Р Е
Ш Е Н
И Е № 260031
Гр. Кубрат, 21.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет и четвърти септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 127 по описа на РСКт за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал. 1, предл. второ от ГПК,
предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД *** чрез пълномощник юрк.
С.П. твърди, че на 16.06.2009 г. чрез клона си в гр. Кубрат са сключили договор
за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD с Ф.Х.Ю., в изпълнение на който револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта (DSK MaxiCard) в
размер на 1000.00 лева с месечна падежна
дата всяко 20 -то число на месеца. Кредитът се е усвоявал и погасявал чрез
разплащателна сметка за целите на картата № 02/17253935. Банката твърди, че
поради допусната забава в плащанията на минималната сума за револвиране на
ответника е била изпратена нотариална покана за уведомяването му, че кредитът ще бъде превърнат в предсрочно изискуем.
Поканата е била изпратена на адреса, посочен от кредитополучателя, но не е бил
открит. Поради това на 21.08.2019 г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 546/2019 г.
Издадената по цитираното дело Заповед № 326/22.08.2019 г. е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В
изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото
дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда за постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Ф.Х.Ю., че съществува изискуемо вземане на „Б.Д.“
ЕАД в размер на сумите: 384.45 лева – главница, ведно със законната лихва от
21.08.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта DSK
MAXICARD от 16.06.2009 год.; 330.99 лева – договорна лихва начислена за периода
от 20.07.2017 год. до 19.06.2019 год.; 44.65 лева – обезщетение за забава
начислено за периода от 20.06.2018 г. до 19.08.2019 г.; 85.84 лева – дължими такси. Претендират и направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът Ф.Х.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес ***, чрез особения си представител
мл. адв. Садък Садък от АК–Разград оспорва предявените искове. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по см. на чл. 110 ЗЗД, а общите условия твърди,
че са недействителни, тъй като не са подписани от кредитополучателя. Заявява,
че договорът не отговаря на изискванията на чл. 5 и чл. 11 от ЗПК, както и че
са нарушени императивни разпоредби на същия закон – чл.22, чл.10, ал.1, чл.
10а, чл. 20 и чл. 12. Оспорва и
представеното извлечение от счетоводните книги, тъй като не е изготвено
съобразно правилата на Закона за счетоводството.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.06.2009 г. между ответникът Ф.Х.Ю. и „Б.Д.“ ЕАД е сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK
MAXICARD, по силата на който банката издала
кредитна карта, чрез която на Ю. е бил предоставен кредитен лимит
в размер на 1000 лв., с
падежно число 20-то число на
месеца. Картата е била получена срещу подпис лично от картодържателя
на 16.06.2009 г. Договорът е бил сключен при Общите
условия (ОУ) и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.“ЕАД. В чл. 7 е уговорено, че договорът се сключва със срок на действие, съвпадащ
със срока на действие на кредитната карта,
включително и случаите на
преиздаване на картата в срока на валидност, предвидени в ОУ. След изтичането
на срока по ал. 1 се издава нова карта и действието на договора се подновява
автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако
някоя от страните не го прекрати по някой от начините, посочени в Общите условия.
Съгласно приетото в чл. 47, ал.2 на
Глава Х „Обслужване на кредита“ от ОУ в случай на неплащане
четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, без клиентът да
револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните
суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановява и цялото задължение към падежната дата, започва да се олихвява със санкционираща
лихва за забава. Ако картодържателят
погаси изцяло ползваната част от кредита до края на следващия (пети) гратисен
период, правото на ползване на кредита се възстановява.
Договорът за кредит е подписан, като в чл.1 е
посочено, че ОУ и Условията за издаване този вид карта, представляващи
неразделна част от договора, се приемат с подписването му.
Банката твърди, видно от представеното извлечение
от счетоводните ѝ книги, че
договорът последно е бил автоматично подновен за срок от 36 месеца, поради
което и падежът му е определен на 18.06.2018 г. От същото извлечение се
установява, че за 6 броя вноски картодържателят
не е внесъл изцяло или частично минимални суми за револвиране, а именно в периода от 21.08.2017 г. до
22.01.2018 г.
