автомобили по начин, по който
да е абсолютно невъзможно ползването на гаража по предназначение, а освен това ответниците заключили прохода,
откъдето единствено е възможно да се стигне до гаража.
Ищецът се свързал с ответниците и поискал
възстановяване на нормалното положение и възможност за достъп, но му било
отказано. Ищецът се обърнал към ВРП за помощ и съдействие, но му било указано
да търси защита на правата си по гражданско- правен ред. Все пак му бил даден
ключ за катинара на прохода, но достъп до гаража не бил осигурен.
В проведен разговор с ответника Р.Р., на ищеца било
заявено, че становището всички ответници, е че ищецът няма право да влиза в
двора им и на практика да ползва гаража
си по предназначение.
Ищецът твърди, че с незаконосъобразните си действия
ответниците препятстват свободното ползване на гаража му по предназначение, с
което неправомерно ограничавали правото му на достъп.
Вследствие на описаното ищецът преживял емоционален
дискомфорт, унижение от отношението на ответниците, силно нервно напрежение и
притеснение от това, че не е допускан да ползва собствеността си. Ищецът
претърпял и имуществени вреди причинени от действията на ответниците, тъй като
в периода от 11.06.2018г. до 11.12.2018г. не можел да ползва гаража си по
предназначение.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците П.К.Р., Д.Р.Д.
и М.Р.Д.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р.Д.Р., с който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответниците били собственици на поземлен имот с
идентификатор № *** с административен адрес гр.***, целият с площ от 1096 кв.м.
и като такива учредили право на строеж на КФ „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ“ за изграждане
на обекти от сграда, която ще се построи съобразно предварителния договор за
групов строеж.
С договор за покупко-продажба от ***г. КФ „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ“ (към момента на
сключване на договора СД „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ – Манчев и сие“
продал на ищеца ***, със застроена площ от 24.50 кв.м., като посочената площ
била взета от нотариалния акт за учредяване право на строеж, а в действителност
и съгласно одобрените проекти в жилищната сграда, за която било издадено от
Главния архитект на район „Младост“ при Община Варна, бил предвиден и изграден ***
със застроена площ от 17.05 кв.м.
С удостоверение № ***г. за въвеждане в експлоатация на
строеж, издадено от Главния архитект на район „Младост“ при Община Варна,
втория етап на строежа за жилищна сграда, включително и *** били въведени в
експлоатация.
Ответниците твърдят, че в последствие, след въвеждане
на сградата в експлоатация, без одобрени проекти и без разрешение за строеж от
страна на ищеца било извършено пристрояване на притежавания от него ***, като
пристрояването не било отразено по никакъв начин в документацията на строежа.
Външните размери на пристроената част били 2.50/3.80 метра, като застроената
площ на пристроената част била 9.5 кв.м. по външни размери. Пристрояването било
извършено чрез удължаване на *** към вътрешния двор оформен след застрояването
на жилищната сграда.
Собственици на застроения участък били Л.Г.Х., П.К.Р.,
Д.Р.Д., М.Р.Д., А.К.Н., Е.Л.Ф. и Г.Ф.Ф., като нито едно от посочените лица не
било дало съгласие и не било учредило право на строеж в полза на собственика на
***.
Във връзка с извършеното пристрояване, по общо
съгласие на всички собственици на земята била създадена организация за
разполагане на вещи и автомобили във вътрешния двор на сградата, така че явно
да се демонстрира на ищеца нежеланието на собствениците той да владее
пристройката.
Независимо от създадените препятствие от 2018г. ищецът
успял да складира свои вещи в пристройката.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и
прави искания по доказателствата.
В проведеното открито съдебно заседание страните
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г., в изискуемата от закона форма на нотариален акт, е сключен договор за
учредяване на право на строеж, с който Г.Ф.М., Г.С.Ф., Л.Г.Х., М.А.К., П.К.Р. и
Т.М.Т. са учредили в полза на КФ „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ“ право на строеж върху 7-%
върху недвижим имот в гр.*** за изграждане на обекти от сградата, която ще се
построи съобразно предварителен договор за групов строеж от ***г., като сред
обектите е посочен и процесния *** с площ от 24.50 кв.м., видно от
представеното от ищеца копие от нотариалния акт /л.27-29/.
