РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. гр. Лом, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. А.ова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.ова Гражданско дело №
20241620100053 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Е. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В.
против "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н "Люлин", ж.к. Люлин, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № 4836066/2023 г., сключен между
ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата, като дадено без основание
заплатеното от нея по процесния кредит.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт"
АД бил сключен Договор за паричен заем № 4836066/2023г.
По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 2000
лева, с лихвен процент в размер на 35 % годишно и ГПР в размер на 40,95%.
Ищецът следвало да върне сумата от 2334, 60 лева. Счита, че с договорения
фиксиран годишен лихвен процент от 35% се нарушавали добрите нрави и се
внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което
уговореното възнаграждение било нищожно. Договореният фиксиран
годишен лихвен процент от 35% надхвърлял повече от три пъти законната
лихва, което нарушавало добрите нрави.
Твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а именно в договора за потребителски кредит да е разписан
действителният размер на ГПР. Твърди, че действително прилагания ГПР е
1
различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от
40,95% бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска
практика довела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР, което водило
до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащи от това последици по чл. 22
ЗПК.
Кредиторът не изпълнил задълженията си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 2000 лева, с посочен лихвен процент от 35 %
и ГПР 40,95 %, с общ размер на всички плащания 2334,60 лева. Поради това,
че не била предоставена вярна информация, потребителят бил лишен от
възможността да вземе информирано решение, което е довело до
неравнопоставеност в кредитно правоотношение.
Счита, че сключения договор за предоставяне на гаранция е нищожен, а
поставяне на изискване за заплащане на възнаграждение, за осигуряване на
лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48. Счита , че
съдебната практика е безпротиворечива, в т.см. Р 1647??г., ОС Пловдив, Р
197/23г. ОС Варна и др.
Предвид гореизложеното е сезирал съдът с искане за прогласяване
недействителността на Договор за паричен заем № 4836066/23г., сключен с
"Изи Асет Мениджмънт" АД и да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата на осн.чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД, върнатата сума от ищцата на ответника,
като дадена без основание.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество "Изи
Асет Мениджмънт" АД, със становище за неоснователност на предявените
искове.
Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Счита, че в
закона няма ограничение на свободата на договаряне досежно размера на
договорната лихва.
Сочи, че ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил
се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и
нарушаване на добрите нрави.
Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК не изисква в договора да се
посочи механизмът на пресмятане на ГПР. Излага, че в договора не е
уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и
уговорени допълнителни допускания. Счита, че твърденията за
недействителност на договора са неоснователни и твърди, аргументирайки се
за това
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД е подписан
договор за паричен заем от № 4836066/2023г., по силата на който на ищеца е
2
предоставена в заем сумата от 2000 лева, при годишен лихвен процент от 35%
и ГПР в размер на 40, 95% за срок от 10 седмици, платим на 10 вноски в
размер на 233,46 лева всяка и общо дължима сума в размер на 2233,46 лева.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
По договора за заем е усвоена сума от 2000 лева, при уговорени - ГПР –
40,259 % и ГЛП - 35 %. В чл. 4 е предвидено, че потребителят следва да
предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически
лица поръчители, които следва да отговарят на конкретни условия, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата е сключен и договор за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ с ответника "Файненшъл България"
ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по
заема .
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем
и Договор за поръчителство от същата дата.
От доказателствата по делото се установява, че съгласно разпоредбите на
процесния договор за паричен заем, фиксираният годишен лихвен процент
35%, годишния процент на разходите е в размер на 40,95%, а общо дължимата
от заемателя сума по договора е в размер на 2233, 46 лева. Размерът на ГПР,
изчислен съобразно формулата за изчисление в Приложение № 1 към ЗПК е
40, 95% и като разход в същия е включена единствено дължимата лихва.
Относно договора за заем:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.
5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
- при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС;
Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о; Решение № 125
от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.
- при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 188 от 15.12.2017
г. по т.д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д.
№ 1739/2017 г. на ВКС, II т. о.
- при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване
на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
3
нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от
05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г. о; Решение № 384 от
2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за
нищожност на договора/договорите според твърденията в ИМ и в кръга на
описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи
служебно.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето
защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
4
какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в т см. - трайната
практика на ОС Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.;
Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение №
656/26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр.
д. № 3025/2017 г. и др. /. Липсата на разбираема и недвусмислена информация
в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен – така Решение по в. гр. д. №
2533/21 г. на ПОС.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за
отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в
ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под
формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да възстанови.
Становището на ответниците, че иска е неоснователен, не се споделя. В
договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от
ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД дружество поръчител. Ищецът се е
възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил договор за
предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са сключени на
една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен
план . Освен това, заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани
лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България"
ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. При тези данни, заемодателят е бил
наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на
сключване на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и
5
поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително
плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР. Ето
защо, посоченият в договора за заем годишен процент на разходите не
отговаря на действителния.
Посочването в договора на ГПР, представлява невярна информация и следва
да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение
№ 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по
в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д.№ 1207/2019 г.; Решение №
1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в.
гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че клаузата за
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на
уговорените плащания.
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание
чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно договора за предоставяне на поръчителство /гаранция/:
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на "Изи
Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали от дог. за заем, както и за всички
последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено
основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него
задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността
на договора за заем, липсва и основание за сключването на договора за
предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителната му самостоятелност
са неоснователни. От постигнатите между страните уговорки не може да се
изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването
на обезпечение чрез поръчителство по заема.
С оглед изложеното, съдът приема предявените искове за основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от
358 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера
на ответника, т.е. получена от „Изи Асет Мениджмънт“. Ответникът не доказа
наличието на правно основание /годен юридически факт/ за задържане на
сумата. Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно
6
доказване на обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че
процесната сума е излязла от правната му сфера и е постъпила в
имуществения комплекс на ответника, искът за присъждане на платената в
полза на ответника сума от 358 лева е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат от ответника на ищеца , за плащане на общо 230 лева ДТ.
На пълномощника на ищцата – адв. А. Д. за адв. възнаграждение.
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ възлиза на сумите от по минимуми – 400
лева за всеки иск, които следва да се присъдят лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между страните Г.
Е. П. ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул.К. № ** и „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к.
"Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, че сключеният помежду
им договор за паричен заем № 4836066 /28.06.2023г., на основание чл. 26, ал.
1 пр.1 ЗЗД, вр.чл. 11, ал.1, т.9-11 ЗПК , вр. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт „АД, ЕИК ********* да върне на Г. Е.
П. ЕГН ********** сумата от 358,00 лв. /триста петдесет и осем лева/,
представляваща даденото без основание по договор за паричен заем №
4836066/2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.01.2024г.,
до окончателно й заплащане, както и сумата от 230,00 лв. /двеста и тридесет
лева/, платена ДТ от ищцата.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат А. Д. личен № *********, със съдебен адрес: гр. София, р-н
Средец,ж.к. Я., ул.Х. № **, ет. *, ап. * сумата от сумата от общо 960,00 лева с
ДДС /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща определено по реда на
чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по двата обективно съединени иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7