На 20.06.2018 г. кредитът е станал изискуем, за
което дължникът е уведомен видно от приложената нотариална покана и разписка за
връчването ѝ.
По ч. гр. д. № 546/2019 г. по
описа на РС – Кубрат е издадена заповед за изпълнение срещу Ф.Х.Ю. за заплащане
на сумата 384.45 лева – главница, ведно
със законната лихва от 21.08.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 16.06.2009 год.; 330.99 лева
– договорна лихва начислена за периода от 20.07.2017 год. до 19.06.2019 год.;
44.65 лева – обезщетение за забава начислено за периода от 20.06.2018 г. до
19.08.2019 г.; 85.84 лева – дължими такси, 25.00 лева – платена държ.такса, и 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, като
е посочено, че вземането произтича от Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 16.06.2009 год.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза размерът на задължението на ответника по договора за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица към датата на подаване
на заявлението в съда – 22.08.2019 г. е както следва: непогасена главница –
384.45 лева; начислена и невнесена договорна лихва – 296.53 лева; начислени и
невнесени такси за периода – 85.84 лева; лихва за забава за периода от
20.06.2018 г. до 19.08.2019 г. – 44.65 лева.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в
тежест на ищеца бе да установи възникването на облигационно правоотношение с ответника по процесния Договор за кредит за издаване
на кредитна карта и да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията
му, в това число размера на дължимите от ответника суми за заплащане на кредита
и начина на погасяване на вноските по него. В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или
частично за посочения период.
В случая се установява, че
действително страните по делото са били обвързани от договор от 16.06.2009 г.,
по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредитна
карта с револвиращ кредит с кредитен лимит от 1000 лв. Съгласно чл. 11 от ОУ за усвоената част от кредитния лимит чрез
транзакции по чл. 3, т.2-т.7 клиентът заплаща лихва за револвиращ кредит, която
се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, а за усвоената част от
кредитния лимит чрез транзакции по чл.3, ал.1, т.1 , клиентът заплаща лихва за
ползван кредитен лимит.
Не се спори, че ответникът е
усвоил изцяло сумата по кредита, както и че е извършвал частични плащания по
него, което се установява и от заключението на изготвената ССЕ, което се
кредитира изцяло от съда като обосновано и компетентно извършено, и неоспорено
от страните.
Съгласно чл. 74 от ОУ срокът
на договора се подновява автоматично за период при сбъдването на следните
условия - в случай че картодържателят не
е в просрочие към момента на изтичане на
валидността на картата, в случай че картодържателят
не е уведомил банката, че не желае картата му да бъде подновена. Не е спорно
обстоятелството, а и последното се установява от заключението на допуснатата в
хода на произвоството ССчЕ, че към 21.07.2017
г., картодържателят е бил в просрочие. Не се твърди в хода на производството картодържателят да е уведомил
банката, че не желае картата му да бъде подновена, нито пък са ангажирани
доказателства в тази насока. Ето защо, и като взе предвид че посочените
условия, при които настъпва автоматичното подновяване на договора са предвидени
факултативно, а не кумулативно, съдът намира че срокът на договора за издаване
на кредитна карта от 16.06.2009 г. е бил автоматично продължаван – до 18.06.2018
г. Аргумент за горното се черпи и от текста
на чл. 75 от договора – визиращ прекратяването му от картодържателя, когато
едновременно са предвидени наличието на едномесечно писмено предизвестие за
отказ от подновяване на картата и при условие,
че картодържателят е погасил всички свои задължения към банката.
Поради изложеното съдът
намира, че е налице е валидно сключен договор за издаване на кредитна карта.
Неоснователно е възражението на ответника, че ОУ не са подписани от картодържателя. Изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК за подписване на общите условия на всяка страница е въведено едва с изменението на ЗПК –ДВ бр.35/2014 г., в сила от 23.VІІ.2014 г. Досежно възражението, че общите условия към договора в противоречие със закона са написани на друг, по-дребен шрифт от този на договорния текст, също е необоснован и незаконосъобразен. Изискванията за еднаквост на шрифта в кредитните договори и общите условия към тях са въведени с посоченото по-горе изменение на ЗПК и са в сила от 23.VІІ.2014г.