От
представено с исковата молба надлежно заверено за вярност копие от нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ***г. на Нотариус № *** О.Ш. се установява,
че ищецът е закупил от СД „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-Манчев и сие“
собствеността върху недвижим имот изграден в груб строеж в новопостроена
жилищна сграда, изградена в дворни места в гр.*** и представляващ *** със
застроена площ от 24.50 кв.м., при граници: ***, стълбищна клетка и коридор,
съгласно описанието на имота в нотариалния акт и представената при съставянето
му Скица № ***г. издадена от район „Младост“ при Община Варна /л.5/.
Между
страните съществува спор относно съответствието в площта и границите на
придобития от ищеца гараж и учреденото в полза на праводателя на ищеца право на
строеж. Защитната теза на ответниците включва твърдения, че пречките за
ползването на гаража на ищеца са породени от незаконно пристрояване на площ с
9.5 кв.м. извършено от самия ищец, като тези твърдения са релевантни към спора,
при решаване на който следва да се установи дали са налице пречки за ищеца да
ползва гаража си, както и дали се дължат на незаконосъобразни действия на
ответниците или на други причини – свойства на вещта или незаконосъобразни
действия на самия ищец.
За
изясняване на спора в тази му част на страните са допуснати писмени и гласни
доказателства, както са използвани и специални знания, чрез назначаване на
съдебно-техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че застроената площ на *** по инвестиционен
проект е 19.32 кв.м., а при измерване на място се равнява на 26.92 кв.м. По
делото липсват документи, които да разрешават пристрояването на *** до площ от
26.92 кв.м. Самата жилищна сграда е законно изградена със съответния одобрен
инвестиционен проект, с разрешение за строежи и по всички нормативи, действащи
към момента на изграждането, но специално за *** застроената площ е по-голяма
от отразената в одобрения проект и за това удължаване липсвало отразяване в
одобрения вече проект. Процесния гараж
№9 е посочван с площ от 24.50 кв.м., както в представения от ищеца нотариален
акт за закупуването му, така също и в нотариалния акт за учредяване право на
строеж от 1994г. По отношение на гараж №9 построеното в повече се явява
пристройка, като с допълнителното застрояване е отнета част от незастроената
площ на поземления имот. По проект не са предвидени паркоместа в незастроената
част от двора. За обособяването на паркоместа е взето решение на общо събрание
на собствениците проведено на 25.06.2018г., когато е подписано и споразумение
относно реда за ползване на поземления имот от собствениците на гаражи и
собствениците, ползвателите и обитателите на етажната собственост. Към момента
на извършения оглед от вещото лице, в близост до *** е имало паркирани под ъгъл
от 45° два автомобила разстоянието на задните брони, на които до вратата на
гаража при затворено положение били съответно 3.23 и 3.14 м., а при отворена
врата 1.38м. Според вещото лице гаражът е построен с квадратурата, с която е
придобит преди подписването на акт обр.16 за
жилищната сграда, като основен аргумент за това вещото лице ползва подадена
жалба от собствениците на сградата от 08.09.2005г.
В
показанията си водените от ищцовата страна свидетели П. В.Д. и Т.П.А., син на
ищеца, твърдят, че знаят къде се намира процесния гараж и за проблемите на
ищеца при ползването му по предназначение.
Свидетелят
Д. заявява, че поне от две години държи свои вещи в гаража на ищеца, тъй като
последният не можел да ползва гаража по предназначение. Пред гаража имало един
„умрял“ автомобил, който се паркирал от ответника Р. и сина му, както и друг
микробус „Форд“, който се паркирал на 50 см. от вратите на гаража. Вратите на
гаража се отваряли навън и това препятствало достъпа до гаража. През лятото на
2018г. свидетелят една сутрин не успял да влезе в гаража тъй като имало
паркиран пред гаража автомобил. Ответника Р. и един от синовете му сменили
катинара за имота и свидетелят нямал достъп до вещите си намиращи се в гаража
на ищеца. Това продължило няколко месеца, в които свидетелят не можел да стигне
до гаража на ищеца и да си вземе вещите. В двора били сложени стойчици за паркоместа, но определено не приличало на
паркинг. Пред гаража от години стоял автомобила Полонез
или Шкода, а пред вратите на гаража се паркирал лек автомобил Тико. След това Тикото се
паркирало малко по-напред и свидетелят можел да изкара мотора си от гаража, но
кола не можела да влезе в него. Тикото се ползвало от
възрастния Р., а свидетелят не можел да изиска документи за собственост за да
установи чия собственост е автомобила. Често след работно време точно пред
вратите на гаража имало паркиран бус, който се
ползвали от младите Радушеви. Полонеза поне от 10 години не бил мърдан и бил за
старо желязо. Преди 10-15 години Р. зареждал сладолед със същият Полонез. Единствените коли във вътрешния двор били на Р..
Ищецът не можел да ползва гаража си по предназначение и затова свидетелят го
използвал като склад.
В
показанията си св. А. твърди, че проблемите около ползването на гаража се
появили основно през лятото на 2018г. Собствениците, които построили
кооперацията, в която се намира гаража, създавали проблеми и заключвали
вътрешния двор. Възрастния Р. заключвал вътрешния двор. Пред гаража имало
спрени хладилно камионче и баничарка. Гаражът се
ползвал от приятел на ищеца, който го сигнализирал за проблемите. Ищецът се
карал основно с Р., вдигал кръвно, ядосвал се и се тормозил. Преди това имало
дело за законността на гаража. Ищецът имал кола и я паркирал на улицата, навън.
Свидетелката
Л.Г.Х. заявява, че има апартамент и паркомясто на ул. ***, като нейното
семейство било собственик на парцела. *** се намирал във вътрешния двор и бил
предпоследния гараж. На два пъти било извършвано пристрояване на *** и веднъж
бил събарян. През ***г. сградата била приета на груб строеж и тогава
свидетелката се нанесла в нея. Задния двор се ползвал от строителя като
отпадъчна кофа. През ***г. строителя почистил двора и ищеца пристроил гаража
си. Родителите на свидетелката видели пристрояването и пуснали жалба в кметство
„Младост“. От там направили проверка и след това ищеца съборил удължението на
гаража през 2005г. През 2006г. сградата минала акт 16 и в края на годината
ищецът отново удължил ***. Тогава собствениците на дворното място решили да
ограничат достъпа, защото ищеца ползвал гаража за авторемонтна дейност и
сложили ограничители за паркоместа и желязна врата за да няма достъп до вътрешния
двор. Р. били собственици на двора и имали два автомобила паркирани в него.
Проблемите на ищеца с паркирането съществували защото гаражът му бил издаден
много навътре, а с ограничителите се направил широк проход, в който да могат да
влизат собствениците на три от гаражите и да си паркират вътре.
В
показанията си св. К.Н.Н. твърди, че има апартамент и гараж в гр.Варна, ***. ***
бил предпоследен гараж. Кооперацията била завършена през 1999г., като тогава останала
полузавършена и във вътрешния двор имало една камара
боклуци. През 2004г. боклуците изчезнали и тогава към *** се появила
пристройка. През 2005г. собствениците на дворното място пуснали жалба,
извършена била проверка от служители на район
„Младост“ и след това пристройката изчезнала. Пристройката се появила
отново, но след Акт 16 за сградата. Р. били собственици на парцела и било
нормално да си паркират автомобилите в него. Между собствениците на парцела
имало разпределение и били сложени ограничители. Двора бил заключен през 2018г.
и след това. Свидетелят разполагал с ключ, тъй като имал апартамент и гараж в
сградата.
Според
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че месечния
средно-пазарен наем за процесния *** в периода от 11.06.2018г. до
11.12.2018г. е в размер на 130 лева
месечно /л. 98-104/.
Ответниците
са представили споразумение с посочена дата 25.06.2018г., сключено между Етажна
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.*** от една страна и от друга
страна Г.Ф., Л.Х., П.Р., М.Д., Д.Д. и А.Н., в качеството им на собственици на
поземлен имот с идентификатор №***. С посоченото споразумение собствениците на
поземления имот се задължават да осигуряват достъп до незастроената част от
парцела пред портал откъм ул. „***“, както и определят паркоместа в парцела,
едно от които е предоставено и на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата за товаро-разтоварна дейност /л.80/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Според
изложените от страните твърдения, с доклада по делото е разпределена доказателствената
тежест между тях. В тежест на ищеца бе възложено да докаже твърденията си, че е придобил собствеността върху ***, находящ се в гр.***
със застроена площ от 24.50 кв.м. по силата на договор за покупко-продажба от ***г.,
включително площта на гаража и начина за достъп до същия – през вътрешния двор
на жилищната сграда. Отново в тежест на ищеца бе да докаже, че в началото на
м.юни 2018г. ответниците са разположили във вътрешния двор на сградата, пред гаража
на ищеца движими вещи, включително паркирани свои автомобили, по начин, по
който за ищеца е невъзможно да ползва по предназначение ***, както и тези
действия на ответниците да са продължили в процесния период от м.юни до
м.декември 2018г., като в посочения период поради разположените във вътрешния
двор движими вещи от ответниците, ищецът е бил в невъзможност да ползва ***.
Ищецът следваше да докаже също размера на претендираните имуществени и
неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между претърпените
имуществени и неимуществени вреди и действията на ответниците (поставяне на
движими вещи пред гаража на ищеца).
В
тежест на ответника Р.Д.Р. бе възложено да докаже твърденията си, че собствения
на ищеца *** е с площ от 17.05 кв.м. и ищецът след въвеждане на сградата в
експлоатация е пристроил 9.5 кв.м. към ***.
По
отношение спора между страните относно площта и границите на гаража на ищеца и
дали е пристроявана по делото част от гаража след въвеждане на сградата в
експлоатация бяха събраните по делото противоречиви по между си доказателства.
Не се спори между страните, че съгласно учреденото в полза на праводателя на
ищеца право на строеж *** е записан с площ от 24.50 кв.м., с каквато площ е
описан нотариалния акт за продажба на недвижим имот от ***г., както и в
издадената на ***г. схема на самостоятелен обект. Съгласно инвестиционния
проект за сградата, площта на *** е 19.32 кв.м., като разликата между гаража по
инвестиционен проект и изграденото на място е отразена в приложение №1 към
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Показанията
на водените от ответниците свидетели Л.Х. и К.Н. са за пристрояване на площ към
гаража на ищеца през 2004-2005г., след това подаване на жалба по общинската
администрация, разрушаване на пристроеното, въвеждане на сградата в
експлоатация през 2006г. и едва след това отново пристрояване на площ от 9.5
кв.м. към гаража. Тези показания не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства и не следва да бъдат кредитирани при преценката им
съобразно чл.172 ГПК. Свидетелите са пряко заинтересовани от изхода на спора,
тъй като са роднини на ответницата, а в същото време заявяват, че са собственици
и на дворното място, в което е построена жилищната сградата и имат пряк интерес
да се установи, че гаража на ищеца е с площ по-малка от посочената в титула му
за собственост. Твърденията на свидетелите са за извършено пристрояване към
гаража на ищеца през 2006г., без те пряко да са възприели действията по
пристрояване, а възприемайки само крайния резултат от това. Това противоречи на
твърдения на ответниците Р.Р., М.Д. и Д.Д., както и на праводателите на
свидетеля Н. изложени в декларация от ***г. представена пред Областна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Варна – л.41-43 от преписка №
8727/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.Варна. В декларацията са
направени изявления, че „пристрояването“ от страна на ищеца е извършено през м.
ноември 2005г. – преди съставяне на Констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа (Акт обр.15) на 15.08.2006г. и
въвеждането на сградата в експлоатация през м.декември 2006г.
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза може да бъде направен извод, че
ищецът е придобил през 2001г. собствеността върху процесния ***, чиито площ и
граници не са изменени след тази дата и в същото време съответстват на площта
на гаража посочена в нотариалния акт, с който в полза на праводателя на ищеца е
учредено право на строеж. Ищецът е придобил правото на собственост върху *** с
площта и границите посочени в титула му за собственост, възпроизведени в
представената с исковата молба схема на самостоятелен обект и съответстващи на
правата на праводателя на ищеца.
Следващия
спорен между страните въпрос е възпрепятствано ли е ползването на гаража и дали
това се дължи на виновно поведение на ответниците или на други фактори –
незаконно пристрояване на част от гаража, законосъобразно разпределяне
ползването на дворното място между собствениците му, решение на собствениците в
етажната собственост на сградата, в която се намира гаража.
В
показанията на всички разпитани по делото свидетели се твърди, че за ищеца са
съществували пречки при ползването на гаража. Свидетелите Д. и А. твърдят, че
ответниците са започнали да заключват вратата към двора, от където е входа за гаража,
както и са препятствали ищеца при ползването на гаража като са паркирали
автомобили непосредствено пред вратите на гаража, които се отварят навън. Свидетеля
Н. също потвърждава, че през 2018г. двора е бил заключен и продължил да се
заключва, а той е разполагал с ключ като собственик на апартамент и гараж в
сградата. Поставянето на металната врата и ограничителите за паркоместа се
потвърждават от показанията на свидетелите Х. и Н., които потвърждават също, че
в двора има паркирани автомобили на Радушеви и между тях и ищеца е имало спор
относно паркирането.
В
този смисъл пречките за ползването на гаража на ищеца по предназначение се
дължат на действията на ответниците, които са паркирали автомобили в
непосредствена близост до вратите на гаража за да се демонстрира пред ищеца
нежеланието им той да владее „пристройката“, което се потвърждава от ответника Р.Р.
и в отговора на исковата молба. Тези действия на ответниците се явяват
незаконосъобразно, като това не може да се промени от взетите решения от общото
събрание на собствениците в етажната собственост на сградата, както и от
споразумението за ползване на дворното място. Действията на ответниците –
паркиране на автомобили и складиране на вещи, са извършени от тях с оглед създаване
на пречки за ищеца да ползва гаража по предназначение в площта и границите, в
които е изграден, а разпределяне на ползването би могло да бъде извършено
законосъобразно само в случай, че не се създават пречки за собствениците на
самостоятелни обекти в сградата да ги ползват по предназначение. Според
заключението на вещото лице О. по проект не са предвиждани паркоместа в
незастроената част от двора. Решението за обособяване на такива с подписването
на споразумението от 25.06.2018г. се явява незаконосъобразно доколкото
препятства ползването на гаража на ищеца според предназначението му, но
отговорността за възникналите вреди е за конкретните действия причинили вредите
– действията на ответниците. Пречките за ищеца да ползва имота си по
предназначение са възникнали не от незаконосъобразно решение за разпределяне
ползването на дворното място от собствениците му, а от конкретни действия на
ответниците, които са паркирали автомобилите си и са складирали вещи, по начин,
по който да демонстрират несъгласието си ищеца да ползва гаража в пълния му
размер.
От
действията на ответниците за ищеца са настъпили имуществени вреди, които следва
да бъдат остойностени съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза.
Твърденията
за настъпили за ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на
ответниците в процесния период останаха недоказани по делото и тази искова
претенция следва да бъде изцяло отхвърлена. В процесния период, както и поне
година преди това гаражът на ищеца е ползван от свидетеля П.Д., който е
информирал ищеца за съществуващите пречки за ползването на гаража по
предназначение. Свидетелят А. посочва, че баща му вдига кръвно, тормози се и се
ядосва когато се кара с Р., но тези изживявания не се установи да са свързани с
конкретните действия на ответниците, с оглед наличието на продължителни спорове
между страните. По отношение на предявения иск за присъждане на неимуществени
вреди, останаха недоказани по изисквания в закона начин настъпването на вредите
за ищеца и причинно-следствената връзка между тези вреди и конкретните действия
на ответниците, които са описани в исковата молба.
С
оглед гореизложеното исковата претенция с правно основание чл.109 ЗС се явява
основателна и следва да бъде уважената, каквато се явява и претенцията за
претърпени от ищеца имуществени вреди. Исковата претенция за заплащане на
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и
недоказана. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100
лева внесена държавна такса по уважените искове, депозит за вещо лице в размер
на 150 лева, като доказателството е събрано във връзка с изцяло уважения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, както и 600
лева адвокатско възнаграждение – по 300 лева за всеки от уважените искове.
Общия размер на дължимите в полза на ищеца разноски е 850 лева, които следва да
се възложат в тежест на ответниците. По опущение съдът е събрал държавна такса
в размер на 100 лева – за два обективно кумулативно съединени иска и не е
събрал държавна такса за третия предявен
иск. По отношение на държавната такса по третия иск, който се явява
неоснователен, ищецът е останал задължен при приключване на делото и следва да
бъде осъден да я заплати по сметка на ВРС. В полза на ответниците не следва да
бъдат присъждани разноски, тъй като внесения депозит за вещо лице е за
извършване на експертиза във връзка с предявения негаторен
иск, като изходът по този иск е в полза на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** ***,
Д.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ действията си, с които пречат на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***
да полза собствеността си върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР
на гр.Варна, представляващ ***, находящ се в гр.*** и които действия се
изразяват в струпване на вещи във вътрешния двор пред гаража и паркиране на
автомобили по начин, по който да е абсолютно невъзможно ползването на гаража по
предназначение, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** ***,
Д.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес *** сума в размер на 780
/седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в невъзможност да ползва по предназначение
собствения си ***, находящ се в гр.*** в периода от 11.06.2018г. до
11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 14.12.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен предявения от П.А.П.,
с ЕГН ********** и адрес *** срещу П.К.Р.,
с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** ***, Д.Р.Д., с ЕГН ********** и
адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответниците да
заплатят на ищеца сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
емоционален дискомфорт, унижение от отношението на ответниците към него, силно
нервно напрежение и притеснение от това, че не е допускан да ползва
собствеността си, въпреки правото и волята му, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2018г.
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** ***,
Д.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес *** сума в размер на 850
/осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА П.А.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски районен съд сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща
държавна такса за разглеждане на предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: