№ 7318
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110156885 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: ., от гр. София, в обстоятелствената
част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на 87,43 лева
(осемдесет и седем лева и 43 стотинки), представляваща главница за период от
01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 29,28 лева (двадесет и девет лева и 28
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до
03.07.2024 г. По така подаденото заявление било образувано гр. дело №
46194/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение. При така изложените факти и
като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия за
стопански нужди на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., аб. №
450380, е потребявал топлинна енергия в периода 01.06.2021 г. до 30.11.2022
г., на основание Договор № 36343/450380 от 27.11.2017г. при общи условия за
продажба на топлинна енергия, която не e заплатил, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
заплащане на 87,43 лева (осемдесет и седем лева и 43 стотинки),
представляваща главница за период от 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със
1
законна лихва за период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
29,28 лева (двадесет и девет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 31.07.2021 г. до 03.07.2024 г.
Ответникът – собственик и ползвател на имота, описан в исковата
молба, е ползвател на топлинна енергия през периода 01.06.2021 г. до
30.11.2022 г. и съответно е потребител на топлинна енергия за стопански
нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ.
бр. 107 от 09.12.2003 г., изм. бр. 54 от 17.07.2012 г./, а именно потребител на
ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ е
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Аналогична е разпоредбата
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ след изменението му е ДВ, бр.54 от 2012 г., съгласно
която „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия е топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. В чл. 40, ал. 1 на ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл,
задължението на АРХОЛЛ ЕООД за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20
число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия
период, но задължението не е погасено. Ето защо ищецът моли след доказване
основателността на иска съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи сумата в размер на 87,43 лева (осемдесет и седем
лева и 43 стотинки), представляваща главница за период от 01.06.2021 г. до
30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 29,28 лева (двадесет и девет лева и 28 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2021 г. до 03.07.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: . е депозирал
отговор, чрез адв. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявява, че в случая е налице неправилно счетоводно отразяване на сумите,
2
които са заплатени. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач „Ен Про Консулт-07“ ЕООД не взема конкретно
становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. № 46194/2024 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 29.07.2024 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот в гр. София, ., аб. № 450380.
Дяловото разпределение на сградата, в която се намира процесния
недвижим имот е осъществявано от „Бизов сервиз“ ЕООД, гр. София, считано
от 15.04.2021 г., видно от договор за дялово разпределение от 15.04.2021 г.,
сключен между ЕС на процесната сграда и „Бизов сервиз“ ЕООД, гр. София.
Решението за избор на топлинен счетоводител е взето на 01.04.2021 г., видно
от неоспорения протокол от заседание на ОС на ЕС.
Според неоспореното писмо на това дружество вх. № 56659/17.02.2025
г. От същото се установява и че всички имоти в сградата са на реален месечен
отчет без изравнителни сметки.
По делото е приет като доказателство и неоспорения от ответника
писмен Договор № 36343/450380 от 27.11.2017 г. за продажба на ТЕ за
стопански нужди, сключен между ищеца и ответника, по заявление на
последния /л.13 от делото/. Договорът е сключен при Общи условия,
приложени на л. 43 и сл. от делото.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за
процесния период, като неплатената сума за ТЕ, начислени от ищеца по
фактури и след приспадане на платените от ответното дружество суми е в
размер на 87.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.06.2021 г. до 30.11.2022
г., мораторна лихва в размер на 27.63 лв. за периода до 03.07.2024 г., като
според вещото лице не са налице суми в погасителна давност, тъй като
3
предвидения в закона тригодишен срок не е изтекъл към депозиране на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
В чл. 154 от ЗЕ е регламентиран реда, по който се събират просрочени
вземания - „задълженията на клиенти - неизправни длъжници, и на
асоциацията по чл. 151, ал.1 към топлопреносното предприятие. Общите
условия се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени е
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г.
на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,
като същите са в сила от датата на решението.
В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца,
4
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. В този смисъл, задължението на АРХОЛЛ ЕООД за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за
тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай, не се
установи АРХОЛЛ ЕООД да е имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ, а и в случая е заплатил частично дължимата сума, видно от
неоспорената ССЕ.
На следващо място на основание чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия
случай сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Бизов сервиз“ ЕООД, гр. София. Съгласно чл. 155, ал. 1.
т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като в случая не са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, тъй като всички имоти в сградата са на реален
месечен отчет без изравнителни сметки.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът
кредитира неоспорената ССЕ, според която размерът на дължимите суми е
87.43 лв. за главница за ТЕ.
Несъмнено е също така, че съгласно клаузите на Общите условия
доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца
/продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от
купувачите в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
5
Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на
втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната
стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората
релевирана претенция се явява установена в своето основание и размер, като в
тази насока съдът кредитира приетата ССЕ, а именно мораторна лихва в
размер на 27.63 лв., за периода до 03.07.2024 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност, тъй като в случая според разпоредбата на чл. 111, б. "в"
от ЗЗД давността е тригодишна и доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 29.07.2024 г., а исковия период е 01.06.2021 г. до 30.11.2022 г. е
видно, че давността не е изтекла.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 550 лв.,
представляващи разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по
ч.гр. № 46194/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. От страна на ответника не са
представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се
дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София., против АРХОЛЛ
ЕООД ЕИК: . със съд. адрес гр. София, ул. .. чрез адв. П., че АРХОЛЛ ЕООД
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 87,43 лева (осемдесет и
седем лева и 43 стотинки), представляваща главница за период от 01.06.2021 г.
до 30.11.2022 г. за топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ., бл. 124, вх. Б, АП. 18, аб. № 450380, на
основание Договор № 36343/450380 от 27.11.2017г., ведно със законна лихва
за период от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 27,63 лева
(двадесет и седем лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.07.2021 г. до 03.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
6
предявен размер от 29.28 лв., за които суми е издадена заповед № 25789 от
15.08.2024 г. постановена по ч.гр. № 46194/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА АРХОЛЛ ЕООД ЕИК: ., със съд. адрес гр. София, ул. .. чрез
адв. П., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София., направените по делото разноски
в размер на 550 лв., с включени разноски по ч. гр. д. № 46194/2024 г. по описа
на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Ен
Про Консулт-07“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7