В разглеждания казус,
безспорно се установи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като
е изпаднал и в забава. Съгласно договореното между страните, при четири поредни
месечни нереволвирания или револвиране със сума по-малка от необходимата,
правото на ползване на кредита се прекратява и вземането на банката за целия
използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е
формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия
лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. В случая са изпълнени договорните и законови изисквания като са настъпили
всички предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния
договор, съгласно чл.49 от ОУ като последната е
настъпила на 20.06.2018 г.
Поради изложеното и с оглед на установените факти, че вземанията са
възникнали и изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси
ползваната по договора главница, ведно с уговорената договорна лихва, изчислена към датата, на която цялото
вземане на банката е станало предсрочно изискуемо, ведно с предвидените в
договора санкционни, с оглед забавата на длъжника, задължения. Според
приобщеното заключение по извършената ССЕ, се установи, че размерите на
вземанията на ищеца по процесния договор за кредит са следните: непогасена главница – 384.45
лева; начислена и невнесена договорна лихва – 296.53 лева; начислени и
невнесени такси за периода – 85.84 лева; лихва за забава за периода от
20.06.2018 г. до 19.08.2019 г. – 44.65 лева.
Предвид изложеното съдът стига до извода, че главният иск е изцяло
основателен и доказан, и следва да се уважи. По отношение на претенцията за договорна лихва, съдът счита, че следва да уважи същата съобразно заключението по ССЕ – в размера от 296.53 лева, а в останалата
част до 330.99 лв. следва да се отхвърли като недоказана.
Следва
да бъдат уважени и останалите акцесорни претенции за мораторно обезщетение и
начислени такси, тъй като същите представляват договорни, санкционни последици в следствие забавата на длъжника и
неизпълнение на основното му задължение да плаща в сроковете и размерите
ползваните от него суми по договора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Общо направените по делото разноски са в размер на 725 лв. (175 лв. – внесена държавна такса, 250 лв. – възнаграждение за вещо лице и
300 лв. – възнаграждение за особен представител). Към тази сума следва да се
добави и юрисконсултското
възнаграждение на ищеца, определено
в размер на 100 лв.
Така съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата 791.30 лв. за разноски по
исковото производство.
Съответно по ч. гр. д. № 546/2019 г. сумата за разноски е в размер на 167.90 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.Х.Ю., ЕГН **********
с пост. адрес *** ДЪЛЖИ на „Б.Д.” ЕАД, ***, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от юрк. С.П.П., упълномощена от Ю.Б.Г.и А.Р.Ж.Л.– изпълнителни директори следните суми: 384.45 лева (триста осемдесет и четири лева,
четиридесет и пет стот.),
представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 16.06.2009 год.,
ведно със законната лихва считано от 21.08.2019
год. до окончателното плащане; 296.53 лева (двеста деветдесет
и шест лева, петдесет и три стот.) – договорна лихва начислена за периода от 20.07.2017 год. до 19.06.2019 год.;
44.65 лева (четиридесет и четири лева,
шестдесет и пет стот.) – обезщетение за забава начислено за периода
от 20.06.2018 г. до 19.08.2019 г.; 85.84 лева (осемдесет и пет лева,
осемдесет и четири стот.) –
дължими такси, за които е издадена Заповед № 326/22.08.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 по ч. гр. д. № 546/2019 г. по описа на РС – Кубрат и ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от „Б.Д.” ЕАД, представлявана от юрк.С.П.П. срещу Ф.Х.Ю., ЕГН ********** за установяване на
задължение
за заплащане на договорна лихва над уважения размер от 296.53 лв. до
предявения от 330.99 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА Ф.Х.Ю., ЕГН ********** с пост. адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.” ЕАД, ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от юрк. С.П.П., упълномощена от Ю.Б.Г.и А.Р.Ж.Л.– изпълнителни директори сумата от 791.30 лева
(седемстотин деветдесет
и един лева, тридесет стот.) представляваща направени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата 167.90 лева (сто шестдесет и седем
лева, деветдесет стот.) – сторени разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова